Освободеният бесарабски българин, който беше пленен от руската армия и

Освободеният бесарабски българин, който беше покорен от съветската войска и след това сменен като военнопленник, към този момент е в България при фамилията си.

26 май е денят, в който Димитър прегърна същински една от трите си сестри - Наталия.

„ С толкоз желязо съм в крайници, че съм като „ Айрънмен “, майтапи се капитан Бурлаков.

Войната в Украйна прекатурна живота на фамилията. На 5 април околните чуха най-лошата новина - хеликоптерът на Димитър беше ударен при ракетен обстрел. Всички мислеха, че е умрял.

„ Нямаше какво друго да мислят, само че популярност богу оцелях “, споделя капитан Бурлаков.

До 8 април всички смятаха, че сънародникът ни е безследно липсващ. Военният оцеля по знамение, откакто хеликоптерът МИ-8 на украинската войска беше свален при ракетни удари над Мариупол.

„ Всичко си припомням. Удариха ни отляво. Отидохме към земята, хеликоптерът се унищожи, разруши се. Екипажът почина. Един оцеля и аз оцеля “, описа украинският боен от български генезис.

От публикация в съветските медии фамилията разбра, че Димитър е жив. И че е военнопленник, настанен в болница в Крим и разпитван от руснаците.

Войниците от съветската войска те ме откриха, доста бързо и ме за караха в тяхната територия. Когато ме снимаха на камера, бях сигурен, че няма да ме убият! “, споделя капитан Бурлаков.

„ Лекарите са на всички места лекари. Две интервенции претърпях. И двата крайници са счупени. Но ще ги оправят лекарите “, споделя бесарабският българин.

След злокобните и спорни вести на Велики четвъртък фамилията схваща, че Димитър е освободен, сменен и превозен от Крим към Запорожие, а по-късно към военна болница в Лвов.

„ Не знам дали е Господ, фамилията ме избави. Жената, децата. Сестрите ми. Чувствам се, несъмнено, късметлия, щом оцелях при такива злополука. Само фамилията ме избави. И тяхната жилетка и моята бронежилетка “, споделя Димитър.

Лекарите в България ще излекуват забележимите рани от фронта. А Димитър се надява времето да изтрие и мъчителните мемоари от войната.

Семейството на капитан Бурлаков още веднъж е дружно, а един татко няма самообладание да прегърне двете си деца, които го чакат вкъщи.

„ Чакат ме и аз доста ги очаквам да ги видя на следващия ден “, споделя Димитър.