Капри - дантела от история, морска пяна и лято
Остров Капри е ентусиазъм. Полъх разкош. Кутия с бижута. Поема. Дантела от история, морска пяна и лято. Да го наречеш хубав е толкоз малко. Малко е даже да си вечен във вечерния пурпур на хоризонтите му...
Още по време на Древния Рим остров Капри се трансформирал в обичаното място на аристокрацията. И то в такава степен, че Император Тиберий го трансформирал в столица център на цялата Римска империя, премествайки се с веломожите и двора си. Така дребният, неистово хубав остров в Неаполитанския залив се трансформирал в централната имперска точка.
Статуите от този момент все по този начин се взират с неизменност, непознато на смъртните, в синьото на онази недостижима морска линия.
През 19-и и 20-и век от ден на ден и повече създатели, благородници и бохеми идвали тук и... оставали. За месец. За безвремието на едно ентусиазъм. За презимуването на една обич. Списъкът от имена е дълъг и главозамайващ: Дебюси, Малер, Равел, Климт, Уайлд, Айседора Дънкан, Франсис Бейкън, Анна Павлова, Чърчил, Мария Калас... Руските революционери - другояче по този начин войнстващо проклинащи всеки тип житейски разкош - да, точно те намерили на Капри своята мечтана обител. Самият Ленин, който след това с " обсег " взривил хиляди съветски църкви и дал заповед за разстрел на хиляди православни свещеници в родината си, с наяве наслаждение се отдавал на партии шах под нацъфтелите жасмини и бугенвилеи, а брачната половинка му Крупская сервирала в сребърни чайници на него и Максим Горки, който от своя страна точно там, на Капри, наслаждавайки се на финеса на едно всекидневие без работа, написал богохулния си разказ " Майка ", в който се ронят сълзи за клетите, издъхващи съветски служащи. Да, идеолозите постоянно са с скришен живот на патриции.
И през днешния ден можеш да чуеш съветска тирада на остров Капри - повърхностно лееща се в баснословно скъпите бутуци, от устите на хора, непознаващи паниките. Но в цялостно благозвучие с тях чуваш на същите места и украински. Точно толкоз нехайно звучащ. Няма по какъв начин на това равнище да има войни: когато милионерите и от двете страни все по този начин водят естествения си живот и взаимно си кимат благо на касата, подавайки платинените си кредитни карти. За тях война няма. Войните са за теб и мен.
А античните скулптури виждат. Разбират. Помнят. Предупреждават... Мраморните длани, протегнати от хилядолетия все по този начин към залезите. И към теб. Гледките от терасите са същински заклинания - пейзажи, превръщащи сетивата ти в художници на въздишките. В поети на мислите. В композитори на премълчаните думи. Там, сред античните римски скулптури. Там, където даже е прекомерно малко да се почувстваш вечен по залез.
Още по време на Древния Рим остров Капри се трансформирал в обичаното място на аристокрацията. И то в такава степен, че Император Тиберий го трансформирал в столица център на цялата Римска империя, премествайки се с веломожите и двора си. Така дребният, неистово хубав остров в Неаполитанския залив се трансформирал в централната имперска точка.
Статуите от този момент все по този начин се взират с неизменност, непознато на смъртните, в синьото на онази недостижима морска линия.
През 19-и и 20-и век от ден на ден и повече създатели, благородници и бохеми идвали тук и... оставали. За месец. За безвремието на едно ентусиазъм. За презимуването на една обич. Списъкът от имена е дълъг и главозамайващ: Дебюси, Малер, Равел, Климт, Уайлд, Айседора Дънкан, Франсис Бейкън, Анна Павлова, Чърчил, Мария Калас... Руските революционери - другояче по този начин войнстващо проклинащи всеки тип житейски разкош - да, точно те намерили на Капри своята мечтана обител. Самият Ленин, който след това с " обсег " взривил хиляди съветски църкви и дал заповед за разстрел на хиляди православни свещеници в родината си, с наяве наслаждение се отдавал на партии шах под нацъфтелите жасмини и бугенвилеи, а брачната половинка му Крупская сервирала в сребърни чайници на него и Максим Горки, който от своя страна точно там, на Капри, наслаждавайки се на финеса на едно всекидневие без работа, написал богохулния си разказ " Майка ", в който се ронят сълзи за клетите, издъхващи съветски служащи. Да, идеолозите постоянно са с скришен живот на патриции.
И през днешния ден можеш да чуеш съветска тирада на остров Капри - повърхностно лееща се в баснословно скъпите бутуци, от устите на хора, непознаващи паниките. Но в цялостно благозвучие с тях чуваш на същите места и украински. Точно толкоз нехайно звучащ. Няма по какъв начин на това равнище да има войни: когато милионерите и от двете страни все по този начин водят естествения си живот и взаимно си кимат благо на касата, подавайки платинените си кредитни карти. За тях война няма. Войните са за теб и мен.
А античните скулптури виждат. Разбират. Помнят. Предупреждават... Мраморните длани, протегнати от хилядолетия все по този начин към залезите. И към теб. Гледките от терасите са същински заклинания - пейзажи, превръщащи сетивата ти в художници на въздишките. В поети на мислите. В композитори на премълчаните думи. Там, сред античните римски скулптури. Там, където даже е прекомерно малко да се почувстваш вечен по залез.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ