Хей, другарю, ти какво решил си с чука?
Остана ли в света страна, която да не е събаряла монументи? Въобще имало ли е в миналото такава в цялата човешка история? Вярно е, че монументи са махали варварите и фашистите, а също по този начин сталинистите и комунистите, както и тясно обвързваните с тях антисталинисти и антикомунисти. Но не трябва да пропускаме социалистите, християндемократите, либералите… Вече и консерваторите не желаят да стоят със скръстени ръце.
Както се вижда, привържениците на всички партии и публични организации са подготвени и да реалокират, демонтират, вандализират, трошат, а от време на време и напряко да взривяват монументи (такива опити има и във Виена, и в Афганистан). Но само една страна - Русия - постоянно се наскърбява, сърди, цупи, тропа с крайник, заплашва и от време на време отзовава дипломати, когато някъде по света вземат, та залеят руски паметник с багра, или решат, че нямат потребност от него.
И въпреки всичко допустимо ли е не Русия, а САЩ да станат първата страна в света без монументи?
След десетки отстранени и вандализирани монументи на робовладелци и търговци на плебеи (и един на съветски колонист) през последния месец в САЩ дойде ред и на борците против робството. В края на юни се ускориха апелите за премахването на паметниците близнаци на Освобождението във Вашингтон и Бостън, които изобразяват освободен плебей, коленичил в краката на президента Ейбрахам Линкълн - панорама, която ядосва и наскърбява мнозина в една нация с
новооткрита нетърпимост към расовата неправда
На 1 юли членовете на Комисията по изкуствата в Бостън - органът, който утвърждава разполагането на непрекъснати и краткотрайни обекти на общественото изкуство в границите на града, взеха единомислещо решение Мемориалът на Освобождението, ситуиран на Парк Плаза от 1879 година насам, да бъде отстранен. Както и множеството конфедеративните монументи из страната, тази статуя е противоречива от години. Създаването на паметника е финансирано напълно от освободени плебеи, само че той е планиран без тяхно присъединяване.
Дни по-късно английският “Гардиън ” заяви, че историци, проучвали предишното на мемориала, са разкрили писмо, в което Фредерик Дъглас разказва какво изпитва, когато гледа този монумент. „ Негърът тук, въпреки и с разрушени окови, към момента е на колене и гол - написа фамозният герой за цивилен права до вестник National Republican. - Това, което желая да видя, преди да умра, е монумент, представящ негъра не на коленете си като четириного животно, а изправен на крайници като човек. “
На 6 юли новинарските организации предадоха, че скулптура на чернокожия герой против робството и бранител на гражданските права Фредерик Дъглас е била изкъртена от постамента си в Рочестър в деня на 168-ата годишнина на една от най-известните му речи, изнесена в града през 1852 година Статуята беше открита в близост, само че в прекомерно повреден тип и ще бъде сменена. Полицията още няма обвинени, само че в понеделник сутринта Доналд Тръмп упрекна „ анархистите “ за случая.
Америка не е сама в битката си
против монументалното изкуство, сложило на фундамент герои на дела с изтекла отминалост. Много монументи са събаряни в Източна Европа (и още доста има за събаряне). Западна Европа малко позакъсня, само че в този момент ще навакса. Най-много изхвърлени на бунището (на историята) монументи има в Русия още от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Там са измислили по какъв начин да съборят един монумент няколко пъти - като първо го събарят, а след това го възвръщат, с цел да могат един ден още веднъж да го съборят.
Така преди към 60 години Съюз на съветските социалистически републики се освободи от няколко хиляди паметника на Сталин, а през 1961-ва и мумията на Йосиф Висарионович беше изнесена от мавзолея. Другата мумия още си е в мавзолея, само че откакто персонално Путин упрекна Ленин за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики (да, наистина), дните ѝ наподобяват преброени. Междувременно статуите на Ленин в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са намалели доста, само че пък в Русия паметниците на Сталин започнаха да се завръщат още през първия мандат на Путин, към този момент са няколкостотин и броят им пораства. Расте и броят на мандатите му. Дали най-после няма да върнат Висарионович
в мавзолея на мястото на Ленин?
Все отново такава хубава постройка в идеалния център на Москва не трябва да стои празна.
У нас (разбира се, паралелно с процесите в СССР) бяха отстранени статуите на Сталин, след това на Брежнев (имаше една такава в София и тя изчезна тихомълком още преди 10 ноември), след това на Ленин и Георги Димитров (който беше и руски гражданин). Почти всички тези монументи бяха демонтирани, прибрани по хранилища, а някои - и в един фиктивен от Вежди Рашидов музей на Социалистическото изкуство. Най-забележителното беше, че това всеобщо двойно „ обезпаметяване “ и през 50-те, и през 90-те протече без никакви митинги, подписки на интелектуалци от Българска академия на науките, креативен съюзи и закани от непознати посолства.
По села, градове и паланки останаха основно въоръжените монументи - на партизани, бойци от Червената войска. Това са „ освободителите “, от чието символно присъствие така и не съумяваме да се освободим - за разлика от някои други някогашни социалистически страни като Полша, Чехия и Унгария. Но и ние няма по какъв начин да избягаме от международните трендове. Знаете ли, че през 2008 година от централния площад на Пхенян, КНДР, са изчезнали портретите на Ленин и Маркс?
Ако в действителност желаеме да се освободим от даден монумент, а управляващите не са съгласни да го демонтират, ето какво може да се направи, съгласно международния опит. Първата стъпка е
слагането на надпис върху паметника
- може да е “комунисти ”, “окупатори ”, “расисти ”, “терористи ” или някаква композиция. Властите би трябвало да осъдят (на думи) причинителите като “хулигани ” или “вандали ”, по-добре като “осквернители на паметта ”, само че най-добре като „ пещерни антикомунисти “ “либерални фашисти ” или „ културни марксисти “. И по-късно ще изчистят надрасканото. Това се повтаря няколко пъти.
Следващият стадий, който ще накара паметника и неговите бранители да свикнат с мисълта, че краят е близо, е заливането с багра - най-добре трагично алена (като кръвта на жертвите, полепнала по убиеца) или многозначително розова (като панделка на момиченце). Ако това се прави задоволително постоянно, най-после самите бранители за паметника ще изискат да го скрият някъде, с цел да го спасят от непрекъснато опозоряване и поругаване. И по-добре да го създадат рано, в сравнение с късно.
Така да вземем за пример, когато наскоро паметникът на руския военачалник Конев от Втората международна война в един квартал на Прага бе залят с багра, Русия се разсърди мощно. След като местните управляващи оградиха паметника с заслон, Русия се разсърди още по-силно. А когато най-после локалните общински съветници гласуваха да демонтират паметника и извършиха решението си, Русия просто към този момент нямаше по какъв начин да се разсърди още повече - и изиска Чехия да ѝ съобщи статуята. А дали Чехия не може, вместо да ѝ я съобщи, да ѝ я продаде?
(Нещо сходно към този момент се е случило с паметник на английската кралица Виктория, който е бил подложен през 1908 година в Дъблин. През 1929-а, няколко години откакто Ирландия към този момент е самостоятелна, в страната стартира полемика дали „ непрекъснатото наличие на този монумент пред постройката на Народното събрание не е непоносимо за националното самочувствие “. Звучи ли ви познато? 20 години по-късно паметникът е демонтиран. Отначало желае да го купи град в Канада, само че превозването се оказва прекомерно скъпо. Сега паметникът на Виктория се намира в Сидни, Австралия.)
Другият вид е революционно настроеното поданство да дойде
с чукове, въжета, кирки, зъби и лакти
и да свърши работата — без ненужно отсрочване с административни процедури, публични обсъждания, правосъдни каузи, общински поръчки и триинстанционно обжалване. И без да се разчита, че в случай че няма кой различен, най-после ентропията и естествените стихии ще свършат работата - както към този момент съвсем се е случило с Дом-паметника на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа, прочут като " Летящата паница ".
А в случай че в Америка спешно скоро не измислят нещо друго, един ден протестите ще свършат, само че до тогава може и там да не е е останал нито един монумент. Засега решенията за издигане и събаряне на монументи, също както и учебниците по история, се пишат от спечелилите. Дотогава имаме колосален проблем - към всеки монумент, добър или неприятен, наш или непознат, могат да се появят хора с чукове.
Както се вижда, привържениците на всички партии и публични организации са подготвени и да реалокират, демонтират, вандализират, трошат, а от време на време и напряко да взривяват монументи (такива опити има и във Виена, и в Афганистан). Но само една страна - Русия - постоянно се наскърбява, сърди, цупи, тропа с крайник, заплашва и от време на време отзовава дипломати, когато някъде по света вземат, та залеят руски паметник с багра, или решат, че нямат потребност от него.
И въпреки всичко допустимо ли е не Русия, а САЩ да станат първата страна в света без монументи?
След десетки отстранени и вандализирани монументи на робовладелци и търговци на плебеи (и един на съветски колонист) през последния месец в САЩ дойде ред и на борците против робството. В края на юни се ускориха апелите за премахването на паметниците близнаци на Освобождението във Вашингтон и Бостън, които изобразяват освободен плебей, коленичил в краката на президента Ейбрахам Линкълн - панорама, която ядосва и наскърбява мнозина в една нация с
новооткрита нетърпимост към расовата неправда
На 1 юли членовете на Комисията по изкуствата в Бостън - органът, който утвърждава разполагането на непрекъснати и краткотрайни обекти на общественото изкуство в границите на града, взеха единомислещо решение Мемориалът на Освобождението, ситуиран на Парк Плаза от 1879 година насам, да бъде отстранен. Както и множеството конфедеративните монументи из страната, тази статуя е противоречива от години. Създаването на паметника е финансирано напълно от освободени плебеи, само че той е планиран без тяхно присъединяване.
Дни по-късно английският “Гардиън ” заяви, че историци, проучвали предишното на мемориала, са разкрили писмо, в което Фредерик Дъглас разказва какво изпитва, когато гледа този монумент. „ Негърът тук, въпреки и с разрушени окови, към момента е на колене и гол - написа фамозният герой за цивилен права до вестник National Republican. - Това, което желая да видя, преди да умра, е монумент, представящ негъра не на коленете си като четириного животно, а изправен на крайници като човек. “
На 6 юли новинарските организации предадоха, че скулптура на чернокожия герой против робството и бранител на гражданските права Фредерик Дъглас е била изкъртена от постамента си в Рочестър в деня на 168-ата годишнина на една от най-известните му речи, изнесена в града през 1852 година Статуята беше открита в близост, само че в прекомерно повреден тип и ще бъде сменена. Полицията още няма обвинени, само че в понеделник сутринта Доналд Тръмп упрекна „ анархистите “ за случая.
Америка не е сама в битката си
против монументалното изкуство, сложило на фундамент герои на дела с изтекла отминалост. Много монументи са събаряни в Източна Европа (и още доста има за събаряне). Западна Европа малко позакъсня, само че в този момент ще навакса. Най-много изхвърлени на бунището (на историята) монументи има в Русия още от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Там са измислили по какъв начин да съборят един монумент няколко пъти - като първо го събарят, а след това го възвръщат, с цел да могат един ден още веднъж да го съборят.
Така преди към 60 години Съюз на съветските социалистически републики се освободи от няколко хиляди паметника на Сталин, а през 1961-ва и мумията на Йосиф Висарионович беше изнесена от мавзолея. Другата мумия още си е в мавзолея, само че откакто персонално Путин упрекна Ленин за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики (да, наистина), дните ѝ наподобяват преброени. Междувременно статуите на Ленин в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики са намалели доста, само че пък в Русия паметниците на Сталин започнаха да се завръщат още през първия мандат на Путин, към този момент са няколкостотин и броят им пораства. Расте и броят на мандатите му. Дали най-после няма да върнат Висарионович
в мавзолея на мястото на Ленин?
Все отново такава хубава постройка в идеалния център на Москва не трябва да стои празна.
У нас (разбира се, паралелно с процесите в СССР) бяха отстранени статуите на Сталин, след това на Брежнев (имаше една такава в София и тя изчезна тихомълком още преди 10 ноември), след това на Ленин и Георги Димитров (който беше и руски гражданин). Почти всички тези монументи бяха демонтирани, прибрани по хранилища, а някои - и в един фиктивен от Вежди Рашидов музей на Социалистическото изкуство. Най-забележителното беше, че това всеобщо двойно „ обезпаметяване “ и през 50-те, и през 90-те протече без никакви митинги, подписки на интелектуалци от Българска академия на науките, креативен съюзи и закани от непознати посолства.
По села, градове и паланки останаха основно въоръжените монументи - на партизани, бойци от Червената войска. Това са „ освободителите “, от чието символно присъствие така и не съумяваме да се освободим - за разлика от някои други някогашни социалистически страни като Полша, Чехия и Унгария. Но и ние няма по какъв начин да избягаме от международните трендове. Знаете ли, че през 2008 година от централния площад на Пхенян, КНДР, са изчезнали портретите на Ленин и Маркс?
Ако в действителност желаеме да се освободим от даден монумент, а управляващите не са съгласни да го демонтират, ето какво може да се направи, съгласно международния опит. Първата стъпка е
слагането на надпис върху паметника
- може да е “комунисти ”, “окупатори ”, “расисти ”, “терористи ” или някаква композиция. Властите би трябвало да осъдят (на думи) причинителите като “хулигани ” или “вандали ”, по-добре като “осквернители на паметта ”, само че най-добре като „ пещерни антикомунисти “ “либерални фашисти ” или „ културни марксисти “. И по-късно ще изчистят надрасканото. Това се повтаря няколко пъти.
Следващият стадий, който ще накара паметника и неговите бранители да свикнат с мисълта, че краят е близо, е заливането с багра - най-добре трагично алена (като кръвта на жертвите, полепнала по убиеца) или многозначително розова (като панделка на момиченце). Ако това се прави задоволително постоянно, най-после самите бранители за паметника ще изискат да го скрият някъде, с цел да го спасят от непрекъснато опозоряване и поругаване. И по-добре да го създадат рано, в сравнение с късно.
Така да вземем за пример, когато наскоро паметникът на руския военачалник Конев от Втората международна война в един квартал на Прага бе залят с багра, Русия се разсърди мощно. След като местните управляващи оградиха паметника с заслон, Русия се разсърди още по-силно. А когато най-после локалните общински съветници гласуваха да демонтират паметника и извършиха решението си, Русия просто към този момент нямаше по какъв начин да се разсърди още повече - и изиска Чехия да ѝ съобщи статуята. А дали Чехия не може, вместо да ѝ я съобщи, да ѝ я продаде?
(Нещо сходно към този момент се е случило с паметник на английската кралица Виктория, който е бил подложен през 1908 година в Дъблин. През 1929-а, няколко години откакто Ирландия към този момент е самостоятелна, в страната стартира полемика дали „ непрекъснатото наличие на този монумент пред постройката на Народното събрание не е непоносимо за националното самочувствие “. Звучи ли ви познато? 20 години по-късно паметникът е демонтиран. Отначало желае да го купи град в Канада, само че превозването се оказва прекомерно скъпо. Сега паметникът на Виктория се намира в Сидни, Австралия.)
Другият вид е революционно настроеното поданство да дойде
с чукове, въжета, кирки, зъби и лакти
и да свърши работата — без ненужно отсрочване с административни процедури, публични обсъждания, правосъдни каузи, общински поръчки и триинстанционно обжалване. И без да се разчита, че в случай че няма кой различен, най-после ентропията и естествените стихии ще свършат работата - както към този момент съвсем се е случило с Дом-паметника на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа, прочут като " Летящата паница ".
А в случай че в Америка спешно скоро не измислят нещо друго, един ден протестите ще свършат, само че до тогава може и там да не е е останал нито един монумент. Засега решенията за издигане и събаряне на монументи, също както и учебниците по история, се пишат от спечелилите. Дотогава имаме колосален проблем - към всеки монумент, добър или неприятен, наш или непознат, могат да се появят хора с чукове.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ