Защо арестуваха българите в Босилеград?!
„ Особено съм благополучен, че като президент на Сърбия ще отида в Босилеград “ сподели Александър Вучич ден преди да тръгне на обиколка из Пчински окръг. Обиколката му предвиждаше посещаване на общините Враня, Търговище, Буяновац и Босилеград. Последните три са стопански най-неразвитите общини в Сърбия, в които доведените за задачата хора в ролята си на клакьори, през вчерашния ден на 11 март, го посрещнаха с бурни аплодисменти, овации и най-вероятно с доста вътрешно обезсърчение. Подобно нещо правеше и Милошевич, и след това знаем до какво доведоха митингите, овациите и национализмът му.
Посещението на Вучич в Пчински окръг в действителност беше не с държавнически, а с агитационен темперамент. Макар и президент на Сърбия, той нито за момент не спря да се изживява и като партиен водач, и като редактор на държавните медии, и като кмет на общините, и като предприемач, и като всичко, което му е на душата. Оказа се, че най-вече на душата му, е властта и с изключение на, че има партия и безгранична власт, в този момент е решил да сътвори и придвижване, което ще рече още една партия, наречена Народен фронт за отбрана на Сърбия.
И отново ще се върна на Милошевич, на който по едно време му стана тясна Социалистическата партия, та реши благодарение на брачната половинка си Мира Маркович да сътвори Юголевица. Партия, по-мракобесна от самата Социалистическа партия.
Защо му е на Александър Вучич още една партия или придвижване с незнайно бъдеще, откакто цялата власт е в ръцете му?! Както означи един сътрудник в опозиционна белградска медия, „ с цел да усложни още повече политическата конюнктура в Сърбия “.
Но, с цел да стартира от някой площад, пък бил той и в Босилеград, новия си план наименуван Народен фронт за отбрана на Сърбия, трябваше да го покаже, да запознае хората с него, да тръгне отнякъде с него, пък до каква степен ще стигне, не се знае.
Интересното в тази ситуация е, че този неразбираем план потегли не от Белград, а от стопански най-бедните общини в Сърбия, измежду които е и Босилеград. Българите в него са се стопили до 3 000 души или с 38% % по-малко спрямо 2013 година. А това е с помощта на всички досегашни режими на Сърбия, в това число и на режима на Александър Вучич.
Дотук добре, всеки политик пък бил той и президент, може да посещава която си желае община, може да дава обещание каквото си желае и може да беседва с който си изиска. Би било добре обаче да беседва и с тези жители, които не харесват клакьорството и които имат различен прочит на политическата, икономическата, екологичната и демографската обстановка в Босилеград и в общината като цяло.
Става ужасно обаче, когато президентът в първия ден от своето турне из Пчински се прави че не знае, че полицията в Босилеград е арестувала двама мирни жители. Единият, тъй като щял на улицата спокойно да стачкува с плакати, другият, тъй като желал да му връчи писмо от Протестен цивилен комитет на Босилеград.
Нека в този момент да забележим кои са задържаните босилеградчани в деня на визитата на сръбския президент в техния град. Това са Димитър Димитров изявен деятел на организациите на българите в Босилеград и Даниела Михайлович, босилеградчанка, учителка в Сурдулица, изявена активистка със мощна гражданска позиция и неотстъпчивост против нередностите в общината.
Димитър Димитров е задържан поради няколко плаката, с които желал да покаже своята неотстъпчивост към нарушение правата на българското национално малцинство в Сърбия. Та нали Вучич доста се радвал, че ще посети Босилеград!
Той неведнъж посредством своите плакати е изразявал своята гражданска позиция, която постоянно е била непримирима както към сръбския национализъм, по този начин и към българския нихилизъм. Показвал ги е на доста места, събития и срещи. Оказа се, че на 11 март поради три от тях е бил задържан, като че ли отново се е върнало времето на Коминформа от 1948 година!
А ето какво е пишело на „ противоречивите “ плакати: „ Добър ден. Съюз на българските общини “/нещо като асоциация на Съюза на сръбските общини, за които Вучич интензивно упорства пред интернационалната общност/; „ Докога Западните околности ще бъдат колония и комфортен резерват на Република Сърбия? “ и „ Вучич, върни ми откраднатата пенсия “, тай като е пресметнал, че от 2014-2018 година страната го е завлякла с 1 200 евро.
Може ли това да бъде причина за арест на който и да било жител на Сърбия!? Оказа се че може, още повече, че Димитър Димитров не е инцидентен човек. Той е един от учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия, изявен деятел и активист на българските организации в Западните околности, човек, възстановил български войнишки монументи в Босилеградско, бранител на българската идея във всички сфери на публичния и политическия живот на българите в Западните околности, човек, непреклонен по дух и с желязна воля да отстоява своите убеждения.
Даниела Михайлович е другият задържан жител на Босилеград.
Както разбирам, тя е желала да връчи на Александър Вучич писмо, адресирано до държавния връх на Сърбия от името на Протестен цивилен комитет в Босилеград, в което писмо се изброяват поименно проблемите в Босилеградска община вследствие ръководството на Владимир Захариев. А това са безработицата, неналичието на вложения и вложители, неприятна инфраструктура и липса на пътища, предоставяне на разрешителни за работа на ВЕЦ-ове, които унищожават природата, употреба на мините „ Подвирови “ и „ Грот “, които замърсяват реките и унищожават природата, липса на предпочитание след пожара в село Гложйе да бъдат възобновени вредите и обезщетени потърпевшите хора, липса на занаят и вероятност за все по-намаляващото население на Босилеград. Предстои даването на концесия за откриването на още две мини в общината за злато и сребро, което ще трансформира Босилеградско и огромна част от селата му в една огромна мина с изгледи красивите села да се трансфорат в обезлюдена територия.
В писмото се показват злоупотребите на кмета Захариев с искане за държавна проверка по доста от изброените в писмото точки подкрепени с обстоятелства, както и неговото премахване от кметския пост.
Вместо до държавния връх на Сърбия, писмото стига до полицейския сектор в Босилеград, като самата активистка, която е желала да връчи писмото на президента, била задържана и за няколко часа арестувана в полицията.
А откакто Вучич си отпътувал и Димитър Димитров, и Даниела Михайлович били освободени, както разбирам, без предявени обвинявания.
Тук е забавно да отбележим какво сподели Вучич на кмета Владимир Захариев пред доведените за задачата хора на дребния площад. Обеща им пътища и околовръстен път, вложения, учебно заведение, детска градина, вложители, работни места.
В рамките на хвалебствията за бъдещите вероятности на Босилеград не изостанаха и похвалните слова по адрес на кмета Владимир Захариев, „ който бил човек с огромна сила “ и „ който щял да бъде на власт до момента в който е жив, тъй като постоянно побеждавал на изборите “.
Става ясно за какво писмото на Гражданския комитет се е оказало нежелано, дори и рисково, както за Вучич, по този начин и за неговият хазаин, кмета Захариев.
Захариев му отвърнал в същия дух, като подчертал /съвсем не случайно/ че Вучич е „ първият общественик след крал Александър Карагеоргевич, който след 97 години идва на посещаване в Босилеград “. Трябва да си призная, че не знаех за визитата на Александър Карагеоргевич в Босилеград. Посетил го е през 1926 година, времето, което може да се назова като най-мракобесният режим с невъобразим гнет на този сръбски монарх лишил всички национални права на българите в Царибродско и Босилеградско, в това число с правото им да се назовават българи. И някак си цялото това съпоставяне с Александър Карагеоргевич не наподобява по никакъв начин успокояващо за българското национално малцинство в Сърбия.
И за край дано да повдигнем за следващ път въпроса с ситуацията на българското национално малцинство в Западните околности и отношението на българските политици към него. Политиката на угриженост „ от дъжд на вятър “ видяхме, че освен, че не дава резултати, само че основава условия сръбските управляващи да стартират да унижават изявените българи в Западните околности. Само преди един месец, по време на визитата си в София а по покана на българския президент Румен Радев, Вучич сподели в прав текст в отговор на журналистически въпрос на сътрудник от БГНЕС, че следи всичко, което вършат в КИЦ в Босилеград.
Това, което се случи с Димитър Димитров и Даниела Михайлович на 11 март т.г. е единствено следващият образец за това по какъв начин наподобяват сега българо-сръбските връзки. Бих задала въпроса и на българските политици, към момента ли ги считат за „ другарски “ и за „ в никакъв случай по-добрите “!?
………………………………
Зденка Тодорова, публицист, журналист и правозащитник. Тя е създател на редица книги и публикации за ситуацията на българите в Западните околности. Анализът й е изработен особено за БГНЕС.
Посещението на Вучич в Пчински окръг в действителност беше не с държавнически, а с агитационен темперамент. Макар и президент на Сърбия, той нито за момент не спря да се изживява и като партиен водач, и като редактор на държавните медии, и като кмет на общините, и като предприемач, и като всичко, което му е на душата. Оказа се, че най-вече на душата му, е властта и с изключение на, че има партия и безгранична власт, в този момент е решил да сътвори и придвижване, което ще рече още една партия, наречена Народен фронт за отбрана на Сърбия.
И отново ще се върна на Милошевич, на който по едно време му стана тясна Социалистическата партия, та реши благодарение на брачната половинка си Мира Маркович да сътвори Юголевица. Партия, по-мракобесна от самата Социалистическа партия.
Защо му е на Александър Вучич още една партия или придвижване с незнайно бъдеще, откакто цялата власт е в ръцете му?! Както означи един сътрудник в опозиционна белградска медия, „ с цел да усложни още повече политическата конюнктура в Сърбия “.
Но, с цел да стартира от някой площад, пък бил той и в Босилеград, новия си план наименуван Народен фронт за отбрана на Сърбия, трябваше да го покаже, да запознае хората с него, да тръгне отнякъде с него, пък до каква степен ще стигне, не се знае.
Интересното в тази ситуация е, че този неразбираем план потегли не от Белград, а от стопански най-бедните общини в Сърбия, измежду които е и Босилеград. Българите в него са се стопили до 3 000 души или с 38% % по-малко спрямо 2013 година. А това е с помощта на всички досегашни режими на Сърбия, в това число и на режима на Александър Вучич.
Дотук добре, всеки политик пък бил той и президент, може да посещава която си желае община, може да дава обещание каквото си желае и може да беседва с който си изиска. Би било добре обаче да беседва и с тези жители, които не харесват клакьорството и които имат различен прочит на политическата, икономическата, екологичната и демографската обстановка в Босилеград и в общината като цяло.
Става ужасно обаче, когато президентът в първия ден от своето турне из Пчински се прави че не знае, че полицията в Босилеград е арестувала двама мирни жители. Единият, тъй като щял на улицата спокойно да стачкува с плакати, другият, тъй като желал да му връчи писмо от Протестен цивилен комитет на Босилеград.
Нека в този момент да забележим кои са задържаните босилеградчани в деня на визитата на сръбския президент в техния град. Това са Димитър Димитров изявен деятел на организациите на българите в Босилеград и Даниела Михайлович, босилеградчанка, учителка в Сурдулица, изявена активистка със мощна гражданска позиция и неотстъпчивост против нередностите в общината.
Димитър Димитров е задържан поради няколко плаката, с които желал да покаже своята неотстъпчивост към нарушение правата на българското национално малцинство в Сърбия. Та нали Вучич доста се радвал, че ще посети Босилеград!
Той неведнъж посредством своите плакати е изразявал своята гражданска позиция, която постоянно е била непримирима както към сръбския национализъм, по този начин и към българския нихилизъм. Показвал ги е на доста места, събития и срещи. Оказа се, че на 11 март поради три от тях е бил задържан, като че ли отново се е върнало времето на Коминформа от 1948 година!
А ето какво е пишело на „ противоречивите “ плакати: „ Добър ден. Съюз на българските общини “/нещо като асоциация на Съюза на сръбските общини, за които Вучич интензивно упорства пред интернационалната общност/; „ Докога Западните околности ще бъдат колония и комфортен резерват на Република Сърбия? “ и „ Вучич, върни ми откраднатата пенсия “, тай като е пресметнал, че от 2014-2018 година страната го е завлякла с 1 200 евро.
Може ли това да бъде причина за арест на който и да било жител на Сърбия!? Оказа се че може, още повече, че Димитър Димитров не е инцидентен човек. Той е един от учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия, изявен деятел и активист на българските организации в Западните околности, човек, възстановил български войнишки монументи в Босилеградско, бранител на българската идея във всички сфери на публичния и политическия живот на българите в Западните околности, човек, непреклонен по дух и с желязна воля да отстоява своите убеждения.
Даниела Михайлович е другият задържан жител на Босилеград.
Както разбирам, тя е желала да връчи на Александър Вучич писмо, адресирано до държавния връх на Сърбия от името на Протестен цивилен комитет в Босилеград, в което писмо се изброяват поименно проблемите в Босилеградска община вследствие ръководството на Владимир Захариев. А това са безработицата, неналичието на вложения и вложители, неприятна инфраструктура и липса на пътища, предоставяне на разрешителни за работа на ВЕЦ-ове, които унищожават природата, употреба на мините „ Подвирови “ и „ Грот “, които замърсяват реките и унищожават природата, липса на предпочитание след пожара в село Гложйе да бъдат възобновени вредите и обезщетени потърпевшите хора, липса на занаят и вероятност за все по-намаляващото население на Босилеград. Предстои даването на концесия за откриването на още две мини в общината за злато и сребро, което ще трансформира Босилеградско и огромна част от селата му в една огромна мина с изгледи красивите села да се трансфорат в обезлюдена територия.
В писмото се показват злоупотребите на кмета Захариев с искане за държавна проверка по доста от изброените в писмото точки подкрепени с обстоятелства, както и неговото премахване от кметския пост.
Вместо до държавния връх на Сърбия, писмото стига до полицейския сектор в Босилеград, като самата активистка, която е желала да връчи писмото на президента, била задържана и за няколко часа арестувана в полицията.
А откакто Вучич си отпътувал и Димитър Димитров, и Даниела Михайлович били освободени, както разбирам, без предявени обвинявания.
Тук е забавно да отбележим какво сподели Вучич на кмета Владимир Захариев пред доведените за задачата хора на дребния площад. Обеща им пътища и околовръстен път, вложения, учебно заведение, детска градина, вложители, работни места.
В рамките на хвалебствията за бъдещите вероятности на Босилеград не изостанаха и похвалните слова по адрес на кмета Владимир Захариев, „ който бил човек с огромна сила “ и „ който щял да бъде на власт до момента в който е жив, тъй като постоянно побеждавал на изборите “.
Става ясно за какво писмото на Гражданския комитет се е оказало нежелано, дори и рисково, както за Вучич, по този начин и за неговият хазаин, кмета Захариев.
Захариев му отвърнал в същия дух, като подчертал /съвсем не случайно/ че Вучич е „ първият общественик след крал Александър Карагеоргевич, който след 97 години идва на посещаване в Босилеград “. Трябва да си призная, че не знаех за визитата на Александър Карагеоргевич в Босилеград. Посетил го е през 1926 година, времето, което може да се назова като най-мракобесният режим с невъобразим гнет на този сръбски монарх лишил всички национални права на българите в Царибродско и Босилеградско, в това число с правото им да се назовават българи. И някак си цялото това съпоставяне с Александър Карагеоргевич не наподобява по никакъв начин успокояващо за българското национално малцинство в Сърбия.
И за край дано да повдигнем за следващ път въпроса с ситуацията на българското национално малцинство в Западните околности и отношението на българските политици към него. Политиката на угриженост „ от дъжд на вятър “ видяхме, че освен, че не дава резултати, само че основава условия сръбските управляващи да стартират да унижават изявените българи в Западните околности. Само преди един месец, по време на визитата си в София а по покана на българския президент Румен Радев, Вучич сподели в прав текст в отговор на журналистически въпрос на сътрудник от БГНЕС, че следи всичко, което вършат в КИЦ в Босилеград.
Това, което се случи с Димитър Димитров и Даниела Михайлович на 11 март т.г. е единствено следващият образец за това по какъв начин наподобяват сега българо-сръбските връзки. Бих задала въпроса и на българските политици, към момента ли ги считат за „ другарски “ и за „ в никакъв случай по-добрите “!?
………………………………
Зденка Тодорова, публицист, журналист и правозащитник. Тя е създател на редица книги и публикации за ситуацията на българите в Западните околности. Анализът й е изработен особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ