Основният проблем пред подаването на сигнали за корупция на работното

Основният проблем пред подаването на сигнали за корупция на работното място в България е страхът от неподходящи последствия и възмездие. Над 90 % от българските жители считат, че кардинално хората би трябвало да подават сигнали, в случай че виждат случаи на корупция или спор на ползи в работата си. Същевременно под 50 % са тези, които биха подали сигнал за такова нещо - от боязън и от съмнение, че ще има резултат. Огромната част от хората, които споделят, че не биха подали сигнал, в случай че станат очевидци на корупция или спор на ползи в работата, сочат като причина страха от ответна реакция и чувството, че не са предпазени. Всичко това изяснява за какво българските жители горещо поддържат въвеждането на опция за подаване на анонимни сигнали за корупция и спор на ползи.

Това са данни от за публичните настройки към корупцията на работното място, направено от " Глобал Метрикс " ЕООД по поръчка на Българския институт за правни начинания (БИПИ). Изследването е в границите на план на БИПИ за слагане на основите на отбраната на подаващите сигнали (т.нар. whistleblowers), а съответният мотив е изтичащият период за транспониране на европейската Директива 2019/1937 за отбраната на лицата, които подават сигнали за нарушавания на правото на Съюза. Тя би трябвало да бъде транспонирана в българското право до 17 декември 2021 година, само че сега няма дейности в тази тенденция, сподели изпълнителният шеф на БИПИ Биляна Гяурова Вегертседер при представянето на проучването.

Директивата вкарва минимални стандарти за отбрана на подаващите сигнали, които работят освен в обществения бранш, само че и в частния. За битката с корупцията подаването на сигнали е от основно значение, без сигнали тя просто не може да бъде ефикасна, съобщи Цветомир Тодоров, правист и специалист към БИПИ.

Същевременно това значи тези хора освен да имат отбрана, само че и да имат доверие на институциите, до които подават сигнали, да считат, че на техния сигнал ще бъде обърнато внимание, той няма да бъде потулен и ще има резултат. Доколкото директивата се ползва както за обществения, по този начин и за частния бранш, страните би трябвало да подсигуряват, че в тези предприятия ще има канали и процедури за вътрешно подаване на сигнали, което за частния бранш ще бъде безспорна правна оригиналност. Изключение е за придприятия под 50 души личен състав и общини под 10 000 население, прецизират създателите от БИПИ.

Сигнализиращите имат право на отбрана съгласно директивата, при изискване че са имали основателни аргументи да считат, че подадената информация за нарушавания е била вярна все още на подаването ѝ и тя попада в обсега на директивата - публични поръчки, финансови услуги, противопоставяне на прането на пари, екология, сигурност на храните, публично здраве, отбрана на потребителите и други Защитата на подателите на сигнали се прави в няколко насоки:

възбрана за ответни дейности за възмездие - уволняване, намаление в служба или закъснение на покачване, смяна на изискванията на работа, отвод от образование, дисциплинарни санкиции, насила, сплашаване, тормоз, дискриминация, репутационни вреди, финансови загуби и др.; ограничения за поддръжка - изчерпателна информация, правна помощ, в това число финансова подкрепа; наказания за лица, които препятстват подаването на сигнала, подхващат ответни ограничения, нарушават задължението за опазване на поверителността на персоналните данни на подателя на сигнала; ограничения за отбрана против възмездие - възбрана за търсене на отговорност, хипотеза, че претърпяната щета е нанесена за възмездие и други