Основните разделителни линиии между партиите преди изборите на 2 октомври

...
Основните разделителни линиии между партиите преди изборите на 2 октомври
Коментари Харесай

Корупцията и войната. Как тези две тези разделят партиите преди изборите

Основните разграничителни линиии сред партиите преди изборите на 2 октомври са по две тематики - отношението им към ръководството на ГЕРБ и позициите им за войната на Русия против Украйна. Кой какви позиции заема и може ли освен това състояние да има ръководство?

Отношението към битката с корупцията и наследството на ГЕРБ и отношението към Русия и нейната експанзия против Украйна. Това са двете съществени разграничителни линии сред партиите, които ще се явят на изборите в неделя.

Тези разделения са мъчно преодолими и това ще затрудни съставянето на управническо болшинство след изборите. Дори такова да има, то ще бъде резултат от компромис – или във връзка с битката с корупцията, или във връзка с позициите на България по отношение на Русия.

Това споделиха пред Свободна Европа двама политолози – проф. Антоний Тодоров от Нов български университет и доцент Даниел Смилов от Софийския университет.

Според тях макар че главните партии имат разнообразни позиции и по други тематики, те няма да са решаващи при възможен опит да се сформира държавно управление.
Разделителните линии
Основните разграничителни линии сред партиите, които ще вземат участие в изборите в неделя, са две – позициите им за битката с корупцията и наследството на ГЕРБ и позициите им за войната на Русия в Украйна.

Борисов и ръководството на ГЕРБ

Водещите съгласно социологическите изследвания партии се разделят преди всичко по своето отношение към траялото повече от десетилетие ръководство на ГЕРБ. Основните послания на част от партиите са за битка с корупцията, която те виждат като завещание от ръководството на ГЕРБ. От другата страна са обединения, които не виждат проблем в това ръководство.

„ Тази съществена разграничителна линия, която беляза цялата 2021 година и трите следващи избора, остава в действие “, сподели Антоний Тодоров. Това е по този начин макар че ГЕРБ не е на власт от април 2021 година Според политолога повода е, че ГЕРБ към момента има мощно въздействие в локалната власт и в регулаторите.

„ И този модел, който активизира толкоз доста жители против себе си, продължава да съществува “, добави Тодоров.

Кой къде е?
„ Продължаваме промяната показва като собствен приоритет битката с корупцията и се опълчва на „ модела ГЕРБ “. Лидерите на Политическа партия споделят, че не биха взели участие в ръководство с ГЕРБ до момента в който Бойко Борисов е водач на партията и го приканиха „ да се пенсионира “. ГЕРБ отхвърля обвиняванията в корупция. Лидерът на партията Бойко Борисов споделя, че партията му демонстрира „ нулева приемливост към корупцията “. Формацията на собствен ред упреква някогашните ръководещи от „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ в злоупотреби. Движение за права и свободи не е взело участие коалиция с ГЕРБ, само че критиците на двете партии приказват за прикрито съдействие сред тях и показват като доказателство случаи, в които двете партии дружно са дали своят вот за основни закони и назначения. Движение за права и свободи също нападна държавното управление на Кирил Петков и партиите в него с обвинявания в корупция. Кандидат за народен представител от Движение за права и свободи и на тези избори е предприемачът Делян Пеевски, който беше глобен от Съединени американски щати за корупция. Българска социалистическа партия дефинира ръководството на ГЕРБ като „ пагубно “ за България и показва като собствен приоритет битка с корупцията, която съгласно социалистите е завещание от това ръководство. „ Демократична България “ показва като приоритет „ ремонт на корупционния модел, чийто връх е бил при Бойко Борисов с империята на Пеевски “. Коалицията упорства и за промяна на прокуратурата и оставка на основния прокурор Иван Гешев, която съгласно водачите на групировката „ охранява “ този модел. „ Възраждане “ е подлагала на критика ръководството на Борисов във връзка външнополитическата му ориентировка. Формацията гласоподава дружно с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ против държавното управление на Кирил Петков при вота на съмнение, с който то беше свалено.
Русия и войната в Украйна

Войната на Русия против Украйна и решението на „ Газпром “ да спре доставките на природен газ за България върнаха във центъра на вниманието друга линия на опълчване сред водещите партии – отношението им към Русия и режима на съветския президент Владимир Путин.

„ Линията сред тези партии, които заемат проруски, и тези, които заемат проевропейски позиции във връзка с войната в Украйна, е ясна “, сподели Даниел Смилов.

„ В двата лагера обаче има известна амбивалентност “, добави той и уточни като образец позициите на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия.

Кой къде е?
„ Продължаваме промяната “ осъди войната на Русия против Украйна, само че не поддържа даването на оръжия на Киев. Правителството на Кирил Петков отхвърли да се съобрази с ултиматума на „ Газпром “ България да заплаща за природен газ в рубли, който опонираше на контракта и разгласи курс към диверсификация на доставките на газ. ГЕРБ осъди експанзията на Русия против Украйна. Но при ръководството на партията беше издигнато продължението на „ Турски поток “ през България, който дава опция на Русия да доставя природен газ на Сърбия и Унгария като заобикаля Украйна. Партията на Борисов няколко пъти промени позицията си за доставките на природен газ от Русия, само че от самото начало обвиняваше кабинета на Петков за спрените доставки, а не „ Газпром “. Движение за права и свободи също осъди войната в Украйна. По отношение на енергийната взаимозависимост на България от Русия обаче позицията на партията е близка до тази на ГЕРБ – че кабинетът на Петков е трябвало да извърши ултиматума на „ Газпром “ и да заплаща по желаната от Москва скица. Българска социалистическа партия не поддържа глобите против Русия поради войната в Украйна, беше срещу даването на военна помощ за Киев, а през последните седмици представителите на партията приказват за „ мир “, без да показват кой е агресора. В началото на акцията Българска социалистическа партия сложи като изискване за присъединяване си в последващо болшинство договаряния с „ Газпром “ за доставки на природен газ. В същото време тя беше част от държавно управление, което отхвърли да извърши ултиматума на съветския газов колос. „ Демократична България “ осъди съветската експанзия против Украйна. Коалицията уточни като изискване за своето присъединяване в бъдещо ръководство „ поредна и ясна позиция във връзка с войната в Украйна, която е и експанзия по отношение на Източна Европа “. Тя уточни като приоритет премахването на зависимостта на България от съветски енергийни източници и се опълчи на подновяването на договарянията с „ Газпром “. „ Възраждане “ упорства за „ неутралитет “ на България във връзка с войната в Украйна. Партията на Костадин Костадинов популяризира погрешни изказвания за репресии против рускоезичното население в Украйна, което съответствува с риториката на Владимир Путин. По отношение на доставките на газ от Русия, „ Възраждане “ упорства за договаряния с „ Газпром “.
Другите тематики

Основна тематика в акцията е инфлацията и партиите показват като собствен приоритет ръководството на следствията от нея. Партиите оферират решения, които съгласно политолозите не се разграничават фундаментално и разликите не биха станали мотив да не се сформира ръководство. По отношение на повишаването на енергийните източници главните партии оферират обезщетения за разнообразни групи консуматори. Поскъпването обаче се употребява от съперниците на някогашните ръководещи като мотив да ги нападат. Според Даниел Смилов задачата е да се активизира „ углавен избор “ против тях.
(Не)възможните взаимни отстъпки
Различията в позициите на партиите за битката с корупцията и за войната в Украйна ще създадат съставянето на управническо болшинство мъчно, споделят политолозите, с които Свободна Европа приказва. Дори да има такова, то евентуално ще бъде резултат от компромис по една от двете тематики.

„ България е изправена пред тежка алтернатива. Ще би трябвало да бъде изработен един от два избора. Единият е да се одобри ръководство с присъединяване на ГЕРБ и Движение за права и свободи, което е компромис във връзка с битката с корупцията и при което най-малко краткотрайно се суспендира всичко свястно в тази сфера “, разяснява Даниел Смилов.

„ Другият вид, в случай че е математически допустимо, е да се прави опит за образуване на ръководство с Българска социалистическа партия към „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, сподели Смилов и добави, че позициите на Българска социалистическа партия за войната в Украйна и Русия „ прави този компромис все по-труден “.

Според Антоний Тодоров вторият вид е по-вероятен, при изискване че след изборите трите партии имат задоволително депутати.

„ Мисля, че партиите ще оставят тези разлики на назад във времето. Видя се, че и в четворната коалиция на Кирил Петков, която управляваше, ги имаше, само че те не попречиха, не това докара до рухване на държавното управление ”, сподели той.

Партиите сами обрисуваха невъзможни обединения в идващия парламент.

„ Продължаваме промяната “ сподели, че няма да взе участие в ръководство с ГЕРБ, в случай че Бойко Борисов е водач на партията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов няколко пъти промени позицията си по въпроса с кои партии ГЕРБ не би взела участие в болшинство - през последните месеци той е посочвал в разнообразни обстановки Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, „ Възраждане ” и е казвал, че “без Кирил и Асен Политическа партия става доста приятна партия ”.

Българска социалистическа партия показаха като изискване за присъединяване си в коалиция договаряния с „ Газпром ”, а „ Демократична България ” сподели, че нейните условия да поддържа ръководство е то да осъжда изрично съветската експанзия в Украйна и да се бори против съветското въздействие в България и да организира правосъдна промяна и битка с корупционния модел.

„ Възраждане ” сподели, че би преговаряла единствено с партии, които споделят позициите ѝ против въвеждането на еврото, за повдигането на глобите против Русия, за „ предоговаряне ” на участието на България в Европейски Съюз и за референдум за излизане от НАТО. Никоя от партиите в Народното събрание не споделя такива позиции.
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР