Популисти, непопулисти и още нещо - на кого се довериха избирателите на 14.XI.
Основен съперник на ГЕРБ си остава " Демократична България ", а " Продължаваме промяната " измести Българска социалистическа партия от център-лявото. Даниел Смилов с разбор за на изборните резултати и профила на гласоподавателите.
Съвременната политика има две измерения - обичайно и новопопулистко. Традиционното измерение стъпва на разбирането, че трудът на всеки в обществото би трябвало да бъде оценен заслужено и равнопоставено.
Най-общо казано: левите виждат в прогресивните налози инструмент за реализиране на тази цел, а десните настояват, че свободната пазарна конкуренция е най-хубавият оценител на приноса на всеки. И двата обичайни лагера са съгласни обаче, че добър баланс сред свободен пазар и обществено преразпределение може да се откри в границите на парламентарната политика в една демократична народна власт.
Новият популизъм стъпва на разбирането, че разликата сред хайлайф и елементарен народ в актуалните общества е станала прекомерно огромна и се е откъснала от разбиранията за правдивост и равнопоставеност. Популистки настроената група вижда в този развой структурно корумпиране на елита, който е почнал да работи главно в собствен личен интерес. Тъй като някаква идеологическа опция на демократичната народна власт на процедура липсва в развитите страни (дори у нас 56% са уверени, че това е най-хубавата форма на управление), популисткият протест взема две форми: периодически санкции на елита посредством отменяне на политиките му (Брекзит, антиваксърство и т.н.) и постоянно изпробване с " нови " елити.
Разклащането на системата и люшкането, което се получава, е сред заклеймяване на старите елити и несъразмерна религия в нови, харизматични избраници.
Най-голямата група от българите се лута сред популизма и антипопулизма
Заради тази несъразмерна религия се стига до един измамлив абсурд: популистки настроени гласоподаватели гласоподават с ненаситност за представители на елита - Тръмп, Берлускони, Сакскобурготски, Трифонов - които биват разпознавани в даден миг като евентуални " спасители ". Идеята е като във футболно състезание - когато тимът не върви, сменя се мениджъра до реализиране на победа.
Съвременните проучвания ни дават опция да добием визия за съотношението сред обичайния и популисткия детайл в политиката. На базата на последното проучване по тематиката от края на октомври 2021 година можем да твърдим, че към четвърт от българите (24,2%) са с изразени популистки рабирания и сходна част от хората (27,7%) са уверени не-популисти - последователи на демократичната народна власт. Останалите 48% са в смесена категория - споделят някои от популистките разбирания, само че не всички.
Доминацията на тази смесена група у нас изяснява и фактът, че относително меки центристки популистки партии са успявали да завоюват изборите - Сакскобургготски (2001 г.), Борисов (2009 г.), Трифонов (2021 г.). В гласовете за тези партии се следи мощен популистки избор, само че също по този начин и стратегическа поддръжка от смесената и непопулистката група. За съпоставяне, в Германия " смесената " група на гласоподавателите е надалеч по-малка и по тази причина популисткият избор се излива в по-радикални и маргинални, а не центристки популисти като " Алтернатива за Германия ".
Какви е профилът на гласоподавателите на " Демократична България ", ГЕРБ, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия?
Най непопулистка е " Демократична България " с едвам 14,5 % популистки избор и над 50% не-популистки. Огромна част от нейните гласоподаватели считат, че корупцията (39%) и неприятното ръководство (24%) са най-сериозният проблем на обществото и се надяват, че с премахването му България ще стартира да се развива още по-бързо.
Това, което лиши от поддръжката за Демократична България на 14 ноември, наподобява бяха два фактора. Първо, неуспехите за сформиране на държавно управление в предходните два Народното събрание насочиха прагматичните ѝ гласоподаватели към Политическа партия. Второ, Демократична България прекалено много се концентрира в отстраняването на ГЕРБ като съществена задача, която значително беше към този момент осъществена на предходните два парламентарни избора. Освен търсене на отговорност от ГЕРБ (чрез правосъдна реформа) хората очевидно са желали да видят и положителна опция на тяхното ръководство. За да компенсира тези недостатъци, от изключителна значимост за Демократична България е да се покаже като градивен и сполучлив участник в новото ръководство.
© Юлия Лазарова
Провалът на последните два Народното събрание и фиксацията върху ГЕРБ се отразиха съществено върху резултата на Демократична България.
ГЕРБ започва през 2007-2009 година като несъмнено популистка партия от лидерски вид, само че към днешния ден тя наподобява е изгубила огромна част от популистката си електорална опашка. 17,9% от евентуалните ѝ гласоподаватели са " популисти ", 46,9% са " не-популисти ", а останалите - смесени. За разлика от Демократична България, гласоподавателите на ГЕРБ не се тормозят от корупцията (само 8,4%), само че и те се тревожат от неприятното ръководство - цели 32,4%. Това очевидно са хора, които са решили, че за момента корупционните проблеми на водача им си коства да бъдат премълчани, само че и те признават, че моделът на ръководство, който е бил натрапен, е мощно неефикасен.
Интригата сред ГЕРБ и Демократична България ще стане забавна, когато Демократична България влезе в ръководството. Тогава конформистите в ГЕРБ, както и тези, чийто триумф зависи от връзката им с властта (централна и локална администрация), стартират да трансферират лоялността си към новите ръководещи. Това евентуално ще е също по този начин моментът, в който електоратът на ГЕРБ ще спре да прости свадите, шкафчетата и така нататък на своя водач.
© Надежда Чипева
Голяма част от гласоподавателите на ГЕРБ също считат модела на ръководство, натрапен от партията, за неефикасен.
С най-чист популистки профил на гласоподавателите е Има Такъв Народ: 34,6% са популисти и единствено 16,7% са не-популисти. Освен корупция и неприятно ръководство, една четвърт от електората на Има Такъв Народ са обезпокоени и от бедността в страната. Огромният електорален срив на 14-ти при Има Такъв Народ показва към този момент упоменатият факт - гласоподавателите опитват със " спасители ", само че може бързо да се разочароват и да търсят нов в рамките даже на няколко месеца. Разочарованието от Сакскобургготски лиши няколко години. При Слави Трифонов нещата наподобяват ускорени до глупост и България може да стане създател на значима иновация - партия за еднократна приложимост.
Примерът с Има Такъв Народ демонстрира, че гласоподавателите търсят " спасители ", само че бързо могат да се разочароват от тях.
Електоралните профили на Политическа партия и Българска социалистическа партия наподобяват съвсем идентични от позиция на съотношението сред популисти и не-популисти. При Българска социалистическа партия то е 26,9% - 26%, а при Политическа партия - 25,5% - 28,4%. Разликата е в това, че цели 39% от електората на Българска социалистическа партия вижда бедността като проблем в страната. При Политическа партия са едвам 21%. Също по този начин електоратът на Политическа партия е очевидно по-млад и по-богат, което е удостоверение на тезата, че при управлението на Корнелия Нинова Българска социалистическа партия се сви до мощно консервативната група на пенсионерите и хората от дребните обитаеми места.
Кой гласоподава за " Продължаваме промяната ", Движение за права и свободи и " Възраждане "?
Политическа партия съумява да активизира център-лявото, което значително бе опразнено от левицата през последните години. Вярно е, че обичайни принадлежности за преразпределение са от интерес на този сгънат електорат на Българска социалистическа партия, само че в случай че партията желае да се конкурира с Политическа партия за място под слънцето, очевидно би трябвало да калибрира и посланията си във връзка с младите и центъра. А тези гласоподаватели желаят да видят повече модерност, повече проевропейски настройки, по-малко антиджендърски екзорсизми и надалеч повече позитивизъм и технократични квалификации. Политическа партия превъзхожда Българска социалистическа партия във всяко едно от тези връзки.
© Лили Тоушек
Политическа партия съумява да активизира център-лявото, което значително бе опразнено от Българска социалистическа партия през последните години.
Две изненади най-после: Движение за права и свободи е партия, в която няма нито популисти, нито не-популисти - на процедура всичките им гласоподаватели са смесени (5,8% популисти, 11,6% не-популисти и 82,6% смесени). Това очевидно демонстрира, че гласуването за Движение за права и свободи не е на идеологически принцип, а на районен и етнически - нещо, което е добре известно.
Също по този начин известна изненада има при резултатите на " Възраждане ". Разбира се, както и при Има Такъв Народ, една трета от електората им са " популисти " - 33,3%. Но за разлика от Има Такъв Народ " Възраждане " имат и 30% не-популисти. Една догадка, която може да изясни този абсурд, е, че групата на " смесените " е основна за центристкия мек вид на популизма, до момента в който " радикалните " популисти като " Възраждане " имат компликации да активизират тази по-центристка група. И в действителност за Възраждане гласоподават много разочаровани от Българска социалистическа партия (традиционни) гласоподаватели.
© Юлия Лазарова
Цели 30 % от гласоподавателите на " Възраждане " могат да бъдат категоризирани като " не-популисти ".
Какви са изводите от последните парламентарни избори?
Нови популистки центристки формаци и други играчи са лишили " популистката " опашка на ГЕРБ, който се е свил до електорат с обичайни (десни) характерности. Основен профилен съперник на ГЕРБ остава Демократична България, която въпреки и със слаб резултат от последните избори, може да се конкурира с ГЕРБ за център-дясното заради два обстоятелството - неизбежния лидерски проблем на ГЕРБ, който си остава неуреден, и опцията на Демократична България занапред да се показва като ефикасна управническа партия.
Състезанието в център-лявото за момента е извоювано от Политическа партия и от Българска социалистическа партия зависи дали ще успее да възвърне позиции. Българска социалистическа партия не е с профила на популистка партия макар опитите на водача ѝ Корнелия Нинова да я " патриотизира " през последните години. Тя си остава друга и от " Възраждане " и от Има Такъв Народ и доста сходна до Политическа партия като съответствие сред популисти и не-популисти. От тази позиция предизвикването пред Българска социалистическа партия е модернизацията и европеизацията ѝ, отчасти по модела на Политическа партия.
Големият капацитет за популистки обединения в страната - изключително тези от центристки вид - си остава. На 14-и ноември гласоподавателите заплашиха Има Такъв Народ да го трансфорат в партия за еднократна приложимост, само че пък по-радикален популистки състезател - " Възраждане " - влезе в Народното събрание. Интересното при тази категория е стратегическото гласоподаване на не-популисти и " смесени " за популистки обединения. Вотът на " смесените " наподобява е решителен за триумфа на центристките популисти от рода на Има Такъв Народ.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 16-23 октомври 2021 година по метода на директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани посредством двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и обучение. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално възможно общоприетоо отклоняване на национално равнище при 95% гаранционна възможност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено от " Алфа Рисърч " в границите на план, финансиран от Институт " Отворено общество " - София и изпълняван взаимно с Центъра за демократични тактики. Сравнителните данни от предишни години са от проучвания, извършени и финансирани от Институт " Отворено общество " - София.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Съвременната политика има две измерения - обичайно и новопопулистко. Традиционното измерение стъпва на разбирането, че трудът на всеки в обществото би трябвало да бъде оценен заслужено и равнопоставено.
Най-общо казано: левите виждат в прогресивните налози инструмент за реализиране на тази цел, а десните настояват, че свободната пазарна конкуренция е най-хубавият оценител на приноса на всеки. И двата обичайни лагера са съгласни обаче, че добър баланс сред свободен пазар и обществено преразпределение може да се откри в границите на парламентарната политика в една демократична народна власт.
Новият популизъм стъпва на разбирането, че разликата сред хайлайф и елементарен народ в актуалните общества е станала прекомерно огромна и се е откъснала от разбиранията за правдивост и равнопоставеност. Популистки настроената група вижда в този развой структурно корумпиране на елита, който е почнал да работи главно в собствен личен интерес. Тъй като някаква идеологическа опция на демократичната народна власт на процедура липсва в развитите страни (дори у нас 56% са уверени, че това е най-хубавата форма на управление), популисткият протест взема две форми: периодически санкции на елита посредством отменяне на политиките му (Брекзит, антиваксърство и т.н.) и постоянно изпробване с " нови " елити.
Разклащането на системата и люшкането, което се получава, е сред заклеймяване на старите елити и несъразмерна религия в нови, харизматични избраници.
Най-голямата група от българите се лута сред популизма и антипопулизма
Заради тази несъразмерна религия се стига до един измамлив абсурд: популистки настроени гласоподаватели гласоподават с ненаситност за представители на елита - Тръмп, Берлускони, Сакскобурготски, Трифонов - които биват разпознавани в даден миг като евентуални " спасители ". Идеята е като във футболно състезание - когато тимът не върви, сменя се мениджъра до реализиране на победа.
Съвременните проучвания ни дават опция да добием визия за съотношението сред обичайния и популисткия детайл в политиката. На базата на последното проучване по тематиката от края на октомври 2021 година можем да твърдим, че към четвърт от българите (24,2%) са с изразени популистки рабирания и сходна част от хората (27,7%) са уверени не-популисти - последователи на демократичната народна власт. Останалите 48% са в смесена категория - споделят някои от популистките разбирания, само че не всички.
Доминацията на тази смесена група у нас изяснява и фактът, че относително меки центристки популистки партии са успявали да завоюват изборите - Сакскобургготски (2001 г.), Борисов (2009 г.), Трифонов (2021 г.). В гласовете за тези партии се следи мощен популистки избор, само че също по този начин и стратегическа поддръжка от смесената и непопулистката група. За съпоставяне, в Германия " смесената " група на гласоподавателите е надалеч по-малка и по тази причина популисткият избор се излива в по-радикални и маргинални, а не центристки популисти като " Алтернатива за Германия ".
Какви е профилът на гласоподавателите на " Демократична България ", ГЕРБ, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия?
Най непопулистка е " Демократична България " с едвам 14,5 % популистки избор и над 50% не-популистки. Огромна част от нейните гласоподаватели считат, че корупцията (39%) и неприятното ръководство (24%) са най-сериозният проблем на обществото и се надяват, че с премахването му България ще стартира да се развива още по-бързо.
Това, което лиши от поддръжката за Демократична България на 14 ноември, наподобява бяха два фактора. Първо, неуспехите за сформиране на държавно управление в предходните два Народното събрание насочиха прагматичните ѝ гласоподаватели към Политическа партия. Второ, Демократична България прекалено много се концентрира в отстраняването на ГЕРБ като съществена задача, която значително беше към този момент осъществена на предходните два парламентарни избора. Освен търсене на отговорност от ГЕРБ (чрез правосъдна реформа) хората очевидно са желали да видят и положителна опция на тяхното ръководство. За да компенсира тези недостатъци, от изключителна значимост за Демократична България е да се покаже като градивен и сполучлив участник в новото ръководство.
© Юлия Лазарова
Провалът на последните два Народното събрание и фиксацията върху ГЕРБ се отразиха съществено върху резултата на Демократична България.
ГЕРБ започва през 2007-2009 година като несъмнено популистка партия от лидерски вид, само че към днешния ден тя наподобява е изгубила огромна част от популистката си електорална опашка. 17,9% от евентуалните ѝ гласоподаватели са " популисти ", 46,9% са " не-популисти ", а останалите - смесени. За разлика от Демократична България, гласоподавателите на ГЕРБ не се тормозят от корупцията (само 8,4%), само че и те се тревожат от неприятното ръководство - цели 32,4%. Това очевидно са хора, които са решили, че за момента корупционните проблеми на водача им си коства да бъдат премълчани, само че и те признават, че моделът на ръководство, който е бил натрапен, е мощно неефикасен.
Интригата сред ГЕРБ и Демократична България ще стане забавна, когато Демократична България влезе в ръководството. Тогава конформистите в ГЕРБ, както и тези, чийто триумф зависи от връзката им с властта (централна и локална администрация), стартират да трансферират лоялността си към новите ръководещи. Това евентуално ще е също по този начин моментът, в който електоратът на ГЕРБ ще спре да прости свадите, шкафчетата и така нататък на своя водач.
© Надежда Чипева
Голяма част от гласоподавателите на ГЕРБ също считат модела на ръководство, натрапен от партията, за неефикасен.
С най-чист популистки профил на гласоподавателите е Има Такъв Народ: 34,6% са популисти и единствено 16,7% са не-популисти. Освен корупция и неприятно ръководство, една четвърт от електората на Има Такъв Народ са обезпокоени и от бедността в страната. Огромният електорален срив на 14-ти при Има Такъв Народ показва към този момент упоменатият факт - гласоподавателите опитват със " спасители ", само че може бързо да се разочароват и да търсят нов в рамките даже на няколко месеца. Разочарованието от Сакскобургготски лиши няколко години. При Слави Трифонов нещата наподобяват ускорени до глупост и България може да стане създател на значима иновация - партия за еднократна приложимост.
Примерът с Има Такъв Народ демонстрира, че гласоподавателите търсят " спасители ", само че бързо могат да се разочароват от тях.
Електоралните профили на Политическа партия и Българска социалистическа партия наподобяват съвсем идентични от позиция на съотношението сред популисти и не-популисти. При Българска социалистическа партия то е 26,9% - 26%, а при Политическа партия - 25,5% - 28,4%. Разликата е в това, че цели 39% от електората на Българска социалистическа партия вижда бедността като проблем в страната. При Политическа партия са едвам 21%. Също по този начин електоратът на Политическа партия е очевидно по-млад и по-богат, което е удостоверение на тезата, че при управлението на Корнелия Нинова Българска социалистическа партия се сви до мощно консервативната група на пенсионерите и хората от дребните обитаеми места.
Кой гласоподава за " Продължаваме промяната ", Движение за права и свободи и " Възраждане "?
Политическа партия съумява да активизира център-лявото, което значително бе опразнено от левицата през последните години. Вярно е, че обичайни принадлежности за преразпределение са от интерес на този сгънат електорат на Българска социалистическа партия, само че в случай че партията желае да се конкурира с Политическа партия за място под слънцето, очевидно би трябвало да калибрира и посланията си във връзка с младите и центъра. А тези гласоподаватели желаят да видят повече модерност, повече проевропейски настройки, по-малко антиджендърски екзорсизми и надалеч повече позитивизъм и технократични квалификации. Политическа партия превъзхожда Българска социалистическа партия във всяко едно от тези връзки.
© Лили Тоушек
Политическа партия съумява да активизира център-лявото, което значително бе опразнено от Българска социалистическа партия през последните години.
Две изненади най-после: Движение за права и свободи е партия, в която няма нито популисти, нито не-популисти - на процедура всичките им гласоподаватели са смесени (5,8% популисти, 11,6% не-популисти и 82,6% смесени). Това очевидно демонстрира, че гласуването за Движение за права и свободи не е на идеологически принцип, а на районен и етнически - нещо, което е добре известно.
Също по този начин известна изненада има при резултатите на " Възраждане ". Разбира се, както и при Има Такъв Народ, една трета от електората им са " популисти " - 33,3%. Но за разлика от Има Такъв Народ " Възраждане " имат и 30% не-популисти. Една догадка, която може да изясни този абсурд, е, че групата на " смесените " е основна за центристкия мек вид на популизма, до момента в който " радикалните " популисти като " Възраждане " имат компликации да активизират тази по-центристка група. И в действителност за Възраждане гласоподават много разочаровани от Българска социалистическа партия (традиционни) гласоподаватели.
© Юлия Лазарова
Цели 30 % от гласоподавателите на " Възраждане " могат да бъдат категоризирани като " не-популисти ".
Какви са изводите от последните парламентарни избори?
Нови популистки центристки формаци и други играчи са лишили " популистката " опашка на ГЕРБ, който се е свил до електорат с обичайни (десни) характерности. Основен профилен съперник на ГЕРБ остава Демократична България, която въпреки и със слаб резултат от последните избори, може да се конкурира с ГЕРБ за център-дясното заради два обстоятелството - неизбежния лидерски проблем на ГЕРБ, който си остава неуреден, и опцията на Демократична България занапред да се показва като ефикасна управническа партия.
Състезанието в център-лявото за момента е извоювано от Политическа партия и от Българска социалистическа партия зависи дали ще успее да възвърне позиции. Българска социалистическа партия не е с профила на популистка партия макар опитите на водача ѝ Корнелия Нинова да я " патриотизира " през последните години. Тя си остава друга и от " Възраждане " и от Има Такъв Народ и доста сходна до Политическа партия като съответствие сред популисти и не-популисти. От тази позиция предизвикването пред Българска социалистическа партия е модернизацията и европеизацията ѝ, отчасти по модела на Политическа партия.
Големият капацитет за популистки обединения в страната - изключително тези от центристки вид - си остава. На 14-и ноември гласоподавателите заплашиха Има Такъв Народ да го трансфорат в партия за еднократна приложимост, само че пък по-радикален популистки състезател - " Възраждане " - влезе в Народното събрание. Интересното при тази категория е стратегическото гласоподаване на не-популисти и " смесени " за популистки обединения. Вотът на " смесените " наподобява е решителен за триумфа на центристките популисти от рода на Има Такъв Народ.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 16-23 октомври 2021 година по метода на директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани посредством двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и обучение. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално възможно общоприетоо отклоняване на национално равнище при 95% гаранционна възможност: +/-1.58% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено от " Алфа Рисърч " в границите на план, финансиран от Институт " Отворено общество " - София и изпълняван взаимно с Центъра за демократични тактики. Сравнителните данни от предишни години са от проучвания, извършени и финансирани от Институт " Отворено общество " - София.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ