Оскарите може да са най-гледаното по телевизията и обсъждано филмово

...
Оскарите може да са най-гледаното по телевизията и обсъждано филмово
Коментари Харесай

Блясък, неолиберални ветрове и българска надежда

" Оскарите " може да са най-гледаното по малкия екран и обсъждано кино събитие в света, само че най-големият празник на киното в последните (почти) осем десетилетия си остава Кан. Той е фестивалът, който притегля най-вече звезди със светския си искра, той е и законодателят в огромното авторско кино макар метаморфозите на седмото изкуство за този некратък интервал.

Кан е един от дребното, които си разрешиха да кажат " не " на задаващата се виртуална действителност в разгара на коронавирусната пандемия. За разлика от доста други, които организираха онлайн или хибридни издания, най-престижният кинофестивал в Европа категорично отхвърли сходна опция. " Този кино фестивал

 

няма да поеме по виртуален път ”,

 

разгласи тогава пред " Варайъти " артистичният шеф Тиери Фремо. " За Кан, неговата душа, история, успеваемост, това е модел, който няма да работи. Какво ще съставлява едно цифрово издание? Дигитален конкурс? Като начало дано попитаме притежателите на правата дали са съгласни. "

Това докара до безпрецедентна 26-месечна пауза в живота на Кан - от май 2019-а, когато Пон Джун-Хо подвигна " Златната палма " за " Паразит " (по-късно пожънал невиждан триумф и на американските " Оскари " ), до 6 юли 2021 година, когато аленият килим още веднъж ще посрещне гостите на Фестивалния замък.

В своята 80-годишна история фестивалът на два пъти е бил преустановяван - при първото си издание през 1939 година, когато ден след откриването Германия окупира Полша (първоначално отложен за 10 дни, оказало се до края на войната) и през 1968 година покрай студентските безредици във Франция. Във всички останали години от 1946-а до през днешния ден той се е провеждал. 

" Нулевото " издание от 2020 година бе сменено от

 

изчитане на лист с 56 заглавия,

 

които вероятно можеха да бъдат гледани другаде по света с добавена стойност от етикета " Официална селекция Кан 2020 ". Добрата вест е, че сред тях имаше и български филм - " Февруари " на Камен Калев, неприятната - че той още не е стигнал до българската аудитория (извън премиерата на " София филм фест " ).

Едва откакто обстановката с ковид стартира да се възстановява, а на 19 май и кината във Франция отвориха, Кан още веднъж може да се организира - макар и в необикновен сезон и със санитарни ограничения. Влизането в залите е с ваксина или PCR тест от последните 48 часа, само че пък ще могат да се заемат всички места в тях. 

Желанието на президента Пиер Лескюр и селекционера Тиери Фремо да запазят физическото величие на фестивала е неразделна част от неговия консерватизъм. Кан упорства филмите да бъдат гледани на кино и в това е и основата на отхвърли от съдействие със стрийминг платформата  " Нетфликс " - огромното събитие на актуалния кино показ, към този момент прегърнато от редица други големи фестивали, а и режисьори. В негова подкрепа е и законодателството на Франция, което е извънредно твърдо по този въпрос. " Те не одобряват разпоредбите ни и аз почитам това – сподели Фремо пред „ Варайъти “. - Но никой не може да каже, че Кан не желае " Нетфликс ". " Нетфликс " ще бъдат посрещнати като герои на " Кроазет ", ако дойдат с филм отвън надпреварата. Ще им устроим обилна церемония на аления килим в 19 часа. Ще бъде страхотно! " Засега наподобява този план не устройва нито една от двете страни. 

Кандидати за популярност от Кан обаче не липсват - даже поради отсрочените заради ковид филми са повече от всеки път. Селекционерите е трябвало

 

да пресеят рекордните 2300 заглавия,

 

с цел да изберат 63-те в селекцията, която включва и една нова секция " Кан-премиери ". 

От тях кандидатите за най-престижната премия - " Златна палма ", са 24. Сред тях са дългоочакваният " Френският диспечер " на Уес Андерсън (отложен с цяла година единствено и единствено заради Кан), провокативният " Бенедета " на Пол Верховен, както и новите филми на двама предходни носители на " Златна палма " - " Олимпиадите " на Жак Одиар и " Мемориа " на Апитчапонг Вирасетакул. В Кан ще бъдат още режисьорите Нани Морети ( " Три етажа " ), Шон Пен ( " Денят на знамето " ), Асгар Фархади ( " Герой " ), Франсоа Озон ( " Всичко мина добре " ), Илдико Енеди ( " Историята на жена ми " ), Рюсуке Хамагучи ( " Карай колата ми " ), Кирил Серебренников, комуто съветските управляващи отново не разрешиха да пътува ( " Грипът на Петров " ) и др. 

Откриването ще е с мюзикъла " Анет " на Лео Каракс, в който основните функции извършват Адам Драйвър и Марион Котияр. В селекцията има рекорден брой филми, режисирани от дами, а кой е най-достоен за " палмата " ще реши жури с председател Спайк Лий. Той е първият негър, почетен с тази чест, и бе избран за тази роля още през януари 2020-а. След неуспеха на миналогодишния конкурс журирането се отсрочи за тази, като Лий с неизменимата си шапка краси дори официалния плакат на Кан 2021. Компания в комисията му вършат певицата Милен Фармер, актрисата Маги Джиленхол, режисьорката Мати Диоп и артистът от последния лауреат " Паразит " Сон Кан-Хо. 

Не може да се каже, че Кан остава настрана от актуалната социална и кино обстановка. Ето по какъв начин разяснява тези процеси проф. Вера Найденова, един от доайените на българското кинознание и дълготраен сътрудник на " Сега " от " Кроазет ": 

" Що се отнася до избора на персони и заглавия, то тук

 

духат отвъдокеанските неолиберални ветрове

 

със наложителното наличие на антирасизма, покачвания феминизъм, джендър идеологията. Председателят на журито е афроамериканицът Спайк Лий, петима от членовете са дами, а трима мъже, повече от различен път са състезаващите се режисьорки. Осезаемо е наличието на сюжети с драмите на хомосексуални герои, пребиваващи в консервативно обграждане. Тук е и нашият „ Жените в действителност плачат ” на Мина Минева и Весела Казакова.

Когато в изкуството стартират да се ползват „ квоти ” и „ паритети ”, изниква заплахата от компромис с художественото качество. Да се надяваме, че Кан макар новопоявилата се преднамереност ще прояви обичайна си висока придирчивост. Стабилността е заложена в програмата с наличието на одобрените киноавторитети. "

Дама ще получи и почетната " Златна палма " тази година - Джони Фостър. Престижното отличие, чиито досегашни носители са Жана Моро, Бернардо Бертолучи, Джейн Фонда, Жан-Пол Белмондо, Маноел де Оливейра, Жан-Пиер Лео, Аньес Варда и Ален Делон, ще й бъде връчено на церемонията по откриването. 

По-голямо от нормално е наличието на френските продукции - дали от патриотични подбуди или заради боязън, че в случай че задграничните делегации не дойдат, ритуалната алена стълба ще опустее… 

Радостта и гордостта от българската диря в Кан обаче остава.

 

Режисьорският тандем Мина Милева и Весела Казакова

 

ще се състезава в  " Особен взор " - втората по значимост конкурсна стратегия, която слага акцент върху творби, истински в своите изразни средства и обновяващи киноезика. Техният филм привлича внимание и с присъединяване на Мария Бакалова - към този момент пълноправна интернационална звезда след номинациите " Оскар " и " Златен глобус " за ролята си в " Борат 2 ". 

" Демоничното дуо ", както ги назова един български политик след премиерата на документалния " Звярът е още жив ", проби на интернационалната сцена със своя игрален дебют " Котка в стената ", видян на фестивала в Локарно. И в случай че той се занимаваше по остроумен метод с въздействието на Брекзит върху емигрантския живот в Лондон, то новият им филм споделя за няколко дами от една фамилия, обединени от обща контузия. Според международния пропагандатор на " Жените в действителност плачат "   продукцията с присъединяване на Йосиф Сърчаджиев, Ралица Стоянова, Диана Спасова, Биляна Казакова и др.  " изследва комплицираните взаимоотношения на България с

 

проблемите на джендър идентификацията 

 

и насилието, учредено на пола "  

Със сигурност филмът е впечатлил селекционерите в Кан със своите художествени качества, освен с модната тематика. Това е необичаен триумф за българското кино, което е попадало в Кан спорадично и основно преди 1989 г. Последното присъединяване на България в главния конкурс за " Златна палма " е през 1974 година, когато Голямата премия е връчена на Копола за " Разговорът ". Тогава в надпреварата е и " Последната дума " на Бинка Желязкова. Оттогава насам ние в тази стратегия не сме взели участие. Най-големият ни - и финален - триумф реализира анимационният " Женитба " на Слав Бакалов и Румен Петков, който през 1985 година печели " палмата " за късометражно кино.

През 2014 г. Камен Калев снима фрагмент от кино лентата омнибус " Мостовете на Сараево ", дело на 13 създатели - измежду тях именити режисьори като Жан-Люк Годар и Сергей Лозница. Филмът, отдаден на 100-годишнината от Първата международна война, беше подбран отвън състезанието. Калев е познайник на Кан още от дебюта си " Източни пиеси ", само че тогава стигна единствено до паралелната стратегия " Петнайсетдневка на режисьорите ". 

В " Особен взор " сме взели участие с " Голямото нощно къпане " (1981 година, реж. Бинка Желязкова), " Закъде пътувате " (1986 година, Рангел Вълчанов), " Време разделно " (1988, под заглавие " Време на принуждение " ). В ново време в тази селекция е попадал единствено " Посоки " на Стефан Командарев през 2017 г. и в този момент - " Жените в действителност плачат ". 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР