Ел Салвадор - скъпоценният камък на Централна Америка
Оскар Уайлд е споделил: " Обществото постоянно прости на нарушителите, само че на мечтателите - в никакъв случай. " Истинските мечтатели не се тормозят и самоуверено вървят по пътя на най-смелите си мечти, които ги водят до най-необикновените кътчета на планетата.
Последната ми фантазия ме закара в Ел Салвадор - дребна страна в Централна Америка, наричана от локалните " палеца " на Новия свят, избягвана допреди няколко години от туристическите организации като дестинация, даже от най-големите авантюристи. Причината? Най-малко по 10 убийства дневно. На инцидентни хора, без значение дали са локални или чужденци, небогати или богати, мъже или дами, деца или възрастни. Всичко това звучи злокобно, като се има поради, че името на страната безусловно значи " Спасителят " / " Избавителят "...
За няколко години панорамата се трансформира - нарушителите са в пандизите, страната разчита на туризма и още щом стъпи на летището, новодошлият усеща някаква магия във въздуха. Скоро схваща, че тук митове, история и реалност се преплитат по невероятен метод. А страната е сменила няколко пъти името си, като най-запомнящите се са " Земята на скъпоценните камъни " и настоящото " Спасителят ". И двете имат разумно пояснение - преди епохи маите са намирали и обработвали разнообразни скъпоценни камъни, най-много ясписи, а испански завоеватели са намерили избавление там, подгонени от индианци.
Обикновено туристите избират да се настанят в хотел, всичко да им е уредено и да виждат единствено това, което някой е решил, че е най-хубавото или най-подходящото. За първи път направих нещо по-различно - настаних се в хотел, само че разчитах най-вече на другарка, родом от там, която да ми покаже същинския живот.
И по този начин с Фатима Гуадалупе Мембреньо тръгнахме с кола да обикаляме. Не след дълго, може би след час и нещо, колата й загря и... спряхме по средата на нищото. Нямаше и минута по-късно, когато чужд спря и се притече на помощ. Макар и закъснявайки за работа, той остана 2 часа, придвижи 30 литра студена вода и си потегли, когато се увери, че казусът е решен. Не пожела да вземе и стотинка. " Такива са хората тук - изясни ми Фатима, - всеки може да изпадне в неволя и по тази причина постоянно си оказваме помощ. Разбира се, срещат се и такива, които като видят пушека, вдигащ се от колата, ще те попитат дали е подготвена скарата и ще отминат, смеейки се, само че те са необичайност! "
Вратата на дявола
е едно от първите места, които посетих и заслужават да се видят. Независимо дали денем или вечерта. Легендата споделя по какъв начин Дяволът се влюбил в красивата испанка Мария и почнал да я преследва и ухажва. Според някои версии тя отвърнала на възприятията му и това разгневило татко й. Той събрал всички мъже в селото и подгонили Рогатия. Притиснат до една канара, не му останало нищо друго, с изключение на да пробие дупка в нея, наподобяваща врата, и избягал. Какво станало с Мария по-нататък? Легендата мълчи и оставя на въображението на всеки да допише края на историята.
Макар и да не прекосих през " Вратата на Дявола ",
открехнах тази към света на маите
Като човек, който от години се интересува от предколумбови култури, в никакъв случай не се бях замислила, че в Мексико и Гватемала ни демонстрират и описват по какъв начин са живели единствено представителите на аристокрацията. Както и кое е било разрешено и кое - неразрешено за елементарните хора, само че по какъв начин е протичало всекидневието им... като че ли беше без значение. Но тъкмо Ел Салвадор разбулва мистерията.
Първите комунисти
Днес мнозина иронично ги назовават по този метод, тъй като те са правили всичко дружно - хранели са се, къпали са се, разпределяли са си труда поравно, даже дружно са влизали в тамускали - техния вид на сауна. Когато пристигнали испанските завоеватели, не могли да схванат тази единодушие и забранили всичко, демонизирайки го и наричайки го " разврат ". Сауните били разрушени, само че някои от по-хитрите маи почнали да ги вършат вградени в земята.
Всяко семейство отговаряло за развъждането на избрана селскостопанска просвета и най-после си разменяли от реколтата, тъй че всеки да има от всичко.
По-особени жертвоприношения
Сякаш не е задоволително единствено да се допре човек до всекидневието на тази антична цивилизация, тъй като Салвадор подготвя към цялостно потапяне в духа на това време. Свикнали сме да слушаме или да четем за кървавите човешки жертвоприношения, които предколумбовите култури са правили, само че се оказва, че са имали и по-различни ритуали за отдаване на респект към боговете.
Винаги са строили селищата си в подножието на някой вулкан - в Ел Салвадор има 121, като 8 и през днешния ден са дейни. Гледали на тях като пирамиди с храм, какъвто в действителност представлявал кратерът. Какво са правили при него, какво са пили, имали ли са същински пирамиди и свързани ли са с подземни тунели, какви ритуали са изпълнявали... Четете в един от идващите броеве.
Последната ми фантазия ме закара в Ел Салвадор - дребна страна в Централна Америка, наричана от локалните " палеца " на Новия свят, избягвана допреди няколко години от туристическите организации като дестинация, даже от най-големите авантюристи. Причината? Най-малко по 10 убийства дневно. На инцидентни хора, без значение дали са локални или чужденци, небогати или богати, мъже или дами, деца или възрастни. Всичко това звучи злокобно, като се има поради, че името на страната безусловно значи " Спасителят " / " Избавителят "...
За няколко години панорамата се трансформира - нарушителите са в пандизите, страната разчита на туризма и още щом стъпи на летището, новодошлият усеща някаква магия във въздуха. Скоро схваща, че тук митове, история и реалност се преплитат по невероятен метод. А страната е сменила няколко пъти името си, като най-запомнящите се са " Земята на скъпоценните камъни " и настоящото " Спасителят ". И двете имат разумно пояснение - преди епохи маите са намирали и обработвали разнообразни скъпоценни камъни, най-много ясписи, а испански завоеватели са намерили избавление там, подгонени от индианци.
Обикновено туристите избират да се настанят в хотел, всичко да им е уредено и да виждат единствено това, което някой е решил, че е най-хубавото или най-подходящото. За първи път направих нещо по-различно - настаних се в хотел, само че разчитах най-вече на другарка, родом от там, която да ми покаже същинския живот.
И по този начин с Фатима Гуадалупе Мембреньо тръгнахме с кола да обикаляме. Не след дълго, може би след час и нещо, колата й загря и... спряхме по средата на нищото. Нямаше и минута по-късно, когато чужд спря и се притече на помощ. Макар и закъснявайки за работа, той остана 2 часа, придвижи 30 литра студена вода и си потегли, когато се увери, че казусът е решен. Не пожела да вземе и стотинка. " Такива са хората тук - изясни ми Фатима, - всеки може да изпадне в неволя и по тази причина постоянно си оказваме помощ. Разбира се, срещат се и такива, които като видят пушека, вдигащ се от колата, ще те попитат дали е подготвена скарата и ще отминат, смеейки се, само че те са необичайност! "
Вратата на дявола
е едно от първите места, които посетих и заслужават да се видят. Независимо дали денем или вечерта. Легендата споделя по какъв начин Дяволът се влюбил в красивата испанка Мария и почнал да я преследва и ухажва. Според някои версии тя отвърнала на възприятията му и това разгневило татко й. Той събрал всички мъже в селото и подгонили Рогатия. Притиснат до една канара, не му останало нищо друго, с изключение на да пробие дупка в нея, наподобяваща врата, и избягал. Какво станало с Мария по-нататък? Легендата мълчи и оставя на въображението на всеки да допише края на историята.
Макар и да не прекосих през " Вратата на Дявола ",
открехнах тази към света на маите
Като човек, който от години се интересува от предколумбови култури, в никакъв случай не се бях замислила, че в Мексико и Гватемала ни демонстрират и описват по какъв начин са живели единствено представителите на аристокрацията. Както и кое е било разрешено и кое - неразрешено за елементарните хора, само че по какъв начин е протичало всекидневието им... като че ли беше без значение. Но тъкмо Ел Салвадор разбулва мистерията.
Първите комунисти
Днес мнозина иронично ги назовават по този метод, тъй като те са правили всичко дружно - хранели са се, къпали са се, разпределяли са си труда поравно, даже дружно са влизали в тамускали - техния вид на сауна. Когато пристигнали испанските завоеватели, не могли да схванат тази единодушие и забранили всичко, демонизирайки го и наричайки го " разврат ". Сауните били разрушени, само че някои от по-хитрите маи почнали да ги вършат вградени в земята.
Всяко семейство отговаряло за развъждането на избрана селскостопанска просвета и най-после си разменяли от реколтата, тъй че всеки да има от всичко.
По-особени жертвоприношения
Сякаш не е задоволително единствено да се допре човек до всекидневието на тази антична цивилизация, тъй като Салвадор подготвя към цялостно потапяне в духа на това време. Свикнали сме да слушаме или да четем за кървавите човешки жертвоприношения, които предколумбовите култури са правили, само че се оказва, че са имали и по-различни ритуали за отдаване на респект към боговете.
Винаги са строили селищата си в подножието на някой вулкан - в Ел Салвадор има 121, като 8 и през днешния ден са дейни. Гледали на тях като пирамиди с храм, какъвто в действителност представлявал кратерът. Какво са правили при него, какво са пили, имали ли са същински пирамиди и свързани ли са с подземни тунели, какви ритуали са изпълнявали... Четете в един от идващите броеве.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ