Надарена
Още при започване на юни на огромен екран трябваше да излезе на Марк Уеб ( с Андрю Гарфийлд и самостоятелния фетиш ), оценен със 7.7(!) в IMDb и с премиера в средата на април. Българските разпространители обаче (в случая " Александра " ) са известни с безспорната си непредвидливост и липса на добър усет, задълбочени знания, усет и професионална проницателност... Нишата я запълниха (с превъзходен превод) торентите. И геният е на първо място човек.Франк Адлър () е прелъстителен висок леко безстопанствен отшелник към 30-те, работещ в сервиз в Маями (но има висококачествено обучение и академична кариера, които се пробва да забрави). След самоубийството на душевен лабилната си сестра, математически талант, той се грижи за племенницата си Мери (Маккена Грейс, откритие), чаровна, дребна, палава и дяволито язвителна, талантлива с уменията на майка си (дори ги надминава), а компания им прави... рижавият пълен и ленив едноок котарак Фред.
Франк не пришпорва Мери, гледат филми, хапват пред тв приемника, той се отпуска през уикенда, като трансферира отговорността за детето на съседката Робърта Тейлър (, идеална за ролята), тантуреста помъдряла пряма афроамериканка с явен здравомислещ светоглед.
Учителката Бони Стивънсън (Джени Слейт, стенд-ъп комедиант, запомнете това име), къдрава, елементарна, само че отзивчива усърдна млада жена с правила, открива заложбите на Мери (в математиката, схваща се) и проблемите стартират. Чиновници и шефове предлагат скъпо учебно заведение за напреднали и доста надарени, а от предишното се материализира бабата Евелин Адлър (Линдзи Дънкан), суха жилава красива бабичка, свръхамбициозна, властна и богата британка. Стига се до дело за настойничество, в което Франк е в губеща позиция, а интимната му връзка с Бони и показанията на Робърта не му оказват помощ кой знае какъв брой. Борбата е що се касае за ориста на детето, толкоз и за власт, а водещи са виновността и обичта.
Филмът (отдаващ респект на и ) съумява да е трогателен, откровен и бездънен, а не тезисен с помощта на фокусирането си върху страстите и характерите. Геният може да разцъфне и в изолираност, само че когато самичък я избере и науката му е задоволителна като наслаждение и наслада. Иначе нормалността, общуването, обществените контакти, допирът до близки и другари и любовта са доста по-плодотворни, основават среда, цялостна с чувство за лекост и благополучие. Защото и геният е на първо място човек.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Франк не пришпорва Мери, гледат филми, хапват пред тв приемника, той се отпуска през уикенда, като трансферира отговорността за детето на съседката Робърта Тейлър (, идеална за ролята), тантуреста помъдряла пряма афроамериканка с явен здравомислещ светоглед.
Учителката Бони Стивънсън (Джени Слейт, стенд-ъп комедиант, запомнете това име), къдрава, елементарна, само че отзивчива усърдна млада жена с правила, открива заложбите на Мери (в математиката, схваща се) и проблемите стартират. Чиновници и шефове предлагат скъпо учебно заведение за напреднали и доста надарени, а от предишното се материализира бабата Евелин Адлър (Линдзи Дънкан), суха жилава красива бабичка, свръхамбициозна, властна и богата британка. Стига се до дело за настойничество, в което Франк е в губеща позиция, а интимната му връзка с Бони и показанията на Робърта не му оказват помощ кой знае какъв брой. Борбата е що се касае за ориста на детето, толкоз и за власт, а водещи са виновността и обичта.
Филмът (отдаващ респект на и ) съумява да е трогателен, откровен и бездънен, а не тезисен с помощта на фокусирането си върху страстите и характерите. Геният може да разцъфне и в изолираност, само че когато самичък я избере и науката му е задоволителна като наслаждение и наслада. Иначе нормалността, общуването, обществените контакти, допирът до близки и другари и любовта са доста по-плодотворни, основават среда, цялостна с чувство за лекост и благополучие. Защото и геният е на първо място човек.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ