Опитът на Хърватия с еврото
Още при слагането на стратегическата цел за присъединение към еврозоната и Шенгенското пространство Хърватия пое праволинейно по този път, без значение от вътрешнополитическите обстановки.
Цялата държавна машина - Централната банка, отрасловите министерства, министър-председателят, външното министерство и дипломатическите представителства на страната - беше впрегната в името на тази огромна цел. Направена бе законодателна смяна, както и съответна информационна акция и пътят сполучливо бе извървян
от юни 2017 година до 1 януари 2023 година
когато Хърватия одобри еврото и стана част от Шенгенското пространство. В България има лъкатушене, тематиката се слага, след това заглъхва, след това отново излиза на напред във времето. Нашите съграждани се озадачават дали в действителност желаеме да влезем в еврозоната.
Присъединяването към еврозоната за Хърватия не беше нито висша математика, нито космонавтика, нещата там бяха ясно сложени, изработен беше проект и имаше физическа воля той да се извърши. Имаше и доста доброжелателни сътрудници, подготвени да оказват помощ – да вземем за пример ЕЦБ, други централни банки, Европейската комисия, министерства на финансите. Появиха се и отрицателни фактори – да вземем за пример, краткотрайно по-висока инфлация, която обаче беше разследване на пандемията, и то в целия Европейски Съюз. Като цяло обаче
резултатът е положителен
В Хърватия, както и в България, решението за приемане на еврото произтича от Договора за присъединение към Европейски Съюз. До един миг двете страни вървяха с един и същи ритъм, дружно влязохме в ERM II. България обаче понижи скоростта, а Хърватия реализира своята цел. Страхът от незнайното е понятен, в Хърватия също се опасяваха, че може да обеднеят, част от спестяванията им да „ изгорят “. Дойче марката, след което еврото, съществуваха като втора валута и бяха желани при покупките на недвижими парцели и коли. Хърватия е туристическа страна и огромният брой туристи са най-много от еврозоната. Месеци наред държавното управление предупреждаваше, че ще се подхващат ограничения, с които да се пресече всяка мисъл за далавера при смяната на валутата. Големите търговски вериги 3 месеца преди влизането в еврозоната бяха задължени да афишират своите цени в двете валути. Но по тяхна самодейност това стана половин година преди 1 януари 2023 година Централната банка на Хърватска също имаше мощна компания, ориентирана към обществото, само че и към чиновниците в банковата система, направена беше
солидна техническа подготовка
с цел да се обезпечи и задоволителна наличност от евробанкноти и монети. Банкоматите незабавно откакто удари 12-ия час, започнаха да работят в евро. Държавата извърши огромна активност за информиране на обществото за какво е значимо страната да стане част от еврозоната, какви са изгодите. И защото Хърватия по едно и също време се причисли в еврозоната и Шенгенското пространство, там се говореше, че стават част от вътрешния кръг на страните от Европейски Съюз, които са най-добре интегрирани. Някои от изгодите, които ще са годни и за България: непоклатимост и предсказуемост на икономиката; стабилна банкова система; няма такси за превалутиране, което е от особена значимост за бизнеса. Всичко това дава позитиви и върху кредитния рейтинг на страната.
Може да се ревизира и всеки да се увери, че икономическите индикатори на Хърватия в този момент са доста положителни. Икономическото богатство и
стандартът на живот пораства
Привличането на задгранични вложения форсира своя ритъм.
Препоръки към българските управляващи: Да има ясна цел, че България влиза в еврозоната и без значение от политическите промени да остава стратегически най-важната цел. Държавните органи би трябвало да подхващат целенасочена акция, а също бързи и ефикасни дейности за осъществяване на уговорките.
Присъединяването на България към еврозоната и Шенгенското пространство ще ни направи още по-интегрирани в европейското семейство.
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Цялата държавна машина - Централната банка, отрасловите министерства, министър-председателят, външното министерство и дипломатическите представителства на страната - беше впрегната в името на тази огромна цел. Направена бе законодателна смяна, както и съответна информационна акция и пътят сполучливо бе извървян
от юни 2017 година до 1 януари 2023 година
когато Хърватия одобри еврото и стана част от Шенгенското пространство. В България има лъкатушене, тематиката се слага, след това заглъхва, след това отново излиза на напред във времето. Нашите съграждани се озадачават дали в действителност желаеме да влезем в еврозоната.
Присъединяването към еврозоната за Хърватия не беше нито висша математика, нито космонавтика, нещата там бяха ясно сложени, изработен беше проект и имаше физическа воля той да се извърши. Имаше и доста доброжелателни сътрудници, подготвени да оказват помощ – да вземем за пример ЕЦБ, други централни банки, Европейската комисия, министерства на финансите. Появиха се и отрицателни фактори – да вземем за пример, краткотрайно по-висока инфлация, която обаче беше разследване на пандемията, и то в целия Европейски Съюз. Като цяло обаче
резултатът е положителен
В Хърватия, както и в България, решението за приемане на еврото произтича от Договора за присъединение към Европейски Съюз. До един миг двете страни вървяха с един и същи ритъм, дружно влязохме в ERM II. България обаче понижи скоростта, а Хърватия реализира своята цел. Страхът от незнайното е понятен, в Хърватия също се опасяваха, че може да обеднеят, част от спестяванията им да „ изгорят “. Дойче марката, след което еврото, съществуваха като втора валута и бяха желани при покупките на недвижими парцели и коли. Хърватия е туристическа страна и огромният брой туристи са най-много от еврозоната. Месеци наред държавното управление предупреждаваше, че ще се подхващат ограничения, с които да се пресече всяка мисъл за далавера при смяната на валутата. Големите търговски вериги 3 месеца преди влизането в еврозоната бяха задължени да афишират своите цени в двете валути. Но по тяхна самодейност това стана половин година преди 1 януари 2023 година Централната банка на Хърватска също имаше мощна компания, ориентирана към обществото, само че и към чиновниците в банковата система, направена беше
солидна техническа подготовка
с цел да се обезпечи и задоволителна наличност от евробанкноти и монети. Банкоматите незабавно откакто удари 12-ия час, започнаха да работят в евро. Държавата извърши огромна активност за информиране на обществото за какво е значимо страната да стане част от еврозоната, какви са изгодите. И защото Хърватия по едно и също време се причисли в еврозоната и Шенгенското пространство, там се говореше, че стават част от вътрешния кръг на страните от Европейски Съюз, които са най-добре интегрирани. Някои от изгодите, които ще са годни и за България: непоклатимост и предсказуемост на икономиката; стабилна банкова система; няма такси за превалутиране, което е от особена значимост за бизнеса. Всичко това дава позитиви и върху кредитния рейтинг на страната.
Може да се ревизира и всеки да се увери, че икономическите индикатори на Хърватия в този момент са доста положителни. Икономическото богатство и
стандартът на живот пораства
Привличането на задгранични вложения форсира своя ритъм.
Препоръки към българските управляващи: Да има ясна цел, че България влиза в еврозоната и без значение от политическите промени да остава стратегически най-важната цел. Държавните органи би трябвало да подхващат целенасочена акция, а също бързи и ефикасни дейности за осъществяване на уговорките.
Присъединяването на България към еврозоната и Шенгенското пространство ще ни направи още по-интегрирани в европейското семейство.
Текстът е част от бр. 121 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ