Приватизация настигна и вузовете
Още през януари 2016 година в предходния парламент се развихриха бурни разногласия към корекция в Закона за висшето обучение (ЗВО), която даде право на висшите учебни заведения да вършат със лични средства търговски сдружения (фирми), посредством които да правят стопанска активност за реализация на основани от тях научни артикули и обекти на интелектуалната благосъстоятелност (основно патенти). Предложението пристигна от проф. Борислав Борисов (АБВ) и бе подкрепено от МОН. Остро възразиха тогава депутатите от Българска социалистическа партия, тъй като съгласно препоръчаната най-широка дефиниция въпросните компании може да принадлежат не на вузовете, а на частни притежатели и всяка облага от реализацията на теоретичен артикул елементарно ще бъде изсмукана към частните джобове. По сходна скица бяха незаконно източени държавните предприятия в България, възмути се тогава Валери Жаблянов (БСП). Левицата настояваше в закона да се запише най-малко, че висшите учебни заведения имат мажоритарен дял от собствеността на компаниите. Разбира се, всуе се мориха на фона на гилотината за гласоподаване на болшинството. В отрасловата комисия бе признато само предлагането на Стоян Мирчев (БСП), че компании могат да основават единствено вузове, които имат висока оценка от акредитацията си - сред 9 и 10. В пленарната зала обаче и това изчезна и в последна сметка законът постанови, че вузовете (всички) могат да основават компании за реализация на научните си артикули със лични средства и по ред, избран с акт на Министерския съвет. Забележете - Красимир Вълчев, който през днешния ден е министър, тогава бе основен секретар на МОН и съобщи, че в министерството... споделят терзанията на Жаблянов. Тогавашният зам.-министър проф. Николай Денков обаче настоя, че би трябвало да се ускори контролът върху университетските компании, а не да се стопира развиването им, което било доста сполучлива процедура в Съединени американски щати.
Тази предистория е нужна, с цел да се разбере какво се случва в този момент. Две години и половина след описаните събития в уеб страницата на МОН се появи за публично разискване до 11 септември т.г. планът на постановлението на Министерски съвет за вузовските компании, планувано в закона. Онези терзания на левицата са нищо пред това, което виждаме в днешния план. Постановлението съдържа единствено 9 члена, само че те
вещаят такива пагубни последствия
за висшето обучение, от които избавление по-късно няма да има. Представете си, че в изискванията на сегашната криворазбрана автономност на вузовете, в която " преобладават рентиерски модели и феодална зависимост на управленията " (думи на самия министър Вълчев неотдавна), на всички упълномощени висши учебни заведения се дава правото да образуват ООД и АД по реда на Търговския закон за две действия - стопанска реализация на резултати от научни проучвания и на основаните патенти. Оттук насетне се постановява не друго, а непосредствено изсмукване на всякаква допустима облага от научните артикули към частни структури. Защото присъединяване на вузовете в капитала на компаниите може да бъде 34% (останалите 66% са частни - без каквото и да било ограничаване или правила за участващите частници). Паричната вноска на вузовете в капитала на компанията не може да е повече от 5000 лева! Това било, с цел да се ограничи допустима корист с парите на вуза. Хлъц! Второ - това присъединяване на вузовете във компании става единствено със лични средства, а съгласно закона това са парите от таксите на студентите, от продажбата на същите научни артикули и от наеми. Но отново съгласно закона личните средства се изразходват единствено за две неща - за образованието на експерти (студентите) и за повишение на квалификацията им. Затова няма по какъв начин с разпореждане тези пари да отидат за компании в несъгласие на закона.
Трето - апортна вноска във компаниите може да бъдат и патентите. Едно на ръка, че няма никакви правила, по които да се оцени този интелектуален артикул. Но по-интересното е, че това в прав текст значи патентите да станат благосъстоятелност на частните лица, които имат мажоритарното присъединяване във компаниите. А в случай че въпросните лица са чужденци? Директно им се подаряват трудът на нашите учени и научните резултати, реализирани с държавни средства! Цялата активност в тези компании е по решение на университетските препоръки, а по какъв начин да се дефинират отчисленията от облагата за вуза, щяло да се взема решение в уставните документи на всяка компания! Т.е. висшето учебно заведение ще получи 34% от облагата съгласно дяловото си присъединяване, вместо да си продаде единствено основания от него теоретичен артикул (за което нищо не пречи и сега) и да прибере 100% от облагата. С една дума, компанията става
един тип частен медиатор, прибиращ огромния къс
от приходите - нещо като натрапените от страната и изцяло непотребни частни разпределителни сдружения, прибиращи парите ни по пътя им към " Топлофикация ". А даже и да получи отчисления от облагата, висшето учебно заведение може да ги употребява не за насърчаване на активността си, не за студентите, не за преподавателите, а само за... увеличение на капитала на компанията. Да не приказваме за добре развитото у нас фирмено изкуство да се докарват разноски, които минимизират оповестяването на облаги.
И сякаш компаниите може да са единствено ООД и АД, а внезапно се появява и текст, че университетският съвет упражнява правата на благосъстоятелност върху капитала на... едноличните търговски сдружения, а решенията на едноличния притежател се оформят съгласно Търговския закон! И на еднолични компании ли считат да дадат научните артикули на вузовете?
От всичко това не намирисва, а просто искрено вони на приватизация на научните резултати във висшето обучение. А прословутият надзор над вузовските компании е редуциран до задължението на министъра да следи по какъв начин се извършва постановлението. Толкоз. Контрол просто няма. И като знаем какви кавги гърмят в страната всеки ден към всякакви компании, " суджукгейтове " и Гинки, занапред е ясно, че фрапиращото събитие " Величко Адамов дава поръчки на Красьо Черничкия " в Стопанската академия в Свищов ще ни се види като детска игра пред всичките извращения, злоупотреби, хитри врътки и зулуми в така наречен академични компании. Да не приказваме за
развращаването на самата академична общественост
в която преподаватели и учени ще се раздират сред дейностите си на държавна заплата и благините на частната си активност.
В претекстовете към въпросния документ се твърди, че всичко това " покачва успеваемостта на вложените обществени средства в научни проучвания "! А то било належащо, тъй като оценката за иновационната дарба на България в световния показател на конкурентоспособността е ниска (43,9 от 100 вероятни точки). И предпазените ни патенти във водещи патентни офиси в света, че даже поръчките ни за патенти никак ги няма. А научните артикули се правели основно в Българска академия на науките и Селскостопанската академия, по тази причина трябвало да бъдат подтиквани вузовете да вършат просвета. Фирмите щели да покачат мотивацията им за проучвания, поръчани от стопанската система, което пък щяло да развие наукоемките действия в самата стопанска система. Водещи икономически субекти щели да вложат запаси за основаване, внедряване и комерсиализация на научните артикули. Тъй ли - кое ги задължава да вършат това? Хеле пък на фона на безконечния им блян да заплащат на експертите колкото може по-малко. У нас няма напор на софтуерни компании, които желаят и могат да харчат пари за проучвания, като се изключи IT бранша (желаещите компании могат просто да си купят теоретичен артикул или да си го донесат извън, в случай че са чуждестранни), висшите учебни заведения пък са недофинансирани и също нямат запас. В най-хубавия случай постановлението няма да работи, а действително то просто ще отвори порти за корупция и приватизиране на научните резултати във висшето обучение, където ги има; или за далавери - където науката е измислена за отчитане на интензивност.
Тази предистория е нужна, с цел да се разбере какво се случва в този момент. Две години и половина след описаните събития в уеб страницата на МОН се появи за публично разискване до 11 септември т.г. планът на постановлението на Министерски съвет за вузовските компании, планувано в закона. Онези терзания на левицата са нищо пред това, което виждаме в днешния план. Постановлението съдържа единствено 9 члена, само че те
вещаят такива пагубни последствия
за висшето обучение, от които избавление по-късно няма да има. Представете си, че в изискванията на сегашната криворазбрана автономност на вузовете, в която " преобладават рентиерски модели и феодална зависимост на управленията " (думи на самия министър Вълчев неотдавна), на всички упълномощени висши учебни заведения се дава правото да образуват ООД и АД по реда на Търговския закон за две действия - стопанска реализация на резултати от научни проучвания и на основаните патенти. Оттук насетне се постановява не друго, а непосредствено изсмукване на всякаква допустима облага от научните артикули към частни структури. Защото присъединяване на вузовете в капитала на компаниите може да бъде 34% (останалите 66% са частни - без каквото и да било ограничаване или правила за участващите частници). Паричната вноска на вузовете в капитала на компанията не може да е повече от 5000 лева! Това било, с цел да се ограничи допустима корист с парите на вуза. Хлъц! Второ - това присъединяване на вузовете във компании става единствено със лични средства, а съгласно закона това са парите от таксите на студентите, от продажбата на същите научни артикули и от наеми. Но отново съгласно закона личните средства се изразходват единствено за две неща - за образованието на експерти (студентите) и за повишение на квалификацията им. Затова няма по какъв начин с разпореждане тези пари да отидат за компании в несъгласие на закона.
Трето - апортна вноска във компаниите може да бъдат и патентите. Едно на ръка, че няма никакви правила, по които да се оцени този интелектуален артикул. Но по-интересното е, че това в прав текст значи патентите да станат благосъстоятелност на частните лица, които имат мажоритарното присъединяване във компаниите. А в случай че въпросните лица са чужденци? Директно им се подаряват трудът на нашите учени и научните резултати, реализирани с държавни средства! Цялата активност в тези компании е по решение на университетските препоръки, а по какъв начин да се дефинират отчисленията от облагата за вуза, щяло да се взема решение в уставните документи на всяка компания! Т.е. висшето учебно заведение ще получи 34% от облагата съгласно дяловото си присъединяване, вместо да си продаде единствено основания от него теоретичен артикул (за което нищо не пречи и сега) и да прибере 100% от облагата. С една дума, компанията става
един тип частен медиатор, прибиращ огромния къс
от приходите - нещо като натрапените от страната и изцяло непотребни частни разпределителни сдружения, прибиращи парите ни по пътя им към " Топлофикация ". А даже и да получи отчисления от облагата, висшето учебно заведение може да ги употребява не за насърчаване на активността си, не за студентите, не за преподавателите, а само за... увеличение на капитала на компанията. Да не приказваме за добре развитото у нас фирмено изкуство да се докарват разноски, които минимизират оповестяването на облаги.
И сякаш компаниите може да са единствено ООД и АД, а внезапно се появява и текст, че университетският съвет упражнява правата на благосъстоятелност върху капитала на... едноличните търговски сдружения, а решенията на едноличния притежател се оформят съгласно Търговския закон! И на еднолични компании ли считат да дадат научните артикули на вузовете?
От всичко това не намирисва, а просто искрено вони на приватизация на научните резултати във висшето обучение. А прословутият надзор над вузовските компании е редуциран до задължението на министъра да следи по какъв начин се извършва постановлението. Толкоз. Контрол просто няма. И като знаем какви кавги гърмят в страната всеки ден към всякакви компании, " суджукгейтове " и Гинки, занапред е ясно, че фрапиращото събитие " Величко Адамов дава поръчки на Красьо Черничкия " в Стопанската академия в Свищов ще ни се види като детска игра пред всичките извращения, злоупотреби, хитри врътки и зулуми в така наречен академични компании. Да не приказваме за
развращаването на самата академична общественост
в която преподаватели и учени ще се раздират сред дейностите си на държавна заплата и благините на частната си активност.
В претекстовете към въпросния документ се твърди, че всичко това " покачва успеваемостта на вложените обществени средства в научни проучвания "! А то било належащо, тъй като оценката за иновационната дарба на България в световния показател на конкурентоспособността е ниска (43,9 от 100 вероятни точки). И предпазените ни патенти във водещи патентни офиси в света, че даже поръчките ни за патенти никак ги няма. А научните артикули се правели основно в Българска академия на науките и Селскостопанската академия, по тази причина трябвало да бъдат подтиквани вузовете да вършат просвета. Фирмите щели да покачат мотивацията им за проучвания, поръчани от стопанската система, което пък щяло да развие наукоемките действия в самата стопанска система. Водещи икономически субекти щели да вложат запаси за основаване, внедряване и комерсиализация на научните артикули. Тъй ли - кое ги задължава да вършат това? Хеле пък на фона на безконечния им блян да заплащат на експертите колкото може по-малко. У нас няма напор на софтуерни компании, които желаят и могат да харчат пари за проучвания, като се изключи IT бранша (желаещите компании могат просто да си купят теоретичен артикул или да си го донесат извън, в случай че са чуждестранни), висшите учебни заведения пък са недофинансирани и също нямат запас. В най-хубавия случай постановлението няма да работи, а действително то просто ще отвори порти за корупция и приватизиране на научните резултати във висшето обучение, където ги има; или за далавери - където науката е измислена за отчитане на интензивност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ