Дефлацията дойде, но докога ще остане?
Още през май Националният статистически институт разгласи от дълго време чакана вест – на месечна база общият показател на потребителски цени означи спад за първи път от началото на войната, а през юни тази наклонност продължи, освен това по-осезаемо. Това е съпроводено и с усмиряване на годишното изменение на цените, което спадна надалеч под пика си от есента на 2022 година Редно е обаче да се запитаме дали това усмиряване на растежа на цените и даже изолирани спадове са начало на трайна наклонност, или просто краткотрайно закъснение в подтекста на продължаващите инфлационни процеси.
Отговорът на тези въпроси значително се съдържат в структурата на инфлацията. Спираме се първо на месечното изменение на цените през юни по отношение на май 2023 година Най-чувствителния спад на е при развлеченията и културата – цели 3.1% по отношение на май, окуражителни данни има и при храните – 1% спад. На този декор обаче при хотелите и заведенията за хранене има 1.6% повишаване за месеца, а при останалите групи артикули и услуги динамичността е по-слаба. Ако погледнем към съответните артикули и услуги обаче разпределението наподобява малко по-различно.
Голяма част от спадовете при храните са съсредоточени в групата на зеленчуците (-7.4%), при които обичайно има доста съществени сезонни корекции на цените, както и маслата и мазнините (-4.4%) и млякото, млечните артикули и яйцата (-1.9%), които нарастнаха внезапно напролет и лятото на 2022 година, а от години междинните им цени са далеч над средноевропейските нива. Другите чувствителни понижения на цените са съсредоточени в газообразните горива (-8.1%), както и горивата за персонален превоз (-1.5%), както и пакетните туристически услуги (-6.7%).
Ако погледнем към годишната смяна на цените, която разказва по-дългосрочните и структурни промени, по отношение на юни 2022 година се резервира забележителен растеж на общия показател на цени на консуматор – 8.7%. Тук спад има единствено в една от огромните групи – превозът – с цели 13.7%, най-много поради рекордно високите цени на течните горива предишното лято, които през днешния ден значително са се нормализирали, само че към момента са надалеч от предкризисните си равнища, или от дъната от 2020 година За същия интервал обаче храните нарастват с 13.3%, като на годишна база спад в цените има само при гореспоменатите масла и мазнини (-18.6%), които предходната година бележеха върхове.
С други думи, дефлацията през последните два месеца не е осезаема, и още повече – визира стеснен кръг артикули и услуги. Ако желаеме да гледаме напред обаче е редно да се обърнем към факторите, които могат да успокоят потребителските цени в дълготраен проект. Индексът на цени на производител в промишлеността (който, както наскоро много ясно демонстрирахме, е доста добър предвестител на потребителската инфлация с известно забавяне) с база 2015 година доближи 150 пункта през май – голям спад по отношение на пика от над 200 пункта в края на предходната година, и доста покрай нивото от преди началото на войната. Индексът в енергетиката, който въздейства на на практика всички останали производства остава висок (183 пункта), само че доста надалеч от пиковете си от 350-400 пункта през есента. Благоприятно се отразяват и доста по-ниските цени на горивата – сигналите са положителни и насочват към последователно усмиряване на ценовата динамичност.
Значителен растеж има обаче има в разноските за труд и заплатите на наетите, което от своя страна значи растеж в разполагаемия приход за ползване, а това основава спомагателен напън върху ценовите нива. Именно тук е заключен и един от главните опасности. Въпреки че на този стадий консенсусът към държавния бюджет не включва доста уголемение нито на обществените заплащания и пенсиите, нито на минималната заплата – ограничения, които по своя темперамент са неизбежно проинфлационни –по всичко проличава, че в хода на есенния спор към бюджета за идната година такива оферти ще получат много по-силна поддръжка, което би захранило най-малко в известна степен инфлацията в средносрочен проект.
Всички прогнози за икономическия растеж (независимо дали по-консервативната на Европейска комисия, или по-оптимистичната на финансовото министерство), както и данните за растежа на Брутният вътрешен продукт за първото тримесечие сочат към закъснение на стопанската система през 2023 година По-ниският растеж като цяло допуска по-ниска инфлация поради по-свитото самостоятелно ползване. Забавянето на стопанската интензивност обаче основава действителен риск от стесняване на растежа на приходите на семействата, които до момента застигаха инфлацията – надалеч не е несъмнено дали това ще продължи. По-слабият напредък е резултат и от забележителните покачвания на лихвите както у нас, по този начин и е Еврозоната, което цели точно преодоляване на инфлацията.
Въпреки всичките тези удобни фактори обаче прогнозните за инфлацията остават по-скоро неподходящи. Според Европейска комисия, даже и през 2024 година растежът на цените в България ще е над 4% – доста надалеч от ниската инфлация, съчетана с бързо покачване на приходите, присъщи за предишното десетилетие. Това е от голяма важност и за упоритостите на България за присъединение към еврозоната след година, защото даже и държавното управление да успее да овладее бюджетния недостиг, способността на страната да съблюдава критерия за инфлация остава под въпрос.
Ако се върнем към първичния въпрос – да, понастоящем следим лека дефлация. Тя обаче наподобява по-скоро изолирана в обособени групи артикули и услуги, и най-малко частично движена от сезонни процеси и нормализация на цените на основни първични материали. По тази причина вероятността за дълготраен спад на цените наподобява по-скоро лимитирана, още по-малко за връщане на нивата им до равнищата отпреди 2022 година Остава нараснал и рискът от външни за българската стопанска система шокове, които, в последна сметка, бяха главен мотор на огромния ценови скок през предходната година.
Източник: Институт за пазарна икономика
Отговорът на тези въпроси значително се съдържат в структурата на инфлацията. Спираме се първо на месечното изменение на цените през юни по отношение на май 2023 година Най-чувствителния спад на е при развлеченията и културата – цели 3.1% по отношение на май, окуражителни данни има и при храните – 1% спад. На този декор обаче при хотелите и заведенията за хранене има 1.6% повишаване за месеца, а при останалите групи артикули и услуги динамичността е по-слаба. Ако погледнем към съответните артикули и услуги обаче разпределението наподобява малко по-различно.
Голяма част от спадовете при храните са съсредоточени в групата на зеленчуците (-7.4%), при които обичайно има доста съществени сезонни корекции на цените, както и маслата и мазнините (-4.4%) и млякото, млечните артикули и яйцата (-1.9%), които нарастнаха внезапно напролет и лятото на 2022 година, а от години междинните им цени са далеч над средноевропейските нива. Другите чувствителни понижения на цените са съсредоточени в газообразните горива (-8.1%), както и горивата за персонален превоз (-1.5%), както и пакетните туристически услуги (-6.7%).
Ако погледнем към годишната смяна на цените, която разказва по-дългосрочните и структурни промени, по отношение на юни 2022 година се резервира забележителен растеж на общия показател на цени на консуматор – 8.7%. Тук спад има единствено в една от огромните групи – превозът – с цели 13.7%, най-много поради рекордно високите цени на течните горива предишното лято, които през днешния ден значително са се нормализирали, само че към момента са надалеч от предкризисните си равнища, или от дъната от 2020 година За същия интервал обаче храните нарастват с 13.3%, като на годишна база спад в цените има само при гореспоменатите масла и мазнини (-18.6%), които предходната година бележеха върхове.
С други думи, дефлацията през последните два месеца не е осезаема, и още повече – визира стеснен кръг артикули и услуги. Ако желаеме да гледаме напред обаче е редно да се обърнем към факторите, които могат да успокоят потребителските цени в дълготраен проект. Индексът на цени на производител в промишлеността (който, както наскоро много ясно демонстрирахме, е доста добър предвестител на потребителската инфлация с известно забавяне) с база 2015 година доближи 150 пункта през май – голям спад по отношение на пика от над 200 пункта в края на предходната година, и доста покрай нивото от преди началото на войната. Индексът в енергетиката, който въздейства на на практика всички останали производства остава висок (183 пункта), само че доста надалеч от пиковете си от 350-400 пункта през есента. Благоприятно се отразяват и доста по-ниските цени на горивата – сигналите са положителни и насочват към последователно усмиряване на ценовата динамичност.
Значителен растеж има обаче има в разноските за труд и заплатите на наетите, което от своя страна значи растеж в разполагаемия приход за ползване, а това основава спомагателен напън върху ценовите нива. Именно тук е заключен и един от главните опасности. Въпреки че на този стадий консенсусът към държавния бюджет не включва доста уголемение нито на обществените заплащания и пенсиите, нито на минималната заплата – ограничения, които по своя темперамент са неизбежно проинфлационни –по всичко проличава, че в хода на есенния спор към бюджета за идната година такива оферти ще получат много по-силна поддръжка, което би захранило най-малко в известна степен инфлацията в средносрочен проект.
Всички прогнози за икономическия растеж (независимо дали по-консервативната на Европейска комисия, или по-оптимистичната на финансовото министерство), както и данните за растежа на Брутният вътрешен продукт за първото тримесечие сочат към закъснение на стопанската система през 2023 година По-ниският растеж като цяло допуска по-ниска инфлация поради по-свитото самостоятелно ползване. Забавянето на стопанската интензивност обаче основава действителен риск от стесняване на растежа на приходите на семействата, които до момента застигаха инфлацията – надалеч не е несъмнено дали това ще продължи. По-слабият напредък е резултат и от забележителните покачвания на лихвите както у нас, по този начин и е Еврозоната, което цели точно преодоляване на инфлацията.
Въпреки всичките тези удобни фактори обаче прогнозните за инфлацията остават по-скоро неподходящи. Според Европейска комисия, даже и през 2024 година растежът на цените в България ще е над 4% – доста надалеч от ниската инфлация, съчетана с бързо покачване на приходите, присъщи за предишното десетилетие. Това е от голяма важност и за упоритостите на България за присъединение към еврозоната след година, защото даже и държавното управление да успее да овладее бюджетния недостиг, способността на страната да съблюдава критерия за инфлация остава под въпрос.
Ако се върнем към първичния въпрос – да, понастоящем следим лека дефлация. Тя обаче наподобява по-скоро изолирана в обособени групи артикули и услуги, и най-малко частично движена от сезонни процеси и нормализация на цените на основни първични материали. По тази причина вероятността за дълготраен спад на цените наподобява по-скоро лимитирана, още по-малко за връщане на нивата им до равнищата отпреди 2022 година Остава нараснал и рискът от външни за българската стопанска система шокове, които, в последна сметка, бяха главен мотор на огромния ценови скок през предходната година.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ