Сдеката на Мъск за Twitter разгневи мнозина и това е първият знак, че е нещо хубаво
Още от времето на древногръцките градове-държави, градският площад е знак на концепцията за директна народна власт: място, където можеш да чуеш другите и да споделиш мнението си за публичните каузи и проблеми. В наши дни обществените мрежи се трансфораха в самобитни цифрови площади, където милиони жители споделят, разясняват и оборват – от време на време много гласовито. Да, както всеки, който е попадал волно или несъзнателно в разгорещена интернет полемика може да удостовери, пристрастеностите постоянно се разпалват, а езикът може да е неуместен, само че нали в разногласието се ражда истината, както гласи античната мъдрост.
Проблемът е, че от известно време фирмите зад същите тези обществени мрежи се самопровъзгласиха по едно и също време за стожери на същото това свободно слово и за негови цензури, когато то не дава отговор на корпоративните и частни ползи, стоящи зад тях.
Ако отворите учебниците по конституционно право или наръчниците по медиен етикет на никое място няма да откриете предписание или член, които разрешават на Фейсбук и Twitter да лишават правото на връзка на свободно определен президент на претендиращата за люлка на модерната народна власт страна с всичките ѝ жители, само че тъкмо това се случи през януари 2021 година Тогава двете обществени мрежи безусловно дръпнаха шалтера на Доналд Тръмп и сътвориха рисков казус, засягащ всичко от съкровената (и закрепена в американската конституция) независимост на словото до съвсем неограниченото въздействие на огромните корпорации в публичния и политически живот.
И до момента в който болшинството жители наблюдаваше с наяве, само че и неизказано терзание стряскащи образци за двоен стандарт и лицемерна изразителност, навяващи мемоари за мрачни времена на мракобесие, у един човек последователно стартира да узрява концепцията, че първото изискване да се роди истината е разногласието да не бъде изкуствено стеснен и манипулиран, а акцентът в израза „ независимост на словото “ да пада колкото върху втората дума, толкоз и върху първата.
Съвсем неотдавна в един от най-шокиращите бизнес ходове в близко време, Twitter прекатурна позицията си и реши въпреки всичко да одобри офертата на Илон Мъск, който заплати към 44 милиарда $ за привилегията. Този ход беше изработен, най-малко частично, по идеологически причини; Мъск е измежду най-гласовитите критици към ръководството на осведомителния поток от Twitter. Веднага след новината за изкупуването, Мъск разгласи: „ Свободното слово е основата на функционалната народна власт, а Twitter е цифровият градски площад, където се разискват въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството. Също по този начин желая да направя Twitter по-добър от всеки път, като подобря продукта с нови функционалности, като направя логаритмите с отворен код, с цел да повиша доверието, да победя спам ботовете и да удостоверя достоверността на всички хора, стоящи зад изявленията ".
Всичко това наподобява като стойностни и безобидни цели. Повече тирада, не по-малко. Повече бистрота, не по-малко.
Неудобната смяна
И въпреки всичко политическата левица оттатък Океана изцяло полудя. Чарлз Блоу от The New York Times даде обещание да напусне платформата; в действителност #LeavingTwitter беше един от известните тагове в услугата. Американският съюз за цивилен свободи, въпреки да отбелязва, че Мъск е член, който заплаща постоянната си такса, се разтревожи, че „ има огромна заплаха да има толкоз доста власт в ръцете на единствено един човек “. Междувременно могъщият субект с консолидирана власт Джеф Безос се тормози за опцията за китайско въздействие в Twitter: „ Интересен въпрос. Китайското държавно управление преди малко завоюва ли малко въздействие върху градския площад? Сенаторът Елизабет Уорън назова договорката „ рискова за нашата народна власт “. Коментаторът Ари Мелбер от MSNBC иронично написа: „ Сега може скрито да възбраните претендента на една партия, или всички нейни претенденти, всички нейни номинирани, или просто можете скрито да намалите обсега на техните постове и да увеличите обсега на нещо друго и останалите и даже няма да разберем за това преди изборите. ”
Иронията обаче е двойна, тъй като тъкмо това беше загрижеността на десетки милиони американци, когато обществените медии взеха решение да заглушат историята за преносимия компютър на президентския наследник Хънтър Байдън, да заключат сметки на видни чиновници, свързани с Тръмп, които споделиха историята, и най-после да изхвърлят някогашния президент Доналд Тръмп от всички услуги по едно и също време след 6 януари 2021 година Това евентуално беше едно от терзанията на Мъск при закупуването на Twitter.
Първи резултати
„ Знам, че съм готин и изцяло заслужавам 87 000 нови почитатели дневно, само че в същото време наподобява, че някой най-накрая отстрани оковите от акаунта ми “, написа Доналд Тръмп-Младши, откакто регистрира този внезапен скок в идващите профила му.
Междувременно републиканският губернатор на Флорида Рон ДеСантис – любимец за президентската номинация на Републиканската партия през 2024 година – видя, че почитателите му скочиха с повече от 200 000 през последните няколко дни. Водещият на Fox News Тъкър Карлсън събра близо 150 000, до момента в който конгресменът Мат Гетц се снабди с повече от 60 000 почитатели, което го накара да каже: „ Наистина е забавно по какъв начин консервативните сметки получават голямо нарастване на почитателите в този момент ".
Водещата на консервативно токшоу Дейна Льош предложи своя доктрина. „ Твърде рано е Мъск да направи това, само че се чудя дали нещо не е променено от тези, които желаят да сведат до най-малко следите за активността си преди евентуалната бистрота “, написа тя в Twitter.
Едно е несъмнено. Консервативните политици са наясно по какъв начин Twitter лимитира сметките им. Гигантът на обществените медии може да направи по този начин, че изявленията им даже не се появяват в новинарските излъчвания на техните почитатели. Плюс това, Twitter може просто да почисти почитателите на акаунта и да цензурира всяко определено от него наличие, като го дефинира като „ тирада на омразата “ или „ тормоз “.
Двоен стандарт
Огромната суматоха на левицата към закупуването на Twitter от Мъск е показателна по две аргументи. Първо, това демонстрира, че левицата постоянно е разбирала Twitter като основна част от нейната екосистема; лява пристрастна платформа, предопределена да прикрие личните си пристрастености, като в същото време пропагандно прокарва избран политически дневен ред. В продължение на години левицата твърдеше, че консервативните опасения по отношение на пристрастията в Twitter са елементарна параноя. Сега, след поемането на властта от Мъск, левицата отпред с Демократическата партия в Съединени американски щати изпадна в суматоха. Това нямаше да се случи, в случай че смятаха, че Twitter не е тяхна единствена благосъстоятелност.
Тогава идва по-големият проблем: левицата презира както прозрачността, по този начин и свободата на словото в политическата сфера. Левите биха предпочели секрети логаритми, които прикриват принадлежности за операция на наличието като така наречен shadow ban: ограничение броя на почитателите, които могат да видят дадена обява без нейният създател въобще да подозира за това. Левицата избира „ справедливостта “ в словото пред свободата на словото. Отляво евентуалната „ щета “ от разрешаването на свободата на словото надвишава цената на открития спор. По-добре да възбраните неуместните персони, в сравнение с да позволите сходно наличие да се популяризира в Twitter – и по-добре в никакъв случай да не уведомявате никого за логаритмите зад сходни забрани. В последна сметка, с прозрачността идва и отчетността.
Ето за какво първите стъпки на Мъск в Twitter би трябвало да бъдат да пусне информация за предходните практики на Twitter – нещо като комисия за истина и помирение; да направи всички нови логаритми доста по-прозрачни; и да освободи чиновници, които се опълчват на сходни практики, а такива има доста. Мъск може да е тъкмо индивидът, който ще помогне за възобновяване на институционалното доверие в обществените медии. Но това ще изисква от него да унищожи тези, които са помогнали за подкопаването на това доверие преди всичко.
Автор: Иво Цеков , учител в Катедра по интернационално право и интернационалните връзки на Юридически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски "
Проблемът е, че от известно време фирмите зад същите тези обществени мрежи се самопровъзгласиха по едно и също време за стожери на същото това свободно слово и за негови цензури, когато то не дава отговор на корпоративните и частни ползи, стоящи зад тях.
Ако отворите учебниците по конституционно право или наръчниците по медиен етикет на никое място няма да откриете предписание или член, които разрешават на Фейсбук и Twitter да лишават правото на връзка на свободно определен президент на претендиращата за люлка на модерната народна власт страна с всичките ѝ жители, само че тъкмо това се случи през януари 2021 година Тогава двете обществени мрежи безусловно дръпнаха шалтера на Доналд Тръмп и сътвориха рисков казус, засягащ всичко от съкровената (и закрепена в американската конституция) независимост на словото до съвсем неограниченото въздействие на огромните корпорации в публичния и политически живот.
И до момента в който болшинството жители наблюдаваше с наяве, само че и неизказано терзание стряскащи образци за двоен стандарт и лицемерна изразителност, навяващи мемоари за мрачни времена на мракобесие, у един човек последователно стартира да узрява концепцията, че първото изискване да се роди истината е разногласието да не бъде изкуствено стеснен и манипулиран, а акцентът в израза „ независимост на словото “ да пада колкото върху втората дума, толкоз и върху първата.
Съвсем неотдавна в един от най-шокиращите бизнес ходове в близко време, Twitter прекатурна позицията си и реши въпреки всичко да одобри офертата на Илон Мъск, който заплати към 44 милиарда $ за привилегията. Този ход беше изработен, най-малко частично, по идеологически причини; Мъск е измежду най-гласовитите критици към ръководството на осведомителния поток от Twitter. Веднага след новината за изкупуването, Мъск разгласи: „ Свободното слово е основата на функционалната народна власт, а Twitter е цифровият градски площад, където се разискват въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството. Също по този начин желая да направя Twitter по-добър от всеки път, като подобря продукта с нови функционалности, като направя логаритмите с отворен код, с цел да повиша доверието, да победя спам ботовете и да удостоверя достоверността на всички хора, стоящи зад изявленията ".
Всичко това наподобява като стойностни и безобидни цели. Повече тирада, не по-малко. Повече бистрота, не по-малко.
Неудобната смяна
И въпреки всичко политическата левица оттатък Океана изцяло полудя. Чарлз Блоу от The New York Times даде обещание да напусне платформата; в действителност #LeavingTwitter беше един от известните тагове в услугата. Американският съюз за цивилен свободи, въпреки да отбелязва, че Мъск е член, който заплаща постоянната си такса, се разтревожи, че „ има огромна заплаха да има толкоз доста власт в ръцете на единствено един човек “. Междувременно могъщият субект с консолидирана власт Джеф Безос се тормози за опцията за китайско въздействие в Twitter: „ Интересен въпрос. Китайското държавно управление преди малко завоюва ли малко въздействие върху градския площад? Сенаторът Елизабет Уорън назова договорката „ рискова за нашата народна власт “. Коментаторът Ари Мелбер от MSNBC иронично написа: „ Сега може скрито да възбраните претендента на една партия, или всички нейни претенденти, всички нейни номинирани, или просто можете скрито да намалите обсега на техните постове и да увеличите обсега на нещо друго и останалите и даже няма да разберем за това преди изборите. ”
Иронията обаче е двойна, тъй като тъкмо това беше загрижеността на десетки милиони американци, когато обществените медии взеха решение да заглушат историята за преносимия компютър на президентския наследник Хънтър Байдън, да заключат сметки на видни чиновници, свързани с Тръмп, които споделиха историята, и най-после да изхвърлят някогашния президент Доналд Тръмп от всички услуги по едно и също време след 6 януари 2021 година Това евентуално беше едно от терзанията на Мъск при закупуването на Twitter.
Първи резултати
„ Знам, че съм готин и изцяло заслужавам 87 000 нови почитатели дневно, само че в същото време наподобява, че някой най-накрая отстрани оковите от акаунта ми “, написа Доналд Тръмп-Младши, откакто регистрира този внезапен скок в идващите профила му.
Междувременно републиканският губернатор на Флорида Рон ДеСантис – любимец за президентската номинация на Републиканската партия през 2024 година – видя, че почитателите му скочиха с повече от 200 000 през последните няколко дни. Водещият на Fox News Тъкър Карлсън събра близо 150 000, до момента в който конгресменът Мат Гетц се снабди с повече от 60 000 почитатели, което го накара да каже: „ Наистина е забавно по какъв начин консервативните сметки получават голямо нарастване на почитателите в този момент ".
Водещата на консервативно токшоу Дейна Льош предложи своя доктрина. „ Твърде рано е Мъск да направи това, само че се чудя дали нещо не е променено от тези, които желаят да сведат до най-малко следите за активността си преди евентуалната бистрота “, написа тя в Twitter.
Едно е несъмнено. Консервативните политици са наясно по какъв начин Twitter лимитира сметките им. Гигантът на обществените медии може да направи по този начин, че изявленията им даже не се появяват в новинарските излъчвания на техните почитатели. Плюс това, Twitter може просто да почисти почитателите на акаунта и да цензурира всяко определено от него наличие, като го дефинира като „ тирада на омразата “ или „ тормоз “.
Двоен стандарт
Огромната суматоха на левицата към закупуването на Twitter от Мъск е показателна по две аргументи. Първо, това демонстрира, че левицата постоянно е разбирала Twitter като основна част от нейната екосистема; лява пристрастна платформа, предопределена да прикрие личните си пристрастености, като в същото време пропагандно прокарва избран политически дневен ред. В продължение на години левицата твърдеше, че консервативните опасения по отношение на пристрастията в Twitter са елементарна параноя. Сега, след поемането на властта от Мъск, левицата отпред с Демократическата партия в Съединени американски щати изпадна в суматоха. Това нямаше да се случи, в случай че смятаха, че Twitter не е тяхна единствена благосъстоятелност.
Тогава идва по-големият проблем: левицата презира както прозрачността, по този начин и свободата на словото в политическата сфера. Левите биха предпочели секрети логаритми, които прикриват принадлежности за операция на наличието като така наречен shadow ban: ограничение броя на почитателите, които могат да видят дадена обява без нейният създател въобще да подозира за това. Левицата избира „ справедливостта “ в словото пред свободата на словото. Отляво евентуалната „ щета “ от разрешаването на свободата на словото надвишава цената на открития спор. По-добре да възбраните неуместните персони, в сравнение с да позволите сходно наличие да се популяризира в Twitter – и по-добре в никакъв случай да не уведомявате никого за логаритмите зад сходни забрани. В последна сметка, с прозрачността идва и отчетността.
Ето за какво първите стъпки на Мъск в Twitter би трябвало да бъдат да пусне информация за предходните практики на Twitter – нещо като комисия за истина и помирение; да направи всички нови логаритми доста по-прозрачни; и да освободи чиновници, които се опълчват на сходни практики, а такива има доста. Мъск може да е тъкмо индивидът, който ще помогне за възобновяване на институционалното доверие в обществените медии. Но това ще изисква от него да унищожи тези, които са помогнали за подкопаването на това доверие преди всичко.
Автор: Иво Цеков , учител в Катедра по интернационално право и интернационалните връзки на Юридически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ