Още от първите опити за кацане на Луната през 60-те

Още от първите опити за кацане на Луната през 60-те години на предишния век, човечеството постоянно е имало интерес да изследва земния ни сателит.

През миналата година съвсем през ден хора са летели в Космоса. За 2023 година са осъществени над 210 полета, а над 50 космонавти са напуснали рамките на нашата планета.

С идването на хората обаче, на лунната повърхнина остават и доста предмети като научно съоръжение, съставни елементи на галактически кораби, флагове, торби с човешки екскременти и религиозни текстове.

Съединени американски щати ще изпрати хора на естествения сателит на планетата ни за първи път от 1972 година

От Земята Луната наподобява непроменена. Тя обаче няма защитна атмосфера или магнитосфера, както нашата планета. Микрометеоритите постоянно удрят повърхността ѝ, тъй като спътникът няма механизми, посредством които да се защищити от галактическите скали.

Първото кацане на Луната слага началото на напъните на човечеството да я изследва, а съгласно някои учени това бележи началото и на нова геоложка ера.

Този интервал в историята назовават лунен антропоцен. В него съществена роля играе човешката активност, а не природата.

На Земята през последните 10 000 - 12 000 години сме живели в холоцена. През този интервал сме развили земеделието, селата, градовете, актуалната цивилизация. От средата на предишния век човечеството живее в нова ера – антропоцена. В този нов интервал активността на хората оказва по-голямо въздействие върху планетата, в сравнение с естествените процеси.

Човешкият отпечатък на Луната

Геолози и антрополози от Университета в Канзас имат вяра, че хората са се трансформирали във водещата мощ, която дефинира околната среда на Луната. В коментар, оповестен в научното списание Nature Geoscience , пишат, че новата ера стартира още през 1959 година с кацането на руската сонда „ Луна 2 “ - първият обект, който доближава повърхността на Луната.

Според създателите на публикацията, колкото повече нарастват проучванията на земния сателит, толкоз по-драстични промени ще оказваме върху него. Изследователите имат вяра, че оповестяването на лунен антропоцен може да обясни дали геоложките процеси на Луната се трансформират вследствие на човешката интервенция и приканват:

„ Бъдещите задачи би трябвало да вземат поради намаляването на нездравословните резултати върху лунната среда. “

За разлика от нашата планета Луната съвсем няма атмосфера – там липсва дъжд и вятър, които да въздействат на повърхността ѝ. Затова човешки отпечатъци, като да вземем за пример стъпките на астронавтите по нея, ще останат там непокътнати даже в продължение епохи.

Снимка: iStock

Лунното бунище съдържа близо 200 тона човешки предмети. Остатъци от разрушени и несполучливо кацнали ракети и сонди, даже и топки за голф. Астронавтът Алън Шепърд в действителност оставя две топки за голф на Луната по време на експедицията му през 1971 година Малко преди да напусне лунната повърхнина, той прикрепя главата на стик за голф към сгъваемата щанга на инструмента за събиране на проби от лунна почва и прави два голф удара в сивото лунно пространство.

Снимка: iStock

Боклуците в лунното бунище са друга величина. 23 хиляди от тях са с величина от близо 10 см, а 100 милиона от отломките са с доста дребни размери - малко над 1 милиметър.

Тези дребни части отпадък може да не наподобяват като огромен проблем, само че се движат с близо 24 хиляди км/ч, това е 10 пъти по-бързо от скоростта на патрон. При тази скорост даже най-фините частици могат да пробият скафандър или да унищожат сензитивната част от електрониката на ракетите и спътниците в галактическото пространство. Това от своя страна може да попречи на вземането на лунни проби, сполучливото осъществяване на задачи до там и проучването на земния сателит като насъбраният отпадък може да попречва образните наблюдения и радиокомуникациите от Земята. 

Очаква се той да доближи до лунната повърхнина след четири до шест месеца

Отговорността за галактическият отпадък към момента не е ясно избрана от настоящото интернационално галактическо право. НАСА основава Споразуменията „ Артемида “ - необятни, само че необвързващи правила за спокойно съдействие в Космоса. Те са подписани от 28 страни, в това число и България, само че описът не включва Китай и Русия. Частните компании също не са страна по споразуменията, макар че през последните години правят значително задачи като компанията на Илон Мъск - SpaceX.

Разработиха горивни кафези, които да поддържат живота върху земния сателит

За да се понижи заплахата от движещите се боклуци, през последните няколко години се създават разнообразни софтуери, които да оказват помощ на сателитните оператори да заобикалят конфликти в галактическото пространство. Разработва се и нов способ за събиране на боклука, който обикаля в орбитата ни, като се употребява автоматизиран галактически уред, оборудван с йонни мотори. Неговата роля е да отблъсне боклуците обратно  към земната атмосфера, където те изгарят, поради високата скорост.

Космическата конкуренция продължава

Нова цел на галактическите организации от последната година е проучването на южния полюс и други непознати и труднодостъпни райони на Луната.

Полюсът е от основно значение за търсенето на вода на земния сателит. Ако водният лед съществува в задоволителни количества, той може да бъде източник на питейна вода за проучване на Луната и може да помогне за изстудяване на оборудването.

Учените в този момент се надяват да разположат марсоход, който да изпраща изображения и данни назад на Земята

Индия е първата страна, сполучливо приземила галактическия транспортен съд „ Чандраян-3 “ на лунния южен полюс през 2023г. Името на задачата значи „ луноход “ на санскрит. Успешното ѝ кацане я прави четвъртата страна – след Русия, Съединени американски щати и Китай, кацнала на Луната, и първата, кацнала на един от полюсите ѝ.

Тази година доста задачи се насочват към Луната, в това число японският спускаем уред Moon Sniper, който се чака да се опита да кацне на 19 януари.

И Китай, и Съединени американски щати се впускат в конкуренцията и желаят да изпратят човешки екипажи на южния полюс на Луната. Китай възнамерява задача не по-рано от 2030 година, а НАСА гони още по-близък период, през 2026 година