Още когато четох за Schuld sind immer die Anderen (задължително

Още когато четох за " Schuld sind immer die Anderen " (задължително се осведомявам детайлно за немските кинонагради), режисиран от Ларс-Гунар Лотц, с две номинации за упоменатите оценки (за артист в основна роля и сценарий) през 2013 година, още девет други и три награди, оценен със 7,1 в IMDB, знаех, че филмът доста ще ми хареса. Не единствено поради блестящото заглавие ( “Вината постоянно е на другите ”), само че и поради човешката, но и екстремална тема.

В началото двама едри дангалаци с маски нахлуват на светофар в колата на нежна, миловидна, вглъбена и замислена жена, Ева (Юлия Брендлер), заплашват я с ножове, карат я да изтегли от кредитната си карта максимума (500 евро), само че това не им стига, та единият я унижава до дъно, ритайки я в корема, до момента в който е паднала на земята... В идващия миг се срещаме с Бен (Един Хасанович, несъзнателен и обещаващ актьор), недодялан, неприятелски и физически мощен мускулест младеж с нашарено от акне, непропорционално, грозновато лице, който е задържан и изпратен в затвор (пребил е на бензиностанция пенсионерка и ѝ е счупил челюстта). Там се държи зло, нервно и нападателно, като притиснато в ъгъла диво животно, с настойчиво и заплашително изражение на скованото и побеляло лице, непрекъснато се озърта, очаквайки от кое място ще пристигна ударът, конфронтирайки се с всички. " Не приказва със обществени служащи ", само че се вслушва в Никлас (Марк Бенямин Пух), мек, диалогичен, толерантен и доброжелателен, който е тъкмо подобен, тъй като му предлага да се реалокира в общежитие без надзиратели и решетки. Бен насилствено и съмнително приема и попада измежду сходни отритнати от обществото малолетни нарушители – сприятелява се с енергичния, жилест и сбит Тобиас (Пит Буковски), – където обаче към тях се отнасят човешки и богатство, има комплицирана система на тласъци и награди, като главното е " изравняването сред причинител и жертва ", кулминационната точка на превъзпитанието, при която би трябвало да се срещнеш с потърпевшия от твоето закононарушение, да се извиниш искрено и да се разкаеш откровено, а към този момент дали той ще ти елементарни... Само че вторият обществен служащ се оказва Ева, брачна половинка на Никлас (загубила дете вследствие ритниците в корема), с който живеят в същата сграда; към този момент се сещаме кой я е пребил грубо. Бен се влюбва (и то споделено) в помощничката стажантка, хубавата, румена, налята, непосредствена и кротко наивна Мариана (Наталия Руджевич), само че Никлас ревнува и е схванал тайната на приятеля си, която се е заклел да пази...Интересното е, че първоначално Бен е несъзнателен и свиреп, неконтролируем примитивен звяр, без критерии за положително и зло, за който постоянно " другите са отговорни " (но в никакъв случай той). Впоследствие обаче се оказва, че той не е толкоз семпла и простовата персона, в него има надълбоко заровени скрити добродетели, до такава степен че да изпита виновност, скрупули, самоомраза и да се изпъчи в една паметна обществена сцена на признание и душевно и прочувствено разголване (всъщност Ева от дълго време се е досетила и му е дала да го разбере). Виж, въпросът с това да простиш (колкото и да теоретизираш по темата) към този момент е доста по-дълбок и многостранен; и двамата съпрузи се изправят пред него и му дават отговор по подобен метод. Как бихме се държали ние в сходна обстановка обаче е мистерия, която ни задава филмът и която ни терзае дълго след финалните надписи...

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.