Осем южноамерикански страни се съгласиха да създадат съюз за защита на Амазонка, обещавайки на среща на върха в Бразилия да спрат най-голямата тропическа гора в света да достигне „точка на забрана“ връщане”.
Лидерите от южноамериканските нации също предизвикаха развитите страни да направят повече, за да спрат огромното унищожаване на най-голямата тропическа гора в света, задача, която според тях не може да падне само на няколко държави, когато кризата е причинена от толкова много.
Наблюдаваната отблизо среща на върха на Организацията на договора за сътрудничество в Амазонка (ACTO) прие във вторник това, което страната домакин Бразилия нарече „нова и амбициозна споделена програма“ за спасяване на тропическите гори, решаващ буфер срещу изменението на климата, който експертите предупреждават, че се налага до ръба на колапса.
Членовете на групата – Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Перу, Суринам и Венецуела – подписаха съвместна декларация в Белем, в устието на река Амазонка, излагайки пътна карта от близо 10 000 думи за насърчаване на устойчивото развитие , прекратяване на обезлесяването и борба с организираната престъпност, която го подхранва.
Но участниците в срещата не успяха да се съгласят с ключовите искания на еколозите и местните групи, включително всички страни членки да приемат обещанието на Бразилия да сложи край на незаконното обезлесяване до 2030 г. и обещанието на Колумбия да спре нови петролни проучвания. Вместо това държавите ще бъдат оставени да преследват своите индивидуални цели за обезлесяване.
Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, който заложи международната си репутация за подобряване на екологичното състояние на Бразилия, настояваше регионът да се обедини зад обща политика за прекратяване на обезлесяването до 2030 г.
Двудневната среща на върха беше открита в същия ден, когато климатичната обсерватория на Европейския съюз потвърди, че юли е най-горещият месец, регистриран някога на Земята. Лула подчерта „тежкото влошаване на климатичната криза“ във встъпителната си реч.
„Предизвикателствата на нашата ера и произтичащите от тях възможности изискват да действаме в унисон“, каза той.
„Никога не е било толкова спешно“, добави той.
Колумбийският президент Густаво Петро призова за радикално преосмисляне на глобалната икономика, призовавайки за стратегия в стил „План Маршал“, при която дългът на развиващите се страни се анулира в замяна на действия за опазване на климата.
„Ако сме на ръба на изчезването и това е десетилетието, когато трябва да се вземат големите решения... тогава какво правим, освен да изнасяме речи?“ каза той.
Неуспехът на осемте страни от Амазонка да се споразумеят за обвързващ пакт за защита на техните гори беше посрещнат с разочарование от някои.
„Планетата се топи, чупим температурни рекорди всеки ден. Не е възможно при сценарий като този осем държави от Амазонка да не са в състояние да направят изявление – с големи букви – че обезлесяването трябва да бъде нула“, каза Марсио Астрини от екологичната лобистка група Climate Observatory.
Освен обезлесяването, „Декларацията от Белем“, официалната прокламация на срещата, издадена във вторник, също не определи краен срок за прекратяване на незаконния добив на злато, въпреки че лидерите се съгласиха да си сътрудничат по въпроса и да се борят по-добре с трансграничните екологични престъпления.< /p>
Редакторът на Al Jazeera за Латинска Америка Лусия Нюман, репортаж от срещата на върха в Белем, каза, че Лула да Силва се е надявал на силен ангажимент от колегите на срещата за прекратяване на обезлесяването в Амазонка.
„Критиците казват, че окончателният документ е пълен с добри намерения, но с кратки срокове“, каза Нюман.
„Въпреки това, изглежда имаше по-голямо чувство за неотложност сред осемте лидери на амазонска нация. Обезлесяването на най-голямата тропическа гора в света вече е достигнало 17 процента и според учените повратната точка е почти тук“, каза Нюман.
Дом на около 10 процента от биоразнообразието на Земята, 50 милиона души и стотици милиарди дървета, огромната Амазонка е жизненоважен поглътител на въглерод, намаляващ глобалното затопляне.
Учените предупреждават, че унищожаването на тропическите гори ги тласка опасно близо до „повратна точка“, след която дърветата ще умрат и ще отделят въглерод, вместо да го абсорбират, с катастрофални последици за климата.
С цел да окажат натиск върху събралите се държавни глави, стотици природозащитници, активисти и местни демонстранти тръгнаха към мястото на конференцията, призовавайки за смели действия.
Това е първата среща на върха от 14 години на групата от осем държави, създадена през 1995 г. от южноамериканските страни, които споделят басейна на Амазонка. Срещата на върха се разглежда и като генерална репетиция за преговорите на ООН за климата през 2025 г., на които Белем ще бъде домакин.
Източник: Ал Джазира и информационни агенции
