Орлин Баев се занимава професионално с психотерапия. Това е моята

Орлин Баев се занимава професионално с психотерапия. „ Това е моята специалност и тя съответствува с моето предопределение “, споделя той. Обича природата, планината, морето, безкрая. Мечтае за един свят, обитаем с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината. В блога си Орлин Баев неуморно разгласява сърцати текстове, свързани със сбъдването на тази фантазия. С общителното единодушие на създателя Списание 8 ви прави съпричастни на естествената психотерапия. Този път размислите на Орлин Баев са върху наложителното поражение на перфекционизма като движеща мощ на доста от невротичните ни положения. И за смирението като главно аксиоматично разбиране за нравствен покой и благополучен земен живот. Долните редове са отговор на една негова пациентка, оплакваща се от непрекъсната тревога...

Докога ще продължава ли? 
Докато се научиш да се проваляш с кеф, да се приемеш като най-изложената, неуспяла и непостигнала никоя. Дотогава. Не се майтапя, сериозен съм. Защото от това те е боязън и до момента в който потискаш тези си страхове с високите условия към себе си, те се поддържат, невротизират, депресират, карат те да не спиш, когато през нощта махнеш „ тапата ” от надзор и изплуват. Като ти споделям „ да се научиш да се проваляш ”, нямам поради съзнателно да го правиш в живота ти, а в психотерапевтичната работа по виждане и приемане, прегръдка на тези ти страхове в твоята сянката. 
Когато в действителност не ти пука за общественото факсимиле на някакъв си триумф и можеш да се кефиш на неуспеха с усмивка, тогава точно си подготвена за действителен триумф, в който всяка стъпка от вървенето по пътя на реализиране на задачите ти носи наслада. Когато същински и надълбоко се приемеш за нищо, единствено тогава си нещо, през което тече капацитетът на любовта ти. Тогава виждаш хиляди благоприятни условия, преливаш от сила и животът те потупва другарски по рамото.
Старите модели (схеми, програми) в нас работят на правилото на статуквото на заучената беззащитност, подхранвана от илюзорни несъзнавани облаги. 

Бурканът с бълхите - изначало имат похлупак. Когато им се махне, не престават да скачат на същото равнище, само че не излизат. Заучена беззащитност. 

Или слончето, привързано към малко колче. Когато порасне, могъщият слон продължава да стои, като че ли колчето е стоманена греда. Не е, с изключение на в същата заучена беззащитност в мозъка му. Така и ние, постоянно стоим привързани към някое такова ментално колче. Или напряко сме приковани от стратегии, които в случай че изобщо осъзнаваме, одобряваме за лични, каквито в никакъв случай не са били.
„ Не разбирам - по какъв начин да приема страховете, да ги прегърна и заобичам, доста е мъчно! ”
Не, приемането е елементарно. Трудно е продължаването на бягането от страховете, което ги увековечава! 
Навътре към нас самите не важи външният, бизнес метод. Ако извън можем да се борим, да сме по-силни и да побеждаваме, опитваме ли да прилагаме такава тактика във връзка с самите себе си, става по-зле. Защото бягаме от сянката си. Не познавам някой съумял. Или я борим. Или застиваме в ступор. Същото. Но страхът е в нас, той не е нещо външно. Нито е единствено нещо механично - 

адреналинът и кортизолът са просто корелати на страстта боязън, която пък е повишена поради криво мислене 

и базисни, несъзнавани стратегии. 

Та, страхът е в нас, в това което в психотерапията метафорично се назовава подсъзнание. Или сянка. Страхуваме ли се от него, го потискаме, по този начин го натикваме по-надълбоко във вътрешността в себе си и в действителност го подхранваме. Когато обаче се осмелим да го погледнем непосредствено, виждаме че той ни води право към обсъжданото погрешно мислене и стратегии. За което можем единствено да му благодарим. Само през неговото водачество се досещаме, че имаме такива стратегии за разрешаване и си даваме изпитание да го правим. 
Страхът насочва към уроците, носени от самия него. Когато работим по тези уроци с приемане, страхът си отива. Какво да приемем ли? По-конкретно - какви са кривотийките в мисленето и базисните стратегии зад тях, които има да се чистят. Как ли? Тук идват хилядите способи на психотерапията, на фона на това отношение на смирено, любящо приемане с признателност към страха.
Как се реализира това приемане? Първо, с схващане на смислеността му. Второ, желаеме да го реализираме - благодарение на молитва, работа през тялото, визуализация в транс и така нататък Трето и най-важно, 

разбираме, че не можем да го реализираме посредством его-напъни и всичко, което се желае, е да оставим егото да се смири, с цел да се случи това приемане. 

Смиреното приемане... През тялото то е телесно разпределяне, отдаване. През мозъка е медитативното му прекъсване. През страстите е чувство за цялостна разкритост, през която протича надълбоко доверие, смирено доверие, даже в центъра на бурята на страха. Доверие в неслучайността на преживяваното, в уроците, които учим през него, в Бога, в ориста ни.
Трудно описуемо е смиреното приемане.
То не е овчо примирие, а наситено с мир доверие в потока на Живота, на Бога, демонстриращ се в тази ситуация през уроците на тревогата. 
То е едно чувство за цялостна уязвимост, в която предаваш всичко и Душата си в ръцете на Бога. Тогава се ражда същинската мощ, единствено тогава!