Оригиналният Moto Z Play е популярно устройство сред тези, които ...

Оригиналният Moto Z Play е популярно устройство сред тези, които

Ревю на Moto Z2 Play от Motorola

Оригиналният Moto Z Play е известно устройство измежду тези, които обичат солидната батерия в устройството от приблизително равнище, с един заслужен хардуер и програмен продукт. Батерията е с потенциал 3,510 мАч и дава едни от най-хубавите резултати за годината. И в комбиниране с функционалността на Moto Mod, Z Play с цената от 400 $ е едно от най-успешните устройства на Motorola.

Moto Z2 Play е малко по-различен от предшественика си. Това към момента е предложение от междинен клас, сред флагмана Moto Z2 Force и качествения бюджетен модел Moto G. Но вместо да е предопределен към феновете на продължителната самостоятелност, като предшественика си, Moto Z2 Play — това е по-традиционен телефон, който предлага достъп до модулна функционалност на по-ниска цена.
ХарактеристикиДисплей: 5,5 инча с разграничителна дарба от 1920×1080 пиксела;Операционна система: Android 7.1.1;Процесор: 8-ядрения Qualcomm Snapdragon 626 с периодичност 2.2 Ghz;Флаш-памет: 64 GB;Оперативна памет: 4 GB;Камера: съществена — 12-мегапикселова с лазерен и фазов автофокус, предна – 5-мегапикселова камера с двойна светкавица;Безжична връзка: Wi-Fi, Bluetooth, NFC, LTE;Батерия: 3000 mah;Тегло: 145 грама.Дизайн
Най-яркият аспект в Z2 Play е неговият по-тънък дизайн. С дебелина по-малко от 6,0 mm, само че към момента с батерия, чийто потенциал е 3000 mah, Z2 Play е един от най-тънките телефони на пазара сега. Както и преди, това се дължи на потенциала на батерията. Z2 Play е с един милиметър по-малък и с 20 грама по-лек от Z Play, само че батерията му е с 15 % по-малка. Z Play не е пълен телефон, тъй че е изненадващо решението на Motorola да направи Z2 Play още по-тънък. Лично ние избираме да се резервира по-голямата батерия, само че тънката структура на Z2 Play сигурно е забележителна.



Изборът на тънкия корпус е довел до появяването на доста забележима кръгла камера на задния панел. Тя в действителност е издадена с няколко милиметра повече от равнината на задния панел, с цел да може да се сложи 12-мегапикселовия датчик и f / 1.7 обектива. От позиция на дизайна, изпъкващата камера не наподобява зле, макар, че при погледа на телефона под ъгъл, той може да наподобява малко необичайно. Като алтернатива, можете да закупите “style shells”, който се слага на задната страна на устройството и понижава въздействието на удара.
Качество на монтажа
Качеството на монтажа в Z2 Play е доста положително във всички посоки. В основата си, телефонът е изработен от метал и наподобява много респектиращо. Конструкцията и изобилното потребление на метали, улесняват захвата и държането на апарата, което не може да се каже за конкурентните телефони с хлъзгави стъклени панели. Предната част е предпазена от Gorilla Glass.



Останалата част на телефона е сносно показана. Сензорът за пръстови отпечатъци е начело, под екрана. Въпреки, че съгласно нас, би било по-добре в случай че той се намира в бутона Home. Също по този начин има USB-C, 3.5 мм жак за слушалки (не участва в по-скъпия Z2 Force) и водоустойчиво нанопокритие, което обаче защищава от дребни пръски. Z2 Play няма IP отбрана и той не е с водоустойчиво покрития. Но би трябвало да оцелее, в случай че инцидентно върху него се разлее малко вода.

Подобно на някои други телефони на Motorola напоследък, Z2 Play има един високоговорител над екрана, който се употребява както за телефонните диалози, по този начин извършва ролята и на високоговорител. Обемът, който възпроизвежда този представител, е междинен. Макар, че би било по-хубаво в случай че има спомагателен високоговорител в долната част за стереофонично възпроизвеждане.
Moto Mods
Основната ни рекламация към дизайна — голямата рамка към екрана. Това е напълно явно, защото екранът е 5,5-инчов, подложен върху 5,7-инчов корпус. Съвременните трендове за дизайна на смарт телефоните клонят в посока понижаване размера на рамката, само че Motorola не се тормози, че дизайна няма да се хареса. Естествено, тук има някои ограничавания във връзка с външността, с цел да се поддържа линията Moto Z съвместима с Mods. Но огромният екран би бил оценен, освен на Z2 Play, само че и на другите телефони на Motorola.



Говорейки за Moto Mods, Z2 Play е съчетаем с цялата гама, пусната до момента. Motorola — единствената компания с сполучлива модулна гама от телефони. Другите компании, като LG се пробваха и се провалиха. А част от триумфа е обвързван с съществуването на голям брой телефони, които поддържат едни и същи модули. Еволюцията на Moto Mods е мудна, само че непрекъснато се усилва и тя е достигнала точката, в която има някои доста потребни допълнения.



Нашите любимци са батерийния блок от трети лица, като Incipio и Mophie. Новата 360-градусова камера, дружно с геймпада и умните допълнения, които могат да се харесат на някои. Всички модули се закрепват магнитно към задната част и се свързват към огромните пинове в дъното. Когато решите, модулите елементарно се слагат и отстраняват, а магнитите са задоволително мощни, с цел да не изпада поставеният модул по време на ежедневна приложимост. Реализацията е интелигентна и тя просто работи.
Дисплей
Motorola е употребила 5,5-инчов 1920 x 1080 AMOLED екран в Z2 Play, който всъщност е същия, както и 5.5-инчовия AMOLED екран от миналогодишния от позиция на спецификациите. Този вид екран е много присъщ измежду телефоните от междинен клас.



Естествено, вие получавате всички преимущества на AMOLED. Безкрайният контрастност, по-дълбокото черно и отличните ъгли на видимост — всичко това е част от опита на Z2 Play. Всичко което в по-голямата си част води до фантастичното изображение.



Производителността на цветовете не е толкоз мощна. По подразбиране, Z2 Play е прекомерно студен, със междинна цветова температура от към 7200K и мощно показване на синия цвят в множеството нюанси на сивото. Проблемите се усложняват от пренаситеноста: екранът изобразява 142% от sRGB спектъра. Това е много повече, от тези спомагателни цветове, които погрешно се употребяват от Android, защото операционната система не поддържа ръководство на цветовете.

Зелените и алените цветове най-вече страдат от неточностите, а синьото е относително по-добро. Z2 Play има много мощно възпроизвеждане на тоновете на кожата, макар че множеството други области от нашия потребителски цветови тест демонстрират неточни резултати. Повечето хора, евентуално ще оценят мощният пренаситен темперамент на този екран, само че той не е подобаващ за всеки, който желае акуратност.



В Z2 Play има софтуерен режим, наименуван “стандарт”, който се пробва да реши казуса с пренасищането и работи в лимитирана степен. Стандартният режим има непряк резултат от намаляването на яркостта на сивото с положително предаване, и той в действителност не поправя множеството цветови грешки. Това също прави екрана със относително общоприет “динамичен” режим, тъй че не предлагаме прекомерно постоянно да си играете с настройките.
Производителност на системата
На продуктовата страница, Motorola разказва Z2 Play, като “по-тънък, лек и по-бърз”. Ние обаче не сме сигурни, че последното мнение е вярно, защото те са обновили Qualcomm Snapdragon 625 в Z Play до Snapdragon 626 в Z2 Play.



Единствената разлика сред S625 и S626 — това е нарастването на тактовата периодичност на осем-те ядра ARM Cortex-А53 с 200 Mhz. S625 е синхронизиран на честотата от 2,0 Ghz, а S626 доближава до 2.2 Ghz, тъй че можем да чакаме усъвършенстване с 10% в най-хубавия случай. По наше мнение, той не е тъкмо “най-производителния”, изключително като се има поради, че и двете SoC употребяват еднакъв графичен процесор Adreno 506 с тактова периодичност 650 Mhz. А същият контролер на паметта е добър за пропускателна дарба от 7,5 GB/s.

От Motorola е можело да надградят SoC от нискостепенния Snapdragon 625 до по-мощен Snapdragon 65x серия. Но вместо това, те са предпочели да минат с по-малко усъвършенстване.

S626 поддържа до Wi-Fi 802.11 ac с MU-MIMO, само че в Z2 Play тази функционалност не е задействана и вместо това е избиран единствено двудиапазонния Wi-Fi 802.11 a / b / g / n и Bluetooth 4.2. Има също и NFC. Що се отнася до клетъчната връзка, то ние преглеждаме LTE категория 7 от интегрирания модем X9 LTE.

Z2 Play се предлага в два разновидността: 3 GB оперативна памет и 32 GB вградена памет и 4 GB RAM с 64 GB потребителска памет. При нас за ревюто присъстваше версията с 64 GB, от които за потребителя са налични към 51 GB.



Преди да обсъдим резултатите от тестванията, желаеме да отбележим, че Snapdragon 626 е междинен SoC. Но той към момента обезпечава задоволителна продуктивност за множеството съществени задания. Прелистването в операционната система, лесното сърфиране в Интернет и потреблението на приложения, като Twitter и Фейсбук Messenger, не изискват големи потоци от продуктивност. Затова SoC от приблизително равнище е повече от кадърен от това да обезпечи равномерен преход.

За по-интензивни задания, разликата сред Snapdragon 626 и SoC, като Snapdragon 650, 821 или даже 835, става все по забележима. Такива неща, като редактиране на фотоси, обзор на огромни уеб-сайтове или документи и прегледа на електронни таблици се случва по-бързо на тези по-мощни SoC.
Графика, дроселиране и предпазване



Що се отнася до продуктивността на графиката, то разликата сред S626 и S835 е огромна. Отново, това не е от огромно значение в главните задания, само че в интензивните игри с Android има голяма бездна в продуктивността сред тези SoCs и това може доста да повлияе върху честотата на фрагментите в игрите и цялостното прекарване.

S835 е с 430% по-бърз, в сравнение с S626 при приблизително натоварване на GPU. С други думи, Adreno 540 е към пет пъти по-бърз от Adreno 506. S821 работи на 250 % по-бързо, а S650 с 52% по-бързо. Независимо от това, като се опитаме да си представим тези данни, Z2 Play наподобява като телефон от входно равнище във връзка с продуктивността на графиката.

Добрата вест тук е, че графичният процесор в S626 е задоволително муден, че дроселирането да не провокира безпокойствие.



Производителността на NAND тук е много междинна, само че сигурно е доста по-ниска от на други флагмански телефони. Действително, употребяваното тук вместилище е сходно на това, което се следи в мобилните телефони Motorola Moto G. Много бихме желали тук да забележим по-бърза NAND, защото Z2 Play коства към два пъти повече, в сравнение с телефоните, като Moto G5. По-бързата NAND води до по-бързото време за зареждане на приложението, което е преимущество, особено за флагманските телефони над Z2 Play.
Камера



Основната камера на Z2 Play е с 12-мегапикселов датчик и две точки на фокусиране, в композиция с обектив f / 1.7, двуцветна мълния с двоен светодиод и лазерен авто-фокус. Тук няма оптична стабилизация на изображението, само че необятно открит обектив и по-големи пиксели, което доста оказва помощ в обстановки с ниско осветяване. На предния панел се намира 5.0-мегапикселов датчик, още веднъж с с величина на обектива 1,4 микрона, с двойка обективи f / 2.2 и даже двуцветна мълния с двоен светодиод на предния панел.



Камерата е някъде сред “отлична” и “много добра” в множеството условия. Тя не доближава до тази висота, както при по-класните флагмани, като да вземем за пример HTC U11 и Galaxy S8, само че той работи обичайно за телефон от междинен клас и не се смущава против такива противници, като OnePlus 5 и Xiaomi Mi 6.

Най-силният миг тук е автоматизирания HDR-режим, който прави фантастична работа за възстановяване на динамичния диапазон и контраста по време на комплицирани високо-контрастни обстановки. Той не е напълно на равнището на висококачествените камери, като при Pixel, само че е доста сполучлив в основаването на прелестни фотоси на улицата. Може би, той не се задейства толкоз постоянно на закрито, колкото бихме желали, макар че това може да се отстрани, в случай че HDR-ра се включи ръчно.

Когато HDR е включен, Z2 Play може да сътвори в действителност красиви фотоси с огромна експозиция и акуратност. През времето, когато HDR автоматизирано не се включва, като цяло установихме, че фотосите не са преекспонирани, макар че това се отнася единствено до външните фотоси и още веднъж казусът може да бъде решен посредством включване на HDR.

Motorola в тази ситуация е заложила на точността на несъразмерното засищане и незабавната “съвместимост”, което може да докара до по-малко ярки изображения, макар че фотосите като цяло наподобяват добре. Камерата може малко да се бори, когато в помещението попада точното равнище на засищане, въпреки че това е особено за доста смарт телефони. Обективът f / 1.7 оказва помощ за поредното основаване на ярки и доста малко зърнести фотоси, с изключение на в най-тъмните условия.

Нивото на детайлизацията от 12-мегапикселовия датчик е приблизително, макар че останахме сюрпризирани да забележим, че Motorola се съпротивлява на напъните да се употребяват нападателни детайлизирани филтри за пост-обработка. Независимо от неналичието на артефакти в шума, дребните елементи от време на време се губят — изключително на листата и тревата в необятните пейзажни фотоси, а обектива може да основава облици, които са прекомерно меки. Но евентуално тези проблеми няма да ги забележите и в случай че не увеличите мащаба, мини-изображенията наподобяват ужасно.

През нощта, Z2 Play прави всичко допустимо за основаване на ярки изображения, въпреки и без оптична стабилизация на изображението. А резултатите са малко по-добри, в сравнение с при множеството други камери от междинния диапазон.

Предната камера е добра, макар че няма нищо впечатляващо. Много флагмани употребяват огромни резолюции и фокусиращи детайли, само че Z2 Play е по-традиционен със междинни настройки. Качеството е малко по-добро, в сравнение с чакахме за 5-мегапикселов датчик, само че като цяло тук още веднъж няма нищо извънредно.
Автономност
Времето за самостоятелна работа е забавно. Motorola тук е понижила заряда на батерията от 3,510 mah на 3000 mah в Moto Z2 Play, а в това време е избрала същия SoC и екран. Въпреки, че нямаме данни за батериите в непосредствено съпоставяне с тази на Moto Z Play, няма подозрение, че Z2 Play ще покаже ниско време за самостоятелна работа.



Горните резултати в тестванията на батерията демонстрират, че Moto Z2 Play не е изключително впечатляващ. Той добре работи най-много със SoC при лимитирани натоварвания, като в PCMark и Basemark Web S626 работи по-бавно.

Въпреки това, при прехода за инспекция на уеб-браузъра и в друга обстановка, когато се употребява модема, Moto Z2 Play се връща в средата на листата.
Заключение
Използвайки Moto Z2 Play в границите на няколко седмици и след разбор на мощните му страни, всичко се свежда до следното: считаме, че телефона като цяло е много добър.

Производителността на Snapdragon 626 в Z2 Play е прелестна и като цяло задоволителна за базови задания. Въпреки това, Motorola е пропуснала огромната опция да даде същински актуализирания SoC над Snapdragon 625, намиращ се в Z Play. Вместо това е оставила Z2 Play единствено с лек удар по скоростта над своя предходник. Телефоните от междинен клас, изключително при тази цена, би трябвало в действителност да са насочени към Snapdragon 65x или по-висок.

Дизайнът на Z2 Play е доста преносим и е направен от премиум-клас материали, макар, че към екрана има голяма рамка. Самият AMOLED-дисплей е добър, в случай че не ви интересува точността. Еволюцията на Moto Mods в действителност е потребна. Z2 Play поддържа една и съща Mods сбирка, както е и при по-скъпия Z2 Force. А някои от модовете, като тези за батерията, 360-камерата и даже геймпада, могат доста да подобрят възприемането на телефона.

Камерата е подобаваща за междинни фотоси, изключително когато HDR-режимът работи. Това не е най-хубавата камера, само че резултатите са приемливи. Виждали сме някои много посредствени камери в телефони от междинен клас, тъй че в тази ситуация е ужасно да забележим, че Motorola се е потрудила много, с цел да избегне този проблем.

Много се радваме да забележим също, че се употребява Android като програмен продукт за телефона. Няма потребност да се губи време, пари и старания в създаването на обвивка, когато осъществяването на Гугъл е просто отлично. И Motorola още един път потвърди това със Z2 Play.

Плюсове:
забавен дизайн и положително качество на изработката;AMOLED-дисплей с чудесно възпроизвеждане на цветовете;прекрасно качество на звука в слушалките;достойна камера;добра автономност;успешно внедрена система за сменяеми модули.
Минуси:
посредствена производителност;твърде необятен ъгъл на обектива на предната камера;слаб външен високоговорител;твърде висока цена.

Източник: kaldata.com


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg