Хава Пинхас-Коен: Диалогът, дори и вътрешен, дава възможност за спасение
" Орфееви песни и други стихотворения “ е един дребен алманах, с който се показва пред българската аудитория израелската писателка Хава Пинхас-Коен. Тя е в България сега, с цел да взе участие в четвъртото издание на Международния фестивал на поезията " Орфей " в Пловдив. Тя е притежател на премията " По следите на Орфей " от предходното, трето издание на фестивала.
На 14 май, петък, от 18.00 ч., в Тържествената зала на Българския културен център , ул. „ Веслец ” 13 в София, е софийската премиера на поетичната книга на Хава Пинхас-Коен „ Орфееви песни и други стихотворения ”. Книгата ще бъде показана от поета Бойко Ламбовски, стиховете ще прозвучат в осъществяване на артиста Стоян Алексиев. Авторката ще опише за себе си и ще отговори на читателски въпроси.
Първата нейна книга на български – стихосбирката " Орфееви песни и други стихотворения " е в превод на Йосиф Бенатов и Вера Иванова, под редакцията на Антон Баев.
Ето какво описа в " Артефир " Хава Пинхас-Коен :
" Усетих Орфей, когато изгубих брачна половинка си. Това стана, когато бях доста млада и имах потребност да запазя това чувство за раздяла. Подбрахме стиховете за тази книга да отразяват живота на дамата, да са свързани с дамата, със фамилията – има такава линия в моята лирика. "
Връзката с България
" Родителите ми са родени в София, живели са в София и са напуснали в края на Втората международна война. Те говореха между тях на български. Майка ми ми пееше детски български песнички, както и баба ми, която знаеше и ладино. Иска ми се посланието в тази книга на български да е универсално, само че също по този начин в него има една израелска еврейска линия – подобен лъх, митологията, която извира от Библията.
Изкуството – част от паметта и опция за избавление на душите
" За мен изкуството и поезията в частност са универсални. Но когато се показвам посредством лирика, аз сполучвам да стоя против себе си – да разреша някакъв вътрешен спор, който имам, и да намеря себе си . Думата на иврит за избавител, което е името на Исус, съдържа в себе си думата за разговор. Диалогът, даже когато е вътрешен, дава опция за избавление. Поезията е това, което подвига разговора на друго равнище . Диалогът е двустранен – от вътре на открито и извън – във вътрешността. Защото когато някой го чете, а аз пиша, това също е разговор. "
Изследвания за историческите корени
" Да, те са свързани със фамилията ми, само че освен – а с цялото тяхно потомство. Много късно започнах да си давам сметка за тяхното пътешестване (думата пътешестване няма днешния смисъл, а по-скоро има смисъл на оцеляване, на бягство), какъв живот са водили те по време на войната и по какъв начин е трябвало да построяват живота си още веднъж. В началото не знаех нищо, майка ми не говореше, а единствено споделяше " Забрави, в този момент и когато е неприятно, е по-добре оттогава " . Малко по малко извличах информация и се усещах като археолог на разкопки. "
Жена стихотворец в Израел
" Да бъдеш жена стихотворец в Израел значи да влезеш в една линия, която датира 2000 години (в псалмите, които са чиста лирика...), т.е. поезията е тип обвързване – служене на словото. Иврит е античен език, само че за разлика от латинския, той не е отмрял, той е жив език, тъй че обстановката е малко комплицирана. От друга страна, да си жена стихотворец в Израел – до 20-те години на предишния век не е имало, чак 80-те години се появяват повече. Има и друга страна на това – да, ние пишем за преживяванията на дамите, за фамилния живот, само че аз постоянно съм се съпротивлявала да бъда слагана под етикета " женска лирика " . В началото беше доста мъчно, извървяхме дълъг път, преборихме се за доста неща. Например, кухнята към този момент е тематика в поезията. Еротичните прекарвания на дамата бяха тематики, за които не можеше да се написа. От 80-те години нещата към този момент са разнообразни и компютрите доста помогнаха за това. Например, табу беше и тематиката за развода. "
Превод в ефир Василена Мирчева
Чуйте повече в звуковия файл.
Хава Пинхас-Коен е стихотворец и публицист от Израел, създател на 12 книги с лирика, учител по литература и изкуство в Ерусалим. През 1989 година основава списанието DIMOOY за еврейска литература, изкуство и просвета и го редактира в продължение на 22 години. Творбите ѝ са преведени на повече от 10 езика.
Хава Пинхас-Коен постоянно посещава Балканите (България, Сърбия, Северна Македония, Словения) и написа за района. Носител е на голям брой награди в Израел, както и в Сърбия, и в Косово. През 2020 година е удостоена с премията „ По следите на Орфей ” от Международния фестивал на поезията „ Орфей ” в Пловдив.
Хава Пинхас-Коен е в България и поради изследване, което прави за бъдеща книга за ориста на българските и в частност пловдивски евреи по време на Втората международна война и по-късно. Макар да не е родена в България, само че майка ѝ е отсам, Хава носи със себе си архивни фотоси и свидетелства от тези тежки години. И интензивно учи български.
На 14 май, петък, от 18.00 ч., в Тържествената зала на Българския културен център , ул. „ Веслец ” 13 в София, е софийската премиера на поетичната книга на Хава Пинхас-Коен „ Орфееви песни и други стихотворения ”. Книгата ще бъде показана от поета Бойко Ламбовски, стиховете ще прозвучат в осъществяване на артиста Стоян Алексиев. Авторката ще опише за себе си и ще отговори на читателски въпроси.
Първата нейна книга на български – стихосбирката " Орфееви песни и други стихотворения " е в превод на Йосиф Бенатов и Вера Иванова, под редакцията на Антон Баев. Ето какво описа в " Артефир " Хава Пинхас-Коен :
" Усетих Орфей, когато изгубих брачна половинка си. Това стана, когато бях доста млада и имах потребност да запазя това чувство за раздяла. Подбрахме стиховете за тази книга да отразяват живота на дамата, да са свързани с дамата, със фамилията – има такава линия в моята лирика. "
Връзката с България
" Родителите ми са родени в София, живели са в София и са напуснали в края на Втората международна война. Те говореха между тях на български. Майка ми ми пееше детски български песнички, както и баба ми, която знаеше и ладино. Иска ми се посланието в тази книга на български да е универсално, само че също по този начин в него има една израелска еврейска линия – подобен лъх, митологията, която извира от Библията.
Изкуството – част от паметта и опция за избавление на душите
" За мен изкуството и поезията в частност са универсални. Но когато се показвам посредством лирика, аз сполучвам да стоя против себе си – да разреша някакъв вътрешен спор, който имам, и да намеря себе си . Думата на иврит за избавител, което е името на Исус, съдържа в себе си думата за разговор. Диалогът, даже когато е вътрешен, дава опция за избавление. Поезията е това, което подвига разговора на друго равнище . Диалогът е двустранен – от вътре на открито и извън – във вътрешността. Защото когато някой го чете, а аз пиша, това също е разговор. "
Изследвания за историческите корени
" Да, те са свързани със фамилията ми, само че освен – а с цялото тяхно потомство. Много късно започнах да си давам сметка за тяхното пътешестване (думата пътешестване няма днешния смисъл, а по-скоро има смисъл на оцеляване, на бягство), какъв живот са водили те по време на войната и по какъв начин е трябвало да построяват живота си още веднъж. В началото не знаех нищо, майка ми не говореше, а единствено споделяше " Забрави, в този момент и когато е неприятно, е по-добре оттогава " . Малко по малко извличах информация и се усещах като археолог на разкопки. "
Жена стихотворец в Израел
" Да бъдеш жена стихотворец в Израел значи да влезеш в една линия, която датира 2000 години (в псалмите, които са чиста лирика...), т.е. поезията е тип обвързване – служене на словото. Иврит е античен език, само че за разлика от латинския, той не е отмрял, той е жив език, тъй че обстановката е малко комплицирана. От друга страна, да си жена стихотворец в Израел – до 20-те години на предишния век не е имало, чак 80-те години се появяват повече. Има и друга страна на това – да, ние пишем за преживяванията на дамите, за фамилния живот, само че аз постоянно съм се съпротивлявала да бъда слагана под етикета " женска лирика " . В началото беше доста мъчно, извървяхме дълъг път, преборихме се за доста неща. Например, кухнята към този момент е тематика в поезията. Еротичните прекарвания на дамата бяха тематики, за които не можеше да се написа. От 80-те години нещата към този момент са разнообразни и компютрите доста помогнаха за това. Например, табу беше и тематиката за развода. "
Превод в ефир Василена Мирчева
Чуйте повече в звуковия файл.
Хава Пинхас-Коен е стихотворец и публицист от Израел, създател на 12 книги с лирика, учител по литература и изкуство в Ерусалим. През 1989 година основава списанието DIMOOY за еврейска литература, изкуство и просвета и го редактира в продължение на 22 години. Творбите ѝ са преведени на повече от 10 езика.
Хава Пинхас-Коен постоянно посещава Балканите (България, Сърбия, Северна Македония, Словения) и написа за района. Носител е на голям брой награди в Израел, както и в Сърбия, и в Косово. През 2020 година е удостоена с премията „ По следите на Орфей ” от Международния фестивал на поезията „ Орфей ” в Пловдив.
Хава Пинхас-Коен е в България и поради изследване, което прави за бъдеща книга за ориста на българските и в частност пловдивски евреи по време на Втората международна война и по-късно. Макар да не е родена в България, само че майка ѝ е отсам, Хава носи със себе си архивни фотоси и свидетелства от тези тежки години. И интензивно учи български.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ