Теодора Пенева: Китай върви уверено по пътя към „зелена“ икономика
Опитът на Китай демонстрира мощната роля на държавното управление в определянето на цялата система за „ зелено “ финансиране и обезпечаване на опцията за осъществяване на декарбонизация на стопанската система до 2060 година, споделя в коментар за КМГ Теодора Пенева, гл. помощник в Института за стопански проучвания към Българска академия на науките. Тя е уверена, че методът „ отгоре-надолу “ на държавното управление води до сполучливото основаване на основните параметри на „ зелена ” финансова система преди да се разгласи задачата „ 30-60 “.
В коментара си Теодора Пенева напомня, че през 2021 година китайският президент Си Дзинпин е дал ясна поръчка за продължение на курса към „ зелена ” стопанска система и довеждането на Китай до въглеродна индиферентност. Една от задачите на страната е постигането на пик във въглеродните излъчвания до 2030 година и въглероден неутралитет до 2060 година
Какви обаче са основните провокации и вероятностите на страната по пътя към зелена стопанска система?
Китай се стреми към енергиен и софтуерен преход в мащаб, какъвто мъчно можем да си представим. Самата индустриална конструкция на страната обуславя високо ползване на сила. Какво значи за Китай понижаване на близо 32% от общите излъчвания в света?
На първо място, потреблението на сила на единица БВП в Китай е доста високо, заради огромния потенциал на енергоемките промишлености. Страната е международен водач в производството на желязо, стомана, цимент, в химическата индустрия. Стоманодобивният бранш създава 1,8 милиарда тона или 15% от общите въглеродни излъчвания на Китай през 2021 година, и 60% от световните въглеродни излъчвания в бранша. Производството на цимент в страната доближи 2.36 милиарда тона през 2021 година, или 57% от международното произвеждане, генерирайки и 1,37 млрд.тона излъчвания през същата година - три пъти повече по отношение на 2001 година От друга страна химическата индустрия заема 13% от въглеродните излъчвания на страната и още веднъж е водеща в международен мащаб по произвеждане.
През 2020 година потреблението на сила на единица вътрешен артикул в Китай доближава 5,1 милиарда тона - понижено с 15% по отношение на 2015 година ”
Но какво се случва, когато Китай разгласи завършек на анти - Коронавирус ограниченията и разпусна свободното придвижване при започване на 2023 година? - това е другия значим въпрос, разяснява Теодора Пенева и цитира анализатори, които автоматизирано покачват прогнозите си за стопански напредък от 5% на 6% за 2023 година, като чакат и повишение на вноса на енергийни запаси вследствие на усъвършенстваната икономическа конюнктура. С това се усилват и въглеродните излъчвания, при сегашните технологии и енергиен микс.
От своя страна, китайски анализатори показват, че близо 60% от технологиите към момента не са развити, с цел да се доближи климатична индиферентност през 2060 година, изяснява тя и акцентира, че с цел да продължи намаляването на потреблението, Китай би трябвало да влага в нови технологии за понижаване на излъчванията, за хващане, потребление и депозиране на въглерод, водородни технологии и така нататък
Българският теоретичен специалист показва, че Китай е сложил цели за понижаване на енергийното ползване с спомагателни 13,5% през 2025 по отношение на 2020 година, с 18% излъчванията на въглерод за единица Брутният вътрешен продукт и увеличение делът на неизкопаеми горива в общото енергийно ползване с 20% до 2025 година
Тя напомня, че също по този начин е висок и процентът на въглищни централи в енергийния микс и дава образец: над 63% от общото произвеждане на електрическа енергия е от въглищни централи през 2021 година Капацитетът на термичните централи от въглища най-вече и по-малко газ доближава 1245 Гранични войски през 2020 година Въпреки че Китай има най-големият потенциал на сила от възобновими източници в света от 905 Гранични войски, през същата година, това е единствено 41% от потенциала на страната и 27% от производството на сила.
Теодора Пенева счита, че с цел да реализира поставените цели, Китай има намерение да увеличи потенциала на вятърна и слънчева сила на 1200 Гранични войски през 2025 година – от 535 Гранични войски през 2020 година, и да добави спомагателни 150 Гранични войски до 2035 година
„ Изграждането на нов потенциал на възобновима сила е заложено в проектите за нови 8 широкомащабни бази за чиста сила на източния бряг до 2025. Това е една от шестте основни сфери в бранш енергетика, където, в допълнение участва и построяването на нуклеарни централи, на нови далекопроводи за транспорт на електрическа енергия, за превоз на петрол и газ, потенциал за предпазване на сила и обезпечаване на еластичност на енергийната система ”, безапелационна е тя.
„ Китай има потребност от 21 трилиона $ за зелени вложения до 2060 г “, споделя Пенева и разяснява, че единствено 10% от общите вложения могат да бъдат направени от държавното управление, а останалите 90% би трябвало да се покрият от частен капитал. През 2021 година общата сума на активите на комерсиалните банки възлиза на 80% от нужният капитал, а с изключение на зелени планове, страната има нужда от финансиране и на голям брой други браншове.
Развитието на финансовата система в помощ на „ зелената ” стопанска система стартира още през 2007 година с новия Закон за запазване на околната среда и взаимното въвеждане на „ Насоки за зелени заеми “ от централната банка на Китай и Комисията за банково контролиране. В годините след 2012 година комерсиалните банки към този момент имат построени екипи и процеси, а представянето на банките е класирано по пазарна капитализация по критерии за резистентност в постоянните отчети на Министерството на околната среда.
„ Таксономията “ на „ зелени “ заеми започва от 2013 година, като изисква 21 огромни търговски банки да рапортуват своите данни за зелени заеми на всеки шест месеца. През 2015 година е основан Комитетът за зелени финанси към Китайското общество за финансиране и банкиране. До края на 2019 година финансовият размер в 21 огромни банки надвиши 10 трилиона юана, над 10% от общите заеми в техния баланс. През 2021 година на финансовите пазари се продават и „ зелени ” акции и облигации, основани са стотици фондове и тръстове, а компаниите имат обвързване да регистрират в годишните си отчети постигнатите обществени и климатични цели.
Стимулите за банките да развиват „ зелени “ заеми са няколко:
1. Включване на успеваемостта на зелените финанси в макропруденциална система за оценка, която обезпечава повече точки за банките с по-висок коефициент на зелени заеми.
2. Субсидии от някои локални управляващи върху част от лихвите по заема за съответни зелени планове.
3. Вътрешни банкови политики и тактики за увеличение на зелените заеми посредством основаване на самостоятелни отдели за зелени финанси и обособяване на повече запаси за него.
Все още съществуват някои опасности, които попречват развиването на пазара на „ зелено “ финансиране и декарбонизация на стопанската система на страната. Има и някои бъдещи опасности, свързани с дефицита на сила при декарбонизирането на сегмента за произвеждане на въглища, неподходящи външни фактори за стопанската система и износа на Китай свързани с въвеждането на европейския механизъм за поправяне на въглеродните излъчвания на границите, с високият дял на зелените заеми в настоящата зелена финансова конструкция и унифициране на стандартите за зелено финансиране в страната и на интернационалния пазар, изяснява Теодора Пенева, само че е сигурна, че Китай търси гъвкави решения на своите структурни и систематични проблеми и продължава дейното си интернационално съдействие в сферата.
В коментара си Теодора Пенева напомня, че през 2021 година китайският президент Си Дзинпин е дал ясна поръчка за продължение на курса към „ зелена ” стопанска система и довеждането на Китай до въглеродна индиферентност. Една от задачите на страната е постигането на пик във въглеродните излъчвания до 2030 година и въглероден неутралитет до 2060 година
Какви обаче са основните провокации и вероятностите на страната по пътя към зелена стопанска система?
Китай се стреми към енергиен и софтуерен преход в мащаб, какъвто мъчно можем да си представим. Самата индустриална конструкция на страната обуславя високо ползване на сила. Какво значи за Китай понижаване на близо 32% от общите излъчвания в света?
На първо място, потреблението на сила на единица БВП в Китай е доста високо, заради огромния потенциал на енергоемките промишлености. Страната е международен водач в производството на желязо, стомана, цимент, в химическата индустрия. Стоманодобивният бранш създава 1,8 милиарда тона или 15% от общите въглеродни излъчвания на Китай през 2021 година, и 60% от световните въглеродни излъчвания в бранша. Производството на цимент в страната доближи 2.36 милиарда тона през 2021 година, или 57% от международното произвеждане, генерирайки и 1,37 млрд.тона излъчвания през същата година - три пъти повече по отношение на 2001 година От друга страна химическата индустрия заема 13% от въглеродните излъчвания на страната и още веднъж е водеща в международен мащаб по произвеждане.
През 2020 година потреблението на сила на единица вътрешен артикул в Китай доближава 5,1 милиарда тона - понижено с 15% по отношение на 2015 година ”
Но какво се случва, когато Китай разгласи завършек на анти - Коронавирус ограниченията и разпусна свободното придвижване при започване на 2023 година? - това е другия значим въпрос, разяснява Теодора Пенева и цитира анализатори, които автоматизирано покачват прогнозите си за стопански напредък от 5% на 6% за 2023 година, като чакат и повишение на вноса на енергийни запаси вследствие на усъвършенстваната икономическа конюнктура. С това се усилват и въглеродните излъчвания, при сегашните технологии и енергиен микс.
От своя страна, китайски анализатори показват, че близо 60% от технологиите към момента не са развити, с цел да се доближи климатична индиферентност през 2060 година, изяснява тя и акцентира, че с цел да продължи намаляването на потреблението, Китай би трябвало да влага в нови технологии за понижаване на излъчванията, за хващане, потребление и депозиране на въглерод, водородни технологии и така нататък
Българският теоретичен специалист показва, че Китай е сложил цели за понижаване на енергийното ползване с спомагателни 13,5% през 2025 по отношение на 2020 година, с 18% излъчванията на въглерод за единица Брутният вътрешен продукт и увеличение делът на неизкопаеми горива в общото енергийно ползване с 20% до 2025 година
Тя напомня, че също по този начин е висок и процентът на въглищни централи в енергийния микс и дава образец: над 63% от общото произвеждане на електрическа енергия е от въглищни централи през 2021 година Капацитетът на термичните централи от въглища най-вече и по-малко газ доближава 1245 Гранични войски през 2020 година Въпреки че Китай има най-големият потенциал на сила от възобновими източници в света от 905 Гранични войски, през същата година, това е единствено 41% от потенциала на страната и 27% от производството на сила.
Теодора Пенева счита, че с цел да реализира поставените цели, Китай има намерение да увеличи потенциала на вятърна и слънчева сила на 1200 Гранични войски през 2025 година – от 535 Гранични войски през 2020 година, и да добави спомагателни 150 Гранични войски до 2035 година
„ Изграждането на нов потенциал на възобновима сила е заложено в проектите за нови 8 широкомащабни бази за чиста сила на източния бряг до 2025. Това е една от шестте основни сфери в бранш енергетика, където, в допълнение участва и построяването на нуклеарни централи, на нови далекопроводи за транспорт на електрическа енергия, за превоз на петрол и газ, потенциал за предпазване на сила и обезпечаване на еластичност на енергийната система ”, безапелационна е тя.
„ Китай има потребност от 21 трилиона $ за зелени вложения до 2060 г “, споделя Пенева и разяснява, че единствено 10% от общите вложения могат да бъдат направени от държавното управление, а останалите 90% би трябвало да се покрият от частен капитал. През 2021 година общата сума на активите на комерсиалните банки възлиза на 80% от нужният капитал, а с изключение на зелени планове, страната има нужда от финансиране и на голям брой други браншове.
Развитието на финансовата система в помощ на „ зелената ” стопанска система стартира още през 2007 година с новия Закон за запазване на околната среда и взаимното въвеждане на „ Насоки за зелени заеми “ от централната банка на Китай и Комисията за банково контролиране. В годините след 2012 година комерсиалните банки към този момент имат построени екипи и процеси, а представянето на банките е класирано по пазарна капитализация по критерии за резистентност в постоянните отчети на Министерството на околната среда.
„ Таксономията “ на „ зелени “ заеми започва от 2013 година, като изисква 21 огромни търговски банки да рапортуват своите данни за зелени заеми на всеки шест месеца. През 2015 година е основан Комитетът за зелени финанси към Китайското общество за финансиране и банкиране. До края на 2019 година финансовият размер в 21 огромни банки надвиши 10 трилиона юана, над 10% от общите заеми в техния баланс. През 2021 година на финансовите пазари се продават и „ зелени ” акции и облигации, основани са стотици фондове и тръстове, а компаниите имат обвързване да регистрират в годишните си отчети постигнатите обществени и климатични цели.
Стимулите за банките да развиват „ зелени “ заеми са няколко:
1. Включване на успеваемостта на зелените финанси в макропруденциална система за оценка, която обезпечава повече точки за банките с по-висок коефициент на зелени заеми.
2. Субсидии от някои локални управляващи върху част от лихвите по заема за съответни зелени планове.
3. Вътрешни банкови политики и тактики за увеличение на зелените заеми посредством основаване на самостоятелни отдели за зелени финанси и обособяване на повече запаси за него.
Все още съществуват някои опасности, които попречват развиването на пазара на „ зелено “ финансиране и декарбонизация на стопанската система на страната. Има и някои бъдещи опасности, свързани с дефицита на сила при декарбонизирането на сегмента за произвеждане на въглища, неподходящи външни фактори за стопанската система и износа на Китай свързани с въвеждането на европейския механизъм за поправяне на въглеродните излъчвания на границите, с високият дял на зелените заеми в настоящата зелена финансова конструкция и унифициране на стандартите за зелено финансиране в страната и на интернационалния пазар, изяснява Теодора Пенева, само че е сигурна, че Китай търси гъвкави решения на своите структурни и систематични проблеми и продължава дейното си интернационално съдействие в сферата.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ