Учени прилагат нова технология за откриване на малки парчета космически боклук в околоземна орбита
Операторите на спътници и галактически кораби евентуално най-сетне ще могат да откриват дребни части отпадъци в околоземна орбита благодарение на технология, препоръчана от откриватели от Мичиганския университет, заяви електронното издание " Юрикалърт ".
" В момента намираме галактически парчета, като търсим обекти, които отразяват светлинни или радарни сигнали ", изясни Нилтън Рено, който е отпред на научния екип. " Колкото по-малки стават обектите, толкоз по-трудно е да се получи слънчева светлина или радарни сигнали, които да са задоволително мощни, с цел да ги открием ".
Фрагменти, по-големи от топка за софтбол, са единствените части от галактически отпадъци, които могат да бъдат проследени, споделят специалистите. Това обаче е по-малко от един % от близо 170-те милиона части отпадък, останали от изстрелването на ракети, галактически разходки и излезли от приложимост спътници. Новият способ може да открива парчета с диаметър, по-малък от един милиметър.
Проектът се управлява от военната компания " Блу хeйлоу " и включва още представители на университета на щата Аляска във Феърбанкс, написа Българска телеграфна агенция. Боклукът в околоземната орбита е рисков, означават експертите. При нормалната орбитална скорост от 22 000 благи в час парче галактически боклук с размерите на плод слива може да удари различен обект със същата сила като при автомобилна злополука на автомагистралата, което е в положение да извади от строя спътник. Дори и по-малки части съумяват да повредят галактически апарати и по тази причина следенето им е от решаващо значение.
Някои специалисти се притесняват, че количеството на галактическите боклуци може да нарасне експоненциално, защото обособени парчета не престават да се сблъскват, като в последна сметка нанасят вреди на инфраструктурата, на която разчитаме - за GPS, мобилни телефони, наблюдаване на времето и други
Макар и евентуално пагубни, конфликтите сред галактическите боклуци могат да се окажат най-хубавият метод за следене на дребните фрагменти, споделят откривателите. При конфликт тези части се разпръскват, като някои от тях се изпаряват от топлината, генерирана от удара.
След първичния енергиен гърмеж заредените твърди части от парчета могат да основат импулси на електрическо поле, когато се намират задоволително близо едно до друго. Това води до спомагателни гърмежи, сходни на светкавици, споделят учените. Тези сигнали не престават единствено за част от секундата, само че могат да оказват помощ за следене на части галактически отпадък и облаци от микроскопични фрагменти, които се образуват при конфликт на по-едри елементи.
Най-новите компютърни симулации на научния екип демонстрират, че когато две части алуминий се сблъскат с нормалната орбитална скорост, електрическият гърмеж е задоволително мощен, с цел да може 26-метрова антена с първокачествен радиоапарат да го открие от Земята. Импулсите на електрическото поле би трябвало да могат да се откриват и с по-чувствителни радиомрежи, като да вземем за пример Deep Space Network на НАСА.
Изследователите споделят, че към момента има доста неща за решение. Честотата на електрическите сигнали може да варира според от скоростта на конфликта и от какво са направени отломките, което може да усложни откриването. За да се видят електрическите сигнали, те би трябвало да са по-силни от фоновите сигнали на наземния инструмент и да минават през горните пластове на земната атмосфера, прецизират откривателите от Мичиганския университет.
Екипът възнамерява да усъвършенства метода си с спомагателни компютърни симулации посредством премерване на действителни сигнали и анализиране на данни от опити с извънредно висока скорост.
