Думите имат значение, а контекстът?
Опасявам се, че министър председателят Петков не схваща връзката сред намесата във война и произлизащите от нея непредвидими последствия
“ Това, което се назовава „ обективност “, научно да вземем за пример (в което аз твърдо имам вяра, в дадена ситуация) се постанова единствено в подтекст, който е извънредно просторен, остарял, крепко открит или затвърден в мрежа от конвенции… и въпреки всичко който към момента остава подтекст.”
Жак Дерида
Преподавател в Университета в Отава, Канада
Официалното пояснение за решението на министър-председателя Кирил Петков по този начин ненадейно да уволни министъра на защитата Стефан Янев бяха опредени семантични разлики във връзка с спора в Украйна - “военна операция” или “война”.
Съгласен съм с министър-председателя - думите са алфатът и омегата освен в политиката и могат да доведат до извънредно съществени последици. Думите са онази мислена матрица, оформяща нашите усещания за това какво е действителност и какво не е. Ключовият въпрос обаче е, кой е овластен с воала на легитимността за техния асортимент. Отговорът е явен и остарял колкото нашата цивилизация - тези, които имат, които са виновни и управляват Министерствата на истината, по думите на Оруел.
Умението да жонглираш освен с другия диаметър, само че и с честотата на тези семантични патрони, е цяло изкуство, целящо победа на бойното поле на “бъдещите империи “. Тук изтъквам различен прочут англичанин Уинстън Чърчил, съгласно който: “Бъдещите империя са империите на мозъка “. Без подозрение точно тази е титаничната борба на нашия век.
Един образец. Възможно ли е терорист №1 да бъде също по този начин международен първенец за мир, човешки права и модел за подражателство за бъдещите генерации? Отговорът не е видимо безразсъден, в случай че това което възприемаме като справедлива действителност, е точно онази действителност, която пренебрегва по този начин наречения подтекст. Какво имам поради?
27 години в мрачната килия в пандиза на остров Робен (умишлено подбрана да бъде в непосредствена непосредственост до мястото за екзекуции) бяха нужни на Нелсън Мандела да стигне до Нобеловата премия за мир през 1993 година Десет години по-късно през 2013 година на формалното заравяне на Мандела в Йоханесбург участваха повече от 100 международни водачи, измежду които Обама, Оланд, Камерън и Меркел.
Друг, географски по-близък образец: Според Държавния департамент на Съединени американски щати, Kosovo Libration Army (KLA) или Армията за освобождението на Косово (АОК) бе избрана като терористична организация, само че внезапно единствено месеци преди началото на спора в Косово Държавният департамент коренно промени лексиката си от “терористи “ на “бойци за независимост “. Да си напомним, че през далечната 1999 година Косово се трансформира в център на огромна военна интервенция, при която близо 500 самолета на НАТО при 38 000 бойни полета бомбардираха Югославия в продължение на… 78 дни.
Спорно е дали това бе военна интервенция или просто една война. Един от специалистите на този спор, проф. Майкъл Манделбаум, пресмята жертвите от над 10 000 (тези данни се оспорват), разрушена бе цивилна инфраструктура - лечебни заведения, мостове, бензиностанции, хранилища, автомобилният цех Юго… По време на военната акция на НАТО сръбското държавно управление пресметна, че бомбардировките са развалили 25 000 жилищни здания и унищожили 470 километра пътища и 600 километра ж.п. линии.
Спомням си по какъв начин тогава международните медии (най-активните - CNN, BBC) приветстваха бомбардировките, само че не си припомням някой да е изричал лозунга “ Днес всички сме сърби! “ (препратка към починалия сенатор Джон Маккейн, по време на грузинската война от 08.08.2008 година “ Днес всички сме грузинци “). Сърбите бяха жигосани, а югославският държавен глава Слободан Милошевич бе именуван “Побесняло куче “, “Касапина на Балканите “ и бе окачествен като последната реинкарнация на Антихриста и Адолф Хитлер, взети дружно. Както знаем, моралния компас на международната съвест бе ориентиран към Прищина, не към Белград (който не бе пощаден от бомбите на НАТО), защото Югославия бе възприета като дребна версия на някогашната империя на злото - Съюз на съветските социалистически републики..
Този спор бе показан не като експанзия, не като война, а като акт на “хуманитарна намеса “. Това беше първият път след Втората международна война, когато бе употребена военна намеса без утвърждение на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Това бе нарушаване на член 51 от устава на Организацията на обединените народи – т.е. акт на експанзия. Правният отдел на НАТО стартира дефиницията за филантропична намеса, съгласно която: “Хуманитарната намеса е въоръжена намеса в друга страна без единодушието на тази страна за справяне или от опасността за филантропични бедствия, породени от съществени и огромни нарушавания на съществени човешки права. “
Идеята зад тази новата теория Responsabilitytoprotect (R2P) e, че правилото на суверенитет би трябвало да бъде рискуван на олтара на отбраната на правата на индивида (в случай, че човешки животи са застрашени от експанзия, геноцид и т.н)..Казано простичко, съгласно новия императив в интернационалните връзки моралният принцип надвива над правилото на суверенитета. Разбира се в тази аксиома суверенитетът е надалеч по-податлив на деконструиране. Както знаем, повода за огромната интервенция на НАТО бе убийството на 44 поданици в село Рачак в централно Косово (официалната версия упрекна сръбските сили за сигурност, само че има и различна версия, съгласно която с този случай АОК де факто легитимира военната интервенция на НАТО).
Но тук се сблъскваме с един онтологичен абсурд на думите и техния, дано го назовем, флуиден подтекст. Именно заради тази причина, съгласно Дерида,, изказванието за обективност престава да е годно, то е просто илюзорно.
През 2016 година етикетът “Балканският Хитлер–Антихрист “ на Слободан Милошевич бе заменен. Както се и очакваше, тази вест не бе на първата страница на „ Льо Монд “ и „ Ню Йорк Таимс “ само че в същата година Международният Криминален съд в Хага откри “Кървавия месар на Балканите “ за почтен.
Така че, както сподели министър председателят Кирил Петков, думите имат значение. Но дано се върнем за миг към изстрадалата Украйна, задавайки въпрос с несъмнено намалена компликация. Къде бе това будно международно мнение, къде бяха CNN, ABC и другите всеобщи медии през последните 8 години, когато Украинската артилерия умъртви 13 000 (според данни на ООН) поданици в Донецк и Луганск?. Къде бе съвестта на Европа? Според правната рамка на доктрината на филантропичната намеса, Москва е могла да се намеси военно още през 2014 година Питам се какви биха били следствията тогава, сравнявайки с през днешния ден?
Да приключим с лексикалните меандри за спора в Косово, в края на краищата този спор бе филантропична намеса или просто война? Каква е ролята на характерния подтекст. Зависи на кого задавате този въпрос? За сърбите това бе несъмнено една нападателна война, за Русия също, за албанците в Косово това бе филантропична намеса, за американците също.
Да напомним, че една година след приключването на спора през 2000 година в Косово бе построена най-голямата американска военна база след края въз основата във Виетнам Camp Bondsteel, включваща 300 здания, като американските военни инженери поеха контрола над 320 километра пътища и 75 моста в околната зона за военна приложимост. Контекстът? Радикално геополитическото реформатиране на Балканите и на цяла Източна Европа?
Привършвам с един откъс от публикация на Джордж Монбиот от английския “Гардиан “, която ненапълно хвърля светлина по този въпрос: “Става дума за енергийната сигурност на Америка. Става дума и за попречване на стратегически нападения от тези, които не споделят нашите полезности. Ние се опитваме да придвижим тези нови самостоятелни страни на Запад. Бихме желали да ги забележим да разчитат на западните търговски и политически ползи. Ние направихме забележителна политическа инвестиция в Каспийско море и за нас е доста значимо картата на газопровода и политиката (Косово) да съответстват . " Изказване на Бил Ричардсън, през 1998 година, министър на енергетиката на Съединени американски щати, по отношение на политиката на Съединени американски щати за добива и превозването на Каспийски нефт ". “Дискретна договорка в тръбопровода - НАТО се подиграва с тези, които настояват, че има проект за каспийски петрол ", Guardian, 15 февруари 2001 година
Приключвам от там, откъдето започнахме, подтекстът има преобладаващо значение, що се отнася до избора на семантичните желания.
Но да се приземим на родна територия. Както се разбра, българският министър-председател има известни пропуски с географията и с интернационалната комерсиална инфраструктура на страната (Дунавските мостове). Дотук добре, само че той би трябвало да бъде наясно, че всички войни, без изключение, по своята същина, да изтъквам негов сътрудник, някогашния министър председател министър на Англия Тони Блеър, са “ужасен, ужасяващ бизнес с непредвидими последици “. Уви, те не са единствено семантични.
За разлика от министър Стефан Янев, аз се притеснявам, че министър-председателят Петков не осъзнава сериозността на „ куролацията “ сред намесата във война и произлизащите от нея непредвидими последствия.
“ Това, което се назовава „ обективност “, научно да вземем за пример (в което аз твърдо имам вяра, в дадена ситуация) се постанова единствено в подтекст, който е извънредно просторен, остарял, крепко открит или затвърден в мрежа от конвенции… и въпреки всичко който към момента остава подтекст.”
Жак Дерида
Преподавател в Университета в Отава, Канада
Официалното пояснение за решението на министър-председателя Кирил Петков по този начин ненадейно да уволни министъра на защитата Стефан Янев бяха опредени семантични разлики във връзка с спора в Украйна - “военна операция” или “война”.
Съгласен съм с министър-председателя - думите са алфатът и омегата освен в политиката и могат да доведат до извънредно съществени последици. Думите са онази мислена матрица, оформяща нашите усещания за това какво е действителност и какво не е. Ключовият въпрос обаче е, кой е овластен с воала на легитимността за техния асортимент. Отговорът е явен и остарял колкото нашата цивилизация - тези, които имат, които са виновни и управляват Министерствата на истината, по думите на Оруел.
Умението да жонглираш освен с другия диаметър, само че и с честотата на тези семантични патрони, е цяло изкуство, целящо победа на бойното поле на “бъдещите империи “. Тук изтъквам различен прочут англичанин Уинстън Чърчил, съгласно който: “Бъдещите империя са империите на мозъка “. Без подозрение точно тази е титаничната борба на нашия век.
Един образец. Възможно ли е терорист №1 да бъде също по този начин международен първенец за мир, човешки права и модел за подражателство за бъдещите генерации? Отговорът не е видимо безразсъден, в случай че това което възприемаме като справедлива действителност, е точно онази действителност, която пренебрегва по този начин наречения подтекст. Какво имам поради?
27 години в мрачната килия в пандиза на остров Робен (умишлено подбрана да бъде в непосредствена непосредственост до мястото за екзекуции) бяха нужни на Нелсън Мандела да стигне до Нобеловата премия за мир през 1993 година Десет години по-късно през 2013 година на формалното заравяне на Мандела в Йоханесбург участваха повече от 100 международни водачи, измежду които Обама, Оланд, Камерън и Меркел.
Друг, географски по-близък образец: Според Държавния департамент на Съединени американски щати, Kosovo Libration Army (KLA) или Армията за освобождението на Косово (АОК) бе избрана като терористична организация, само че внезапно единствено месеци преди началото на спора в Косово Държавният департамент коренно промени лексиката си от “терористи “ на “бойци за независимост “. Да си напомним, че през далечната 1999 година Косово се трансформира в център на огромна военна интервенция, при която близо 500 самолета на НАТО при 38 000 бойни полета бомбардираха Югославия в продължение на… 78 дни.
Спорно е дали това бе военна интервенция или просто една война. Един от специалистите на този спор, проф. Майкъл Манделбаум, пресмята жертвите от над 10 000 (тези данни се оспорват), разрушена бе цивилна инфраструктура - лечебни заведения, мостове, бензиностанции, хранилища, автомобилният цех Юго… По време на военната акция на НАТО сръбското държавно управление пресметна, че бомбардировките са развалили 25 000 жилищни здания и унищожили 470 километра пътища и 600 километра ж.п. линии.
Спомням си по какъв начин тогава международните медии (най-активните - CNN, BBC) приветстваха бомбардировките, само че не си припомням някой да е изричал лозунга “ Днес всички сме сърби! “ (препратка към починалия сенатор Джон Маккейн, по време на грузинската война от 08.08.2008 година “ Днес всички сме грузинци “). Сърбите бяха жигосани, а югославският държавен глава Слободан Милошевич бе именуван “Побесняло куче “, “Касапина на Балканите “ и бе окачествен като последната реинкарнация на Антихриста и Адолф Хитлер, взети дружно. Както знаем, моралния компас на международната съвест бе ориентиран към Прищина, не към Белград (който не бе пощаден от бомбите на НАТО), защото Югославия бе възприета като дребна версия на някогашната империя на злото - Съюз на съветските социалистически републики..
Този спор бе показан не като експанзия, не като война, а като акт на “хуманитарна намеса “. Това беше първият път след Втората международна война, когато бе употребена военна намеса без утвърждение на резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Това бе нарушаване на член 51 от устава на Организацията на обединените народи – т.е. акт на експанзия. Правният отдел на НАТО стартира дефиницията за филантропична намеса, съгласно която: “Хуманитарната намеса е въоръжена намеса в друга страна без единодушието на тази страна за справяне или от опасността за филантропични бедствия, породени от съществени и огромни нарушавания на съществени човешки права. “
Идеята зад тази новата теория Responsabilitytoprotect (R2P) e, че правилото на суверенитет би трябвало да бъде рискуван на олтара на отбраната на правата на индивида (в случай, че човешки животи са застрашени от експанзия, геноцид и т.н)..Казано простичко, съгласно новия императив в интернационалните връзки моралният принцип надвива над правилото на суверенитета. Разбира се в тази аксиома суверенитетът е надалеч по-податлив на деконструиране. Както знаем, повода за огромната интервенция на НАТО бе убийството на 44 поданици в село Рачак в централно Косово (официалната версия упрекна сръбските сили за сигурност, само че има и различна версия, съгласно която с този случай АОК де факто легитимира военната интервенция на НАТО).
Но тук се сблъскваме с един онтологичен абсурд на думите и техния, дано го назовем, флуиден подтекст. Именно заради тази причина, съгласно Дерида,, изказванието за обективност престава да е годно, то е просто илюзорно.
През 2016 година етикетът “Балканският Хитлер–Антихрист “ на Слободан Милошевич бе заменен. Както се и очакваше, тази вест не бе на първата страница на „ Льо Монд “ и „ Ню Йорк Таимс “ само че в същата година Международният Криминален съд в Хага откри “Кървавия месар на Балканите “ за почтен.
Така че, както сподели министър председателят Кирил Петков, думите имат значение. Но дано се върнем за миг към изстрадалата Украйна, задавайки въпрос с несъмнено намалена компликация. Къде бе това будно международно мнение, къде бяха CNN, ABC и другите всеобщи медии през последните 8 години, когато Украинската артилерия умъртви 13 000 (според данни на ООН) поданици в Донецк и Луганск?. Къде бе съвестта на Европа? Според правната рамка на доктрината на филантропичната намеса, Москва е могла да се намеси военно още през 2014 година Питам се какви биха били следствията тогава, сравнявайки с през днешния ден?
Да приключим с лексикалните меандри за спора в Косово, в края на краищата този спор бе филантропична намеса или просто война? Каква е ролята на характерния подтекст. Зависи на кого задавате този въпрос? За сърбите това бе несъмнено една нападателна война, за Русия също, за албанците в Косово това бе филантропична намеса, за американците също.
Да напомним, че една година след приключването на спора през 2000 година в Косово бе построена най-голямата американска военна база след края въз основата във Виетнам Camp Bondsteel, включваща 300 здания, като американските военни инженери поеха контрола над 320 километра пътища и 75 моста в околната зона за военна приложимост. Контекстът? Радикално геополитическото реформатиране на Балканите и на цяла Източна Европа?
Привършвам с един откъс от публикация на Джордж Монбиот от английския “Гардиан “, която ненапълно хвърля светлина по този въпрос: “Става дума за енергийната сигурност на Америка. Става дума и за попречване на стратегически нападения от тези, които не споделят нашите полезности. Ние се опитваме да придвижим тези нови самостоятелни страни на Запад. Бихме желали да ги забележим да разчитат на западните търговски и политически ползи. Ние направихме забележителна политическа инвестиция в Каспийско море и за нас е доста значимо картата на газопровода и политиката (Косово) да съответстват . " Изказване на Бил Ричардсън, през 1998 година, министър на енергетиката на Съединени американски щати, по отношение на политиката на Съединени американски щати за добива и превозването на Каспийски нефт ". “Дискретна договорка в тръбопровода - НАТО се подиграва с тези, които настояват, че има проект за каспийски петрол ", Guardian, 15 февруари 2001 година
Приключвам от там, откъдето започнахме, подтекстът има преобладаващо значение, що се отнася до избора на семантичните желания.
Но да се приземим на родна територия. Както се разбра, българският министър-председател има известни пропуски с географията и с интернационалната комерсиална инфраструктура на страната (Дунавските мостове). Дотук добре, само че той би трябвало да бъде наясно, че всички войни, без изключение, по своята същина, да изтъквам негов сътрудник, някогашния министър председател министър на Англия Тони Блеър, са “ужасен, ужасяващ бизнес с непредвидими последици “. Уви, те не са единствено семантични.
За разлика от министър Стефан Янев, аз се притеснявам, че министър-председателят Петков не осъзнава сериозността на „ куролацията “ сред намесата във война и произлизащите от нея непредвидими последствия.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ