Проф. Коста Костов: Ефектът от мръсния въздух ще се види пред лекарските кабинети съвсем скоро
Опасни равнища на запрашаване на въздуха посочваха измервателните станции в половин България в дните от началото на 2018 година Най-сериозен беше смогът в София, и замърсяването продължи повече от четири следващи дни. Това ще си проличи в чакалните на поликлиниките и лечебните заведения напълно скоро, разяснява националният съветник по пневмология и фтизиатрия проф. доктор Коста Костов за " Дневник ".
Вредите за здравето от мръсния въздух са многочислени и безспорни, единствено че са мъчно доказуеми, сподели още проф. Костов. Според изчисленията на Европейската организация за запазване на околоната среда към 430 хиляди преждевременни смъртни случаи в Европа на година се дължат на нездравословното въздействие на фините прахови частици във въздуха, като 13 700 от тях са в България. Според Световната здравна организация жертвите у нас са още повече, надхвърляйки 18 хиляди на година.
" Дневник " се обърна към проф. Костов с въпроси за това по какъв начин мръсния въздух въздейства на здравето, какви са краткосрочните и дълготрайните последствия и има ли метод да се предпазим. Той е завеждащ Клиниката по белодробни болести във ВМА от 2003 година, професор по белодробни заболявания със специализации в Швейцария и Германия, член на Академичния съвет на ВMА и преподавател по белодробни заболявания към Медицински факултет на Софийския университет.
Проф. Костов, има ли нарастване на пациентите с респираторни проблеми поради нечистия въздух в София в последните седмици?
- Със сигурност това ще се отрази на доста хора. Съобщава се за такова неведнъж превишаване на допустимите равнища, което заплашва освен рисковите групи, само че и извънрисковите. Всички, които са в централните елементи или в зоните към Околовръстното шосе в София в тези моменти, са наранени. По-малко тези, които нямат дихателни хронични болести, и по-интензивно тези, които имат.
Това, несъмнено, статистически сега не може да се откри, тъй като следствията се демонстрират постепенно. Изострянията ще дойдат в идващите дни, част от болните ще бъдат съветвани от експерти или ще бъдат признати за лекуване и надали някой от тях ще индицира повода за изострянето, само че сигурно при голяма част от хората ще има отношение тъкмо замърсяването на околната среда.
Имайте поради че сега има едно припокриване с началото на грипната зараза, която още не е оповестена, само че назрява и има завишаване на заболеваемостта. На базата на това и на нечистия въздух сигурно ще забележим резултата пред кабинетите напълно скоро.
По какъв метод вреди мръсният въздух?
- Замърсеният въздух работи подло. Той обостря хроничните заболявания, само че в това време и приготвя здрави хора, изложени на него в продължение на дълги шпации от време, за сходни проблеми. Податливите хора във времето могат да развият продължителен бронхит и надлежно хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Една огромна част от болните с тези заболявания, особено с ХОББ, страдат точно заради живот в нечиста околна среда.
Това, което загатвам постоянно по тази тематика е, че в България умират десетки пъти повече хора от резултатите на нечистия въздух, в сравнение с от произшествия. Ние всеки ден оповестяваме какъв брой жители са умряли при произшествия, само че напълно зад колисите остава фактът, че жертвите на нечистия въздух са неведнъж повече.
Това някак си обаче е недоказуемо, няма по какъв начин да бъде потвърдено при всеки съответен пациент, само че дълготрайните резултати въздействат на доста заболявания, главно на белодробни, само че и на други. И когато това всичко в комплекс се задейства, крайният резултат за пациента е постоянно отрицателен.
Какви могат да бъдат незабавните резултати и какви дълготрайните?
- Незабавните резултати са върху хронично болните с белодробни заболявания – с астма и ХОББ да вземем за пример. Хората с бронхообструктивни заболявания най-вече страдат, тъй като като излязат на открито в тази среда белият им дроб реагира със конвулсия – със стесняване на бронхите, с цел да не допусне влизане на мръсния въздух. Това е защитна реакция.
Тези заболели в околните дни сигурно ще завишат визитите си при лекари, само че доста малко от тях ще стигнат до извода, че евентуално повода е тази. По-скоро ще си кажат, че са минали през зараза или нещо друго. Но би трябвало да се постави акцент на това и по тази причина го дублирам - че в околните 10 дни изострянето на хронични белодробни заболявания евентуално се дължи на мръсния въздух.
Това би трябвало да се знае и заради обстоятелството, че този проблем се загърбва от институциите, а ограниченията против него са някак си повърхностни, аз моля към тях и особено към Столична община да сътвори съвет от специалисти, който да сформира рекомендации към обществото при сходни обстановки и да изготви ограничения, с цел да не се позволява в бъдеще. Мисля, че това би било добър знак, че властта има отношение към казуса.
Какви могат да бъдат дълготрайните ограничения и какво можем да създадем в това време на самостоятелно равнище, с цел да се предпазваме?
- Индивидуалният жител съвсем нищо изключително не може да направи против това. Той би трябвало да отиде на работа и ще отиде, несъмнено, с персоналния си автомобил, тъй като метрото в София към момента не е задоволително функционално и не отива до всички квартали. Хората в бързината си желаят да се възползват от удобството на персоналния си автомобил, тъй че сега само можем да се надяваме, в бъдеще да бъде построена една доста по-добра транспортна система, която е комфортна за всички, каквато има във всички европейски столици.
Второ, би трябвало да бъде стеснен в сходни моменти достъпът на коли до централната част на града, където е най-голямото натоварване и замърсяване. Подобни опити още веднъж има в другите столици – да вземем за пример като се завишава неведнъж таксата за паркиране в централните зони и превозът се пренасочва да заобикаля центъра.
Но в тази обстановка и при тези транспортни благоприятни условия на София, това единствено ще натовари ненужно хората и всеки един от нас вместо изгоди ще понесе негативи. Подобни ограничения би трябвало да се взимат регулярно, последователно и планувано във времето, а не внезапно цялото натоварване да се стовари върху жителите без да е добре премислено. Това е една дълготрайна политика и точно по тази причина е нужен експертен съвет, който да възнамерява ограниченията.
И в този смисъл - нищо изключително не може да направи човек, с изключение на да не излиза от у дома и да не върви в центъра. Но мога ли да дам такава рекомендация? Или пък да препоръчам някакви маски и неща, които не водят до никакъв необикновен резултат, а единствено натоварват с упования жителите?
Болните с хронични белодробни заболявания в действителност е по-добре да не излизат и в случай че е допустимо да не вървят в центъра. Тези, които живеят отвън зоните на околовръстния път и центъра, единствено те имат на практика по-добри условия сега. Препоръчвам също и на тези, които обичат да бягат из центъра (джогинг), дано да се въздържат да го вършат в пиковите часове, тъй като се подлагат на по-интензивно натоварване с микрочастици.
В грипния сезон нормално се предлага да се проветряват хубаво пространствата. Обаче в този момент пък извън ще влиза замърсен въздух. Кое от двете да изберем?
- Трябва да прецените дали рискът от грип за вас е по-голям, или рискът да изострите белодробното си страдалчество. На всички, които страдат от астма, ХОББ или са в тежка фаза на някоя хронична белодробна болест, не им предлагам, да проветряват прекомерно постоянно домовете си, и сигурно не в пиковете часове от деня, в случай че живеят в и към центъра. Да го вършат късно през нощта или доста рано сутринта, само че в пиковите часове това единствено би довело до тежки последици.
А предпазването от грип става и с имунизация, с по-малко срещи с заболели хора, с ограничение на персоналните контакти, тъй че по-добре на затворено.
А да вземем за пример в офиси или детски градини, където се събират повече хора на закрито и рискът за разпространяване на вируси е доста висок?
- Препоръката ми е болните деца, възпитаници, студенти да не посещават занятия, тъй като вирусът при едно закашляне отива на 15 метра и без значение от проветряването или всички други ограничения (които въпреки всичко е добре да се съблюдават, схваща се), няма по какъв начин да не увеличи рискът. Близката връзка на децата е доста огромен рисков фактор и проветряването е единствено една доста незадоволително ефикасна мярка. Ограничаването на достъпа на заболели деца в интервал на грипни инфекции е най-сигурният метод за предотвратяване. А и грипът е такава тежка болест, че пък надали някое дете в тежката фаза биха го пуснали въобще на детска градина.
Замърсяването на въздуха по-опасно ли е за децата?
- Разбира се! Едно дете с неукрепнал бял дроб не би трябвало да бъде подложено на всичко това и да бъде разкарвано из центъра и улиците на София, даже измежду така наречените озеленени площи. Това е значително заблуда, че в парка в действителност им се основава здравословна среда.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Замърсеният въздух (117)
Вредите за здравето от мръсния въздух са многочислени и безспорни, единствено че са мъчно доказуеми, сподели още проф. Костов. Според изчисленията на Европейската организация за запазване на околоната среда към 430 хиляди преждевременни смъртни случаи в Европа на година се дължат на нездравословното въздействие на фините прахови частици във въздуха, като 13 700 от тях са в България. Според Световната здравна организация жертвите у нас са още повече, надхвърляйки 18 хиляди на година.
" Дневник " се обърна към проф. Костов с въпроси за това по какъв начин мръсния въздух въздейства на здравето, какви са краткосрочните и дълготрайните последствия и има ли метод да се предпазим. Той е завеждащ Клиниката по белодробни болести във ВМА от 2003 година, професор по белодробни заболявания със специализации в Швейцария и Германия, член на Академичния съвет на ВMА и преподавател по белодробни заболявания към Медицински факултет на Софийския университет.
Проф. Костов, има ли нарастване на пациентите с респираторни проблеми поради нечистия въздух в София в последните седмици?
- Със сигурност това ще се отрази на доста хора. Съобщава се за такова неведнъж превишаване на допустимите равнища, което заплашва освен рисковите групи, само че и извънрисковите. Всички, които са в централните елементи или в зоните към Околовръстното шосе в София в тези моменти, са наранени. По-малко тези, които нямат дихателни хронични болести, и по-интензивно тези, които имат.
Това, несъмнено, статистически сега не може да се откри, тъй като следствията се демонстрират постепенно. Изострянията ще дойдат в идващите дни, част от болните ще бъдат съветвани от експерти или ще бъдат признати за лекуване и надали някой от тях ще индицира повода за изострянето, само че сигурно при голяма част от хората ще има отношение тъкмо замърсяването на околната среда.
Имайте поради че сега има едно припокриване с началото на грипната зараза, която още не е оповестена, само че назрява и има завишаване на заболеваемостта. На базата на това и на нечистия въздух сигурно ще забележим резултата пред кабинетите напълно скоро.
По какъв метод вреди мръсният въздух?
- Замърсеният въздух работи подло. Той обостря хроничните заболявания, само че в това време и приготвя здрави хора, изложени на него в продължение на дълги шпации от време, за сходни проблеми. Податливите хора във времето могат да развият продължителен бронхит и надлежно хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Една огромна част от болните с тези заболявания, особено с ХОББ, страдат точно заради живот в нечиста околна среда.
Това, което загатвам постоянно по тази тематика е, че в България умират десетки пъти повече хора от резултатите на нечистия въздух, в сравнение с от произшествия. Ние всеки ден оповестяваме какъв брой жители са умряли при произшествия, само че напълно зад колисите остава фактът, че жертвите на нечистия въздух са неведнъж повече.
Това някак си обаче е недоказуемо, няма по какъв начин да бъде потвърдено при всеки съответен пациент, само че дълготрайните резултати въздействат на доста заболявания, главно на белодробни, само че и на други. И когато това всичко в комплекс се задейства, крайният резултат за пациента е постоянно отрицателен.
Какви могат да бъдат незабавните резултати и какви дълготрайните?
- Незабавните резултати са върху хронично болните с белодробни заболявания – с астма и ХОББ да вземем за пример. Хората с бронхообструктивни заболявания най-вече страдат, тъй като като излязат на открито в тази среда белият им дроб реагира със конвулсия – със стесняване на бронхите, с цел да не допусне влизане на мръсния въздух. Това е защитна реакция.
Тези заболели в околните дни сигурно ще завишат визитите си при лекари, само че доста малко от тях ще стигнат до извода, че евентуално повода е тази. По-скоро ще си кажат, че са минали през зараза или нещо друго. Но би трябвало да се постави акцент на това и по тази причина го дублирам - че в околните 10 дни изострянето на хронични белодробни заболявания евентуално се дължи на мръсния въздух.
Това би трябвало да се знае и заради обстоятелството, че този проблем се загърбва от институциите, а ограниченията против него са някак си повърхностни, аз моля към тях и особено към Столична община да сътвори съвет от специалисти, който да сформира рекомендации към обществото при сходни обстановки и да изготви ограничения, с цел да не се позволява в бъдеще. Мисля, че това би било добър знак, че властта има отношение към казуса.
Какви могат да бъдат дълготрайните ограничения и какво можем да създадем в това време на самостоятелно равнище, с цел да се предпазваме?
- Индивидуалният жител съвсем нищо изключително не може да направи против това. Той би трябвало да отиде на работа и ще отиде, несъмнено, с персоналния си автомобил, тъй като метрото в София към момента не е задоволително функционално и не отива до всички квартали. Хората в бързината си желаят да се възползват от удобството на персоналния си автомобил, тъй че сега само можем да се надяваме, в бъдеще да бъде построена една доста по-добра транспортна система, която е комфортна за всички, каквато има във всички европейски столици.
Второ, би трябвало да бъде стеснен в сходни моменти достъпът на коли до централната част на града, където е най-голямото натоварване и замърсяване. Подобни опити още веднъж има в другите столици – да вземем за пример като се завишава неведнъж таксата за паркиране в централните зони и превозът се пренасочва да заобикаля центъра.
Но в тази обстановка и при тези транспортни благоприятни условия на София, това единствено ще натовари ненужно хората и всеки един от нас вместо изгоди ще понесе негативи. Подобни ограничения би трябвало да се взимат регулярно, последователно и планувано във времето, а не внезапно цялото натоварване да се стовари върху жителите без да е добре премислено. Това е една дълготрайна политика и точно по тази причина е нужен експертен съвет, който да възнамерява ограниченията.
И в този смисъл - нищо изключително не може да направи човек, с изключение на да не излиза от у дома и да не върви в центъра. Но мога ли да дам такава рекомендация? Или пък да препоръчам някакви маски и неща, които не водят до никакъв необикновен резултат, а единствено натоварват с упования жителите?
Болните с хронични белодробни заболявания в действителност е по-добре да не излизат и в случай че е допустимо да не вървят в центъра. Тези, които живеят отвън зоните на околовръстния път и центъра, единствено те имат на практика по-добри условия сега. Препоръчвам също и на тези, които обичат да бягат из центъра (джогинг), дано да се въздържат да го вършат в пиковите часове, тъй като се подлагат на по-интензивно натоварване с микрочастици.
В грипния сезон нормално се предлага да се проветряват хубаво пространствата. Обаче в този момент пък извън ще влиза замърсен въздух. Кое от двете да изберем?
- Трябва да прецените дали рискът от грип за вас е по-голям, или рискът да изострите белодробното си страдалчество. На всички, които страдат от астма, ХОББ или са в тежка фаза на някоя хронична белодробна болест, не им предлагам, да проветряват прекомерно постоянно домовете си, и сигурно не в пиковете часове от деня, в случай че живеят в и към центъра. Да го вършат късно през нощта или доста рано сутринта, само че в пиковите часове това единствено би довело до тежки последици.
А предпазването от грип става и с имунизация, с по-малко срещи с заболели хора, с ограничение на персоналните контакти, тъй че по-добре на затворено.
А да вземем за пример в офиси или детски градини, където се събират повече хора на закрито и рискът за разпространяване на вируси е доста висок?
- Препоръката ми е болните деца, възпитаници, студенти да не посещават занятия, тъй като вирусът при едно закашляне отива на 15 метра и без значение от проветряването или всички други ограничения (които въпреки всичко е добре да се съблюдават, схваща се), няма по какъв начин да не увеличи рискът. Близката връзка на децата е доста огромен рисков фактор и проветряването е единствено една доста незадоволително ефикасна мярка. Ограничаването на достъпа на заболели деца в интервал на грипни инфекции е най-сигурният метод за предотвратяване. А и грипът е такава тежка болест, че пък надали някое дете в тежката фаза биха го пуснали въобще на детска градина.
Замърсяването на въздуха по-опасно ли е за децата?
- Разбира се! Едно дете с неукрепнал бял дроб не би трябвало да бъде подложено на всичко това и да бъде разкарвано из центъра и улиците на София, даже измежду така наречените озеленени площи. Това е значително заблуда, че в парка в действителност им се основава здравословна среда.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Замърсеният въздух (117)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ