ООН лепна демографски некролог на България
ООН в задатък лепна нещо като некролог на нацията ни - популацията на България в никакъв случай няма да бъде повече от сегашните малко под 7 млн. души, сочи най-новата прогноза на организацията. " Организация на обединените нации: Свиквайте - в България в никакъв случай няма да живеят повече хора ", бодро изпапагалчи един уеб сайтът, който е измежду " джихадистите " на глобализма и демократичния пазар у нас. Според Организация на обединените нации към 2100-а година популацията на страната ще се срине или до 2,18 млн. души (най-лошият вариант), до 3,6 млн. (среден вариант), или до 5,5 млн. (най-добрият вариант). Родни демографи, статистици и социолози вещаят, че това може да се случи още в самия завършек на този век. А в случай че мислите, че това ще е броят на етническите българи, значи витаете в облаците. Същите тези демографи, статистици и социолози вещаят, че най-вече от тези цифри ще са ромите, следвани от турците (местата им може и да се разменят), до момента в който българите ще кретаме на опашката. И по какъв начин не, откакто на година се топим приблизително с по 50 000 души, а дневно - със 136.
Този некролог се появи навръх 30-я празник от 10 ноември. Затова нямаме съображение да униваме. Да, топим се и изчезваме, само че за сметка на това ще паднем героичен в " святата " битка за демократичния капитализъм, глобализма, човешките права. И саморазрухата. Страната ни в никакъв случай към този момент няма да стигне до
социалистическите 9 млн. поданици
А кажете в този момент, това не е ли " достижение " на цивилизационния ни избор след 10-и ноември, поради който сме си заслужили некролога.
Да, топим се стремително, само че след 10 ноември следвахме " свято " заветите извън и бездарието на новопръкнали се родни политици. И по този начин разпродадохме за жълти стотинки или нарязахме и пратихме на скрап построените до тогава фондове за 120 млрд $. И разчистихме пътя за демографския вихър по нашите земи. Малко нации могат да се похвалят с такова нещо, единствено украинците комай ни бият.
Да, към края на века светът може и да ни няма към този момент за нация, но паднахме като свидна жертва на свободния пазар, отнесъл родното машиностроене с неговите 730 завода, 430 000 работещи, 35 000 инженери, 30 института и 5000 научни дейци. И с извоювани пазари в Близкия изток и Азия. Паднахме, но пък за сметка на това изпълнихме дълга си към свободната конкуренция и изхвърлихме страната си от тогавашната група с 30 страни, участващи в международния износ на машини.
Да, в края на века човечеството може и да ни няма за народ, но като правилни безгръбначни на непознати ползи и дрогирани от менте хрумвания, посегнахме на военната промишленост, която си бе разрешила да дава работа на 100 000 души, да носи годишно 1 млрд $ приходи и да въоръжава армията ни. Доземи коленичили пред непознати завещания, разпарчатосахме и химическата промишленост, която бе надигнала глава да служи на националния, а не частния интерес и да носи 20% от постъпленията в западна валута. Не подминахме и корабостроенето, което без да пита се бе пуснало из бурните води на конкуренцията, с цел да хвърли котва от 2 млрд $ в държавния бюджет.
Ами селото? Верни на " прозорливия " метафизичен завет за " земя в действителни граници ", демократичните джихадисти стремително разгромиха работещите стопанства, изхранващи села и градове, попиляха овощарството и отглеждане на животни и в този момент гордо рапортуват, че селото е обезлюдяло и жителите му от дълго време са се отдали на свободно придвижване по непознати земи - за прехранване. И би трябвало не да се срамим,
а да се гордеем от подигравките на румънците
че безмозъчно си унищожихме селското стопанство - за разлика от тях. Може и да не рушаха, но предадоха капитализма.
Може и да паднем до 2 млн. и да станем третият етнос, обаче не може да се отхвърли, че не отстъпихме нито милиметър от човешки права. Дадохме заслужен отпор на похищенията и дискриминирането против ромите, които все по-иновативно паразитират на българския тил и все по-креативно търсят мотиви да налитат на главния етнос на страната.
Да, 10 ноември вкара страната ни в интензивното на историята и оттова нищо чудно да я извадят с краката напред. Обаче капитализмът ще изпише със златни букви, че показателят Джини на неравноправие у нас в никакъв случай към този момент няма да падне до социалистическото тъждество от 21,7 пункта. И отсега нататък единствено ще бие рекордните към този момент 40,2 пункта от 2017 година. България е страна на най-бедните, най-болните, най-безграмотните, най-нещастните и най-отчаяните хора в Европейски Съюз, споделят просветени. Е, това не е ли цялостно празненство на капитализма, успех на самоунищожението, дестилат на умопомрачението.
И да не забравяме какви " славни " водачи ни доведоха до некролога. Могат ли Левски, Ботев, Бенковски и други, дето починаха за тая земя, да се съпоставят с " юнаци " като Желю Желев, Константин Тренчев, Филип Димитров, Големия Ал, Емил Кошлуков, хубавото Наде, Петър Стоянов, Бойко Борисов. Трябва да им се признае заслугата, че като същински водачи на капитализма множеството от тях не бяха на мястото си - кой мъдрец и идеалист, кой книжовник, кой доктор, кой музикантин, кой отстъпник, кой юрист, кой студент, но никой админ. Но като водачи на разрухата попаднаха на точното място и в точното време. Като герои на това време те гледаха или да унищожават (по призание на Тренчев), или да настанят егото си в историята, или да се налапат с парцели и активи, да се намърдат в Европарламента.
В последна сметка с такива водачи се прави капитализъм. С такива водачи се умира и героичен по " славния " път за национално самоликвидиране.
Този некролог се появи навръх 30-я празник от 10 ноември. Затова нямаме съображение да униваме. Да, топим се и изчезваме, само че за сметка на това ще паднем героичен в " святата " битка за демократичния капитализъм, глобализма, човешките права. И саморазрухата. Страната ни в никакъв случай към този момент няма да стигне до
социалистическите 9 млн. поданици
А кажете в този момент, това не е ли " достижение " на цивилизационния ни избор след 10-и ноември, поради който сме си заслужили некролога.
Да, топим се стремително, само че след 10 ноември следвахме " свято " заветите извън и бездарието на новопръкнали се родни политици. И по този начин разпродадохме за жълти стотинки или нарязахме и пратихме на скрап построените до тогава фондове за 120 млрд $. И разчистихме пътя за демографския вихър по нашите земи. Малко нации могат да се похвалят с такова нещо, единствено украинците комай ни бият.
Да, към края на века светът може и да ни няма към този момент за нация, но паднахме като свидна жертва на свободния пазар, отнесъл родното машиностроене с неговите 730 завода, 430 000 работещи, 35 000 инженери, 30 института и 5000 научни дейци. И с извоювани пазари в Близкия изток и Азия. Паднахме, но пък за сметка на това изпълнихме дълга си към свободната конкуренция и изхвърлихме страната си от тогавашната група с 30 страни, участващи в международния износ на машини.
Да, в края на века човечеството може и да ни няма за народ, но като правилни безгръбначни на непознати ползи и дрогирани от менте хрумвания, посегнахме на военната промишленост, която си бе разрешила да дава работа на 100 000 души, да носи годишно 1 млрд $ приходи и да въоръжава армията ни. Доземи коленичили пред непознати завещания, разпарчатосахме и химическата промишленост, която бе надигнала глава да служи на националния, а не частния интерес и да носи 20% от постъпленията в западна валута. Не подминахме и корабостроенето, което без да пита се бе пуснало из бурните води на конкуренцията, с цел да хвърли котва от 2 млрд $ в държавния бюджет.
Ами селото? Верни на " прозорливия " метафизичен завет за " земя в действителни граници ", демократичните джихадисти стремително разгромиха работещите стопанства, изхранващи села и градове, попиляха овощарството и отглеждане на животни и в този момент гордо рапортуват, че селото е обезлюдяло и жителите му от дълго време са се отдали на свободно придвижване по непознати земи - за прехранване. И би трябвало не да се срамим,
а да се гордеем от подигравките на румънците
че безмозъчно си унищожихме селското стопанство - за разлика от тях. Може и да не рушаха, но предадоха капитализма.
Може и да паднем до 2 млн. и да станем третият етнос, обаче не може да се отхвърли, че не отстъпихме нито милиметър от човешки права. Дадохме заслужен отпор на похищенията и дискриминирането против ромите, които все по-иновативно паразитират на българския тил и все по-креативно търсят мотиви да налитат на главния етнос на страната.
Да, 10 ноември вкара страната ни в интензивното на историята и оттова нищо чудно да я извадят с краката напред. Обаче капитализмът ще изпише със златни букви, че показателят Джини на неравноправие у нас в никакъв случай към този момент няма да падне до социалистическото тъждество от 21,7 пункта. И отсега нататък единствено ще бие рекордните към този момент 40,2 пункта от 2017 година. България е страна на най-бедните, най-болните, най-безграмотните, най-нещастните и най-отчаяните хора в Европейски Съюз, споделят просветени. Е, това не е ли цялостно празненство на капитализма, успех на самоунищожението, дестилат на умопомрачението.
И да не забравяме какви " славни " водачи ни доведоха до некролога. Могат ли Левски, Ботев, Бенковски и други, дето починаха за тая земя, да се съпоставят с " юнаци " като Желю Желев, Константин Тренчев, Филип Димитров, Големия Ал, Емил Кошлуков, хубавото Наде, Петър Стоянов, Бойко Борисов. Трябва да им се признае заслугата, че като същински водачи на капитализма множеството от тях не бяха на мястото си - кой мъдрец и идеалист, кой книжовник, кой доктор, кой музикантин, кой отстъпник, кой юрист, кой студент, но никой админ. Но като водачи на разрухата попаднаха на точното място и в точното време. Като герои на това време те гледаха или да унищожават (по призание на Тренчев), или да настанят егото си в историята, или да се налапат с парцели и активи, да се намърдат в Европарламента.
В последна сметка с такива водачи се прави капитализъм. С такива водачи се умира и героичен по " славния " път за национално самоликвидиране.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ