Олга Круша е дъщеря на известния български и самоковски възрожденски

Олга Круша е щерка на известния български и самоковски възрожденски активист Захарий Круша. Родена е през 1860 година Получила е образованието си в Москва. За страдание, до нас, след 133 години, е достигнала единствено една рисунка, която респектира с майсторството си.

Олга Круша несъмнено е първата жена в България, осмелила се да се подпише като художник .

Темата разяснява в “Нашият ден “ изкуствоведът и историк Пламен Петров , създател на проучването „ Случаят „ Олга Круша “.

“Битуващата в главите ни позиция, че дамата във Възрожденска и следосвобожденска България е била маргинализирана, е митологема, която обстоятелствата опровергават.

В годините и преди и след Освобождението откриваме ужасно доста женски имена, които ни разкриват, че дамата е имала много значимо място в културното израстване на страната ни.

Олга Круша е значим образец в това отношение, само че има и доста преводачки, хора, които се занимават с лирика, с писане на романи.

“Случаят “Олга Круша “

Този случай стартира през далечната 2011 година, когато имах щастието да попадна измежду част от екипа на Софийската градска художествена изложба. Една от първите задания, която ми бе предоставена бе да инспектирам тази, съхранявана от десетилетия в сбирката на институцията, рисунка – един женски портрет, извънредно елегантен, тънък, наподобяващ по-скоро на литография.

Този лист хартия беше подписан “О. Крушева 1882 година “. Опитът да схвана коя е ръката, подписала този в действителност елегантен дамски портрет, ме води под дърво и камък, в това число до Петербург, до Москва до Италия и огромният български възрожденец Захарий Иконом Круша . Едно име, обвързвано с историята на Враца, на Самоков, на Софийската епархия.

Разравяйки архивното завещание на Захарий Круша, реализирайки тези десетки пътувания и до Самоков, и до Враца, до десетки архиви на държавни депа в страната, успяхме да възстановим освен житейския път на самия Захарий Круша, само че и да установим, че той, за който до преди този момент се знаеше, че е имал двама сина, действително има доста повече деца.

Едно от тях е Олга Круша – една невероятна в житейски път жена, която има редкия късмет, благодарения на ходатайствата на татко си пред Найден Геров и Марин Дринов, да попадне през 1872 година в Москва в среда, в която ще придобие познания, които към оня миг в неосвободена към момента България, не е имала по какъв начин да получи.

Кое е момичето на портрета, подписан “О. Круша “?

Хората, които отворят корицата на книгата ще видят, че този въпрос остава без отговор. Това продължава да бъде мистерия. И дали това не е някакво самобитно копие, което в тези години е напълно обичайно да се прави? Това не мога да кажа.

Пристигайки в Москва, Олга Круша във време, в което в действителност Москва се е съгражда към момента, съграждат се музейни институции и така нататък Москва е едни много деен в културно отношение и развиване град.

Тя попада в един девически манастир. При една изключителна игумения, игумения Антония, която развива манастира фактически като учебен център, в който се учи с изключение на музика, ръкоделие и танци и изобразяване.

Вероятно там Олга Круша ще получи първите си уроци по изобразяване, а след това ще има опцията да постъпи като ученичка в небезизвестното Мариинско учебно заведение. То е девическо, през него са минали не една или две извънредно значими фигури за историята на Царска Русия.

Там Олга е получила огромните си уроци по изобразяване. Тя ще се дипломира 1879 година Малко преди да се върне в България, написа едно просторно писмо до татко си, който тогава е застаряващ и едвам свързва двата края. Тя слага условия, че, в случай че не получи пари, с цел да може да купи оттова разнообразни пособия по изобразяване, разнообразни материали, с които да си пристигна и да стане преподавател в новоосвободената България, минало е единствено година от Освобождението, тя няма да се върне .

Така 1880 година се прибира в страната ни. И още веднъж с ходатайства съумява да стане учителка в Първа девическа гимназия в София, днешното учебно заведение “Свети Седмочисленици “ на ул. “Иван Шишман “.

Олга Круша се пробва да привнесе стандартите, които те научила, в страната ни. Това е и нейното огромно будителство.

Чуйте Пламен Петров в звуковия файл.