Олег Косих: Бесарабски гердан показва същността ни
ОЛЕГ КОСИХ се снабдява със приблизително обучение в молдовския град Тараклия, обитаем най-вече с етнически българи. През 1992 година става студент във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ " Св. Климент Охридски ". Завършва Академията за стопански познания в Кишинев (2004) със компетентност банки и пазар на скъпи бумаги. Работи като продуцент на вести в Prime TV. Преди две години основава фондацията " Български дух " - организация, сплотяваща наши сънародници, живеещи в Молдова.
" За нас е доста значимо да се запазим "
" Не желаеме да се гордеем единствено с това, което не зависи от нас "
" Виждам пламък в очите на създателите, изключително при младите "
" Мой ред е да връщам с положително за положително "
- След броени дни ще визиите в София втория книжовен сборник, който тази година излиза като " Колоритен Буджак ". Защо избрахте точно това име, Олег?
- Заглавието на алманаха, както беше, по този начин и остана - " Бесарабски наниз ". Сменят се единствено годините на изданието. Ако приказваме за синтагмата " Колоритен Буджак ", това си е нещо като подзаглавие, изнесено този път на корицата. Знам, че звучи малко комплицирано, само че желаех да подчертая същността на района, в който живеем. И думата " живописен " е идеална за тази цел. Южната част на историческата област Бесарабия е колоритна като етническо многообразие, като комбинация от езици, като природа, като хора, в края на краищата. Макар че с тях трябваше да стартира (усмихва се).
- Чия е концепцията и какъв брой време ви лиши подготовката на алманаха?
- Това е второ издание. Първото беше през 2018 година Идеята за самия сборник я показа тараклиецът Иван Аловатски - ей по този начин, сякаш на смешка, нещо, което би било хубаво, в случай че някой подкрепи издаването на литературна колекция. Много добре запомних този миг. Останах изумен - имаме толкоз надарени хора, които пишат, мечтаят, вълнуват се, а творенията им остават в чекмеджето. Казах му тогава - събирайте създатели. Близо 6 месеца работихме върху подготовката. Не знаех от кое място ще намеря пари, само че към този момент бях сигурен, че този сборник ще го има. Вероятно, тази обстановка ме засегна персонално. Защото считам, че фантазиите на хората би трябвало да се осъществят.
- Как подбрахте творбите и създателите (и какъв брой са на брой)? Разбрах, че измежду тях има и напълно млади писатели и поети, които са още възпитаници в Теоретичен колеж " Иван Вазов " на град Тараклия. Какви тематики вълнуват децата?
- Важно бе създателите да са наши земляци. Може ориста и да ги е разпръснала из целия свят, само че това не трансформира произхода им. Всички са от Буджака. И дано пишат на български, съветски, гагаузки или румънски, те си остават наши комшии, родственици, познати. И да живеят в разнообразни страни - а имаме създатели от Молдова, България, Украйна, Русия - те са наши хора, с които ние би трябвало да се гордеем. Ето по този начин събрахме към 60 създатели.
- С какво това издание се разграничава от първата книга?
- Втората е по-дебела (усмихва се). По-голям брой участници, повече езици, жанрове, разнообразни възрастови категории. Както споменахте, доста е значимо, че тази година има много работи на млади създатели. И още по-важно е, че те пишат лирика на български. Не е лесна работа, да ви призная, при тази езикова обстановка, в която се намират бесарабските българи. Ето единствено поради това има смисъл в издаването на алманаха.
- За кого съгласно вас на първо време са забавни тези издания?
- За хората, които обичат да четат. Но най-важната категория за мен са тези, които, може би инцидентно, ще мернат сбирката някъде. Да кажем, някой малчуган на 15-18 години, който ще си каже - дай и аз да опитам. И някой ден от ето такова малко нещо може да се роди книжовен талант. Кой знае? Но късмет би трябвало да му дадем.
- Къде към този момент е показан алманахът? Какви са реакциите? Ще има ли и други презентации?
- Направихме показване в Тараклия. Лично за мен значимо е присъединяване на елементарните хора. От кардинални съображения, не поканвам никого от представители на управляващите. Който желае, идва, в случай че счита за належащо. Та, говорейки за реакции, виждам пламък в очите на създателите, изключително при младежите. И единствено поради това си коства усилието. Какво си мислят другите, почтено казано, доста не ме интересува.
- Как се финансира издаването на литературния сборник?
- " Бесарабски наниз " е изключителна заслуга на елементарните хора от нашия край. Всички пари, до последната стотинка, са дарения на неравнодушни българи. Вярно е, че множеството работа - редактиране, предпечатна подготовка, други механически неща - я вършат наши сънародници, напълно безплатно, за самата идея. Почти никой не отхвърля, в случай че владее някакви професионални привички и може да помогне. Така че парите ни трябваха единствено за полиграфските услуги.
- По какъв метод се популяризира?
- Ние не продаваме нищо. Разпространяваме алманаха в учебни заведения и читалища.
- Освен всичко друго, вие сте и шеф на фондация " Български дух " в Молдова. Кога е основана и с каква цел?
- Официално организацията ни е записана през февруари 2018 година Целта й е доста ясна: не желаеме да се гордеем единствено с това, което не зависи от нас. Никой не избира какъв да се роди, в нашия случай ние сме родени българи. Но тъкмо знам, че единствено от мен зависи с какво ще запълня живота. Искам да го запълня със смислени неща. Навремето България ми обезпечи опция да се изуча за сметка на хора, които заплащат налози. Сега е мой ред да връщам с положително за положително.
- Наскоро посрещнахте в Кишинев японския лингвист Кента Сугаи, който учи диалектите на бесарабските българи. Как се запознахте с него? Успяхте ли да разберете за какво гражданин на Страната на изгряващото слънце има интерес към живота и езика на сънародниците ни в Молдова?
- Кента Сугаи е доста забавна персона. Самият факт, че човек от Япония учи не толкоз българския, а диалектите на този език, който се приказва единствено отвън България, разкрива доста неща. Човекът го прави с същински интерес, а не по официални аргументи. По време на престоя му в Молдова направихме разходка, по този начин да се каже, из " българския Кишинев " - паметните места, свързани с историята на България, със самите бесарабски българи. Исках Кента да разбере по какъв начин живеем, с какво се гордеем. Надявам се, че като откривател е съумял да направи най-важните заключения.
Винаги позитивно давам отговор, когато ме молят за сходни неща - да разкажем и да разкрием по какъв начин живеят хората тук, 200 години откъснати от България. Може би, тъй като считам, че демонстрираме не на думи, а на каузи, по какъв начин оставаме такива, каквито сме. И това не е тривиално изказване, както може да се намерения. Имаме доста образци на асимилационни процеси. За нас е доста значимо да се запазим.
- Интересуват ли се (достатъчно, откровено и освен на думи) българските управляващи от проблемите на хората в Бесарабия?
- Аз съм представител на социална организация. Нямам доста контакти с публични пратеници на българските управляващи. Те са една действителност, аз съм друга. Може и да е за положително. Ние си вършим нашата работа, без да чакаме, че ще пристигна някой, с цел да се поинтересува. Ако идва - приказваме си, вършим проекти. Станат ли - добре, в противоположен случай продължаваме да действаме.
Винаги има изключения, което ме кара да виждам с избран оптимизъм в тази тенденция. Например, Министерството на защитата на България отдели финансови запаси за паметника на бесарабските българи, починали през Първата международна война. Някои виновни лица взеха драговолно идеята и просто пометоха всички загради по пътя. За страдание работата опря и до локалните управляващи - към този момент в Молдова. Сега се мъчим да издействаме решение за прилагане на терен, върху който да е построен монументът. Така че, мога отговорно да кажа: казусът не е в институциите, а в хората, които ги съставляват.
Намираме общи допирни точки с някои общински управляващи в България: пролетта изпратихме детски танцов състав на фестивал в Перник, през август петима бесарабски младежи вървяха на летен лагер край Арбанаси. На това равнище доста бързо се намираме и в случай че в действителност и двете страни желаят нещо да създадат, става без отсрочване и неизпълнени обещания.
Второто издание на литературния сборник " Бесарабски наниз " - " Колоритен Буджак ", ще бъде показано на следващия ден, 14 септември, в 15 ч., в Националния етнографски музей в София (ул. " Московска " 6А, ет. 2, зала 19).
" За нас е доста значимо да се запазим "
" Не желаеме да се гордеем единствено с това, което не зависи от нас "
" Виждам пламък в очите на създателите, изключително при младите "
" Мой ред е да връщам с положително за положително "
- След броени дни ще визиите в София втория книжовен сборник, който тази година излиза като " Колоритен Буджак ". Защо избрахте точно това име, Олег?
- Заглавието на алманаха, както беше, по този начин и остана - " Бесарабски наниз ". Сменят се единствено годините на изданието. Ако приказваме за синтагмата " Колоритен Буджак ", това си е нещо като подзаглавие, изнесено този път на корицата. Знам, че звучи малко комплицирано, само че желаех да подчертая същността на района, в който живеем. И думата " живописен " е идеална за тази цел. Южната част на историческата област Бесарабия е колоритна като етническо многообразие, като комбинация от езици, като природа, като хора, в края на краищата. Макар че с тях трябваше да стартира (усмихва се).
- Чия е концепцията и какъв брой време ви лиши подготовката на алманаха?
- Това е второ издание. Първото беше през 2018 година Идеята за самия сборник я показа тараклиецът Иван Аловатски - ей по този начин, сякаш на смешка, нещо, което би било хубаво, в случай че някой подкрепи издаването на литературна колекция. Много добре запомних този миг. Останах изумен - имаме толкоз надарени хора, които пишат, мечтаят, вълнуват се, а творенията им остават в чекмеджето. Казах му тогава - събирайте създатели. Близо 6 месеца работихме върху подготовката. Не знаех от кое място ще намеря пари, само че към този момент бях сигурен, че този сборник ще го има. Вероятно, тази обстановка ме засегна персонално. Защото считам, че фантазиите на хората би трябвало да се осъществят.
- Как подбрахте творбите и създателите (и какъв брой са на брой)? Разбрах, че измежду тях има и напълно млади писатели и поети, които са още възпитаници в Теоретичен колеж " Иван Вазов " на град Тараклия. Какви тематики вълнуват децата?
- Важно бе създателите да са наши земляци. Може ориста и да ги е разпръснала из целия свят, само че това не трансформира произхода им. Всички са от Буджака. И дано пишат на български, съветски, гагаузки или румънски, те си остават наши комшии, родственици, познати. И да живеят в разнообразни страни - а имаме създатели от Молдова, България, Украйна, Русия - те са наши хора, с които ние би трябвало да се гордеем. Ето по този начин събрахме към 60 създатели.
- С какво това издание се разграничава от първата книга?
- Втората е по-дебела (усмихва се). По-голям брой участници, повече езици, жанрове, разнообразни възрастови категории. Както споменахте, доста е значимо, че тази година има много работи на млади създатели. И още по-важно е, че те пишат лирика на български. Не е лесна работа, да ви призная, при тази езикова обстановка, в която се намират бесарабските българи. Ето единствено поради това има смисъл в издаването на алманаха.
- За кого съгласно вас на първо време са забавни тези издания?
- За хората, които обичат да четат. Но най-важната категория за мен са тези, които, може би инцидентно, ще мернат сбирката някъде. Да кажем, някой малчуган на 15-18 години, който ще си каже - дай и аз да опитам. И някой ден от ето такова малко нещо може да се роди книжовен талант. Кой знае? Но късмет би трябвало да му дадем.
- Къде към този момент е показан алманахът? Какви са реакциите? Ще има ли и други презентации?
- Направихме показване в Тараклия. Лично за мен значимо е присъединяване на елементарните хора. От кардинални съображения, не поканвам никого от представители на управляващите. Който желае, идва, в случай че счита за належащо. Та, говорейки за реакции, виждам пламък в очите на създателите, изключително при младежите. И единствено поради това си коства усилието. Какво си мислят другите, почтено казано, доста не ме интересува.
- Как се финансира издаването на литературния сборник?
- " Бесарабски наниз " е изключителна заслуга на елементарните хора от нашия край. Всички пари, до последната стотинка, са дарения на неравнодушни българи. Вярно е, че множеството работа - редактиране, предпечатна подготовка, други механически неща - я вършат наши сънародници, напълно безплатно, за самата идея. Почти никой не отхвърля, в случай че владее някакви професионални привички и може да помогне. Така че парите ни трябваха единствено за полиграфските услуги.
- По какъв метод се популяризира?
- Ние не продаваме нищо. Разпространяваме алманаха в учебни заведения и читалища.
- Освен всичко друго, вие сте и шеф на фондация " Български дух " в Молдова. Кога е основана и с каква цел?
- Официално организацията ни е записана през февруари 2018 година Целта й е доста ясна: не желаеме да се гордеем единствено с това, което не зависи от нас. Никой не избира какъв да се роди, в нашия случай ние сме родени българи. Но тъкмо знам, че единствено от мен зависи с какво ще запълня живота. Искам да го запълня със смислени неща. Навремето България ми обезпечи опция да се изуча за сметка на хора, които заплащат налози. Сега е мой ред да връщам с положително за положително.
- Наскоро посрещнахте в Кишинев японския лингвист Кента Сугаи, който учи диалектите на бесарабските българи. Как се запознахте с него? Успяхте ли да разберете за какво гражданин на Страната на изгряващото слънце има интерес към живота и езика на сънародниците ни в Молдова?
- Кента Сугаи е доста забавна персона. Самият факт, че човек от Япония учи не толкоз българския, а диалектите на този език, който се приказва единствено отвън България, разкрива доста неща. Човекът го прави с същински интерес, а не по официални аргументи. По време на престоя му в Молдова направихме разходка, по този начин да се каже, из " българския Кишинев " - паметните места, свързани с историята на България, със самите бесарабски българи. Исках Кента да разбере по какъв начин живеем, с какво се гордеем. Надявам се, че като откривател е съумял да направи най-важните заключения.
Винаги позитивно давам отговор, когато ме молят за сходни неща - да разкажем и да разкрием по какъв начин живеят хората тук, 200 години откъснати от България. Може би, тъй като считам, че демонстрираме не на думи, а на каузи, по какъв начин оставаме такива, каквито сме. И това не е тривиално изказване, както може да се намерения. Имаме доста образци на асимилационни процеси. За нас е доста значимо да се запазим.
- Интересуват ли се (достатъчно, откровено и освен на думи) българските управляващи от проблемите на хората в Бесарабия?
- Аз съм представител на социална организация. Нямам доста контакти с публични пратеници на българските управляващи. Те са една действителност, аз съм друга. Може и да е за положително. Ние си вършим нашата работа, без да чакаме, че ще пристигна някой, с цел да се поинтересува. Ако идва - приказваме си, вършим проекти. Станат ли - добре, в противоположен случай продължаваме да действаме.
Винаги има изключения, което ме кара да виждам с избран оптимизъм в тази тенденция. Например, Министерството на защитата на България отдели финансови запаси за паметника на бесарабските българи, починали през Първата международна война. Някои виновни лица взеха драговолно идеята и просто пометоха всички загради по пътя. За страдание работата опря и до локалните управляващи - към този момент в Молдова. Сега се мъчим да издействаме решение за прилагане на терен, върху който да е построен монументът. Така че, мога отговорно да кажа: казусът не е в институциите, а в хората, които ги съставляват.
Намираме общи допирни точки с някои общински управляващи в България: пролетта изпратихме детски танцов състав на фестивал в Перник, през август петима бесарабски младежи вървяха на летен лагер край Арбанаси. На това равнище доста бързо се намираме и в случай че в действителност и двете страни желаят нещо да създадат, става без отсрочване и неизпълнени обещания.
Второто издание на литературния сборник " Бесарабски наниз " - " Колоритен Буджак ", ще бъде показано на следващия ден, 14 септември, в 15 ч., в Националния етнографски музей в София (ул. " Московска " 6А, ет. 2, зала 19).
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ