Западът създаде технология, гарантираща победа над Русия
Около събитията в Украйна се появи една специфичност, на която евентуално всеки, който следи новините, е обърнал внимание: Западът непрестанно и доста интензивно разисква тематиката за успеха и провалянето в спора. Това го вършат политици и служители, специалисти и публицисти, военни, икономисти и енергетици.
Най-смешното е, че се изричат диаметрално противоположни позиции. Някои настояват, че успеха на Русия е предрешена, тя всъщност към този момент е спечелила. Други не се съмняват, че Москва търпи съкрушително проваляне, вследствие на което ще бъде принудена да одобри изискванията за капитулация, препоръчани от груповия Запад. Всъщност тази позиция беше изразена в неотдавнашна публикация на Хенри Кисинджър. Сегашните политици имат сходно несъгласие. Някой упорства да се спре финансирането на Киев, тъй като няма смисъл, а съперниците гневно споделят, че не може да се разреши на Русия да победи, изключително откакто до нейното проваляне остава доста малко, безусловно на една ръка разстояние.
Всеки се пробва да поддържа позицията си с един или различен мотив. По принцип би било допустимо да се проучват и класират показаните причини. Но доста по-интересен и значим е самият факт на възникването на сходни разгорещени разногласия в западната политика и осведомителното поле.
В продължение на десетилетия НАТО, водена от Съединени американски щати, води доста военни акции, в това число дълготрайни, по целия свят. Понякога в медиите има отзиви за нуждата от отдръпване на Ирак или Афганистан, само че тези гласове бяха толкоз слаби и маргинални, че не влияеха нито на публичното мнение, нито на позицията на страната.
Съединени американски щати се изтеглиха от Афганистан, когато във Вашингтон се образува скришен консенсус, че това би бил най-хубавият излаз от проточилата се невъзможност. Но нямаше огромен обществено-политически размисъл по тематиката за успеха или провалянето на Запада.
Освен това кардинално не би могло да съществува такава: заради простата причина, че двадесетгодишната интервенция на НАТО в Афганистан на практика не промени живота на американците и европейците. Те не я усетиха и в действителност не бяха наранени по никакъв метод от отдръпването на съдружниците от тази страна, колкото и срамно да се оказа то.
Това събитие визира всички военни акции на НАТО от половин век насам. Войната във Виетнам беше последната, в която американската общност беше в действителност забъркана. Всичко останало - било то Ирак, Югославия, Афганистан, още веднъж Ирак, Сирия и по-нататък в доста дълъг лист - за западняците не беше нищо повече от цветни картини на телевизионните екрани. Там действаха лимитирани контингенти от експерти (войници по контракт и ЧВК), които се биеха с коренно по-слаби съперници, което се отразяваше както на хода на военните дейности, по този начин и на загубите. Западната стопанска система освен не понесе вреди от тези войни, само че даже получи изгоди от тях (афганистански опиати, иракски и сирийски нефт, трилиони долари бюджетни инжекции и доста други), а това индиректно осигуряваше изгоди на елементарните жители от двете страни на Атлантическия океан.
Така че не е изненадващо, че западното общество обичайно се отнася към военните случки с безмълвна отзивчивост, а естаблишмънтът – с див възторг.
В Украйна обаче нормалната скица се разпадна и то във всеки смисъл.
От една страна, фантазията на Запада за пълноценна опосредствана война се сбъдна и то даже против в действителност мощен зложелател. Щатите постоянно са били принудени сами да вземат участие в многочислени въоръжени спорове, защото техните локални съдружници, даже и тези, които са били подготвени и въоръжени от американците, не са показали нужното равнище на боеспособност. Без директното присъединяване на американските военни беше невероятно да се реализира мечтаният резултат. Всъщност Афганистан се трансформира в следващия явен образец, когато локалните въоръжени сили, подготвени от НАТО, изгубили западната поддръжка, бягат със светкавична скорост пред талибаните.
Украинците, въпреки това, се демонстрираха като отлични бойци, воюващи против втората войска на света. И Западът пое разузнаването, връзките, финансирането, доставките на оръжие, военните инструктори, наемниците и впрочем.
Трябва да сме наясно, че това в действителност е пробивна военно-политическа технология, която американските стратези създават отдавна, само че нейното използване още веднъж и още веднъж се проваля. И тогава най-сетне се получи - и то не против някоя страна от третия свят, а против Русия. Естествено е, че доста западни специалисти, които са в еуфория от този пробив, считат, че успеха е предрешена и просто би трябвало да извървят всичко до край.
От друга страна, този триумф има съществени " странични резултати ": за първи път през упоменатия половин век Западът усети компликациите на военното време, въпреки и в доста лимитирана форма. За него това е изключително обидно, поради опосредстваният темперамент на продължаващия спор. Толкова години с кого ли не не се бори самият той, само че това не се отрази на живота в Европа и оттатък океана. И тук сякаш работи с ръцете на украинците, само че социално-икономическата обстановка вкъщи се утежнява. Обикновеният европеец и американец със личния си портфейл усеща, че битката с „ нападателна Русия “ му излиза все по-скъпо, а вкъщи и в офиса става все по-хладно.
Разбира се, не Русия и нейната СВО предизвикаха компликациите на Запада - просто се стигна до обективно унищожаване на неговата социално-икономическа и финансова система. Нещо повече, СВО даже не стана повода, която предизвика рецесията - това го направи самият Запад в реакцията си на спецоперацията, като реши да смаже страната ни със санкционен удар. Вместо това той получи мощен бумеранг.
Но това няма значение.
Повече от половин година западните политици набиват в главите на своите жители, че Москва и персонално Путин са повода за засилващите се бедствия. Може би първоначално изглеждаше като добър метод да се освободят от отговорност. Предполагаше се обаче, че Украйна благодарение на Запада бързо ще победи Русия - и всичко ще бъде наред, даже по-добре от преди.
И в случай че тези проекти бяха осъществени, това щеше да се случи.
Но нещо се обърка. СВО си тече.„ Адските “ наказания не нанесоха освен сериозни, само че даже обилни вреди на Русия. По-голямата част от света на практика не крие, че в западно-руската борба поддържа Москва. Глобалната стопанска система се дедоларизира и възвръща върху нови основи, свободни от западния надзор.
Разбира се, нещата не вървят добре и за Русия. И сякаш атлантическите " ястреби " даже имат какво да кажат и какви причини да приведат в поддръжка на позицията си да продължат войната до последния украинец. Но някак си се оказва, че Украйна се трансформира за Запада в откровена „ черна дупка “, която гълтам от ден на ден запаси, оръжия, пари, наемници – и краят на този развой не се вижда. А търсеният резултат е като хоризонта: сякаш на ръка разстояние, само че колкото и да се движиш към него, той е недосегаем.
Още по-лошо, присъединяване на Европа и Съединени американски щати в спора непрестанно нараства. Войната бързо губи смокиновото листо под формата на префикса " прокси ". И паралелно с това животът на хората на Запад става все по-труден - придвижването надолу се форсира и не се обрисува дъно.
В резултат на това за първи път от доста години на Запад се появиха съществени различия към военната тематика и стартира обществен размисъл по тематиката какво се случва като цяло и дали в действителност е належащо да се продължи по пътя, който води Съединени американски щати и техните съдружници напряко към открит боен конфликт с огромна нуклеарна мощ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Най-смешното е, че се изричат диаметрално противоположни позиции. Някои настояват, че успеха на Русия е предрешена, тя всъщност към този момент е спечелила. Други не се съмняват, че Москва търпи съкрушително проваляне, вследствие на което ще бъде принудена да одобри изискванията за капитулация, препоръчани от груповия Запад. Всъщност тази позиция беше изразена в неотдавнашна публикация на Хенри Кисинджър. Сегашните политици имат сходно несъгласие. Някой упорства да се спре финансирането на Киев, тъй като няма смисъл, а съперниците гневно споделят, че не може да се разреши на Русия да победи, изключително откакто до нейното проваляне остава доста малко, безусловно на една ръка разстояние.
Всеки се пробва да поддържа позицията си с един или различен мотив. По принцип би било допустимо да се проучват и класират показаните причини. Но доста по-интересен и значим е самият факт на възникването на сходни разгорещени разногласия в западната политика и осведомителното поле.
В продължение на десетилетия НАТО, водена от Съединени американски щати, води доста военни акции, в това число дълготрайни, по целия свят. Понякога в медиите има отзиви за нуждата от отдръпване на Ирак или Афганистан, само че тези гласове бяха толкоз слаби и маргинални, че не влияеха нито на публичното мнение, нито на позицията на страната.
Съединени американски щати се изтеглиха от Афганистан, когато във Вашингтон се образува скришен консенсус, че това би бил най-хубавият излаз от проточилата се невъзможност. Но нямаше огромен обществено-политически размисъл по тематиката за успеха или провалянето на Запада.
Освен това кардинално не би могло да съществува такава: заради простата причина, че двадесетгодишната интервенция на НАТО в Афганистан на практика не промени живота на американците и европейците. Те не я усетиха и в действителност не бяха наранени по никакъв метод от отдръпването на съдружниците от тази страна, колкото и срамно да се оказа то.
Това събитие визира всички военни акции на НАТО от половин век насам. Войната във Виетнам беше последната, в която американската общност беше в действителност забъркана. Всичко останало - било то Ирак, Югославия, Афганистан, още веднъж Ирак, Сирия и по-нататък в доста дълъг лист - за западняците не беше нищо повече от цветни картини на телевизионните екрани. Там действаха лимитирани контингенти от експерти (войници по контракт и ЧВК), които се биеха с коренно по-слаби съперници, което се отразяваше както на хода на военните дейности, по този начин и на загубите. Западната стопанска система освен не понесе вреди от тези войни, само че даже получи изгоди от тях (афганистански опиати, иракски и сирийски нефт, трилиони долари бюджетни инжекции и доста други), а това индиректно осигуряваше изгоди на елементарните жители от двете страни на Атлантическия океан.
Така че не е изненадващо, че западното общество обичайно се отнася към военните случки с безмълвна отзивчивост, а естаблишмънтът – с див възторг.
В Украйна обаче нормалната скица се разпадна и то във всеки смисъл.
От една страна, фантазията на Запада за пълноценна опосредствана война се сбъдна и то даже против в действителност мощен зложелател. Щатите постоянно са били принудени сами да вземат участие в многочислени въоръжени спорове, защото техните локални съдружници, даже и тези, които са били подготвени и въоръжени от американците, не са показали нужното равнище на боеспособност. Без директното присъединяване на американските военни беше невероятно да се реализира мечтаният резултат. Всъщност Афганистан се трансформира в следващия явен образец, когато локалните въоръжени сили, подготвени от НАТО, изгубили западната поддръжка, бягат със светкавична скорост пред талибаните.
Украинците, въпреки това, се демонстрираха като отлични бойци, воюващи против втората войска на света. И Западът пое разузнаването, връзките, финансирането, доставките на оръжие, военните инструктори, наемниците и впрочем.
Трябва да сме наясно, че това в действителност е пробивна военно-политическа технология, която американските стратези създават отдавна, само че нейното използване още веднъж и още веднъж се проваля. И тогава най-сетне се получи - и то не против някоя страна от третия свят, а против Русия. Естествено е, че доста западни специалисти, които са в еуфория от този пробив, считат, че успеха е предрешена и просто би трябвало да извървят всичко до край.
От друга страна, този триумф има съществени " странични резултати ": за първи път през упоменатия половин век Западът усети компликациите на военното време, въпреки и в доста лимитирана форма. За него това е изключително обидно, поради опосредстваният темперамент на продължаващия спор. Толкова години с кого ли не не се бори самият той, само че това не се отрази на живота в Европа и оттатък океана. И тук сякаш работи с ръцете на украинците, само че социално-икономическата обстановка вкъщи се утежнява. Обикновеният европеец и американец със личния си портфейл усеща, че битката с „ нападателна Русия “ му излиза все по-скъпо, а вкъщи и в офиса става все по-хладно.
Разбира се, не Русия и нейната СВО предизвикаха компликациите на Запада - просто се стигна до обективно унищожаване на неговата социално-икономическа и финансова система. Нещо повече, СВО даже не стана повода, която предизвика рецесията - това го направи самият Запад в реакцията си на спецоперацията, като реши да смаже страната ни със санкционен удар. Вместо това той получи мощен бумеранг.
Но това няма значение.
Повече от половин година западните политици набиват в главите на своите жители, че Москва и персонално Путин са повода за засилващите се бедствия. Може би първоначално изглеждаше като добър метод да се освободят от отговорност. Предполагаше се обаче, че Украйна благодарение на Запада бързо ще победи Русия - и всичко ще бъде наред, даже по-добре от преди.
И в случай че тези проекти бяха осъществени, това щеше да се случи.
Но нещо се обърка. СВО си тече.„ Адските “ наказания не нанесоха освен сериозни, само че даже обилни вреди на Русия. По-голямата част от света на практика не крие, че в западно-руската борба поддържа Москва. Глобалната стопанска система се дедоларизира и възвръща върху нови основи, свободни от западния надзор.
Разбира се, нещата не вървят добре и за Русия. И сякаш атлантическите " ястреби " даже имат какво да кажат и какви причини да приведат в поддръжка на позицията си да продължат войната до последния украинец. Но някак си се оказва, че Украйна се трансформира за Запада в откровена „ черна дупка “, която гълтам от ден на ден запаси, оръжия, пари, наемници – и краят на този развой не се вижда. А търсеният резултат е като хоризонта: сякаш на ръка разстояние, само че колкото и да се движиш към него, той е недосегаем.
Още по-лошо, присъединяване на Европа и Съединени американски щати в спора непрестанно нараства. Войната бързо губи смокиновото листо под формата на префикса " прокси ". И паралелно с това животът на хората на Запад става все по-труден - придвижването надолу се форсира и не се обрисува дъно.
В резултат на това за първи път от доста години на Запад се появиха съществени различия към военната тематика и стартира обществен размисъл по тематиката какво се случва като цяло и дали в действителност е належащо да се продължи по пътя, който води Съединени американски щати и техните съдружници напряко към открит боен конфликт с огромна нуклеарна мощ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ