Половината българи отчитат спад в доходите си от началото на кризата
Около половината български жители регистрират, че приходите им са спаднали от началото на рецесията, породена от ковид. Това разкрива социологическо изследване на „ Алфа Рисърч ”, извършено в интервала 13-23 април.
Доходите на 45% от пълнолетните поданици на страната са останали непроменени от началото на рецесията, при 26% те са намалели, само че без да заплашват съществено издръжката на семействата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад . Очаквано най-значим спад на приходите още в първите седмици от рецесията търпят заетите в браншовете, които директно бяха наранени от карантинните ограничения. Въпреки това анализът сочи, че отрицателните резултати последователно обгръщат и нови групи.
Три съществени социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на приходи през интервала на рецесията : безработните (6% изгубили работата си с началото на рецесията и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни специалности (7%). Сумарно видяно, те образуват онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си.
Доходите на наетите, които не престават трудовата си активност по същия метод както преди рецесията, или с известно преструктуриране, се резервират на предходните им нива.
За 48% обстановката е непроменена и те не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от у дома и на работното място, други 8 на 100 са минали напълно към така наречен хоум офис. Като процентни съотношения тези дялове не са високи, само че като безспорен брой става въпрос за към половин милион работещи, които последователно минават към изнесени работни места. Този развой, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже въздействие върху преструктуриране на нормални действия през идващите години. Сумарно към две трети са хората, чиято цялостна претовареност продължава непроменена, или с известна трансформация. Те образуват групата с релативно най-стабилен стопански статус в досегашната рецесия.
Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – понижаване на работното време или изпращане в отпуск . Съкращаване на работно време и стартиране на чиновниците в отпуск са първа стъпка в опита за опазване на чиновници. При задълбочаване на обстановката обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% - понижен работен режим, само че от у дома. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.
Данните от изследването обрисуват три съществени източника: съкращения след прекъсване на активността на компанията по силата на ограниченията в интервала на изключително състояние (56% от останалите без работа), съкратени в браншове, чиято активност понижава със забавянето на стопанската система у нас или в предприятия – сътрудници в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина заради загубата на работа там (12%).
Анализът и оценките сочат, че към 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в сегашния миг. Данните са по-високи от публично оповестените от Агенция по заетостта, тъй като включват както записаните в Бюрата по труда, по този начин и нерегистрираните и заради това остават отвън обсега на формалните данни за коефициент на безработица.
Доходите на 45% от пълнолетните поданици на страната са останали непроменени от началото на рецесията, при 26% те са намалели, само че без да заплашват съществено издръжката на семействата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад . Очаквано най-значим спад на приходите още в първите седмици от рецесията търпят заетите в браншовете, които директно бяха наранени от карантинните ограничения. Въпреки това анализът сочи, че отрицателните резултати последователно обгръщат и нови групи.
Три съществени социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на приходи през интервала на рецесията : безработните (6% изгубили работата си с началото на рецесията и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни специалности (7%). Сумарно видяно, те образуват онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си.
Доходите на наетите, които не престават трудовата си активност по същия метод както преди рецесията, или с известно преструктуриране, се резервират на предходните им нива.
За 48% обстановката е непроменена и те не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от у дома и на работното място, други 8 на 100 са минали напълно към така наречен хоум офис. Като процентни съотношения тези дялове не са високи, само че като безспорен брой става въпрос за към половин милион работещи, които последователно минават към изнесени работни места. Този развой, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже въздействие върху преструктуриране на нормални действия през идващите години. Сумарно към две трети са хората, чиято цялостна претовареност продължава непроменена, или с известна трансформация. Те образуват групата с релативно най-стабилен стопански статус в досегашната рецесия.
Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – понижаване на работното време или изпращане в отпуск . Съкращаване на работно време и стартиране на чиновниците в отпуск са първа стъпка в опита за опазване на чиновници. При задълбочаване на обстановката обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% - понижен работен режим, само че от у дома. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.
Данните от изследването обрисуват три съществени източника: съкращения след прекъсване на активността на компанията по силата на ограниченията в интервала на изключително състояние (56% от останалите без работа), съкратени в браншове, чиято активност понижава със забавянето на стопанската система у нас или в предприятия – сътрудници в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина заради загубата на работа там (12%).
Анализът и оценките сочат, че към 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в сегашния миг. Данните са по-високи от публично оповестените от Агенция по заетостта, тъй като включват както записаните в Бюрата по труда, по този начин и нерегистрираните и заради това остават отвън обсега на формалните данни за коефициент на безработица.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ