5000 тона риба, която се произвежда в България, не се декларира
Около 5000 тона риба, която се създава в България, не се заявява. Това каза д-р Йордан Господинов, изпълнителен шеф на Асоциацията на производителите на рибни артикули BG Fish.
" Ако една страна желае да стабилизира стопанската система си, очевидно това не става с " тоягата ". Контролните органи не са в положение да изкарат на ярко сивата стопанска система. Напротив. Всяко повишение на налозите води до укриване на обороти ", сподели Господинов. " 2500 водно-стопански обекти развъждат риба, а единствено 750 са регистрирани. Ще се наложи и корабите, и лодките, които зареждат всеобщо хотели, заведения за хранене, магазини без всевъзможни документи и проследимост, да излязат на ярко. Не може естественият бранш да се бори със сивия, в случай че страната не вземе решение. Ние предлагаме помощта да бъде, като се смъкна фрапантно Данък добавена стойност. В Европа има няколко страни, които са с нулево Данък добавена стойност на храните или с няколко %. Ние предлагаме 9%, като междинното за Европа 8,3% ", съобщи Господинов.
Ситуацията с цените на рибата и морските блага е динамична и това продължава година - година и половина. През последните месеци изключително блестящо се отрази и покачването на тока - пет пъти, и покачването на цената на газа - към два пъти. Всичко това касае съхранението, подготовката и преработката на риба и рибни артикули, безапелационен бе той.
Господинов подчерта, че това " като цяло прясната риба резервира цената си, изключително тази, която се добива от нашите географски ширини, от нашето море, от нашите водоеми и рибарници. Цената на рибата бележи лек спад и няма да се учудя в случай че на следващия ден спадне още. Трябва да се означи, че има много добър улов на сафрид и чернокоп, които са най-масовите риби по море, които обичайно се употребяват освен от " морските " хора, само че и навътре в страната, и в столицата. Шарановите риби резервират цената си, като се движат в диапазон от 5 до 7, като зависи от размера и качеството на рибата. Въпреки фрапантния растеж на фуражите, рибите не нарастват. Има задоволително риба, която да презадоволи пазара.
" Ние ловим доста малко и произвеждаме доста малко типове риби по отношение на това, което пазарът изисква. Не повече от 8-10 типа са рибите от морето, които имат стопанско значение и още толкоз (даже няма и толкова) от сладководните риби. На пазара има към 200 типа продукти риби и морски блага, включително миди, които са нехарактерни за нашите географски ширини. Те нарастват, тъй като са вносни и свързани с превоза. Освен това множеството идват в надълбоко замразен тип и изискват предпазване в хладилни условия. Изискват доста електрическа енергия ", съобщи специалистът пред Bloomberg TV Bulgaria,
Рибите, които ловим, ние замразяваме до момента в който те стигнат до пазара, тъй като нямат продължителност повече от един ден, изясни Господинов. " Максимум 8 часа след улова те се замразяват и се съхраняват при минус 20oС. Това са международни стандарти и трендове, които не мисля, че би трябвало да изненадват някого. Храните нарастват поради смяната на цената на енергоизточниците, ненапълно и Covid рецесията даде отражение, спъването на превоза на пазарите, пропадане на контракти с други компании, сложния превоз тъкмо поради Covid рестриктивните мерки ".
" Ако една страна желае да стабилизира стопанската система си, очевидно това не става с " тоягата ". Контролните органи не са в положение да изкарат на ярко сивата стопанска система. Напротив. Всяко повишение на налозите води до укриване на обороти ", сподели Господинов. " 2500 водно-стопански обекти развъждат риба, а единствено 750 са регистрирани. Ще се наложи и корабите, и лодките, които зареждат всеобщо хотели, заведения за хранене, магазини без всевъзможни документи и проследимост, да излязат на ярко. Не може естественият бранш да се бори със сивия, в случай че страната не вземе решение. Ние предлагаме помощта да бъде, като се смъкна фрапантно Данък добавена стойност. В Европа има няколко страни, които са с нулево Данък добавена стойност на храните или с няколко %. Ние предлагаме 9%, като междинното за Европа 8,3% ", съобщи Господинов.
Ситуацията с цените на рибата и морските блага е динамична и това продължава година - година и половина. През последните месеци изключително блестящо се отрази и покачването на тока - пет пъти, и покачването на цената на газа - към два пъти. Всичко това касае съхранението, подготовката и преработката на риба и рибни артикули, безапелационен бе той.
Господинов подчерта, че това " като цяло прясната риба резервира цената си, изключително тази, която се добива от нашите географски ширини, от нашето море, от нашите водоеми и рибарници. Цената на рибата бележи лек спад и няма да се учудя в случай че на следващия ден спадне още. Трябва да се означи, че има много добър улов на сафрид и чернокоп, които са най-масовите риби по море, които обичайно се употребяват освен от " морските " хора, само че и навътре в страната, и в столицата. Шарановите риби резервират цената си, като се движат в диапазон от 5 до 7, като зависи от размера и качеството на рибата. Въпреки фрапантния растеж на фуражите, рибите не нарастват. Има задоволително риба, която да презадоволи пазара.
" Ние ловим доста малко и произвеждаме доста малко типове риби по отношение на това, което пазарът изисква. Не повече от 8-10 типа са рибите от морето, които имат стопанско значение и още толкоз (даже няма и толкова) от сладководните риби. На пазара има към 200 типа продукти риби и морски блага, включително миди, които са нехарактерни за нашите географски ширини. Те нарастват, тъй като са вносни и свързани с превоза. Освен това множеството идват в надълбоко замразен тип и изискват предпазване в хладилни условия. Изискват доста електрическа енергия ", съобщи специалистът пред Bloomberg TV Bulgaria,
Рибите, които ловим, ние замразяваме до момента в който те стигнат до пазара, тъй като нямат продължителност повече от един ден, изясни Господинов. " Максимум 8 часа след улова те се замразяват и се съхраняват при минус 20oС. Това са международни стандарти и трендове, които не мисля, че би трябвало да изненадват някого. Храните нарастват поради смяната на цената на енергоизточниците, ненапълно и Covid рецесията даде отражение, спъването на превоза на пазарите, пропадане на контракти с други компании, сложния превоз тъкмо поради Covid рестриктивните мерки ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ