Близо една четвърт от българите нямат пари за лекар
Около 1.3 млн. души през последната година са отсрочили или изобщо не са получили здравна услуга или процедура, тъй като не могат да си я разрешат финансово.
Това е на процедура към 1/4 от всички жители на страната, излиза наяве от социологическо изследване на организация " Тренд ", което е по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС), осъществено в интервала сред 3 и 10 февруари 2026 година посредством ефикасни изявленията с 1003 души над 18 година Данните бяха показани през вчерашния ден, на форума „ Приоритет: Здраве – от публични настройки към политически решения ", проведен от БЛС.
Според Димитър Ганев от " Тренд ", за 40% от хората разноските за опазване на здравето са умерена тежест, а за 13% не са проблем. По 4% показват, че нямат никакви разноски за опазване на здравето и че не могат да преценяват каква тежест за тях са тези разноски.
Налага се главен извод, че хората доплащат от ден на ден, а пакетът от услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) финансира, не дава отговор на действителните потребности на пациентите (63%). Защото данните сочат, че през последната година всеки втори е доплащал за здравни услуги, като това не включва потребителската такса при персоналния доктор.
Почти половината интервюирани (47%) считат, че НЗОК би трябвало да покрива и образни проучвания - ехография, мамография, ЯМР, скенер. А 37% са на мнение, че би трябвало да има повече профилактични прегледи и проучвания. По-надолу в класацията на желанията за покриване от НЗОК са денталните услуги, скъпите лечения, лабораторните проби и проучвания, едвам 7% показват психологичното здраве.
Иначе българите имат най-голямо доверие на персоналния си доктор и на експертите по обособени болести (общо към 80%). От институциите с най-ниско доверие са НЗОК (32%) и министерството на опазването на здравето (31%) и застрахователите (4%). По рейтинг на доверие частните лечебни заведения изпреварват държавните и общинските 12% против 11%.
Същевременно спомагателното здравно обезпечаване към момента е непопулярно (76%), въпреки 56% от запитаните да признават, че разноските за лекуване са сериозна тежест за семейството им.
Доплащането е най-голямо при закупуването на медикаменти (67%). Следват (с 57%) прегледите при персонален доктор и при стеснен експерт. Но пък доплащането за ортодонт е проблем за едвам 4%. На този декор 45% дефинират като главен проблем на системата нерегламентираните заплащания и корупционните практики.
И още една отрицателна наклонност: пациентите не управляват здравното си досие (87%), а 12% от тези, които го вършат, са открили нарушавания. 34% биха се възползвали от мобилно приложение за подаване на сигнали, други 33% биха употребили онлайн платформа, 22% биха разчитали на електронна здравна карта.
Това е на процедура към 1/4 от всички жители на страната, излиза наяве от социологическо изследване на организация " Тренд ", което е по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС), осъществено в интервала сред 3 и 10 февруари 2026 година посредством ефикасни изявленията с 1003 души над 18 година Данните бяха показани през вчерашния ден, на форума „ Приоритет: Здраве – от публични настройки към политически решения ", проведен от БЛС.
Според Димитър Ганев от " Тренд ", за 40% от хората разноските за опазване на здравето са умерена тежест, а за 13% не са проблем. По 4% показват, че нямат никакви разноски за опазване на здравето и че не могат да преценяват каква тежест за тях са тези разноски.
Налага се главен извод, че хората доплащат от ден на ден, а пакетът от услуги, които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) финансира, не дава отговор на действителните потребности на пациентите (63%). Защото данните сочат, че през последната година всеки втори е доплащал за здравни услуги, като това не включва потребителската такса при персоналния доктор.
Почти половината интервюирани (47%) считат, че НЗОК би трябвало да покрива и образни проучвания - ехография, мамография, ЯМР, скенер. А 37% са на мнение, че би трябвало да има повече профилактични прегледи и проучвания. По-надолу в класацията на желанията за покриване от НЗОК са денталните услуги, скъпите лечения, лабораторните проби и проучвания, едвам 7% показват психологичното здраве.
Иначе българите имат най-голямо доверие на персоналния си доктор и на експертите по обособени болести (общо към 80%). От институциите с най-ниско доверие са НЗОК (32%) и министерството на опазването на здравето (31%) и застрахователите (4%). По рейтинг на доверие частните лечебни заведения изпреварват държавните и общинските 12% против 11%.
Същевременно спомагателното здравно обезпечаване към момента е непопулярно (76%), въпреки 56% от запитаните да признават, че разноските за лекуване са сериозна тежест за семейството им.
Доплащането е най-голямо при закупуването на медикаменти (67%). Следват (с 57%) прегледите при персонален доктор и при стеснен експерт. Но пък доплащането за ортодонт е проблем за едвам 4%. На този декор 45% дефинират като главен проблем на системата нерегламентираните заплащания и корупционните практики.
И още една отрицателна наклонност: пациентите не управляват здравното си досие (87%), а 12% от тези, които го вършат, са открили нарушавания. 34% биха се възползвали от мобилно приложение за подаване на сигнали, други 33% биха употребили онлайн платформа, 22% биха разчитали на електронна здравна карта.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ