Марс е разтърсван от мистериозни трусове, които не сме засичали досега
Оказва се, че Марс е много по-активна планета, в сравнение с предполагахме.
Нови техники спомогнаха за откриването на неидентифицирани до момента земетресения под марсианската повърхнина. Според учените най-вероятното пояснение е, че те са вследствие от вулканична интензивност.
Все повече доказателства поддържат изказванието, че Марс изобщо не е мъртва планета. Напротив – сеизмичната интензивност кипи с цялостна пара под нейната прашна и пуста повърхнина.
„ Това, че знаем, че мантията на Марс е към момента дейна, ще ни помогне да научим повече за метода, по който Марс е еволюирала като планета – споделя геофизикът Хрвое Ткалчич от Австралийския народен университет. – Ще можем да си отговорим на фундаментални въпроси, свързани със Слънчевата система и положението на марсианското ядро, на неговата тога, както и на еволюцията на изчезналото му магнитно поле. “
Дълго време учените смятаха, че навътре в Марс не се случва нищо изключително.
Планетата разполага и с минимално магнитно поле. Планетарните магнитни полета (обикновено) се генерират навътре в планетите от така наречен динамо – въртяща се, конвектираща и електропроводима течност, която преобразува кинетичната сила в магнитна и оформя магнитното поле.
Фактът, че Марс не разполага с магнитно поле, допуска, че и интензивността във вътрешността ѝ на процедура е никаква. Това е проблем, защото магнитното поле е от основно значение за живите организми. Тук на земята то ни защищава от галактическата радиация, която може да унищожи живота. На Марс равнищата на радиация са доста по-високи, макар че се намира на доста по-голямо разстояние от Слънцето.
Когато сондата „ ИнСайт “ на NASA обаче дойде на повърхността на Червената планета през ноември 2018 година, тя стартира да се вслушва в нейния „ сърдечен темп “. Именно по този метод установихме нещо впечатляващо – Марс „ буботи “. До ден сегашен „ ИнСайт “ съумява да засече стотици марсотресения, с помощта на които учените основават и детайлна карта на интериора на планетата.
Ткалчич и неговият сътрудник – геофизикът Уиджия Сън от Китайската академия на науките, вземат решение да потърсят земетресения, които по една или друга причина са останали незабелязани в данните на „ ИнСайт “. Нещо повече - двамата прибягват до помощта на две нетрадиционни техники, които геофизиците стартират да ползват едвам неотдавна.
На базата на 9 шаблона на известните марсотресенията учените засичат 47 нови сеизмични събития, които идват от район, прочут като Cerberus Fossae – система от цепнатини, формирани от недостатъци, довели до разкъсването на кората.
Повечето нови сеизмични събития припомнят много на други два труса в региона от май и юли 2019 година, което подсказва, че по-малките са свързани с по-големите.
Впоследствие откривателите вземат решение да потърсят повода за тези земетресения. Техният разбор не открива някакъв модел във връзка с моментите на настъпването им, което от своя страна отхвърля разновидността марсианският сателит Фобос да е оказал някакво въздействие и да ги е провокирал.
„ Открихме, че тези марсотресения се случват когато и да е през марсианския ден, до момента в който тези земетресения, засечени и оповестени от NASA в предишното, наподобява раздрусват планетата единствено през нощта “, споделя Ткалчич.
„ Ето за какво можем да предположим, че придвижването на разтопените скали в мантията на Марс е главният извършител на тези 47 труса, разпознати неотдавна под района Cerberus Fossae ”.
Предишен разбор на характерностите по марсианската повърхнина към Cerberus Fossae демонстрира, че напоследък (т.е. през последните към 10 млн. години) районът е вулканично деен.
Активността, разпозната от Сън и Ткалчич и приписана на непрестанното придвижване на магманата в марсианската тога, демонстрира също по този начин, че планетата е много по-активна в сеизмично отношение, в сравнение с предполагахме до момента.
Ако казусът фактически е подобен, то това евентуално ще промени разбиранията ни за историята на Марс, както и за неговото бъдеще.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
Източник: Science Alert
