Защо визитата на руския патриарх трябваше да доминира националния ни празник
Охранителите на властта удариха ново дъно в своята деградация като се върнаха към милиционерските времена на профилактика на митинги и рецензия. Тогава преди посещаване на общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз се изселваха " недоволните " от режима и всеки жител, който би могъл да съставлява запас за митинг. За да може да се показа картина на всенародното утвърждение на курса на Партията и безконечната дружба със Съюз на съветските социалистически републики.
След " сполучлив " преход се върнахме в изходно състояние, даже по-долу, тъй като тогава нямахме илюзии, до момента в който официално през днешния ден в този момент сме народна власт. Милиционерите още веднъж посещават домовете, с цел да Ви принуждават да подписвате заявления, че
няма да протестирате и критикувате
И това в името на конституцията.
Сега си представете какво би било, в случай че проектът Решетников беше съумял в цялостния му размер и наред с " аления " президент Радев и Българска социалистическа партия беше взела властта!?
Не зная какъв текст би трябвало да напиша, с цел да ме профилактират, само че ето текст, в който показвам рецензия и противоречие с визитата на съветския патриарх и съответно против неговата персона.
За разлика от мнозина съм се срещал с него и мога да върша съпоставяне с предшественика му Алексий Втори, който си позволяваше да подлага на критика Путин и въпреки и рядко. Какво този човек има общо с Вярата и службата на Христа с тази показна пишност, охрани, тщестлавие.
Дядо Добри беше хиляди пъти по-християнин от тези висши йерарси, които тънат в позлата и надменност.
Не съм склонен визитата на Патриарх Кирил да господства националния ми празник, тъй като Руската Православна Църква, чийто водач е той, е изиграла мощно отрицателна роля в целия интервал, предшествуващ руско-турската война, в това число за налагането на схизма на Българската Екзархия през 1872 година. Това е дълг към всички тези мои сънародници - които са били жертва и са страдали. Тяхната памет ме задължава доста повече в сравнение с
комплексите на мимолетни политици
Дълъг е описът от " заслуги " на съветската православна черква по отношение на българската страна и черква, в това число и при обслужване на имперската външна политика на Русия по линия на цезаропапизма и доброволното послушание на Кремъл. Тези провинения не престават и през днешния ден, когато РПЦ обслужва новите напъни на съветската имперска политика по отношение на България и Балканите като разделят и опълчват балканските страни и нации.
Питам през днешния ден какво чества България - своя народен празник или края на руско-турската война? Защото става дума за разнообразни неща. Ако е нашият народен празник, би трябвало да честваме всички български жители, цялата си история като страна и нация, а не група русофили обособен откъс от нея, както те си го интерпретират. Да не приказваме, че не краят на тази война, отразен в предварителния кротичък контракт в Сан Стефано, в който няма и дума за България, а Берлинският контракт дава юридическото съображение да честваме възраждането на българската страна от " пепелта ". Последствията от санстефанския контракт, са унищожителни за България, тъй като основат излъган облик на подареното и великолепие, в името на което водим четири войни, губим хора, територии и сме на ръба на заличаването ни като страната през 1919 година.
Последствията от контракта в Сан Стефано не са единствено за България, само че и за доста други страни в района, само че нито една от тях не отдава такова значение, каквото отдаваме ние. Това е
клопка на българския дух,
построена от легенди и внушения.
Свеждането на националния празник до края на една война е знак на незавършения развой на образуването ни като единна общественост, като нация, като хора с обединен интерес и единна задача. Не мога да считам за част от моята нация хора, които слагат преди моят Апостол Васил Левски неговия честен палач граф Игнатиев, преди подвига на българските опълченци, на украинските, румънски и фински войни, които са заплатили със личния си живот " правото " на съветски царе, патриарси, генерали, дипломати и служители да търсят и получават послушание под егидата на " благодарност ". Колко пъти на 3 март по формалните тържества ставаше дума за българските царе, генерали, войводи, революционери, поети, за духовните ни водачи? За екзарсите и митрополитите, като Методий Кусев, за техните завещания. Или те не са почтени за споменаване на националния ни празник.
Какво проваляне на българския президент,
който даже в гибелта на една война търси настояща политическа целенасоченост, като пропуща да спомене с изключение на съветските и българските и войните от други народи и най-много да спомене личните ни герои.
В комбиниране с изключителните и невиждани ограничения за сигурност, които трансформират празника в настояща публична хроника от нищо незначещи събития и мимолетна популярност на инцидентно издигнали се посредствени хора. И всичко по доминантата на наличието на съветския патриарх, който даже не е държавен глава. Не дръзвам да мисля какви охранителни профилактики могат да последват при посещаване на Владимир Путин. Всичко това приказва за цялостен надзор и зависимост, които изключват обикновеното самоуважение към националните ни водачи.
Някакъв тотално фиктивен " хайлайф " е включен със единодушието на съветското посолство в предприемчив комитет за следващия монумент на граф Игнатиев с цел да издигне на нова висота раболепието и унижението на моя народ. В столицата и в цялата страна всички централни улици, най-високи монументи, всеки белег за публично и значимо е функционалност и разследване на тази зависимост на съветското самодържавие - и тогава и през днешния ден. Тази преса върху историческото ни самочувствие и съзнание пречи да се обединим като нация, да почетем паметта на хиляди български политици, военни, публични, културни дейци, предприемачи, финансисти, учени, върху чието дело стъпва значимостта ни като страна и народ. За доста от тях няма и ред в учебниците по история, да не приказваме за монумент или улица.
Държим в подземието на съзнанието си и публичния спор истината за горяните, за насилието на идеологическа основа, за концлагерите, за наказаните на гибел от Народния съд, да не приказваме за актуалните проекции на всеобщо политическо принуждение, което намира израз в изключването от деен политически живот и представителност на милиони българи.
Отказвам да бъда благодарен на който и да било от актуалните съветски политици, патриарси, олигарси и прочие " власт " за това което е станало преди 140 години. Нямам никаква предпоставена духовна връзка с Кремъл, която да ме задължава да върша каквото и да било отвън сферата на настоящия народен и персонален измерим интерес.
Вицепрезидентът, който въплъщава българската държавност,
унизи моята страна,
тъй като посрещна на летището отвън всевъзможен протокол главата на непозната черква, а не страна, като му се поклони доземи. А сякаш страната е отделена от религията. Питам по кой протокол и по чия заръка госпожа Йотова се реши на тази безпрецедента стъпка, тъй като не става въпрос за поклонението на личността Йотова, а на вицепрезидента ни?
Отказвам да чествам като народен празник по този метод 3 март, тъй като той ми е непознат, отдалечен, разделя, а не сплотява нацията. Превърна се в празник на българската русофилия на всякакво ниво. Празнуван по този метод, този празник, принизява смисъла на всичко друго случило си в българската хилядолетна история и го подчинява единствено на " признателността " към Кремъл и патриарх Кирил, като загърбва връзките ни с всички други нации, които са били и остават наши братя и сестри по орис, в това число европейските.
Тези маневри на полето на агресивното русофилство опонират и на ползите на двата народа, тъй като ги изолират от покупко-продажбите на елита, в които има доста корупция, нарцисизъм и двуличие. Какво знаят актуалните руснаци и българи един за различен?! Почти нищо и все по-малко.
Чакам да бъда профилактиран от нови полицаи, прислужници и плебеи на непознати идоли, царе и знат. Да си запишат още от в този момент в графата - " непокорство ".
Свикнал съм ви, още от едно време. Така и ще си останете плебеи по дух, къси по поглед и низки по умисъл.
Повтарям - не съм в една нация с тези люде, нямам нищо общо с хора, които образуват личния си мироглед и значителност като производни от непознати имперски ползи и към този момент 140 години променят на паметта на възрожденците и строителите на самостоятелна и еманципирана България.
С моите налози плащате заплатата на цялата тази безмислена верига от охранители - от НСО, през Министерство на вътрешните работи, и ДАНС, с цел да ме профилактирате.
България и българските жители имат доста по-същностни и високи цели в развиването си, в сравнение с коленопреклонението пред непознати патриарси и царе.
След " сполучлив " преход се върнахме в изходно състояние, даже по-долу, тъй като тогава нямахме илюзии, до момента в който официално през днешния ден в този момент сме народна власт. Милиционерите още веднъж посещават домовете, с цел да Ви принуждават да подписвате заявления, че
няма да протестирате и критикувате
И това в името на конституцията.
Сега си представете какво би било, в случай че проектът Решетников беше съумял в цялостния му размер и наред с " аления " президент Радев и Българска социалистическа партия беше взела властта!?
Не зная какъв текст би трябвало да напиша, с цел да ме профилактират, само че ето текст, в който показвам рецензия и противоречие с визитата на съветския патриарх и съответно против неговата персона.
За разлика от мнозина съм се срещал с него и мога да върша съпоставяне с предшественика му Алексий Втори, който си позволяваше да подлага на критика Путин и въпреки и рядко. Какво този човек има общо с Вярата и службата на Христа с тази показна пишност, охрани, тщестлавие.
Дядо Добри беше хиляди пъти по-християнин от тези висши йерарси, които тънат в позлата и надменност.
Не съм склонен визитата на Патриарх Кирил да господства националния ми празник, тъй като Руската Православна Църква, чийто водач е той, е изиграла мощно отрицателна роля в целия интервал, предшествуващ руско-турската война, в това число за налагането на схизма на Българската Екзархия през 1872 година. Това е дълг към всички тези мои сънародници - които са били жертва и са страдали. Тяхната памет ме задължава доста повече в сравнение с
комплексите на мимолетни политици
Дълъг е описът от " заслуги " на съветската православна черква по отношение на българската страна и черква, в това число и при обслужване на имперската външна политика на Русия по линия на цезаропапизма и доброволното послушание на Кремъл. Тези провинения не престават и през днешния ден, когато РПЦ обслужва новите напъни на съветската имперска политика по отношение на България и Балканите като разделят и опълчват балканските страни и нации.
Питам през днешния ден какво чества България - своя народен празник или края на руско-турската война? Защото става дума за разнообразни неща. Ако е нашият народен празник, би трябвало да честваме всички български жители, цялата си история като страна и нация, а не група русофили обособен откъс от нея, както те си го интерпретират. Да не приказваме, че не краят на тази война, отразен в предварителния кротичък контракт в Сан Стефано, в който няма и дума за България, а Берлинският контракт дава юридическото съображение да честваме възраждането на българската страна от " пепелта ". Последствията от санстефанския контракт, са унищожителни за България, тъй като основат излъган облик на подареното и великолепие, в името на което водим четири войни, губим хора, територии и сме на ръба на заличаването ни като страната през 1919 година.
Последствията от контракта в Сан Стефано не са единствено за България, само че и за доста други страни в района, само че нито една от тях не отдава такова значение, каквото отдаваме ние. Това е
клопка на българския дух,
построена от легенди и внушения.
Свеждането на националния празник до края на една война е знак на незавършения развой на образуването ни като единна общественост, като нация, като хора с обединен интерес и единна задача. Не мога да считам за част от моята нация хора, които слагат преди моят Апостол Васил Левски неговия честен палач граф Игнатиев, преди подвига на българските опълченци, на украинските, румънски и фински войни, които са заплатили със личния си живот " правото " на съветски царе, патриарси, генерали, дипломати и служители да търсят и получават послушание под егидата на " благодарност ". Колко пъти на 3 март по формалните тържества ставаше дума за българските царе, генерали, войводи, революционери, поети, за духовните ни водачи? За екзарсите и митрополитите, като Методий Кусев, за техните завещания. Или те не са почтени за споменаване на националния ни празник.
Какво проваляне на българския президент,
който даже в гибелта на една война търси настояща политическа целенасоченост, като пропуща да спомене с изключение на съветските и българските и войните от други народи и най-много да спомене личните ни герои.
В комбиниране с изключителните и невиждани ограничения за сигурност, които трансформират празника в настояща публична хроника от нищо незначещи събития и мимолетна популярност на инцидентно издигнали се посредствени хора. И всичко по доминантата на наличието на съветския патриарх, който даже не е държавен глава. Не дръзвам да мисля какви охранителни профилактики могат да последват при посещаване на Владимир Путин. Всичко това приказва за цялостен надзор и зависимост, които изключват обикновеното самоуважение към националните ни водачи.
Някакъв тотално фиктивен " хайлайф " е включен със единодушието на съветското посолство в предприемчив комитет за следващия монумент на граф Игнатиев с цел да издигне на нова висота раболепието и унижението на моя народ. В столицата и в цялата страна всички централни улици, най-високи монументи, всеки белег за публично и значимо е функционалност и разследване на тази зависимост на съветското самодържавие - и тогава и през днешния ден. Тази преса върху историческото ни самочувствие и съзнание пречи да се обединим като нация, да почетем паметта на хиляди български политици, военни, публични, културни дейци, предприемачи, финансисти, учени, върху чието дело стъпва значимостта ни като страна и народ. За доста от тях няма и ред в учебниците по история, да не приказваме за монумент или улица.
Държим в подземието на съзнанието си и публичния спор истината за горяните, за насилието на идеологическа основа, за концлагерите, за наказаните на гибел от Народния съд, да не приказваме за актуалните проекции на всеобщо политическо принуждение, което намира израз в изключването от деен политически живот и представителност на милиони българи.
Отказвам да бъда благодарен на който и да било от актуалните съветски политици, патриарси, олигарси и прочие " власт " за това което е станало преди 140 години. Нямам никаква предпоставена духовна връзка с Кремъл, която да ме задължава да върша каквото и да било отвън сферата на настоящия народен и персонален измерим интерес.
Вицепрезидентът, който въплъщава българската държавност,
унизи моята страна,
тъй като посрещна на летището отвън всевъзможен протокол главата на непозната черква, а не страна, като му се поклони доземи. А сякаш страната е отделена от религията. Питам по кой протокол и по чия заръка госпожа Йотова се реши на тази безпрецедента стъпка, тъй като не става въпрос за поклонението на личността Йотова, а на вицепрезидента ни?
Отказвам да чествам като народен празник по този метод 3 март, тъй като той ми е непознат, отдалечен, разделя, а не сплотява нацията. Превърна се в празник на българската русофилия на всякакво ниво. Празнуван по този метод, този празник, принизява смисъла на всичко друго случило си в българската хилядолетна история и го подчинява единствено на " признателността " към Кремъл и патриарх Кирил, като загърбва връзките ни с всички други нации, които са били и остават наши братя и сестри по орис, в това число европейските.
Тези маневри на полето на агресивното русофилство опонират и на ползите на двата народа, тъй като ги изолират от покупко-продажбите на елита, в които има доста корупция, нарцисизъм и двуличие. Какво знаят актуалните руснаци и българи един за различен?! Почти нищо и все по-малко.
Чакам да бъда профилактиран от нови полицаи, прислужници и плебеи на непознати идоли, царе и знат. Да си запишат още от в този момент в графата - " непокорство ".
Свикнал съм ви, още от едно време. Така и ще си останете плебеи по дух, къси по поглед и низки по умисъл.
Повтарям - не съм в една нация с тези люде, нямам нищо общо с хора, които образуват личния си мироглед и значителност като производни от непознати имперски ползи и към този момент 140 години променят на паметта на възрожденците и строителите на самостоятелна и еманципирана България.
С моите налози плащате заплатата на цялата тази безмислена верига от охранители - от НСО, през Министерство на вътрешните работи, и ДАНС, с цел да ме профилактирате.
България и българските жители имат доста по-същностни и високи цели в развиването си, в сравнение с коленопреклонението пред непознати патриарси и царе.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ