Ох, дори не знам как стана така, че пак отидох

Ох, даже не знам по какъв начин стана по този начин, че отново отидох на режисура на Тиери Анкур. Но,  факт – този път гледах Балът на крадците. Ами... все едно гледах отново Идеалният мъж, за който към този момент писахме тук. Същите артисти, същото преиграване. Само дето този път беше  много по-поносимо, може би тъй като текстът на Жан Ануй е забавно-лековат, и напряко си плаче за такъв  режисьорски прочит.  Странно ми е единствено по какъв начин някои от основните настоящи лица сякаш бяха сменили костюмите и репликите, без да схванат, че са в друга режисура. Тези, които си коства да бъдат маркирани, са по-епизодичните изпълнения  като тези на Стоян Алексиев и Михаил Петров и ненапълно на Захари Бахаров. Добавям и семплата, само че приятна сценография и като цяло приключвам с това, че даже да не сте седнали на крайни места, действието е единствено едно и като цяло не се постанова да вдигате хора, с цел да излезете по средата.