Огнян Минчев към политиците: Седнете веднага и разговаряйте помежду си! Искаме да ни управлявате!
Огнян Минчев
политолог
Политическият развой след изборите може с лекост да бъде абортиран, в случай че методът към нужните последващи стъпки се окаже недодялан или прекомерно припрян. Почти незабавно след затварянето на изборните секции се оформиха двете съществени политически позиции, които " се бият " на терен към този момент трети ден.
Първата - който си е победил, да си ръководи, ние отиваме в съпротива.
Втората - не си правете илюзии, бързо започвайте договаряния за ново държавно управление.
Прибързването е неприятен консултант - постоянно. Каквото и да е моето мнение по въпроса, смятам, че ще бъде цивилизовано политическият развой да се придържа не просто към императивите на сегашното, само че и към ритуалите, които дават опция на всяка една социална активност да бъде цивилизована или - най-малко - изразяваща известно образование.
В положение съм да схвана позициите на тези политици, които се разпознават с " смяната " - с процесите на реформистко превръщане на българското общество. От две години насам те се претърпяват и се демонстрират като революционери, които не могат - не желаят да създадат компромис със своите идеални цели. Нещо повече - даже и да желаят да създадат компромис, опасяват се, че радикалните им последователи, тръгнали с тях под лозунга " всичко или нищо ", просто ще ги изоставят, в случай че водачите проявят каквото и да е революционно съмнение под формата на здрав разсъдък.
Спомням си дебатите в една такава радикална група във ФБ, в която бе мъчно да преброиш изявленията - " Или вкарвайте " тези " незабавно в пандиза или се разкарайте... "
Троцкистката алтернатива " всичко или нищо " в никакъв случай не е била непозната на избрани радикални групи в България, които за благополучие са малобройни, само че заради положителната си организация и обществена видимост оказват много по-голямо въздействие върху публичния живот, в сравнение с личното им социологическо тегло.
Някои от водачите на " смяната " на драго сърце принадлежат към това троцкистко крило на незабавните революционни дейности. Те с наслада чакат " враговете ", спечелили с малко тези избори, да се провалят - или пък гневната улица да ги провали и да докара тях, " водачите на смяната ", още веднъж на власт.
Други водачи - тези на по-либералните и рационални крила на " смяната " си дават ясна сметка, че предусловието " всичко или нищо " е задънена улица за личната им политическа вероятност, само че се боят да изкажат тези мисли гласно, с цел да не станат жертва на личните си кръвожадни радикали.
Днешното демократично крило на " смяната " е правоприемник на славната седесарска традиция на антикомунистическия радикализъм, която през 90-те години компенсираше незадоволителния си политически капацитет със същата платформа " всичко или нищо ", която най-малко от 100 години показва логиката на психиката на " перманентните революционери " в политиката.
От другата страна на уравнението в вилнеещата пред нас политическа рецесия са представителите на " статуквото ", управлявали страната в продължение на 12 години и съумели да запазят ядрото на своята социална поддръжка през бурята на последните две революционни години. Те имаха вярата, че триумфът им да запазят своята социална представителност ще им даде опция да се ре-легитимират в политическия развой след тези - следващи - избори. Днес те мълчат, явно разбрали, че както успеха им на изборите е умерена, по този начин умерени са и възможностите им да бъдат припознати за вероятен сътрудник - въпреки и при избрани условия. Те също са подвластни от утвърждението и поддръжката на личните си поддръжници. Тук радикали съвсем няма, само че има упования, които не могат да бъдат подценени без да се рискува личната политическа вероятност.
Не ще и дума - тази политическа рецесия може да продължава още известно време, през което непрестанно ще нарастват златните шансове на президента Радев укоризнено да сочи на жителите политическия спектакъл и - съвсем безмълвно - да им приказва: " Тези хора, тези партии, тази политическа система няма да свършат работа на никого... Време е за смяна, за " мощна ръка ", за " мъжка отговорност... " Ей такива работи...
Ние знаем до каква степен ще докара тази позиция на непримиримо славолюбие, което в България се храни от неприязнените упования на хората по отношение на политическата партизанщина и неспособността на практикуващите я партии да ръководят страната. Когато в 6 часа сутринта на 9 септември министър председателят Муравиев чул речта на професионалния превратаджия и кремълски послушник Кимон Георгиев по радиото, единствено промълвил - " Този човек за трети път ме смъква от власт... "
Днес не е време за преврати. По-скоро - през днешния ден е време за " постмодерни " преврати. Не забелязвате ли, че към този момент две години пред вас тече " постмодерния " прелом, на " вдигнатия пестник " на към този момент служебно практикуващия еднолична тирания Радев?
Когато си в задънена улица, най-неразумното държание е да се мъчиш да излезеш с концепциите, възгледите и инструментите, които са ти помогнали да влезеш в нея. Ние непрестанно вършим тъкмо това. Всъщност, излизането от задънената улица е допустимо единствено в случай че откриеш ново измерение на казуса и се опиташ да го решиш с нови средства и запаси. Понякога новото измерение се оказва просто времето - в случай че можеш да си го позволиш. Времето лекува, от времето се поумнява. Ние нямаме време. Давайте нататък...
Очевидно е, че с апели - " Съберете се и направете държавно управление ", работа няма да се свърши. По-скоро - работата ще си свърши единствено чудесно позиционираният Радев - в посоката, която описахме нагоре. Като не можете да извършите държавно управление - той ще ви направи държавно управление. Като не можете да създадете парламентарно болшинство - той ще ви направи болшинство. В краен случай - ще направи вечерна инспекция... Все тая, не ли?
Освен всичко друго, политиката е развой на другарство. Ние сме дали своят вот за избрани политически партии с цел да договарят между тях и да търсят решения на общите ни проблеми като всекидневно основават пространство и схващане за народен, публичен интерес.
Ключът към разблокиране на политическата рецесия е началото на разговор. Диалог без условия. Диалог без апели за каквото и да било - в това число за държавно управление. Политическите водачи, които овластихме в неделя би трябвало да стартират да работят като се срещнат и споделят едни на други своите показа и визии за ръководството на българската страна към ден сегашен.
Без да се упрекват едни други - предизборната акция свърши. Без да имат предварителни упования едни от други. Ако е допустимо - без да се ненавиждат едни други. В разговорът се демонстрират отчетливо както другите позиции на участниците, по този начин и вероятните общи пространства на единодушие. Такива пространства ВИНАГИ съществуват.
Въпросът е в това дали са задоволителни с цел да породят на практика единодушия за ръководството на страната. Но това е втори въпрос.
Първият въпрос е - по кое време ще седнете да разговаряте между тях? Не ми отговаряйте с предизборни клишета - " Аз с мафията не беседвам... ", " Аз с хора, които желаят да ме няма не беседвам... " Вие сте ЗАДЪЛЖЕНИ да разговаряте между тях! Аз съм ви задължил - с елементарния акт на гласа, който съм пуснал в урната в неделя. Аз съм ви овластил да ме управлявате. Да решите по какъв начин ще управлявате мен и другите като мен. Не съм дал своя вот за това да ми обяснявате за какво НЕ МОЖЕТЕ да управлявате. Ако не можете - отстранете си, други ще опитат. Не съм дал своя вот за това да ми говорите, че ще ме управлявате СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ, когато отново отида да гласоподавам.
Имате едно главно първо обвързване - да седнете и да дебатирате проблемите на страната и обществото между тях. Независимо от това какво сте решили - да бъдете в ръководството, да бъдете в съпротива, да бъдете антисистемни - против страната...
Опозицията не значи остракизъм. Опозицията значи различен взор, друга визия към ръководството. На този стадий ние не желаеме от вас да вършиме велики неща - държавно управление, гражданска война, промяна.
Искаме едно просто нещо - да седнете и да разговаряте между тях. Не по микрофоните на медиите. Не с надвикване по площадите.
Не - седнете на затворени порти, изпратете на открито репортерите и разговаряйте. Веднага! Преди да стартира да работи Народното събрание. Преди да се наприказва президентът. Преди политическата обсада да се трансформира от ситуационна в структурна - в необратима. Тогава и да желаете да разговаряте - може към този момент да нямате такава опция...
Обърнете внимание на политическата орис на партията Има Такъв Народ. Няма да е за чудене, в случай че я последвате...
политолог
Политическият развой след изборите може с лекост да бъде абортиран, в случай че методът към нужните последващи стъпки се окаже недодялан или прекомерно припрян. Почти незабавно след затварянето на изборните секции се оформиха двете съществени политически позиции, които " се бият " на терен към този момент трети ден.
Първата - който си е победил, да си ръководи, ние отиваме в съпротива.
Втората - не си правете илюзии, бързо започвайте договаряния за ново държавно управление.
Прибързването е неприятен консултант - постоянно. Каквото и да е моето мнение по въпроса, смятам, че ще бъде цивилизовано политическият развой да се придържа не просто към императивите на сегашното, само че и към ритуалите, които дават опция на всяка една социална активност да бъде цивилизована или - най-малко - изразяваща известно образование.
В положение съм да схвана позициите на тези политици, които се разпознават с " смяната " - с процесите на реформистко превръщане на българското общество. От две години насам те се претърпяват и се демонстрират като революционери, които не могат - не желаят да създадат компромис със своите идеални цели. Нещо повече - даже и да желаят да създадат компромис, опасяват се, че радикалните им последователи, тръгнали с тях под лозунга " всичко или нищо ", просто ще ги изоставят, в случай че водачите проявят каквото и да е революционно съмнение под формата на здрав разсъдък.
Спомням си дебатите в една такава радикална група във ФБ, в която бе мъчно да преброиш изявленията - " Или вкарвайте " тези " незабавно в пандиза или се разкарайте... "
Троцкистката алтернатива " всичко или нищо " в никакъв случай не е била непозната на избрани радикални групи в България, които за благополучие са малобройни, само че заради положителната си организация и обществена видимост оказват много по-голямо въздействие върху публичния живот, в сравнение с личното им социологическо тегло.
Някои от водачите на " смяната " на драго сърце принадлежат към това троцкистко крило на незабавните революционни дейности. Те с наслада чакат " враговете ", спечелили с малко тези избори, да се провалят - или пък гневната улица да ги провали и да докара тях, " водачите на смяната ", още веднъж на власт.
Други водачи - тези на по-либералните и рационални крила на " смяната " си дават ясна сметка, че предусловието " всичко или нищо " е задънена улица за личната им политическа вероятност, само че се боят да изкажат тези мисли гласно, с цел да не станат жертва на личните си кръвожадни радикали.
Днешното демократично крило на " смяната " е правоприемник на славната седесарска традиция на антикомунистическия радикализъм, която през 90-те години компенсираше незадоволителния си политически капацитет със същата платформа " всичко или нищо ", която най-малко от 100 години показва логиката на психиката на " перманентните революционери " в политиката.
От другата страна на уравнението в вилнеещата пред нас политическа рецесия са представителите на " статуквото ", управлявали страната в продължение на 12 години и съумели да запазят ядрото на своята социална поддръжка през бурята на последните две революционни години. Те имаха вярата, че триумфът им да запазят своята социална представителност ще им даде опция да се ре-легитимират в политическия развой след тези - следващи - избори. Днес те мълчат, явно разбрали, че както успеха им на изборите е умерена, по този начин умерени са и възможностите им да бъдат припознати за вероятен сътрудник - въпреки и при избрани условия. Те също са подвластни от утвърждението и поддръжката на личните си поддръжници. Тук радикали съвсем няма, само че има упования, които не могат да бъдат подценени без да се рискува личната политическа вероятност.
Не ще и дума - тази политическа рецесия може да продължава още известно време, през което непрестанно ще нарастват златните шансове на президента Радев укоризнено да сочи на жителите политическия спектакъл и - съвсем безмълвно - да им приказва: " Тези хора, тези партии, тази политическа система няма да свършат работа на никого... Време е за смяна, за " мощна ръка ", за " мъжка отговорност... " Ей такива работи...
Ние знаем до каква степен ще докара тази позиция на непримиримо славолюбие, което в България се храни от неприязнените упования на хората по отношение на политическата партизанщина и неспособността на практикуващите я партии да ръководят страната. Когато в 6 часа сутринта на 9 септември министър председателят Муравиев чул речта на професионалния превратаджия и кремълски послушник Кимон Георгиев по радиото, единствено промълвил - " Този човек за трети път ме смъква от власт... "
Днес не е време за преврати. По-скоро - през днешния ден е време за " постмодерни " преврати. Не забелязвате ли, че към този момент две години пред вас тече " постмодерния " прелом, на " вдигнатия пестник " на към този момент служебно практикуващия еднолична тирания Радев?
Когато си в задънена улица, най-неразумното държание е да се мъчиш да излезеш с концепциите, възгледите и инструментите, които са ти помогнали да влезеш в нея. Ние непрестанно вършим тъкмо това. Всъщност, излизането от задънената улица е допустимо единствено в случай че откриеш ново измерение на казуса и се опиташ да го решиш с нови средства и запаси. Понякога новото измерение се оказва просто времето - в случай че можеш да си го позволиш. Времето лекува, от времето се поумнява. Ние нямаме време. Давайте нататък...
Очевидно е, че с апели - " Съберете се и направете държавно управление ", работа няма да се свърши. По-скоро - работата ще си свърши единствено чудесно позиционираният Радев - в посоката, която описахме нагоре. Като не можете да извършите държавно управление - той ще ви направи държавно управление. Като не можете да създадете парламентарно болшинство - той ще ви направи болшинство. В краен случай - ще направи вечерна инспекция... Все тая, не ли?
Освен всичко друго, политиката е развой на другарство. Ние сме дали своят вот за избрани политически партии с цел да договарят между тях и да търсят решения на общите ни проблеми като всекидневно основават пространство и схващане за народен, публичен интерес.
Ключът към разблокиране на политическата рецесия е началото на разговор. Диалог без условия. Диалог без апели за каквото и да било - в това число за държавно управление. Политическите водачи, които овластихме в неделя би трябвало да стартират да работят като се срещнат и споделят едни на други своите показа и визии за ръководството на българската страна към ден сегашен.
Без да се упрекват едни други - предизборната акция свърши. Без да имат предварителни упования едни от други. Ако е допустимо - без да се ненавиждат едни други. В разговорът се демонстрират отчетливо както другите позиции на участниците, по този начин и вероятните общи пространства на единодушие. Такива пространства ВИНАГИ съществуват.
Въпросът е в това дали са задоволителни с цел да породят на практика единодушия за ръководството на страната. Но това е втори въпрос.
Първият въпрос е - по кое време ще седнете да разговаряте между тях? Не ми отговаряйте с предизборни клишета - " Аз с мафията не беседвам... ", " Аз с хора, които желаят да ме няма не беседвам... " Вие сте ЗАДЪЛЖЕНИ да разговаряте между тях! Аз съм ви задължил - с елементарния акт на гласа, който съм пуснал в урната в неделя. Аз съм ви овластил да ме управлявате. Да решите по какъв начин ще управлявате мен и другите като мен. Не съм дал своя вот за това да ми обяснявате за какво НЕ МОЖЕТЕ да управлявате. Ако не можете - отстранете си, други ще опитат. Не съм дал своя вот за това да ми говорите, че ще ме управлявате СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ, когато отново отида да гласоподавам.
Имате едно главно първо обвързване - да седнете и да дебатирате проблемите на страната и обществото между тях. Независимо от това какво сте решили - да бъдете в ръководството, да бъдете в съпротива, да бъдете антисистемни - против страната...
Опозицията не значи остракизъм. Опозицията значи различен взор, друга визия към ръководството. На този стадий ние не желаеме от вас да вършиме велики неща - държавно управление, гражданска война, промяна.
Искаме едно просто нещо - да седнете и да разговаряте между тях. Не по микрофоните на медиите. Не с надвикване по площадите.
Не - седнете на затворени порти, изпратете на открито репортерите и разговаряйте. Веднага! Преди да стартира да работи Народното събрание. Преди да се наприказва президентът. Преди политическата обсада да се трансформира от ситуационна в структурна - в необратима. Тогава и да желаете да разговаряте - може към този момент да нямате такава опция...
Обърнете внимание на политическата орис на партията Има Такъв Народ. Няма да е за чудене, в случай че я последвате...
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ