На зърноолигарсите, които държат да бъдат наричани зърнопроизводители, не из изличат сметките и започнаха рекет и шантаж. С трактори и комбайни щели да превземат столицата. И като я завземат какво ще правят?

Някога дясната ръка на хунския вожд Атила го съветвал да нападнат Рим и да го превземат, защото много от легионите били по границите. Атила, който бил живял при римляните няколко години го попитал: И като покорим Рим какво ще правим? Не сме в състояние една баня да построим (вождът бил разпоредил хунските строители да построят за него басейн като в римските бани, но повече от година те не успявали да се справят…). Та и зърнарите плашат гаргите: Ще блокираме и превземем София…

Днес вече са по-сговорчиви, защото правителството тръгна към отстъпки, което може й да не е най-правилното решение. Нейсе.

Зърнопроизводителите получават субсидии от ЕС. Получават компенсации: за кризата по време на Ковид, за градушки, за наводнения, пожари. Искат пари и за непродадена продукция, но на цени, които те да определят. Настояват също да бъде изкупена у нас цялата им продукция и чак тогава да се разрешавал внос отвън.

Нарича се наглост.

Производителите на зеленчуци и плодове са принудени да оцеляват в условията на пазарна икономика на 20% от земята в страната. Това е ултра трудно, но на зърнарите не им пука.

През последните 15-20 години цялата система е обрасла в корупция, от което едни стават безбожно богати, а други духат супата. Протестите не били политически. Хайде бе. Нали половината лица в парламента са свързани чрез фирми и подставени лица с най-големите латифундисти в земеделието. На тях се връщат част от печалбите, за да осигурят законов и властови „чадър“.

От това страдат средните и малките производители. Но са принудени да търпят феодалния модел, защото може не само да ги изолират и забравят, ами дори да „ядат дървото“, както се казва.

Моделът е мафиотски. Вият като чакали за пари, но не казват и дума, че се наливат милиони в хиляди несъществуващи земи, несъществуващи овце, кози, крави и пр. Знае го всеки, който поне малко се интересува от темата. Парите от фонд „Земеделие“ се насочват към избрани фирми, те пък връщат тлъста част на онези, от които зависи процесът.

Може за някои да е изненада, но в медийния бизнес също има „зърнари“. Т.н. големи медии захлебват огромни суми от министерства, държавни фирми и агенции по различни начини. От зърнарите и другите зависими бизнесмени политиците богатеят, а в медиите си осигуряват трибуна да громят противника, да възхваляват своите успехи и да преследват неудобни опоненти. По това медиите и зърнарите доста си приличат.

През медиите организаторите на протестите рекетират и шантажират правителството и отделни министерства. Същото се случва и когато излязат хора от енергетиката, пчеларите, шофьорите на линейки и таксита, медици и пр. В синхрона са включени и синдикатите.

Дори сегашните „страховити“ протести със заплахи за превземане на София и блокиране на страната, се превърнаха в това „страшно нещо“ благодарение на медиите. Със сигурност някои от тези медии са изкарали добра „реколта“. Някои от предводителите на бунта може и да не си дават сметка, но бяха и продължават да бъдат употребявани по предназначение и изпращани в определени медии да кажат определени неща. Това е част от схемата. Тя се ръководи от големите играчи – партийни централи и вождове, корпоративни центрове, тайни служби, включително от северо-изток. В момента Русия е страна, която изпитва остра нужда от предизвикване на кризи в страни от т.нар. „колективен Запад“, НАТО и ЕС. Не се пестят средства и се използват всички средства и способи. България е такава цел. Ориентират се към големи медии и отделни журналисти, които са готови да изпълняват подобни задачи по различни причини.

В подобни ситуации „големите“ се опитват да изолират малките и да не ги „забелязват“. Защото някои от тях са независими и имат куража да казват нещата такива, каквито са.

В последните дни се наслушахме на високопарни коментари, че Борисов бил най-опитния политик и знаел как да се справя в трудни ситуации. Дори той си вярва и не спира да дава акъл. Класически медиен трик.

Борисов е далавераджия, който сяда на масата с главатарите на бандите от съответния сектор, разпределят си лъвския пай и пускат фъндък на малките, колкото да преживяват и да си траят.

Проблемът със „зърнарите“ както виждате е много по-голям, отколкото изглежда. Те са превзели и здравеопазването, тайните служби, енергетиката, пътното строителство и пр. и пр.

Докато не се справим със „зърнарите“ във всички области, ще подсмърчаме на опашката на ЕС и ще се молим да ни приемат в Шенген и еврозоната по милост. Както стана с приема ни в ЕС…

Украйна не ни е виновна за нищо. Много подло е да бъде нападана с лъжи и манипулации, заради интересите на агресора.

Огнян Стефанов

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

По жълтите павета се проведе национален-митинг протест под надслов “За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!” в защита на въгледобива и производството на електроенергия от Стара Загора, Кюстендил и Перник. Шествието тръгна от площада пред храм-паметник "Александър Невски" и премине по централни булеварди. Протестният митинг се провежда пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Профсъюзите категорично отхвърлят представените териториални планове за развитие на трите региона, които предвиждат затваряне на мощности.

Протестът се организира от синдикалните организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” в комплекса “Марица Изток”, Националната федерация на енергетиците към КНСБ, Национална синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, СМФ – КТ “Подкрепа”, Федерация “Енергетика” към КТ “Подкрепа”, миньори и енергетици от въгледобивния сектор.

Министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, съобщиха от пресцентъра на МС.

Решенията за закриване на мините обаче не може да се взимат само от политиците и да касаят само настоящия момент, трябва да се чуе и мнението на експертите. А то категорично е в полза на запазване на въгледобива като „добрата стара алтернатива“ на всички по-нови енергоизточници – казват енергетиците и миньорите, които отдавна стягат редиците за протест в защита на българската енергетика. По думите им, сега енергийната стабилност и независимост на страната ни е още по-важна стратегически, на фона на военния конфликт в региона и неблагоприятните промени в климата, предава БНР.

В подкрепа на „Мини Марица-изток“: Работещи и синдикати излязоха на протест в Стара Загора

Заради многото натрупани проблеми в сектор енергетика протестиращите днес искат ясна държавна стратегия, която да бъде обвързана с действащия Закон за енергетиката на страната. Казват, че засега има множество стратегически документи, които обаче не дават перспектива за развитие.

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС.

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС и то точно от хора като него. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС. От цялата тази драма стана ясно, че Делян Пеевски е баща на нацията, единствен е написал една цялостна промяна в Конституцията. 

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.