Официалните церемонии на 6 май - освещаването на знамената светини

Официалните церемонии на 6 май - освещаването на знамената светини и парадът. Организацията на всичко това по никакъв начин не е лесна – плод е на стотици часове старания, тренировки и обмисляне.

Военните, които излизат на площада пред вас знаят цената на всяка стъпка. Денят на храбростта е необикновен празник в българската история.

След тригодишна пауза поради коронавирус пандемията парадът се връща на площада, по този начин се възобновява традиция от преди 30 години.

Срещаме ви в с генерала, който е бил капитан в блока на Военна академия и е бил част от първия церемониал през 1993 година.

Годината, когато се възвръща традицията, откакто по времето на комунизма тя е била забравена.

" Ако имате по-близък проект, най-вероятно ще си разпозная лицето - 30 години по-рано като капитан. Аз си знам мястото, което заемах. Спомням си ясно, че за нас беше доста вълнуващо, тъй като за пръв път се изправяхме пред държавните лица в подобен строй пред хората, пред обществото. Просто спомените ми по този начин нахлуха. Дори си припомням на този ден бях поканил моята майка, която беше с огромния ми наследник - тя беше извънредно горда да ме види там. Погледнете лицата на хората, какъв брой са по този начин съсредоточени, даже блокът на ветераните - те все едно преди малко са свалили униформите. Това е феноменално ", съобщи ген. Димитър Илиев, шеф на дирекция " Социална политика и политика по военно-патриотично образование ".

За военачалник Илиев парадът е като заричане за всеки ден.

" Той споделя на хората: " Ние сме тук, ние сме вашата войска и ви демонстрираме какво сме постигнали, какво можем, по какъв начин изглеждаме. Ние сме тук поради вас. И търсим вашата поддръжка и утвърждение, с цел да знаем в добра посока ли вървим, одобрявате ли ни, харесвате ли ни такива или желаете да се променяме. " При всички положения като ги виждам в този момент - по друг метод обмислям и разнообразни усеща ме вълнуват, в сравнение с когато съм бил там - в строя ", добави ген. Димитър Илиев.

Докато ровим в старите ленти, стотици други гледат към тазгодишния церемониал. Двама от тях с изключително неспокойствие, тъй като той ще е първият в живота им.

Последният месец това е животът им. Различен от този на техните връстници. Даваме им шанса да потърсят съвет от индивида, който преди 30 години е минал през същото. И те питат за мотивацията.

Каква е била тогава и каква е в този момент?

" Трябва да допуснеш, че си разполагаем за отбрана на обществото, както се споделя 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Да не задаваш въпроси Защо аз, за какво би трябвало. Спомням си като млади момчета.Не можеш да напускаш региона на военното учебно заведение, всичко ставаше по избран ред. Даже имаше другари, които са ми се чудили в този миг - за какво би трябвало това да направиш, за какво си го причиняваш. Това е въпреки това създаване на личността. Възпитание в това, че твоите моментни стремежи не са най-важните, когато би трябвало да защитаваш страната и обществото ", разяснява ген. Димитър Илиев.

Сега, когато към този момент е свалил своята униформа, не тегли какъв брой му е дала и какъв брой му е взела. За офицерите е по-важно какво те са давали. Всеки ден - в три думи.

Ген. Димитър Илиев: Достойнство, чест, неустрашимост.