Ванча Дойчева завеща гримьорната си на Теодора Духовникова
Очите на Ванча Дойчева бяха с лилав нюанс - като на Елизабет Тейлър. Личеше си и по откриващия пъстър кадър от фотоизложбата " Светлината на сцената ", подредена в Градската градина при започване на месеца по случай 80-годишнината от рождението на огромната българска актриса. Дали названието бе уцелено случайно?!
" Мила Ванча, сигурно ти си една от дребното актриси, които могат да изиграят всички красиви и интелигентни облици в международната драматургия с толкоз правота и искра ", написа за нейните 70 години тогавашният шеф на първата ни натрупа Павел Васев.
" Ванча, като излезеш на сцената, ти светиш! ",
обичаше да споделя колежката ѝ Мария Каварджикова.
Майката на Ванча - Анка, възпитаничка на Американския лицей в Симеоново, преди време копнее за овации, само че родителите ѝ не разрешават да става " карагьозчийка ". " Може би в мен тя видя реализирането на личната си фантазия ", тегли чертата именитата актриса малко преди да напусне този свят преди 5 години.
Баща ѝ - писателят Любомир Дойчев, утвърден откривател на делото на Апостола, също до сетния си час остава човек на творчеството - той умира над пишещата машина. Семейният съвет е дал благословията си на синеоката хитруша да взе участие в режисура на Народния спектакъл едвам 9-годишна.
Момиченцето е определено за ролята на Марийка в " Под игото ", най-будната ученичка на Рада Госпожина - героиня, която по-късно ще стане един от жалоните в славната кариера на Дойчева. Още от оня миг дребната е захласната от харизмата на театъра, от аромата на сцената, от която няма да слезе съвсем до края.
Ванча Дойчева основава повече от 250 функции (включително в киното и телевизията) с десетки забележителни сътрудници от няколко генерации. И в никакъв случай не не помни жестовете на поддръжка от тяхна страна. Когато напълно млада ѝ се постанова да влезе в облика на благородницата Инес Монтеро от " Почивка в Арко Ирис " на Димитър Димов, тя споделя страховете си с именития Владимир Трендафилов. Той я прегръща бащински и я успокоява: " Ванча, ти носиш благороден дух и тази роля ще ти пасне като ръкавица ".
В " Братя Карамазови " фаталната хубавица Грушенка на Дойчева е в обкръжението на Трендафилов, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев, Любомир Киселички, Асен Миланов, Виолета Минкова... " Винаги ще дублирам, че съм галеното дете на Народния спектакъл, тъй като съм отгледана от тези титани. Била съм обичана от всички и съм го усещала ", безапелационна бе огромната актриса.
Надарена със ярък темперамент, тя се трансформира във всеобща фаворитка и в продължение на десетилетия всяка вечер преди театър намира на масичката в гримьорната си свидетелства за това: шоколади от Маргарита Дупаринова, ябълки от Рачко Ябанджиев, книги от Йорданка Кузманова, чашка кафе от Добринка Станкова или чай от Мария Каварджикова. Хората от техническите служби стават на крайници, когато влезе, а гардеробиерките постоянно поставят стръкчета здравец на покривчицата на тоалетката ѝ, положена там, както са я учили тогавашните примадони.
Ванча можеше да познае от кого е всяко цвете. Например
алените рози преди са били от Йордан Матев и Стефан Гецов,
а по-късно - от галантния Мариус Донкин (много преди да стане сценичен шеф), беше признала в един някогашен диалог тя.
В последните години от биографията си в Народния спектакъл Ванча дели гримьорна с Теодора Духовникова, тогава напълно новачка. " Спомням си първата ни среща с Теодора. Влязох в гримьорната, а тя към този момент беше вътре и се приготвяше за излизане на сцената. Казах ѝ: " Теодора, на добър час, доста се веселя, че ще сме дружно! ", а тя приседна и очите ѝ се изпълниха със сълзи: " Само за едно се апелирам - да имам път като Вашия... ". И моето вътрешно чувство е, че тя ще се развие прелестно - и на сцената, и на екрана ", показа един път актрисата доайен.
А прогнозата ѝ се сбъдна: може би и духът на Ванча безмълвно оказва помощ на Духовникова в миговете на централизация в гримьорната...
Горе-долу по това време Дойчева с аристократично достойнство преминава от функциите на съдбовни дами към тези на присъщи старици, които ѝ даваха опция за неподозирани до неотдавна метаморфози. Сред обичаните ѝ персонажи остава демоничната майка манипулатор от " Бившата мис на дребния град " на Мартин Макдона - заглавие, което цялостни залата над шест сезона.
На въпрос на актрисата за какво е избрал тъкмо нея, а не някоя по-сурова на тип колежка, режисьорът Пламен Марков дава отговор: " Да не искаш да убия интригата още първоначално? Ти имаш миловидно лъчение и публиката
чак на финала ще разбере какъв нечовечен лакомец е
тая жена ". Тогава към момента доста представителна отвън обсега на прожекторите, Ванча Дойчева не се страхува да бъде неугледна и противна на сцената, в случай че обликът го изисква. Похвална липса на суетливост за жена с репутацията на хубавица - качество, което високо ценеше и брачният партньор ѝ - известният хирург проф. доктор Димитър Шойлев.
Дойчева по този начин и не съумява да се съвземе изцяло след неочакваната му гибел през 2009-а. Оттегля се от артистичната блъсканица, приема малко, само че извънредно точно подбрани функции. Позволява си доза антидепресант с комедиите на Камен Донев " Почивен ден " и " Работно време ".
Отново с проф. Марков основава една ненадейно ексцентрична Първа магьосница в " Макбет ": може би поради перуката мнозина я оприличават на Елизабет Тейлър. Като нейните, и очите на Ванча бяха виолетови. Изобщо Ванча беше виолетова жена, аурата ѝ като че ли беше виолетова - в цвета на достолепието, духовността и гения.
" Мила Ванча, сигурно ти си една от дребното актриси, които могат да изиграят всички красиви и интелигентни облици в международната драматургия с толкоз правота и искра ", написа за нейните 70 години тогавашният шеф на първата ни натрупа Павел Васев.
" Ванча, като излезеш на сцената, ти светиш! ",
обичаше да споделя колежката ѝ Мария Каварджикова.
Майката на Ванча - Анка, възпитаничка на Американския лицей в Симеоново, преди време копнее за овации, само че родителите ѝ не разрешават да става " карагьозчийка ". " Може би в мен тя видя реализирането на личната си фантазия ", тегли чертата именитата актриса малко преди да напусне този свят преди 5 години.
Баща ѝ - писателят Любомир Дойчев, утвърден откривател на делото на Апостола, също до сетния си час остава човек на творчеството - той умира над пишещата машина. Семейният съвет е дал благословията си на синеоката хитруша да взе участие в режисура на Народния спектакъл едвам 9-годишна.
Момиченцето е определено за ролята на Марийка в " Под игото ", най-будната ученичка на Рада Госпожина - героиня, която по-късно ще стане един от жалоните в славната кариера на Дойчева. Още от оня миг дребната е захласната от харизмата на театъра, от аромата на сцената, от която няма да слезе съвсем до края.
Ванча Дойчева основава повече от 250 функции (включително в киното и телевизията) с десетки забележителни сътрудници от няколко генерации. И в никакъв случай не не помни жестовете на поддръжка от тяхна страна. Когато напълно млада ѝ се постанова да влезе в облика на благородницата Инес Монтеро от " Почивка в Арко Ирис " на Димитър Димов, тя споделя страховете си с именития Владимир Трендафилов. Той я прегръща бащински и я успокоява: " Ванча, ти носиш благороден дух и тази роля ще ти пасне като ръкавица ".
В " Братя Карамазови " фаталната хубавица Грушенка на Дойчева е в обкръжението на Трендафилов, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев, Любомир Киселички, Асен Миланов, Виолета Минкова... " Винаги ще дублирам, че съм галеното дете на Народния спектакъл, тъй като съм отгледана от тези титани. Била съм обичана от всички и съм го усещала ", безапелационна бе огромната актриса.
Надарена със ярък темперамент, тя се трансформира във всеобща фаворитка и в продължение на десетилетия всяка вечер преди театър намира на масичката в гримьорната си свидетелства за това: шоколади от Маргарита Дупаринова, ябълки от Рачко Ябанджиев, книги от Йорданка Кузманова, чашка кафе от Добринка Станкова или чай от Мария Каварджикова. Хората от техническите служби стават на крайници, когато влезе, а гардеробиерките постоянно поставят стръкчета здравец на покривчицата на тоалетката ѝ, положена там, както са я учили тогавашните примадони.
Ванча можеше да познае от кого е всяко цвете. Например
алените рози преди са били от Йордан Матев и Стефан Гецов,
а по-късно - от галантния Мариус Донкин (много преди да стане сценичен шеф), беше признала в един някогашен диалог тя.
В последните години от биографията си в Народния спектакъл Ванча дели гримьорна с Теодора Духовникова, тогава напълно новачка. " Спомням си първата ни среща с Теодора. Влязох в гримьорната, а тя към този момент беше вътре и се приготвяше за излизане на сцената. Казах ѝ: " Теодора, на добър час, доста се веселя, че ще сме дружно! ", а тя приседна и очите ѝ се изпълниха със сълзи: " Само за едно се апелирам - да имам път като Вашия... ". И моето вътрешно чувство е, че тя ще се развие прелестно - и на сцената, и на екрана ", показа един път актрисата доайен.
А прогнозата ѝ се сбъдна: може би и духът на Ванча безмълвно оказва помощ на Духовникова в миговете на централизация в гримьорната...
Горе-долу по това време Дойчева с аристократично достойнство преминава от функциите на съдбовни дами към тези на присъщи старици, които ѝ даваха опция за неподозирани до неотдавна метаморфози. Сред обичаните ѝ персонажи остава демоничната майка манипулатор от " Бившата мис на дребния град " на Мартин Макдона - заглавие, което цялостни залата над шест сезона.
На въпрос на актрисата за какво е избрал тъкмо нея, а не някоя по-сурова на тип колежка, режисьорът Пламен Марков дава отговор: " Да не искаш да убия интригата още първоначално? Ти имаш миловидно лъчение и публиката
чак на финала ще разбере какъв нечовечен лакомец е
тая жена ". Тогава към момента доста представителна отвън обсега на прожекторите, Ванча Дойчева не се страхува да бъде неугледна и противна на сцената, в случай че обликът го изисква. Похвална липса на суетливост за жена с репутацията на хубавица - качество, което високо ценеше и брачният партньор ѝ - известният хирург проф. доктор Димитър Шойлев.
Дойчева по този начин и не съумява да се съвземе изцяло след неочакваната му гибел през 2009-а. Оттегля се от артистичната блъсканица, приема малко, само че извънредно точно подбрани функции. Позволява си доза антидепресант с комедиите на Камен Донев " Почивен ден " и " Работно време ".
Отново с проф. Марков основава една ненадейно ексцентрична Първа магьосница в " Макбет ": може би поради перуката мнозина я оприличават на Елизабет Тейлър. Като нейните, и очите на Ванча бяха виолетови. Изобщо Ванча беше виолетова жена, аурата ѝ като че ли беше виолетова - в цвета на достолепието, духовността и гения.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ