Очиболец
Очиболец /Potentilla/ съставлява многогодишно тревисто растение, което е познато още с наименованията бутурак, патешки очиболец, гъши очиболец, жълто прозориче. Принадлежи към семейство Розоцветни. Стъблото на очиболеца доближава височина до 25 см. Растението има късо и дебело коренище.
Отвън цветът му е тъмнокафяв, а при разчупване става червено-кафяв или румен. Приосновните листа на очиболеца са дълга ръкохватка, а стъблените листа са приседнали и без ръкохватка, с едри листовидни нарязани прилистници, които имат три листчета. Малките листчета на листата са назъбени в горната си част.
Цветовете на очиболеца са единично ситуирани на дълги дръжки, а диаметърът им е към 1 см. Чашката е формирана от два кръга по четири листчета. Плодът е изсъхнало набръчкано орехче, което има многочислени семена.
Очиболец цъфти от юни до август месец. Среща се по влажни места и ливади. Разпространен е в цялата страна до 2800 метра надморска височина.
Още в доста остарели времена коренищата на билката са били употребявани за боядисване на коприна и вълна в алено, черно и кафяво, за дъбене на кожи.
Според преданията очиболец е трева, която пораства към извор с жива вода. Приписват му именита мощ, макар че на тип е много обикновен и два може да се разграничи в тревата.
Състав на очиболец
Очиболецът съдържа етерично масло, смолисто вещество, скорбяла, восък, елагова и хининова киселина, гликозидите торментилин и торментол, до 35% танини, измежду които катехини и катехинови флобафени.
Събиране и предпазване на очиболец
С лечебна цел се употребяват коренищата на растението, заради което главно те се събират. Коренищата на очиболеца се изваждат рано напролет /март месец/ или през есента /октомври/ от 2-3-годишните растения.
След изваждане коренищата се измиват и се изсушават на сянка. При сушенето коренищата не трябва да се опират до стоманени предмети, тъй като потъмняват.
Правилно изсушената билка има тъмнокафяв или червенокафяв цвят извън и червен цвят от вътрешната страна. Няма миризма, само че има тръпчив и горчив усет.
Ползи от очиболец
Очиболецът работи запичащо и кръвоспиращо. Прилага се при кръвоизливи с друг темперамент – от стомашни язви до мощна менструация. Помага при диария, бяло течение, захарна болест.
Народна медицина с очиболец
В българската национална медицина очиболецът се употребява и при главоболие, дизентерия, малария, кръв в урината, гръдна жаба. Външно отварата от очиболец се предлага при инфектиране на устната празнина и за подсилване на венците.
Настойка от цялата билка в зехтин /съотношение 1:10/ се оставя да отлежи за 20 дни и се употребява за мазане при напукана кожа на ръцете, устните и краката.
Очиболецът може да се употребява като запарка както за вътрешно, по този начин и за външно приложение. Залейте 2 с.л. наситнено коренище от билката с 500 мл вряща вода.
Вари се към 10 минути и се оставя да кисне един час. Отварата се приема три пъти на ден преди хранене по една чаша. За външно приложение се прави гаргара от 30 г очиболец и 500 мл вода.
В нашата национална медицина се употребяват няколко билки от рода очиболец.
Белият очиболец се предлага при болести на сърцето и за контролиране на неточен цикъл; сребролистният очиболец се ползва при дизентерия, диария, стомашни и чревни болки, хемороиди, за компреси при инфектиране на очите.
