Светла Тодорова: За твореца във всеки от нас
Очарователната Светла Тодорова е от хората, които не просто харесват работата си, а са истинки влюбени в нея. Като управител и обучител в MOSAIC Training (https://www.mosaic.bg/) тя споделя, че специалността и и носи същинско задоволство и може би точно, тъй като влага обич в образованията си, тя е един от най-харизматичните и в това време непринудени лектори, на чиито уъркшопове съм имала щастието да участвам.
Обучения на Светла са фокусирани върху развиването на креативното и образното мислене, като своята персонална задача в ролята и на обучител тя вижда в това да основава среда, в която хората да се свързват с създателя в себе си. За скрития креативен капацитет, който носи всеки от нас, за мита, че “не всеки може да рисува ” и за силата на образния език - споделям с вас нейната извънредно забавна позиция.
Светла, по какъв начин се случи по този начин, че стартира да се занимаваш с образования и то тъкмо в областта на креативното и образното мислене?
Започнах да повеждам образования преди девет години, когато с по-голямата ми сестра и с наша доста близка другарка стартирахме дребна консултантска компания за човешки запаси. Всъщност, ползата към образното мислене се породи от напълно прагматични аргументи – когато подготвях образованията ми, все не можех да попадна на илюстрации и фотоси, които да ми харесват като хармония и по едно и също време с това да дават отговор на конкретнoто ми търсене. Така, лека-полека, започнах да се опитвам сама да илюстрирам образователните материали. С времето разбрах, че доста от сътрудниците ми по света, които се занимават с образования, са развили това умеене до виртуозност. И по този начин, започнах да си закупувам купища литература по тематиката, приключих профилирано образование към една немска консултантска компания и ето ме през днешния ден, тук с теб да си приказваме по тематиката.
С времето с изненада започнах да откривам, че аз, която в никакъв случай не се бях занимавала с изобразяване, в действителност мога да илюстрирам сносно мислите и концепциите ми. Дадох си сметка, че когато върша илюстрации за моите образования, изпитвам същинско наслаждение, допирам се до виталната, креативната част в мен самата. Това ми дава неимоверно доста сила и ентусиазъм за работа, за живот. Стана сякаш по този начин, че професионалното ми и персонално развиване удостовери теоретичните ми знания за креативното мислене, които бях събрала през последните години.
Ти вярваш, че безусловно всеки от нас има креативен капацитет, който просто би трябвало да бъде открит и да се развива...
Разбира се, че е по този начин! Повечето от нас схващат креативния капацитет като някаква изключителна заложба, която едвам малко на брой имат. Убедена съм, че всеки един от нас носи тази характерна креативна виталност, която има потребност да излезе нескрито. Вярвам, че тази сила се показва най-добре посредством естествените ни пристрастености и способности – един я показва, като рисува, различен – като намира решения на заплетени финансови въпроси, трети – като лекува.
Категорична си, че даже и тези, които са твръде уверени, че не могат да рисуват, в действителност могат? Това ли демонстрира опитът от образованията, които си водила до в този момент?
Да. Всеки път болшинството от участниците си потеглят окрилени и въодушевени. Може би въпреки всичко би трябвало да уточним какво имаме поради с “мога да рисувам ”. От моя позиция това е умеенето да показваме мислите си в илюстрации. Строго видяно, умеенето да пишем ръкописно е надалеч по-сложна активност от рисуването на обикновени взаимосвързани облици. Което значи, че всички, които могат да пишат ръкописно, би трябвало да умеят да рисуват с лекост. Само че множеството от нас не са упражнявали задоволително дълго това умеене. И съвсем всички ние имаме нашите си ограничаващи вярвания. Какво в действителност е това?
Интересно е, че някои психолози на ранното развите назовават “фундаментална стъпка ” в самостоятелното развиване на индивида момента, в който той, като бебе на възраст 6-7 месеца, за първи път е размазал кашата по масата. Т.е. почнал е да осъзнава, че с дейностите си може да остави трайна диря в заобикалящата го среда. Това са в действителност и първите опити на човек да се показва образно. Само че тъкмо това е моментът, в който се намесва и “нормата ”. Не е обществено задоволително да размазваме храната по масата. Не е обществено задоволително да рисуваме по стените. Не е обществено задоволително конят, който сме нарисували, да е зелен и на всичкото от горната страна да наподобява на динозавър.
Повечето възрастни са уверени, че е извънредно значимо конят, който детето е нарисувал, да наподобява на същински кон. Не ни интересува по какъв начин то го вижда или по какъв начин желае да го види. Крайният резултат става по-голям от процеса. Отъждествяваме умеенето да копираш действителността с гения.
И по този начин, прекарване след прекарване, нормално най-късно до 7-8 годишна възраст, с помощта на противоположната връзка на средата, всеки от нас към този момент “знае ” дали може да рисува или не. Когато чуем думата “хвърчило ”, ние като че ли го виждаме да се рее пред очите ни. Не виждаме изписаната дума “хвърчило ”.Всъщност, става дума за така наречен органичаващи вярвания, които с времето, нормално поради мненията на другояче доброжелателни родители и преподаватели, стават неизменима част от визията на всеки от нас за себе си: “Аз не мога да рисувам ”, “Аз не мога да пея ”, “Аз не мога да танцувам ”. За страдание, описът може да бъде много дълъг.
А за какво е значимо, да умеем да се показваме и образно? И какво в действителност озвачава да умееш да визуализираш това, което искаш да кажеш?
Когато умеем да се показваме образно, ние владеем още един, и то повсеместен, език. Кaто поддържаме думите ни с облици, посланията ни стават по-разбираеми и запаметяващи се. Вярвам, че това умеене е скъпо за всеки: както за преподаватели, търговци, мениджъри, по този начин и за всеки един родител.
E дин облик „ приказва ” колкото 1000 думи - по този начин ли е?
Отдавна е потвърдено, че болшинството от хората мислят в облици. Т.е. когато чуем думата “хвърчило ”, ние като че ли го виждаме да се рее пред очите ни. Не виждаме изписаната дума “хвърчило ”. Затова и когато забележим един облик, той се възприема с доста по-голяма лекост от мозъка ни, носи ни за по-кратко време по-голямо количество информация спрямо една записана дума.
Знам, че същински обичаш това, с което се занимаваш. Кое е най-хубавото в специалността на обучителя?
Ooo, има толкоз хубави неща в нашата специалност! Може би най-хубавото е, че самият ти не спираш нито за момент да се учиш – и това ти е работата! Не е ли прелестно? Прекрасно е също да виждаш по какъв начин за минути в началото въздържаните погледи на хората против теб стартират да се стоплят, да искрят, да излъчват съпричастие и вдъхновение.
Разкажи ни някоя забавна и вдъхновяваще преживелица, обвързвана с образованията, които водиш.
За мен е ужасно вдъхновяващо всякога, когато по време на образование някой участник възкликне: “Ама това аз ли го нарисувах?! Не може да бъде! ” Да, просто този човек си е дал “втори късмет ”, oсмелил се е да пристъпи границите на познатото.
От персонален опит мога да кажа, че това свързване с създателя в теб ти дава мощен прилив на сила и ентусиазъм. Аз имам вяра, че моята персонална задача е да сътворявам среда, в която хората да се свързват с създателя в себе си - да преоткриват виталността и красотата и да стартират я влагат във всичко, което вършат.
Това е и главният смисъл и тайничка цел на моите уъркшопи за визуализиране на хрумвания - имам вяра, че всеки има потребност да преоткрие и освободи тази съзидателна сила. И по-късно да я вложи в това, което прави. Да изразиш създателя в себе си за мен не значи внезапно да започнеш да рисуваш невероятни картини, на които всеки да се възхищава. Убедена съм, че всяка наша ежедневна активност може, би трябвало да носи искрицата на вдъхновението и творчеството - да вземем за пример приготвянето на закуската за децата или съставянето на екселска таблица или пък решението да се осмелиш за идната презентация да не използваш stock изображения, а просто да нарисуваш концепциите си.
Обучения на Светла са фокусирани върху развиването на креативното и образното мислене, като своята персонална задача в ролята и на обучител тя вижда в това да основава среда, в която хората да се свързват с създателя в себе си. За скрития креативен капацитет, който носи всеки от нас, за мита, че “не всеки може да рисува ” и за силата на образния език - споделям с вас нейната извънредно забавна позиция.
Светла, по какъв начин се случи по този начин, че стартира да се занимаваш с образования и то тъкмо в областта на креативното и образното мислене?
Започнах да повеждам образования преди девет години, когато с по-голямата ми сестра и с наша доста близка другарка стартирахме дребна консултантска компания за човешки запаси. Всъщност, ползата към образното мислене се породи от напълно прагматични аргументи – когато подготвях образованията ми, все не можех да попадна на илюстрации и фотоси, които да ми харесват като хармония и по едно и също време с това да дават отговор на конкретнoто ми търсене. Така, лека-полека, започнах да се опитвам сама да илюстрирам образователните материали. С времето разбрах, че доста от сътрудниците ми по света, които се занимават с образования, са развили това умеене до виртуозност. И по този начин, започнах да си закупувам купища литература по тематиката, приключих профилирано образование към една немска консултантска компания и ето ме през днешния ден, тук с теб да си приказваме по тематиката.
С времето с изненада започнах да откривам, че аз, която в никакъв случай не се бях занимавала с изобразяване, в действителност мога да илюстрирам сносно мислите и концепциите ми. Дадох си сметка, че когато върша илюстрации за моите образования, изпитвам същинско наслаждение, допирам се до виталната, креативната част в мен самата. Това ми дава неимоверно доста сила и ентусиазъм за работа, за живот. Стана сякаш по този начин, че професионалното ми и персонално развиване удостовери теоретичните ми знания за креативното мислене, които бях събрала през последните години.
Ти вярваш, че безусловно всеки от нас има креативен капацитет, който просто би трябвало да бъде открит и да се развива...
Разбира се, че е по този начин! Повечето от нас схващат креативния капацитет като някаква изключителна заложба, която едвам малко на брой имат. Убедена съм, че всеки един от нас носи тази характерна креативна виталност, която има потребност да излезе нескрито. Вярвам, че тази сила се показва най-добре посредством естествените ни пристрастености и способности – един я показва, като рисува, различен – като намира решения на заплетени финансови въпроси, трети – като лекува.
Категорична си, че даже и тези, които са твръде уверени, че не могат да рисуват, в действителност могат? Това ли демонстрира опитът от образованията, които си водила до в този момент?
Да. Всеки път болшинството от участниците си потеглят окрилени и въодушевени. Може би въпреки всичко би трябвало да уточним какво имаме поради с “мога да рисувам ”. От моя позиция това е умеенето да показваме мислите си в илюстрации. Строго видяно, умеенето да пишем ръкописно е надалеч по-сложна активност от рисуването на обикновени взаимосвързани облици. Което значи, че всички, които могат да пишат ръкописно, би трябвало да умеят да рисуват с лекост. Само че множеството от нас не са упражнявали задоволително дълго това умеене. И съвсем всички ние имаме нашите си ограничаващи вярвания. Какво в действителност е това?
Интересно е, че някои психолози на ранното развите назовават “фундаментална стъпка ” в самостоятелното развиване на индивида момента, в който той, като бебе на възраст 6-7 месеца, за първи път е размазал кашата по масата. Т.е. почнал е да осъзнава, че с дейностите си може да остави трайна диря в заобикалящата го среда. Това са в действителност и първите опити на човек да се показва образно. Само че тъкмо това е моментът, в който се намесва и “нормата ”. Не е обществено задоволително да размазваме храната по масата. Не е обществено задоволително да рисуваме по стените. Не е обществено задоволително конят, който сме нарисували, да е зелен и на всичкото от горната страна да наподобява на динозавър.
Повечето възрастни са уверени, че е извънредно значимо конят, който детето е нарисувал, да наподобява на същински кон. Не ни интересува по какъв начин то го вижда или по какъв начин желае да го види. Крайният резултат става по-голям от процеса. Отъждествяваме умеенето да копираш действителността с гения.
И по този начин, прекарване след прекарване, нормално най-късно до 7-8 годишна възраст, с помощта на противоположната връзка на средата, всеки от нас към този момент “знае ” дали може да рисува или не. Когато чуем думата “хвърчило ”, ние като че ли го виждаме да се рее пред очите ни. Не виждаме изписаната дума “хвърчило ”.Всъщност, става дума за така наречен органичаващи вярвания, които с времето, нормално поради мненията на другояче доброжелателни родители и преподаватели, стават неизменима част от визията на всеки от нас за себе си: “Аз не мога да рисувам ”, “Аз не мога да пея ”, “Аз не мога да танцувам ”. За страдание, описът може да бъде много дълъг.
А за какво е значимо, да умеем да се показваме и образно? И какво в действителност озвачава да умееш да визуализираш това, което искаш да кажеш?
Когато умеем да се показваме образно, ние владеем още един, и то повсеместен, език. Кaто поддържаме думите ни с облици, посланията ни стават по-разбираеми и запаметяващи се. Вярвам, че това умеене е скъпо за всеки: както за преподаватели, търговци, мениджъри, по този начин и за всеки един родител.
E дин облик „ приказва ” колкото 1000 думи - по този начин ли е?
Отдавна е потвърдено, че болшинството от хората мислят в облици. Т.е. когато чуем думата “хвърчило ”, ние като че ли го виждаме да се рее пред очите ни. Не виждаме изписаната дума “хвърчило ”. Затова и когато забележим един облик, той се възприема с доста по-голяма лекост от мозъка ни, носи ни за по-кратко време по-голямо количество информация спрямо една записана дума.
Знам, че същински обичаш това, с което се занимаваш. Кое е най-хубавото в специалността на обучителя?
Ooo, има толкоз хубави неща в нашата специалност! Може би най-хубавото е, че самият ти не спираш нито за момент да се учиш – и това ти е работата! Не е ли прелестно? Прекрасно е също да виждаш по какъв начин за минути в началото въздържаните погледи на хората против теб стартират да се стоплят, да искрят, да излъчват съпричастие и вдъхновение.
Разкажи ни някоя забавна и вдъхновяваще преживелица, обвързвана с образованията, които водиш.
За мен е ужасно вдъхновяващо всякога, когато по време на образование някой участник възкликне: “Ама това аз ли го нарисувах?! Не може да бъде! ” Да, просто този човек си е дал “втори късмет ”, oсмелил се е да пристъпи границите на познатото.
От персонален опит мога да кажа, че това свързване с създателя в теб ти дава мощен прилив на сила и ентусиазъм. Аз имам вяра, че моята персонална задача е да сътворявам среда, в която хората да се свързват с създателя в себе си - да преоткриват виталността и красотата и да стартират я влагат във всичко, което вършат.
Това е и главният смисъл и тайничка цел на моите уъркшопи за визуализиране на хрумвания - имам вяра, че всеки има потребност да преоткрие и освободи тази съзидателна сила. И по-късно да я вложи в това, което прави. Да изразиш създателя в себе си за мен не значи внезапно да започнеш да рисуваш невероятни картини, на които всеки да се възхищава. Убедена съм, че всяка наша ежедневна активност може, би трябвало да носи искрицата на вдъхновението и творчеството - да вземем за пример приготвянето на закуската за децата или съставянето на екселска таблица или пък решението да се осмелиш за идната презентация да не използваш stock изображения, а просто да нарисуваш концепциите си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ