Очанка
Очанката наричана още очемилка или сълзица съставлява едногодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Живеничеви. Научното име на очанката Euphrasia officinalis L. идва от гръцки и в дословен превод значи „ наслада “ – една от Трите грации, която се отличавала със своето забавление. Както излиза наяве от наименованието, най-честата приложимост на очанката е обвързвана с проблемите на очите.
Има право или разклонено стебло, което доближава височина до 20 см. Цветовете на билката са бели или бледорозови, с красиво оцветени лилави линии и жълто леке. Очанката може да се откри в ливади, пасища и шубраци до 1800 метра надморска височина. Може да се откри в цялата страна, както и в съвсем цяла Европа /без крайните източни и южни части/.
За лечебните качества на очанка се загатва още през 1300 година, като се счита, че е видяна точно поради нежните лилави линии на венчелистчетата, които се оприличават на зачервени очи. Оттогава монасите почнали да отглеждат лековитото растение в своите градини. Очанката е била толкоз известна, че дори я възпявали в стихове и поеми. В тибетската медицина от дълго време се употребява като средство против конюнктивит, а в Исландия сокът от билката се ползва за обезболяване на очите.
Състав на очанката
В състава на лечебното растение влиза съвсем цялостен боеприпас от потребни, биологично дейни субстанции. Богата е на гликозиди, флавоноиди, бета-каротин, слузни и горчиви субстанции, тлъсти масла. Наземната част на очанката съдържа синьо багрило, галотанин, етерично масло, иридоида аукубин, леки следи от алкалоиди, холин, ферулова и кафеена киселина, стигмастерол.
Очанката е богата на витамини от В групата, А и С. Съдържа високи количества желязо и силиций, както и мед, цинк, манган, никел, хром, сребро, бор, магнезий. Всички те работят на биологично равнище и оказват влияние върху повода за дегенеративните и възпалителните промени на стъкловидното тялото и ретината.
Събиране и предпазване на очанка
Използваемата част от билката е наземната. Бере се по време на растежа, а точно – юли-август месец. Трябва да се изсуши на сянка или в сушилня, само че на температура не по-висока от 40 градуса. Допустимата мокрота при съхранението й е към 12%.
Срокът на валидност на нарязаната на дребни елементи очанка е две години, а цялата билка може да се съхранява до 3 години, без да загуби своите качества.
Ползи от очанката
Билкарите имат вяра, че очанката е билка, която може да реализира обилни резултати в битката против разнообразните очни болести. Смята се, че танините в нея работят удобно при изсушаване на лигавиците на очите.
Промивките няколко пъти на ден оказват помощ за при възпалени и зачервени очи, както и при мощни сърбежи. Билката доста сполучливо се ползва в лекуването на изтощени очи, конюнктивит, блефарит, ечемик, сенна хрема, инфектиране на слъзните канали, катаракта и петна по роговицата.
Танините, които се намират в очанката са мощно средство против респираторните проблеми. Отварата от очанка спомага за обособяване на секретите от белите дробове, които са насъбрани вследствие на настинки и алергии. Билката се отразява доста добре и на страдащите от синузит.
Очанката има мощно противовъзпалително и противоалергично деяние. Тя намалява вътреочното налягане и усъвършенства зрението като цяло. Поради тази причина се употребява необятно в офталмологията при парене и сълзене на очите. Използва се за профилактика на очните болести, без смисли какъв е техния генезис.
Дори при контузии на очите, при които е наранена роговица, очанката работи удобно и понижава възпалението и болката. Действа доста добре при отмалялост на очите, която е подбудена от изкуствено осветяване, слънчева светлина или изтощеност от работа. Очанката усъвършенства кръвообращението в мозъка, има спазмолитичен и седативен резултат.
Народна медицина с очанка
Очанката се употребява както външно, по този начин и вътрешно. В българската национална медицина билката се употребява при язва, жълтеница и разнородни стомашни проблеми. Освен това тя ускорява функционалностите на червата и стомаха, ободрява и ускорява апетита. Оказва благотворно въздействие върху целия организъм, отлично превантивно средство за очни болести.
Най-често външното приложение на очанката е обвързвано с изработката на компреси при гореизброените очни проблеми – изтощеност, конюнктивит, ечемик, блефарит и други За лекуване на конюнктивит и блефарит се смесват 2 чаши вода с 3 чаени лъжички очанка. Сместа се сварява, прецежда и се вършат топли очни бани или топли компреси.
За вътрешно приложение: в 500 мл вода се поставя 1 чаена лъжичка очанка и се сварява за 5 минути. Пие се 4 пъти на ден, по 50 мл преди всяко хранене.
Вреди от очанката
Бъдете доста деликатни с тази билка, тъй като в огромни количества тя е мощно отровна. Използвайте я по лекарско наставление и спазвайте точните дози. Не се предлага на бременни дами.
Очанката може да аргументи странични резултати като сълзене, сърбеж, нараснала светлочувствителност, оток по клепачите и промени в зрението. Известни са случаи на парене и гадене след орална приложимост.
