България остава на дъното в ЕС по продължителност на живота
Очакваната междинна дълготрайност на идния живот* общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2015 - 2017 година, е 74,8 години, като по отношение на предходния интервал (2014 - 2016 г.) тя се усилва с 0,1 години.
България дружно с Латвия и Литва (74,9 години) е измежду страните с най-ниска междинна дълготрайност на живота на популацията в Европейския съюз, а с най-висока са Испания (83,5) и Италия (83,4 години).
Различната смъртност при мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и другата междинна дълготрайност на живота при тези категории население.
Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71,3 години, до момента в който при дамите е със 7,1 години по-висока – 78,4 години, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). За интервала сред 2007 и 2017 година нарастването при мъжете е с 2 години, а при дамите - с 2,1 години.
Средната дълготрайност на живота на популацията в градовете е с 2,8 години по-висока (75,6 години) в сравнение с популацията в селата (72,8 години). Спрямо 2007 година за популацията в градовете нарастването е с 2,6 години, а за популацията в селата е с 1,3 години.
За лицата, достигнали възраст 65 навършени години, предстоящата дълготрайност на живота е 16,1 години, като за мъжете и дамите тя е надлежно 14,1 и 17,7 години. За периодa 2007 - 2017 година предстоящата дълготрайност на живота на лицата, навършили 65 години, се е нараснала с 1,3 години.
Очакваната дълготрайност на живота варира от 72,9 години в областите Враца и Монтана до 76,4 години в областите София (столица) и Кърджали, като общо в осем области тя е над междинната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, само че най- огромна е разликата сред двата пола в област Кюстендил (8 години), а н ай-малка - в област Шумен (5,9 години).
* Показателят за предстоящата дълготрайност на живота демонстрира междинната дълготрайност на идния живот на новородените при догадка за непроменяемост в интензивността на следената през дадена година повъзрастова смъртност.
България дружно с Латвия и Литва (74,9 години) е измежду страните с най-ниска междинна дълготрайност на живота на популацията в Европейския съюз, а с най-висока са Испания (83,5) и Италия (83,4 години).
Различната смъртност при мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и другата междинна дълготрайност на живота при тези категории население.
Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71,3 години, до момента в който при дамите е със 7,1 години по-висока – 78,4 години, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ). За интервала сред 2007 и 2017 година нарастването при мъжете е с 2 години, а при дамите - с 2,1 години.
Средната дълготрайност на живота на популацията в градовете е с 2,8 години по-висока (75,6 години) в сравнение с популацията в селата (72,8 години). Спрямо 2007 година за популацията в градовете нарастването е с 2,6 години, а за популацията в селата е с 1,3 години.
За лицата, достигнали възраст 65 навършени години, предстоящата дълготрайност на живота е 16,1 години, като за мъжете и дамите тя е надлежно 14,1 и 17,7 години. За периодa 2007 - 2017 година предстоящата дълготрайност на живота на лицата, навършили 65 години, се е нараснала с 1,3 години.
Очакваната дълготрайност на живота варира от 72,9 години в областите Враца и Монтана до 76,4 години в областите София (столица) и Кърджали, като общо в осем области тя е над междинната за страната. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, само че най- огромна е разликата сред двата пола в област Кюстендил (8 години), а н ай-малка - в област Шумен (5,9 години).
* Показателят за предстоящата дълготрайност на живота демонстрира междинната дълготрайност на идния живот на новородените при догадка за непроменяемост в интензивността на следената през дадена година повъзрастова смъртност.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ