България инвестира малко в профилактика и много в лекарства и болници
Очакваната междинна дълготрайност на живот на българите остава най-ниската в Европейски Съюз, въпреки да са се е повишила с три години в интервала 2000-2017 година. Основните аргументи за гибел са сърдечно-съдовите болести и онкологичните болести, което се дължи на необятно публикуваните нездравословни привички измежду българите като тютюнопушене, приложимост на алкохол и нездравословно хранене.
Наред с това профилактиката на болесттите у нас е едва развита и в нея се влага малко, до момента в който общественият запас се харчи главно за медикаменти и лекуване в болница. Това са някои от главните заключения от Доклада за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз и българския профил, показани в четвъртък в София от специалисти на Европейска комисия и Европейската обсерватория за здравни системи и политики. Докладът и профилите на обособените страни бяха оповестени от Европейска комисия в края на предходната година и удостоверяват трендовете от последните години, че българите живеят нездравословно, здравната система е неефективна и хората у нас доплащат най-вече от джоба си.
Колко влагаме в опазване на здравето и защо?
Макар размерът им да се е удвоил от 2005 година насам, разноските за опазване на здравето на глава от популацията в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в Европейски Съюз през 2017 година Това съставлява 8.1 % от Брутният вътрешен продукт, което е под междинната стойност за Европейски Съюз от 9.8 %, само че е по-високо от нивото в прилежащите страни. Директните заплащания от потребителите през 2017 година са най-високите в Европейски Съюз - 46.6 % (при приблизително 15.8 % в ЕС) и са главно за медикаменти и действия, които не се покриват от НЗОК като дентални услуги и дълготрайни грижи, изясни Ане Шпрангер, специалист от Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Измерени като дял от общите разноски, разноските на България за лекарствени артикули са най-високите в Европейски Съюз ( 43 %), само че в безусловно изражение (567 евро на човек) са едвам малко по-високи от междинните за Европейски Съюз (522 евро).
Наред с това профилактиката на болесттите у нас е едва развита и в нея се влага малко, до момента в който общественият запас се харчи главно за медикаменти и лекуване в болница. Това са някои от главните заключения от Доклада за положението на опазването на здравето в Европейски Съюз и българския профил, показани в четвъртък в София от специалисти на Европейска комисия и Европейската обсерватория за здравни системи и политики. Докладът и профилите на обособените страни бяха оповестени от Европейска комисия в края на предходната година и удостоверяват трендовете от последните години, че българите живеят нездравословно, здравната система е неефективна и хората у нас доплащат най-вече от джоба си.
Колко влагаме в опазване на здравето и защо?
Макар размерът им да се е удвоил от 2005 година насам, разноските за опазване на здравето на глава от популацията в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в Европейски Съюз през 2017 година Това съставлява 8.1 % от Брутният вътрешен продукт, което е под междинната стойност за Европейски Съюз от 9.8 %, само че е по-високо от нивото в прилежащите страни. Директните заплащания от потребителите през 2017 година са най-високите в Европейски Съюз - 46.6 % (при приблизително 15.8 % в ЕС) и са главно за медикаменти и действия, които не се покриват от НЗОК като дентални услуги и дълготрайни грижи, изясни Ане Шпрангер, специалист от Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Измерени като дял от общите разноски, разноските на България за лекарствени артикули са най-високите в Европейски Съюз ( 43 %), само че в безусловно изражение (567 евро на човек) са едвам малко по-високи от междинните за Европейски Съюз (522 евро).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ