Еврокомисията предвижда по-бавен растеж у нас
Очаква се икономическият напредък в България да се забави през тази и през идната година и да се възвърне през 2025 година
Това демонстрира огласената през днешния ден есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.
След положителни индикатори през 2022 г, през тази година износът у нас ще се свие заради намалялото търсене извън, след което отново ще скочи. Очаква се и мощно стесняване на вноса за 2023 година след забележителното му увеличение преди година.
Очаква се краткотрайна застоялост на домашното ползване в края на тази и началото на идната година, след което следва сдържан растеж.
Инфлацията би трябвало да се забави още, въпреки и с по-бавно движение.
Държавният недостиг леко ще се повиши през 2023 година заради по-високите разноски за увеличени пенсии и заплати, утвърдени със закон през предходните години.
По-бавен растеж на Брутният вътрешен продукт
Ръстът на брутния вътрешен артикул спадна от 3,8% през 2022 година на 2 на 100 през първата половина на 2023 година Икономическа интензивност понесе отрицателни резултати заради слабото външно търсене след напредък на износа през 2022 година Частното ползване способства позитивно за растежа в този интервал заради удобната обстановка на трудовия пазар.
Силното струпване на материални ресурси през 2021 година и първата половина на 2022 година стана мощно негативно през втората половина на 2022 година Намаляването продължи и през първата половина на тази година.
Обемът на вносни артикули и услуги също мощно спадна от началото на 2023 година заради свиването на износа и материалните ресурси, както и на обособени детайли от търсенето със доста наличие на импорт.
Очакваният растеж на Брутният вътрешен продукт с 2 % тази година ще бъде реалност заради към момента огромното частно ползване и свиващия се импорт. Очакванията са растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 година, след което да скочи на 2,6% през 2025 година
Към края на тази и началото на идната година разноските на семействата ще отбележат застой, защото ще бъдат наранени от планувания скок на лихвените проценти на дребно за тях. Частното ползване се чака да се разшири, въпреки и с по-умерен темп. Това ще се случи в сходства с по-бавното повдигане на заплатите.
Очакванията са износът още веднъж да скочи към края на 2023 година, да нарасне с 4% през 2024 година и с 2,6% през 2025 година Това ще бъде отражение на възобновяване на пазарите за експорт. Базовият резултат от постоянния експорт през 2022 година, най-много на ток, се отразява отрицателно на растежа през 2023 година, само че по-късно ще изчезне.
Бруто образуването на главен капитал би трябвало да се усили през идващите две години. Движеща мощ ще бъдат обществените вложения, в това число плановете, финансирани по Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ). Материалните ресурси ще имат слаб принос върху прогнозите за вътрешното търсене. Смяната на източника на растежа, който ще бъде износът, ще вдигне и вноса.
Рисковете за макроикономическата вероятност са мощно уравновесени. От една страна, затегнатият трудов пазар, смесен с по-бавния ход на затегнатите зад граница условия за финансиране на локалната стопанска система, заплашва с напредък, по-голям от капацитета. От друга страна, забавеното асимилиране на еврофондове и използването на българския народен проект за възобновяване и резистентност може да докара до по-слаби вероятности за растежа.
Постепенно намаляване на натиска върху разноските за заплати
Като цяло пазарът на труда остава затегнат с безработица 4,5% през август 2023 година Има обаче избрани сигнали за привършване на облагите от заетостта.
Безработицата скочи с 0,5 процентни пункта след спада през януари 2023 година През първите седем месеца на тази година новите наемания спаднаха с 12 на 100 в съпоставяне със същия интервал преди година.
След мощния скок на номиналните заплати от средата на 2022 година насам за справяне с насъбраната инфлация, ръстът им стана сдържан през първата половина на 2023 година дружно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази наклонност да продължи, като понижи последователно натиска върху разноските за заплати.
Забавяне на инфлацията, въпреки и с по-слаби темпове
Годишната инфлация на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) спадна от 14,3% в края на 2022 година на 6,4% през септември 2023 година Спаднаха всичките й съставни елементи.
Най-голям принос за това имат цените на силата и храните. Същите съставни елементи подвигнаха инфлацията през 2022 година Над прогнозния небосвод упованията са по-леко закъснение на инфлацията поради намалелите базови резултати от 2022 година, скорошното повишаване на интернационалните цени на петрола и по-постоянната инфлация в областта на услугите. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 година, а по-късно да се забави още повече до 4% през 2024 година и 2,9% през 2025 година
Умерен скок на държавния недостиг
След като дефицитът понижа на 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, упованията са той леко да се повиши на 3% през 2023 г.
Правителството утвърди увеличение на заплатите и пенсиите през предходните години и това ще коства на бюджета към 4% от Брутният вътрешен продукт през тази година. Ефектът бе омекотен от компенсиращи ограничения като повишение на събираемостта на налозите и установяването на дял от 100 % за държавните предприятия. Същевременно за преодоляване на недостига помогнаха и други събития като частичния еволюционен отвод от ограниченията за намаляване на резултата от високите цени на силата. Оставащите в действие през 2023 година ограничения са напълно финансирани от солидарна вноска от енергийния бранш. В резултат се чака общите чисти бюджетни разноски за обвързваните с енергетиката ограничения да съставляват 0,8% от Брутният вътрешен продукт за 2023.
Приходите също бяха облагодетелствани от налозите, по-голямото ползване и скока на цените. Предвижда се през 2024 година държавният недостиг да остане 3% от Брутният вътрешен продукт.
Приходите от налози ще намалеят в сходство с икономическата вероятност. Очакват се обаче избрани позитивни резултати от ограниченията в поддръжка на събирането и от постепенния цялостен отвод от обвързваните с енергетиката ограничения.
Публичните вложения ще останат много постоянни. Но предстоящият резултат върху недостига ще бъде омекотен с помощта на по-високите доходи, идващи от Европейски Съюз, най-много на Механизма за възобновяване и резистентност.
Очакванията за недостига през 2025 година са да бъде 3,2% от Брутният вътрешен продукт. Той ще бъде обиден основно от закупуването на военно съоръжение с обща краткотрайна цена от съвсем 7% от Брутният вътрешен продукт.
Общото съответствие на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт ще се усили от 22,6% през 2022 година на 26,1% до 2025 година
Рисковете пред финансовата вероятност за България понижават, защото непрекъснатите нараствания на заплатите и пенсиите ще бъдат изцяло обезщетени след 2023 година
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това демонстрира огласената през днешния ден есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.
След положителни индикатори през 2022 г, през тази година износът у нас ще се свие заради намалялото търсене извън, след което отново ще скочи. Очаква се и мощно стесняване на вноса за 2023 година след забележителното му увеличение преди година.
Очаква се краткотрайна застоялост на домашното ползване в края на тази и началото на идната година, след което следва сдържан растеж.
Инфлацията би трябвало да се забави още, въпреки и с по-бавно движение.
Държавният недостиг леко ще се повиши през 2023 година заради по-високите разноски за увеличени пенсии и заплати, утвърдени със закон през предходните години.
По-бавен растеж на Брутният вътрешен продукт
Ръстът на брутния вътрешен артикул спадна от 3,8% през 2022 година на 2 на 100 през първата половина на 2023 година Икономическа интензивност понесе отрицателни резултати заради слабото външно търсене след напредък на износа през 2022 година Частното ползване способства позитивно за растежа в този интервал заради удобната обстановка на трудовия пазар.
Силното струпване на материални ресурси през 2021 година и първата половина на 2022 година стана мощно негативно през втората половина на 2022 година Намаляването продължи и през първата половина на тази година.
Обемът на вносни артикули и услуги също мощно спадна от началото на 2023 година заради свиването на износа и материалните ресурси, както и на обособени детайли от търсенето със доста наличие на импорт.
Очакваният растеж на Брутният вътрешен продукт с 2 % тази година ще бъде реалност заради към момента огромното частно ползване и свиващия се импорт. Очакванията са растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 година, след което да скочи на 2,6% през 2025 година
Към края на тази и началото на идната година разноските на семействата ще отбележат застой, защото ще бъдат наранени от планувания скок на лихвените проценти на дребно за тях. Частното ползване се чака да се разшири, въпреки и с по-умерен темп. Това ще се случи в сходства с по-бавното повдигане на заплатите.
Очакванията са износът още веднъж да скочи към края на 2023 година, да нарасне с 4% през 2024 година и с 2,6% през 2025 година Това ще бъде отражение на възобновяване на пазарите за експорт. Базовият резултат от постоянния експорт през 2022 година, най-много на ток, се отразява отрицателно на растежа през 2023 година, само че по-късно ще изчезне.
Бруто образуването на главен капитал би трябвало да се усили през идващите две години. Движеща мощ ще бъдат обществените вложения, в това число плановете, финансирани по Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ). Материалните ресурси ще имат слаб принос върху прогнозите за вътрешното търсене. Смяната на източника на растежа, който ще бъде износът, ще вдигне и вноса.
Рисковете за макроикономическата вероятност са мощно уравновесени. От една страна, затегнатият трудов пазар, смесен с по-бавния ход на затегнатите зад граница условия за финансиране на локалната стопанска система, заплашва с напредък, по-голям от капацитета. От друга страна, забавеното асимилиране на еврофондове и използването на българския народен проект за възобновяване и резистентност може да докара до по-слаби вероятности за растежа.
Постепенно намаляване на натиска върху разноските за заплати
Като цяло пазарът на труда остава затегнат с безработица 4,5% през август 2023 година Има обаче избрани сигнали за привършване на облагите от заетостта.
Безработицата скочи с 0,5 процентни пункта след спада през януари 2023 година През първите седем месеца на тази година новите наемания спаднаха с 12 на 100 в съпоставяне със същия интервал преди година.
След мощния скок на номиналните заплати от средата на 2022 година насам за справяне с насъбраната инфлация, ръстът им стана сдържан през първата половина на 2023 година дружно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази наклонност да продължи, като понижи последователно натиска върху разноските за заплати.
Забавяне на инфлацията, въпреки и с по-слаби темпове
Годишната инфлация на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) спадна от 14,3% в края на 2022 година на 6,4% през септември 2023 година Спаднаха всичките й съставни елементи.
Най-голям принос за това имат цените на силата и храните. Същите съставни елементи подвигнаха инфлацията през 2022 година Над прогнозния небосвод упованията са по-леко закъснение на инфлацията поради намалелите базови резултати от 2022 година, скорошното повишаване на интернационалните цени на петрола и по-постоянната инфлация в областта на услугите. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 година, а по-късно да се забави още повече до 4% през 2024 година и 2,9% през 2025 година
Умерен скок на държавния недостиг
След като дефицитът понижа на 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, упованията са той леко да се повиши на 3% през 2023 г.
Правителството утвърди увеличение на заплатите и пенсиите през предходните години и това ще коства на бюджета към 4% от Брутният вътрешен продукт през тази година. Ефектът бе омекотен от компенсиращи ограничения като повишение на събираемостта на налозите и установяването на дял от 100 % за държавните предприятия. Същевременно за преодоляване на недостига помогнаха и други събития като частичния еволюционен отвод от ограниченията за намаляване на резултата от високите цени на силата. Оставащите в действие през 2023 година ограничения са напълно финансирани от солидарна вноска от енергийния бранш. В резултат се чака общите чисти бюджетни разноски за обвързваните с енергетиката ограничения да съставляват 0,8% от Брутният вътрешен продукт за 2023.
Приходите също бяха облагодетелствани от налозите, по-голямото ползване и скока на цените. Предвижда се през 2024 година държавният недостиг да остане 3% от Брутният вътрешен продукт.
Приходите от налози ще намалеят в сходство с икономическата вероятност. Очакват се обаче избрани позитивни резултати от ограниченията в поддръжка на събирането и от постепенния цялостен отвод от обвързваните с енергетиката ограничения.
Публичните вложения ще останат много постоянни. Но предстоящият резултат върху недостига ще бъде омекотен с помощта на по-високите доходи, идващи от Европейски Съюз, най-много на Механизма за възобновяване и резистентност.
Очакванията за недостига през 2025 година са да бъде 3,2% от Брутният вътрешен продукт. Той ще бъде обиден основно от закупуването на военно съоръжение с обща краткотрайна цена от съвсем 7% от Брутният вътрешен продукт.
Общото съответствие на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт ще се усили от 22,6% през 2022 година на 26,1% до 2025 година
Рисковете пред финансовата вероятност за България понижават, защото непрекъснатите нараствания на заплатите и пенсиите ще бъдат изцяло обезщетени след 2023 година
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ