В парламента играта Ти ли ме бутна? стана масов спорт
Обясняваме с думи елементарни. Преди съветската инвазия в Украйна взаимоотношенията сред ръководещи и съпротива бяха неприятни на усет и аромат, само че някак си всички успяваха да ги оставят в границите на благоприличието. Същото може да се каже и за връзките сред съдружните сътрудници, без значение от това дали " сдружението " им ръководи, или обикаля в близост и се готви за скок.
С парламентарните избори през ноември 2021 година, разпадането на старите обединения и образуването на нови " клубове по ползи " завърши, а съветската инвазия в Украйна просто форсира рухването на маските.
В момента държавното управление е заело кръгова защита и се чуди от кое място да подхване решаването на най-тежките и най-спешни проблеми на обществото, бизнеса и страната.
Управляващото болшинство в Народното събрание продължава обществено да показва състрадание, само че " уединено " всяка партия кара " подопечните " й парламентарни комисии да работят главно по нейния дневен ред. Който, необичайно за какво, някак несъзнателно се разминава с настоящия дневен ред на изпълнителната власт и даже на обществото.
Парламентарната съпротива - и тя раздвоена, нещо като като Доктор Джекил и Мистър Хайд. В пленарната зала и по комисиите депутатите на ГЕРБ-СДС и " Възраждане " показват взаимна и зле прикрита нетърпимост, само че стане ли дума за пасивна опозиция и открит протест на държавното управление, в ход влиза античната максима " Врагът на врага ми е мой другар! " Нещо като единодушие на Рубльов и Копейкин.
Колкото до извънпарламентарната съпротива, отпред с Мая Манолова, Татяна Дончева, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Светльо Витков и всички останали участници в масовката на така наречен политическа сцена, те просто се разтвориха в небитието. Заради личната си неплатежоспособност, несъмнено, а не поради интелектуалната и идеологическа мощност на партиите, докопали се до държавните дотации.
Краткият обзор на тазседмичния дневен ред на националното посланичество и обособените комисии, както и на импортираните и разпределени за работа проектозакони потвърждава, че казаното дотук си е най-чиста истина.
Във вторник (8 март), да вземем за пример, народните представители разстреляха цели два часа и половина за блиц надзор, който умерено можеха да проведат и след... месец и половина, да речем. Или след една година, когато над главите ни не виси война с всички произлизащи от това последствия - енергийна рецесия, инфлация, провален летен туристически сезон и какво ли не още.
" Сбирката " беше афиширана като изключителна, което предполагаше някаква такава логическа структура: депутатите питат - министрите дават отговор - депутатите оферират разновидности, по които законодателната власт улеснява живота на изпълнителната " такава ".
Нищо сходно. Зададени бяха общо 10 въпроса. Премиерът Кирил Петков трябваше да дава отговор 7 от тях:
- за цената на хляба - на Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС);
- за сигналите до основния прокурор - на Йордан Цонев (ДПС);
- за доставките на газ - на Виктория Василева ( " ИТН " );
- за покачването на цените на горивата - на Мартин Димитров ( " Демократична България " );
- за филантропичната помощ за Украйна - на Костадин Костадинов ( " Възраждане " );
- за евакуацията на български жители от Украйна - на Станислав Анастасов (ДПС);
- за глобите против Русия - на Цончо Ганев ( " Възраждане " ).
Както се вижда и с невъоръжено око, нито един блиц-въпрос. Не си струваше министър председателят да прекара в Народното събрание към час и половина. Просто по този начин - с цел да не троши хатъра на националното посланичество и да не дава мотив на опозицията да го съпоставя с Бойко Борисов, за който ходенето в Народното събрание бе еднакво на влизане в огнище на чума или бубонна болест.
Не ни разбирайте неправилно. Депутатите имат право да привикват премиера когато и по каквито въпроси им хрумне, а той е задължен да се яви на " килимчето ". Ситуацията обаче е такава, че всички по едно и също време нямаме никакво време за губене. Или за робуване на персонални и партийни прищявки.
На всички тези въпроси можеха да отговорят отрасловите министри по време на естествен парламентарен надзор. А на 8 март сутринта депутатите и премиера да свършат нещо в действителност свястно за страната и потребно за украинските бежанци.
Делян Добрев обаче мазета рибата и освен сграбчи палмата на шампионата, ами я отмъкна дружно с корените.
Въпросът му беше насочен към вицепремиера и министър на районното развиване Гроздан Караджов и тъй като е с фундаментално значение освен за решаването на рецесията в Украйна, ами и за одобряване на концепцията за международен мир като пътеводна светлина, ще го цитираме в цялостния му искра: " Колко моста над Дунав и какъв брой тунела ще бъдат издигнати в границите на мандата на държавното управление, ръководено от Кирил Петков? "
Какво отговори Гроздан Караджов няма никакво значение. Защото даже и половин мост да не бъде издигнат, държавното управление на Кирил Петков не би трябвало д оси никаква отговорност. Обяснимо е за какво - след двегодишна пандемия и посред война, чиито последици ще разчистваме най-малко три години напред, какъв тъкмо субект може да зададе сходен въпрос? И то в случай, че преди 9 години личното ти държавно управление даде обещание да построи 7 автомагистрали за 7 години, само че не направи безусловно нищо по въпроса?
Не по-различно е ситуацията и във връзка с законодателната активност на националното ни посланичество. ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Възраждане " като че ли си играят на някаква тяхна си игричка, в която създателите на най-безсмисления план печелят всичко и вечно. В това отношение " възрожденците " на Костадинов избиват освен рибата, само че и всичко, което мърда под камъните, във вировете и подмолите. Идеите им, които към този момент заслужават да влязат вечно в пантеона на законодателните недоразумения са три:
- Проект на Закон за българския език,
- Проектозакон за анулация на Закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска (т. нар. Закон за досиетата на Държавна сигурност);
- Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за държавния щемпел и националното знаме на Република България.
Лелеее, за малко да изтървем сензацията - на 9 март, тъкмо две седмици след началото на войната и 6 дни откогато Костадин Костадинов получи 10-годишна възбрана да влиза в Украйна като готован на Путин, той и още деветима негови сътрудници от " Възраждане " внесоха в деловодството на парламента Законопроект за използването, култивирането и търговията с трюфели!
Ако не с това, с каквото тогава би трябвало да се занимава опозицията? Ами най-малкото с две неща:
Първо - като не желае да оказва помощ, по-добре да не пречи.
И второ - от парламентарната естрада да вземе и да изясни на гласоподавателите си каква е разликата сред сегашната съветска инвазия в Украйна и влизането на Съединени американски щати и сътрудници в Ирак преди 19 години, да вземем за пример. Или за какво Брюксел и Вашингтон признават Косово, само че не признават Донецк и Луганск? Ако им стиска, несъмнено...
Инак на всички ни е ясно, че войната в Украйна гони една единствена цел - да разпарчетоса още веднъж Европа. Или да я трансформира в манерка, която от време на време ще се полюшва я на колана с кобурите, я на поясока със сабята...
С парламентарните избори през ноември 2021 година, разпадането на старите обединения и образуването на нови " клубове по ползи " завърши, а съветската инвазия в Украйна просто форсира рухването на маските.
В момента държавното управление е заело кръгова защита и се чуди от кое място да подхване решаването на най-тежките и най-спешни проблеми на обществото, бизнеса и страната.
Управляващото болшинство в Народното събрание продължава обществено да показва състрадание, само че " уединено " всяка партия кара " подопечните " й парламентарни комисии да работят главно по нейния дневен ред. Който, необичайно за какво, някак несъзнателно се разминава с настоящия дневен ред на изпълнителната власт и даже на обществото.
Парламентарната съпротива - и тя раздвоена, нещо като като Доктор Джекил и Мистър Хайд. В пленарната зала и по комисиите депутатите на ГЕРБ-СДС и " Възраждане " показват взаимна и зле прикрита нетърпимост, само че стане ли дума за пасивна опозиция и открит протест на държавното управление, в ход влиза античната максима " Врагът на врага ми е мой другар! " Нещо като единодушие на Рубльов и Копейкин.
Колкото до извънпарламентарната съпротива, отпред с Мая Манолова, Татяна Дончева, Валери Симеонов, Волен Сидеров, Светльо Витков и всички останали участници в масовката на така наречен политическа сцена, те просто се разтвориха в небитието. Заради личната си неплатежоспособност, несъмнено, а не поради интелектуалната и идеологическа мощност на партиите, докопали се до държавните дотации.
Краткият обзор на тазседмичния дневен ред на националното посланичество и обособените комисии, както и на импортираните и разпределени за работа проектозакони потвърждава, че казаното дотук си е най-чиста истина.
Във вторник (8 март), да вземем за пример, народните представители разстреляха цели два часа и половина за блиц надзор, който умерено можеха да проведат и след... месец и половина, да речем. Или след една година, когато над главите ни не виси война с всички произлизащи от това последствия - енергийна рецесия, инфлация, провален летен туристически сезон и какво ли не още.
" Сбирката " беше афиширана като изключителна, което предполагаше някаква такава логическа структура: депутатите питат - министрите дават отговор - депутатите оферират разновидности, по които законодателната власт улеснява живота на изпълнителната " такава ".
Нищо сходно. Зададени бяха общо 10 въпроса. Премиерът Кирил Петков трябваше да дава отговор 7 от тях:
- за цената на хляба - на Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС);
- за сигналите до основния прокурор - на Йордан Цонев (ДПС);
- за доставките на газ - на Виктория Василева ( " ИТН " );
- за покачването на цените на горивата - на Мартин Димитров ( " Демократична България " );
- за филантропичната помощ за Украйна - на Костадин Костадинов ( " Възраждане " );
- за евакуацията на български жители от Украйна - на Станислав Анастасов (ДПС);
- за глобите против Русия - на Цончо Ганев ( " Възраждане " ).
Както се вижда и с невъоръжено око, нито един блиц-въпрос. Не си струваше министър председателят да прекара в Народното събрание към час и половина. Просто по този начин - с цел да не троши хатъра на националното посланичество и да не дава мотив на опозицията да го съпоставя с Бойко Борисов, за който ходенето в Народното събрание бе еднакво на влизане в огнище на чума или бубонна болест.
Не ни разбирайте неправилно. Депутатите имат право да привикват премиера когато и по каквито въпроси им хрумне, а той е задължен да се яви на " килимчето ". Ситуацията обаче е такава, че всички по едно и също време нямаме никакво време за губене. Или за робуване на персонални и партийни прищявки.
На всички тези въпроси можеха да отговорят отрасловите министри по време на естествен парламентарен надзор. А на 8 март сутринта депутатите и премиера да свършат нещо в действителност свястно за страната и потребно за украинските бежанци.
Делян Добрев обаче мазета рибата и освен сграбчи палмата на шампионата, ами я отмъкна дружно с корените.
Въпросът му беше насочен към вицепремиера и министър на районното развиване Гроздан Караджов и тъй като е с фундаментално значение освен за решаването на рецесията в Украйна, ами и за одобряване на концепцията за международен мир като пътеводна светлина, ще го цитираме в цялостния му искра: " Колко моста над Дунав и какъв брой тунела ще бъдат издигнати в границите на мандата на държавното управление, ръководено от Кирил Петков? "
Какво отговори Гроздан Караджов няма никакво значение. Защото даже и половин мост да не бъде издигнат, държавното управление на Кирил Петков не би трябвало д оси никаква отговорност. Обяснимо е за какво - след двегодишна пандемия и посред война, чиито последици ще разчистваме най-малко три години напред, какъв тъкмо субект може да зададе сходен въпрос? И то в случай, че преди 9 години личното ти държавно управление даде обещание да построи 7 автомагистрали за 7 години, само че не направи безусловно нищо по въпроса?
Не по-различно е ситуацията и във връзка с законодателната активност на националното ни посланичество. ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Възраждане " като че ли си играят на някаква тяхна си игричка, в която създателите на най-безсмисления план печелят всичко и вечно. В това отношение " възрожденците " на Костадинов избиват освен рибата, само че и всичко, което мърда под камъните, във вировете и подмолите. Идеите им, които към този момент заслужават да влязат вечно в пантеона на законодателните недоразумения са три:
- Проект на Закон за българския език,
- Проектозакон за анулация на Закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска (т. нар. Закон за досиетата на Държавна сигурност);
- Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за държавния щемпел и националното знаме на Република България.
Лелеее, за малко да изтървем сензацията - на 9 март, тъкмо две седмици след началото на войната и 6 дни откогато Костадин Костадинов получи 10-годишна възбрана да влиза в Украйна като готован на Путин, той и още деветима негови сътрудници от " Възраждане " внесоха в деловодството на парламента Законопроект за използването, култивирането и търговията с трюфели!
Ако не с това, с каквото тогава би трябвало да се занимава опозицията? Ами най-малкото с две неща:
Първо - като не желае да оказва помощ, по-добре да не пречи.
И второ - от парламентарната естрада да вземе и да изясни на гласоподавателите си каква е разликата сред сегашната съветска инвазия в Украйна и влизането на Съединени американски щати и сътрудници в Ирак преди 19 години, да вземем за пример. Или за какво Брюксел и Вашингтон признават Косово, само че не признават Донецк и Луганск? Ако им стиска, несъмнено...
Инак на всички ни е ясно, че войната в Украйна гони една единствена цел - да разпарчетоса още веднъж Европа. Или да я трансформира в манерка, която от време на време ще се полюшва я на колана с кобурите, я на поясока със сабята...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ