Българското общество промени отношението си към учителя, все повече млади и компетентни ще търсят тази професия
Образователната система се промени доста с навлизането на новите технологии и методики, преди беше нечувано чиновете да се подредят в кръг, а в този момент е процедура, споделя Весела Христова
Весела Христова е пенсиониран преподавател по история. Завършила е Немската гимназия в Бургас, където е и преподавала над 26 години. За себе си споделя, че професионалният и житейският ѝ път е бил изпълнен с отдаденост, грижа и любов към учениците. В годините си като учител е била основател за редица извънкласни форми НЕГ „ Гьоте ”, с цел да развие в допълнение капацитета на децата. Организатор е и на семинари по най-различна тема, която да работи като трамплин за придобиване на пълномощия, умения по дебатиране и забременяване на изобретателно мислене. Пенсионира се преди 2 години като основен преподавател, само че продължава да е отдадена на специалността, като в този момент е класен началник на 5 „ а ” клас.
-Г-жо Христова, в Деня на учителя през днешния ден неслучайно беседваме с Вас. Какво е да си преподавател цели 26 години и какво се промени за това време в програмата по история?
-Промениха се доста неща в години. Започнах работа в далечната 1994 година, когато поех първия си клас. Винаги съм се стремила да има нужната отдалеченост сред преподавател и възпитаник, само че и да не бъде издиган на фундамент преподавателят и да бъде недосегаем за децата, и надлежно да комуникира с тях мъчно. Това, сякаш първоначално беше по-трудно. С влизането ни в Европейски Съюз доста от нещата в учебно заведение се трансформираха. Има предпочитание от страна на МОН да олекоти учебниците и стратегиите, с цел да може освен да се плъзгаме по повърхността на материала и главите на учениците да бъдат просто пълнени с информация без да се прави изчерпателен разбор, преценка, изявление на персонално мнение и така нататък Именно да накараш ученика да даде своето персонално мнение бе доста мъчно първоначално. Сега това към този момент е доста по-лесно и даже децата дават рекомендации, от които можем и ние, учителите, да се учим. Това са младежи с доста огромен капацитет, които са нашето настояще и бъдеще. Има крачки напред в развиването на учебната система, само че не са огромни. В региона на историята би трябвало да се трансформират доста неща. Не е обработено добре да вземем за пример комунистическото минало. Много от нещата от тази ера би трябвало да се кажат, да се сложат на масата и да се изяснят. Има геополитическо въздействие в учебниците в история. Но очевидно с времето всичко ще си пристигна на мястото – до действителността. И децата няма единствено да учат обстоятелства, събития и личности-герои, само че и ще могат да оценят всичко това и да го проучват. За да бъдат готови за жители на Република България.
-От какво най-вече се вълнуват учениците по отношение на историята в този момент? Има ли разлика сред випуските преди и тези в този момент?
-Часовете даже бяха по-различни като методика. От 5-и клас нагоре учениците се вълнуват от едно само нещо – да им бъде забавно в час. Тоест те незабавно усещат дали учителят прави работата си с обич, или не. Преценят дали учителят ги обича, или не. Ако той не го прави, те няма да учат от него. Надявам се повече сътрудници да вършат по този начин, че децата да виждат, че си правят работата с обич.
-Има ли задоволително добре готови млади фрагменти, които могат да заместят хора като вас, да ви влязат в обувките и да поемат щафетата?
-Убедена съм, че има. Те са умни, готови, доста по-информирани от нас. Мисля, че просто би трябвало да бъдат подкрепяни и това може би е ролята на хора като мен – дадем доста от себе си на младите сътрудници, да ги поддържат и насочат, с цел да бъдат по-уверени и да придобият по-бързо нужния опит.
-От години се приказва за функционалната неначетеност. Нараства ли тя измежду учениците по ваши наблюдения?
-Като учител в Немската гимназия не мога да отговоря на този въпрос, тъй като когато в нашето учебно заведение по химия и биология бе извършен изпит по стратегия „ ПИЗА ”, се оказа, че нашите възпитаници са над междинното равнище по отношение на немските им връсници. Това беше голям триумф. Явно е обаче, че сътрудниците от другите учебни заведения имат такива проблеми и мисля, че в случай че програмата се насочи към избрани образователни заведения и избрани възпитаници, ще има доста по-голям триумф. Програмата би трябвало да се ориентира и към тяхната фамилна среда.
-Според вас би трябвало ли да има по всеки от предметите по един учебник? Сега има в някои случаи по 4-5 разнообразни, като всеки избира по кой да преподава.
-Грешката при писането на учебниците се състои в това, че малко в процеса се включват възпитаници. Обикновено те се пишат от академични преподаватели, които имат свое виждане, редуцират където преценяват и пускат труда на пазара без да е изкусен. Не желая да подценявам тяхната работа и признавам, че това, което са учили, и което са постигнали е почтено за почитание, само че би трябвало учителите да имат роля в процеса. Немскоговорещ човек съм и това, което съм виждала в учебниците от Германия, Австрия, Швейцария – те също имат разнообразни типове учебници, само че съобразени с типа учебно заведение – по-олекотени за професионалните учебни заведения, по-натоварени за гимназиите и така нататък Трябва да се преценява ученика с учениците, които ще учат по него. А не да се пускат разнообразни учебници на разнообразни колективи и учителят, който е съумял единствено да ги прелист, да не може да вникне изцяло в тях. Той вижда плюсовете и минусите на един учебник и по тази причина би трябвало да има пръст в процеса на писането.
-Можете ли да посочите имената на някои от вашите възпитаници, които са стигнали на високо в българското общество?
-Трудно, тъй като не бих желала да пропусна някого. В доста страни имаме възпитаници, които са добре сложени в йерархическата стълбица. Имаме възпитаници, които са в разнообразни политически партии на високо равнище. А от актуалните възпитаници съм уверена, че имаме хора, които биха могли да поемат в ръцете си бъдещето на страната.
-Каква е разликата сред метода преди и в този момент в образователния развой? Какви са новаторските способи, които навлязаха с новите технологии?
-Добре е, че учителското съсловие съумя бързо да се активизира и да се научи по какъв начин да употребява новите технологии, изключително по време на коронавирус рецесията. Част от учителите записваха уроците си и ги пращаха на сътрудници, с цел да се употребяват даже когато обещано дете няма интернет, с цел да могат да ги слушат и видят. Промяната с новите технологии е голяма. В интернет има доста благоприятни условия. Но въпреки това и прекомерното разчитане за информация на мрежата също не е добре. Винаги би трябвало да се търси салдото. Не може единствено учителят да пусне нещо от интернет и да завърши. Средата е значима – ролята на преподавателя е голяма. Дори и самата класификация в стаите към този момент е друга. Преди беше немислимо да се трансформира композицията на чиновете – учениците гледаха единствено гърбове и слушаха какво се приказва от подиума. По някои предмети това може да е добре, само че за историята да вземем за пример не е. Добре е учениците да са в кръг или под формата на буквата „ П ”, с цел да се виждат, да се изслушват и да дебатират. Мисля, че децата търсят учителя. Спомням си в един разказ на Айзък Азимов, той беше цитирал по какъв начин децата бяха недоволни от механичния учител по география пуска непрекъснато проби, които са доста сложни. И когато е пристигнал занаятчия да поправи роботизирания преподавател, се оказало, че пускал проби за десети клас, а тя била в шести и си мечтаела за жив преподавател. Да си пожелаем през днешния ден, на празника, сътрудниците да са живи и здрави.
-Електронните дневници към този момент са въведени – от детските градини, до професионалните гимназии и университетите. Усложняват ли те работата на учителя?
-Не, поздравявам това изобретение. Преди ние пишехме на пет или шест разнообразни места една и съща информация. Моя колежка от Немската гимназия, където имаме учители, отговарящи за езиковата тапия - германка, беше удивена по какъв начин българските учители седят и пишат едно и също. Чудеше се за какво е нужно всичко това, когато може да се нанесе един път в компютъра и да се изпечата. Бяхме достигнали до извода, че може би концепцията е българските преподаватели да не разсъждават доста – да пишат и да попълнят безбройната документи. Сега, с новите електронни дневници, всичко е в мобилния ти телефон и процесът е улеснен. Веднага могат да се осведомят учители, родителите, учениците. Няма я и пристрастността – децата виждат незабавно по какъв начин могат да бъдат оценени и каква може да е крайната му оценка за периода. Много по-удобна е тази система за триъгълника, върху който се крепи образованието – преподавател, родител, възпитаник.
-Как живее един пенсиониран преподавател и почтено ли е заплащането за специалността?
-Не мога да кажа какви са в този момент заплатите на сътрудниците, тъй като се усилиха. В началото беше... по какъв начин да кажа, спомнята си учителската стачка през 2007 година, за която малко се приказва, само че през която сътрудниците направиха чудеса. Тя приключи по метод, който за мен е неподобаващ. Като че ли обществото се разсъни и видя ролята на учителя, който построява бъдещето на тази страна. Защото каквито хора обучим, по този начин ще живеем, такива ще ни лекуват, ще ни посрещат, ще търсим помощ от тях. Мисля, че тази обстановка – със заплатите, ще се усъвършенства, оптимист съм. Няма да претърпяваме такива години, каквито преживявахме преди. Спомням си, че заплатата ми беше 15 или 30 лв. на месец. От настояща позиция сътрудниците в никакъв случай не биха възприели това. Но не е единствено заплащането – отношението на обществото към учителя също е доста значима. Все повече млади и способени хора, считам, че ще търсят тази специалност и това е за наше общо положително.
„ Учителят работи с предишното, тъй като има своите мемоари, с сегашното също, само че и с бъдещето – тъй като го гради. Бог да благослови всички учители ”
Весела Христова е пенсиониран преподавател по история. Завършила е Немската гимназия в Бургас, където е и преподавала над 26 години. За себе си споделя, че професионалният и житейският ѝ път е бил изпълнен с отдаденост, грижа и любов към учениците. В годините си като учител е била основател за редица извънкласни форми НЕГ „ Гьоте ”, с цел да развие в допълнение капацитета на децата. Организатор е и на семинари по най-различна тема, която да работи като трамплин за придобиване на пълномощия, умения по дебатиране и забременяване на изобретателно мислене. Пенсионира се преди 2 години като основен преподавател, само че продължава да е отдадена на специалността, като в този момент е класен началник на 5 „ а ” клас.
-Г-жо Христова, в Деня на учителя през днешния ден неслучайно беседваме с Вас. Какво е да си преподавател цели 26 години и какво се промени за това време в програмата по история?
-Промениха се доста неща в години. Започнах работа в далечната 1994 година, когато поех първия си клас. Винаги съм се стремила да има нужната отдалеченост сред преподавател и възпитаник, само че и да не бъде издиган на фундамент преподавателят и да бъде недосегаем за децата, и надлежно да комуникира с тях мъчно. Това, сякаш първоначално беше по-трудно. С влизането ни в Европейски Съюз доста от нещата в учебно заведение се трансформираха. Има предпочитание от страна на МОН да олекоти учебниците и стратегиите, с цел да може освен да се плъзгаме по повърхността на материала и главите на учениците да бъдат просто пълнени с информация без да се прави изчерпателен разбор, преценка, изявление на персонално мнение и така нататък Именно да накараш ученика да даде своето персонално мнение бе доста мъчно първоначално. Сега това към този момент е доста по-лесно и даже децата дават рекомендации, от които можем и ние, учителите, да се учим. Това са младежи с доста огромен капацитет, които са нашето настояще и бъдеще. Има крачки напред в развиването на учебната система, само че не са огромни. В региона на историята би трябвало да се трансформират доста неща. Не е обработено добре да вземем за пример комунистическото минало. Много от нещата от тази ера би трябвало да се кажат, да се сложат на масата и да се изяснят. Има геополитическо въздействие в учебниците в история. Но очевидно с времето всичко ще си пристигна на мястото – до действителността. И децата няма единствено да учат обстоятелства, събития и личности-герои, само че и ще могат да оценят всичко това и да го проучват. За да бъдат готови за жители на Република България.
-От какво най-вече се вълнуват учениците по отношение на историята в този момент? Има ли разлика сред випуските преди и тези в този момент?
-Часовете даже бяха по-различни като методика. От 5-и клас нагоре учениците се вълнуват от едно само нещо – да им бъде забавно в час. Тоест те незабавно усещат дали учителят прави работата си с обич, или не. Преценят дали учителят ги обича, или не. Ако той не го прави, те няма да учат от него. Надявам се повече сътрудници да вършат по този начин, че децата да виждат, че си правят работата с обич.
-Има ли задоволително добре готови млади фрагменти, които могат да заместят хора като вас, да ви влязат в обувките и да поемат щафетата?
-Убедена съм, че има. Те са умни, готови, доста по-информирани от нас. Мисля, че просто би трябвало да бъдат подкрепяни и това може би е ролята на хора като мен – дадем доста от себе си на младите сътрудници, да ги поддържат и насочат, с цел да бъдат по-уверени и да придобият по-бързо нужния опит.
-От години се приказва за функционалната неначетеност. Нараства ли тя измежду учениците по ваши наблюдения?
-Като учител в Немската гимназия не мога да отговоря на този въпрос, тъй като когато в нашето учебно заведение по химия и биология бе извършен изпит по стратегия „ ПИЗА ”, се оказа, че нашите възпитаници са над междинното равнище по отношение на немските им връсници. Това беше голям триумф. Явно е обаче, че сътрудниците от другите учебни заведения имат такива проблеми и мисля, че в случай че програмата се насочи към избрани образователни заведения и избрани възпитаници, ще има доста по-голям триумф. Програмата би трябвало да се ориентира и към тяхната фамилна среда.
-Според вас би трябвало ли да има по всеки от предметите по един учебник? Сега има в някои случаи по 4-5 разнообразни, като всеки избира по кой да преподава.
-Грешката при писането на учебниците се състои в това, че малко в процеса се включват възпитаници. Обикновено те се пишат от академични преподаватели, които имат свое виждане, редуцират където преценяват и пускат труда на пазара без да е изкусен. Не желая да подценявам тяхната работа и признавам, че това, което са учили, и което са постигнали е почтено за почитание, само че би трябвало учителите да имат роля в процеса. Немскоговорещ човек съм и това, което съм виждала в учебниците от Германия, Австрия, Швейцария – те също имат разнообразни типове учебници, само че съобразени с типа учебно заведение – по-олекотени за професионалните учебни заведения, по-натоварени за гимназиите и така нататък Трябва да се преценява ученика с учениците, които ще учат по него. А не да се пускат разнообразни учебници на разнообразни колективи и учителят, който е съумял единствено да ги прелист, да не може да вникне изцяло в тях. Той вижда плюсовете и минусите на един учебник и по тази причина би трябвало да има пръст в процеса на писането.
-Можете ли да посочите имената на някои от вашите възпитаници, които са стигнали на високо в българското общество?
-Трудно, тъй като не бих желала да пропусна някого. В доста страни имаме възпитаници, които са добре сложени в йерархическата стълбица. Имаме възпитаници, които са в разнообразни политически партии на високо равнище. А от актуалните възпитаници съм уверена, че имаме хора, които биха могли да поемат в ръцете си бъдещето на страната.
-Каква е разликата сред метода преди и в този момент в образователния развой? Какви са новаторските способи, които навлязаха с новите технологии?
-Добре е, че учителското съсловие съумя бързо да се активизира и да се научи по какъв начин да употребява новите технологии, изключително по време на коронавирус рецесията. Част от учителите записваха уроците си и ги пращаха на сътрудници, с цел да се употребяват даже когато обещано дете няма интернет, с цел да могат да ги слушат и видят. Промяната с новите технологии е голяма. В интернет има доста благоприятни условия. Но въпреки това и прекомерното разчитане за информация на мрежата също не е добре. Винаги би трябвало да се търси салдото. Не може единствено учителят да пусне нещо от интернет и да завърши. Средата е значима – ролята на преподавателя е голяма. Дори и самата класификация в стаите към този момент е друга. Преди беше немислимо да се трансформира композицията на чиновете – учениците гледаха единствено гърбове и слушаха какво се приказва от подиума. По някои предмети това може да е добре, само че за историята да вземем за пример не е. Добре е учениците да са в кръг или под формата на буквата „ П ”, с цел да се виждат, да се изслушват и да дебатират. Мисля, че децата търсят учителя. Спомням си в един разказ на Айзък Азимов, той беше цитирал по какъв начин децата бяха недоволни от механичния учител по география пуска непрекъснато проби, които са доста сложни. И когато е пристигнал занаятчия да поправи роботизирания преподавател, се оказало, че пускал проби за десети клас, а тя била в шести и си мечтаела за жив преподавател. Да си пожелаем през днешния ден, на празника, сътрудниците да са живи и здрави.
-Електронните дневници към този момент са въведени – от детските градини, до професионалните гимназии и университетите. Усложняват ли те работата на учителя?
-Не, поздравявам това изобретение. Преди ние пишехме на пет или шест разнообразни места една и съща информация. Моя колежка от Немската гимназия, където имаме учители, отговарящи за езиковата тапия - германка, беше удивена по какъв начин българските учители седят и пишат едно и също. Чудеше се за какво е нужно всичко това, когато може да се нанесе един път в компютъра и да се изпечата. Бяхме достигнали до извода, че може би концепцията е българските преподаватели да не разсъждават доста – да пишат и да попълнят безбройната документи. Сега, с новите електронни дневници, всичко е в мобилния ти телефон и процесът е улеснен. Веднага могат да се осведомят учители, родителите, учениците. Няма я и пристрастността – децата виждат незабавно по какъв начин могат да бъдат оценени и каква може да е крайната му оценка за периода. Много по-удобна е тази система за триъгълника, върху който се крепи образованието – преподавател, родител, възпитаник.
-Как живее един пенсиониран преподавател и почтено ли е заплащането за специалността?
-Не мога да кажа какви са в този момент заплатите на сътрудниците, тъй като се усилиха. В началото беше... по какъв начин да кажа, спомнята си учителската стачка през 2007 година, за която малко се приказва, само че през която сътрудниците направиха чудеса. Тя приключи по метод, който за мен е неподобаващ. Като че ли обществото се разсъни и видя ролята на учителя, който построява бъдещето на тази страна. Защото каквито хора обучим, по този начин ще живеем, такива ще ни лекуват, ще ни посрещат, ще търсим помощ от тях. Мисля, че тази обстановка – със заплатите, ще се усъвършенства, оптимист съм. Няма да претърпяваме такива години, каквито преживявахме преди. Спомням си, че заплатата ми беше 15 или 30 лв. на месец. От настояща позиция сътрудниците в никакъв случай не биха възприели това. Но не е единствено заплащането – отношението на обществото към учителя също е доста значима. Все повече млади и способени хора, считам, че ще търсят тази специалност и това е за наше общо положително.
„ Учителят работи с предишното, тъй като има своите мемоари, с сегашното също, само че и с бъдещето – тъй като го гради. Бог да благослови всички учители ”
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ