Труман Капоти и Тенеси Уилямс - приятелство за цял живот
Образите на и Тенеси Уилямс, двама от най-известните американски писатели на своето време, се срещат в документален филм. Повече от четиридесет години тези колоси в литературата търсят опора един в различен, с цел да надмогнат грапавините на живота и да основават изкуство.
„ Това е среща сред хора, които са били другари през целия си живот “ – с тези думи стартира 90-минутният документален филм, режисиран от Лиса Имордино Вриланд.
С разлика във възрастта от 13 години, другарството сред двамата е извънредно: изключително като се има поради, че двамата се срещат, когато Капоти е бил едвам на 16 години. Това обаче не е спънка за тях. От фрагментите от изявленията, фрагментите от лични писма и дневници, представени от артисти, научаваме повече за връзката сред двамата писатели, чиято кариера върви редом.
Сред успехите им в границите на няколко години са „ Стъклената менажерия “ на Тенеси Уилямс (1944 г.) и „ Други гласове, други стаи “ на Труман Капоти (1948 г.), с които добиват забележителна известност. Двамата се радват на акомодации на огромен екран на своите творби, въпреки резултати да не са винаги такива, каквито са си представяли в писателското си въображение.
Капоти разяснява кино лентата „ Закуска в Тифани “, с присъединяване на: „ Мерилин Монро беше първият ми избор. Холи трябваше да има нещо прочувствено, незавършено. Мерилин имаше това нещо. На тази възраст тя беше извънредно подобаваща за ролята. Но Paramount отхвърлиха концепцията ми и дадоха ролята на Одри Хепбърн – макар че и тя свърши страхотна работа. Книгата беше в действителност много горчива. Холи Голайтли беше същинска – корав темперамент – прекомерно друга от характера на Одри Хепбърн “.
Поривът да преоткриват е това, което кара и двамата да пишат. Както споделя Тенеси Уилямс: „ Защо пишех? Защото започнах да намирам живота за неудовлетворителен “. Капоти е като негово ехтене, което споделя същите усеща: „ Създадох себе си и свят, в който да пребивавам “.
Във кино лентата е показана както хомосексуалността им, по този начин и въздействието, което този житейски избор е оказал върху тях, защото двамата споделят своите възгледи за любовта, секса и другарството. Капоти си спомня по какъв начин майка му е желала да го сложи на тестостерон като младеж поради неговата половост, до момента в който Уилямс приказва за бурния любовен триъгълник с Гор Видал.
Тенеси Уилямс е прочут с това, че е държал да написа безусловно всяка заран. Дори в най-трудните мигове. Капоти пък стартира да написа първите си разкази на 11 години и постоянно е определян като „ самотно дете “. Двамата имат обилни прилики, които бележат тяхната талантливост.
Огромен интерес провокира стартирането по-рано тази година на документалния филм The Capote Tapes, в който близки другари на Капоти в детайли разказват по какъв начин е бил изоставян от така наречен „ лебеди “, стилни, красиви и богати дами – Бейб Пейли, Лий Радзивил и Глория Гинес. След издаването на непубликуваната му до тогава книга „ Сбъднати молебствия “, новият документален филм дава друга вероятност – и всичко това, по щастливо стичане на условия, е разказано с думите и напълно в духа на Капоти.
„ Това е среща сред хора, които са били другари през целия си живот “ – с тези думи стартира 90-минутният документален филм, режисиран от Лиса Имордино Вриланд.
С разлика във възрастта от 13 години, другарството сред двамата е извънредно: изключително като се има поради, че двамата се срещат, когато Капоти е бил едвам на 16 години. Това обаче не е спънка за тях. От фрагментите от изявленията, фрагментите от лични писма и дневници, представени от артисти, научаваме повече за връзката сред двамата писатели, чиято кариера върви редом.
Сред успехите им в границите на няколко години са „ Стъклената менажерия “ на Тенеси Уилямс (1944 г.) и „ Други гласове, други стаи “ на Труман Капоти (1948 г.), с които добиват забележителна известност. Двамата се радват на акомодации на огромен екран на своите творби, въпреки резултати да не са винаги такива, каквито са си представяли в писателското си въображение.
Капоти разяснява кино лентата „ Закуска в Тифани “, с присъединяване на: „ Мерилин Монро беше първият ми избор. Холи трябваше да има нещо прочувствено, незавършено. Мерилин имаше това нещо. На тази възраст тя беше извънредно подобаваща за ролята. Но Paramount отхвърлиха концепцията ми и дадоха ролята на Одри Хепбърн – макар че и тя свърши страхотна работа. Книгата беше в действителност много горчива. Холи Голайтли беше същинска – корав темперамент – прекомерно друга от характера на Одри Хепбърн “.
Поривът да преоткриват е това, което кара и двамата да пишат. Както споделя Тенеси Уилямс: „ Защо пишех? Защото започнах да намирам живота за неудовлетворителен “. Капоти е като негово ехтене, което споделя същите усеща: „ Създадох себе си и свят, в който да пребивавам “.
Във кино лентата е показана както хомосексуалността им, по този начин и въздействието, което този житейски избор е оказал върху тях, защото двамата споделят своите възгледи за любовта, секса и другарството. Капоти си спомня по какъв начин майка му е желала да го сложи на тестостерон като младеж поради неговата половост, до момента в който Уилямс приказва за бурния любовен триъгълник с Гор Видал.
Тенеси Уилямс е прочут с това, че е държал да написа безусловно всяка заран. Дори в най-трудните мигове. Капоти пък стартира да написа първите си разкази на 11 години и постоянно е определян като „ самотно дете “. Двамата имат обилни прилики, които бележат тяхната талантливост.
Огромен интерес провокира стартирането по-рано тази година на документалния филм The Capote Tapes, в който близки другари на Капоти в детайли разказват по какъв начин е бил изоставян от така наречен „ лебеди “, стилни, красиви и богати дами – Бейб Пейли, Лий Радзивил и Глория Гинес. След издаването на непубликуваната му до тогава книга „ Сбъднати молебствия “, новият документален филм дава друга вероятност – и всичко това, по щастливо стичане на условия, е разказано с думите и напълно в духа на Капоти.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ