На 18 юли 2026 година, Пламен Абровски, бивш народен представител и експерт по аграрна политика, заяви, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) носи отговорност за наблюдаваното увеличаване на концентрацията в млечния сектор в България. Изявлението беше направено в контекста на дискусии относно състоянието на земеделието и ефективността на държавните регулаторни органи.
Концентрация на пазара в млечния сектор
Концентрацията в млечния сектор се изразява в намаляване на броя на участниците на пазара, като същевременно се увеличава пазарният дял на няколко големи играчи – както производители, така и преработватели. Този процес може да доведе до ограничаване на конкуренцията, което от своя страна да повлияе на цените на суровото мляко, изкупувано от фермерите, както и на крайните цени за потребителите. Според Абровски, подобна концентрация създава условия за доминиращо положение на определени компании, което може да затрудни навлизането на нови участници и да ограничи избора за по-малките производители на мляко.Ролята на Комисията за защита на конкуренцията
Комисията за защита на конкуренцията е независим държавен орган, чиято основна функция е да следи за спазването на Закона за защита на конкуренцията и да предотвратява монополни практики, картели и злоупотреби с господстващо положение. Нейната роля включва също така контрол върху сливания и придобивания, които биха могли да доведат до значително ограничаване на конкуренцията на съответния пазар. Твърдението на Пламен Абровски предполага, че КЗК не е изпълнила адекватно своите функции по отношение на млечния сектор, допускайки или не предотвратявайки процеси, довели до настоящата пазарна структура. Експерти в областта на конкурентното право често посочват, че без ефективен надзор, пазарите са податливи на консолидация, която не винаги е в интерес на всички участници.Критика към аграрната политика
В допълнение към критиката към КЗК, Абровски засегна и по-широкия проблем със земеделската политика в България през последните години. Той отбеляза, че от 2007 г. насам, всеки министър на земеделието е възприемал политиката в сектора предимно като "даване на едни пари". Тази формулировка акцентира върху преобладаващия фокус върху субсидиите и директните плащания, без достатъчно внимание към стратегическото развитие, модернизацията и създаването на устойчиви пазарни механизми. Според анализатори, подобен подход може да доведе до зависимост на сектора от държавна помощ, вместо да стимулира иновациите, ефективността и конкурентоспособността на българските земеделски производители на европейския и световния пазар. Липсата на дългосрочна визия и последователност в аграрната политика може да е допринесла за структурни проблеми, включително и за концентрацията в ключови сектори като млечния.Последици за производители и потребители
Пазарната концентрация в млечния сектор има преки последици както за фермерите, така и за крайните потребители. За производителите на сурово мляко, намаленият брой на изкупвачите може да доведе до по-ниски изкупни цени и по-слаба преговорна позиция. Това от своя страна оказва натиск върху рентабилността на малките и средни ферми, някои от които може да бъдат принудени да прекратят дейност. От гледна точка на потребителите, ограничаването на конкуренцията може да резултира в по-високи цени на млечните продукти, по-малък избор и потенциално намаляване на качеството, ако доминиращите играчи не са подложени на достатъчен пазарен натиск да се конкурират по тези показатели. Ефективната конкуренция е ключова за осигуряване на справедливи цени и висококачествени продукти за всички участници във веригата.Източник: novini247.com
КОМЕНТАРИ