Обръщението на президента Реджеп Тайип Ердоган пред 78-ата сесия на

Обръщението на президента Реджеп Тайип Ердоган пред 78-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации даде задълбочена визия за световните и районните цели, които управляват турската външна политика. В ера, белязана от ескалиращо световно и районно съревнование на силите, възходяща световна неустановеност и изменящ се районен геополитически пейзаж, в който доминират провокации за сигурността, Турция е изправена пред императива да предефинира външната си политика.

След успеха си на изборите през май 2023 година президентът Ердоган пое курс на външна политика, който предлага ясни индикации за траекторията на тази нова епоха. В основата на външнополитическата визия на Ердоган стои укрепването на стратегическата автономност на Турция - блян, съгласуван с задачата на огромната тактика, известна като " Ос на Турция ". Тази амбициозна цел е ориентирана към издигането на Турция до световен състезател в границите на разрастващата се интернационална система. По създание тя се стреми да трансформира Турция в мощен стопански, боен и дипломатически фактор, който да я утвърди като сериозен кандидат на международната сцена на властта.

Президентът Ердоган би трябвало да реализира по едно и също време две основни външнополитически цели. От една страна, той би трябвало да се ориентира в нюансираната дипломация, с цел да отбрани главните ползи на Турция в изискванията на конкурентна и нападателна геополитическа среда в районния подтекст. От друга страна, той би трябвало деликатно да прави оценка световните и районните промени, като създава новаторски тактики за дейно позициониране на Турция в този изменящ се стратегически пейзаж. С навлизането на Турция във второто столетие от съществуването ѝ, постигането на тези две цели символизира нова значима стратегическа цел. То е и отклонение на актуалния стратегически дискурс за трансформиране на турската държавна еднаквост през новия Век на Турция.

Тази стратегическа визия изисква от президента Ердоган да се ангажира с реализирането на структурна промяна в границите на страната с построяването на районна и световна роля, съответстваща на тази промяна, през идващите пет години от неговото президентство. И както тази структурна смяна изисква ясна визия за бъдещето на Турция, създаването на поредна външна политика за образуване на нейната районна и световна роля е също толкоз неотложно.

Новата конституция и новата стопанска система

В подтекста на историята Турция нормално е реагирала на основни световни промени с всеобхватни вътрешни трансформации. Понастоящем самодейността за нова конституция се обрисува като основен метод да се даде опция за структурна еволюция на Турция. Настоящата конституция, направена от военни чиновници след военния прелом през 1980 година, е остаряла и продължава да изостря актуалните проблеми. Предвид мощното обществено и политическо искане за нова конституция и прехода на Турция от парламентарна към президентска система, новата конституция се възприема като стратегическа нужда. Президентът Ердоган преглежда новата конституция освен като средство за усилване на демокрацията, само че и като визионерски документ, подобаващ на световните промени: Както загатна той в речта си предходната седмица, " това, от което се нуждаем, е парламентарен текст, чиито формулировки, дух и размер са в сходство с възгледите на нашата нация за света и живота, както и със стремежите и задачите на нашата страна ".

Успоредно с конституционните промени повторното разбиране на ортодоксалната икономическа политика от страна на Турция се преплита с външната ѝ политика. Глобалната икономическа застоялост в света след пандемията, уязвимостта, произлизаща от спора в Украйна, засилената световна икономическа и софтуерна конкуренция и продължаващите стопански провокации пред Турция постановат формулирането на нова икономическа тактика. Турция би трябвало да понижи инфлационния напън и да построи конкурентен стопански модел, който да се интегрира в международната стопанска система и да усили размера на търговията. Тази цел постанова едновременното ръководство на геополитическата и геоикономическата динамичност, както е залегнало в Средносрочната икономическа стратегия, оповестена неотдавна от държавното управление.

Геополитически подтекст

Новата конституция и стабилната стопанска система ще основат постоянна политическа основа, която ще разреши на турската външна политика да се ангажира по-ефективно с геополитическата среда. Неотдавнашната тирада на президента Ердоган пред Общото заседание на Организация на обединените нации акцентира дълбоката промяна, която се развива в световната система.

Тази промяна се характеризира с обновяване на конкуренцията сред великите сили, която, въпреки и да се откроява сред Съединени американски щати и Китай, се отразява на цялата интернационална сцена. Тя принуждава всички участници да преоценят позициите си и да се приспособяват към изменящите се съюзи, образец за което са развития като AUKUS (Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати), Четиристранният разговор за сигурност (QUAD), БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и коридорът Индия-Близък изток-Европа (IMEC). В този неустойчив световен пейзаж Турция би трябвало да диверсифицира външната си политика отвън зависимостта от геополитическото си позициониране и да включи районното многообразие.

Най-важното от геополитическите провокации пред Турция е нейното разположение в нападателна и конкурентна среда. Продължаващият спор в Украйна оказва директно въздействие върху турско-руските връзки и трансформира връзките на Турция с Европа, Запада и НАТО. Усилията на Европа да консолидира единството си в границите на НАТО в отговор на съветската опасност подтикнаха към преоценка на връзките на Турция с Европа.

Едновременно с това нестабилните обстановки в прилежащи страни като Сирия и Ирак принуждават Турция да даде приоритет на политиките за сигурност. И тъй като Близкият изток претърпява промяна в изискванията на съревнование сред великите сили, Турция преразглежда връзките си с всички районни участници. По-специално, ускоряването на плана " Път за развиване " от страна на Турция в отговор на самодейността на IMEC, оповестена на срещата на върха на Г-20, е образец за едновременното ръководство на геополитическата и геоикономическата динамичност.

Външната политика по своята същина е сфера на взаимно взаимоотношение, а не на едностранни дейности. Тя изисква тактика на взаимоотношенията и включва голям брой заинтригувани страни. Обръщението на президента Ердоган на срещата на върха на Организация на обединените нации акцентира, че турската външна политика е на основата на холистична вероятност, готова за световна ориентировка, която регистрира комплицираното взаимоотношение на факторите в нашия непрекъснато разрастващ се свят. /БГНЕС

-----------------------------------------------------------

Мурат Йешилташ - професор по интернационална политика в катедрата по интернационалните връзки в Университета за обществени науки в Анкара. Специализирал е в проучването на интернационалната сигурност, тероризма, геополитиката и турската външна политика. Йешилташ работи и като шеф на отдела за външнополитически проучвания в SETA. Коментар за „ Сабах “