Митрополит Киприан е против изграждането на крематориум в Стара Загора
ОБРЪЩЕНИЕ НА СТАРОЗАГОРСКИЯ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН КЪМ БЛАГОЧЕСТИВИТЕ ПРОВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СТАРОЗАГОРСКА ЕПАРХИЯ, Пожарна охрана ПОВОД ПОЛУЧЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОЕКТ ОТНОСНО ИЗГРАЖДАНЕ НА КРЕМАТОРИУМ В ГРАД СТАРА ЗАГОРА
Възлюбени в Господа почтени отци, братя и сестри, скъпи рожби на Старозагорската епархия,
Бог ни е отредил да живеем в прелестна страна, дарил е народа ни с сензитивно и търсещо сърце, което носи православен дух и религия. Тази религия, завещана ни от предци и майки, е отстоявана с страдалчество и древен издръжливост. Достойнства, втъкани в историята и релефно познати от претърпяното в града ни страдалец – Стара Загора. Предците ни са минали през хилядолетията, като непроменяемо са предавали факела на нравствеността и пламъка на домашните кандила, съхраняващи духа и почитта към предците.
Затова с изненада и извънредно неразбиране одобряваме вестта за блян да се построи в Стара Загора крематориум, който е в цялостен прорез с учението на св. Православна черква за изпращане на скъпите ни покойници и който ни отчуждава освен от вековни обичаи, само че и от душевността ни.
Църквата не може да одобри кремацията, тъй като счита човешкото тяло за храм на Светия Дух, неизменима част от индивида и личността му. Душата носи яркия спомен за тялото и след гибелта й чака още веднъж своето съединяване с него. Още през втори век св. Иустин Философ споделя: „ Какво е човек, в случай че не живо рационално създание, състоящо се от душа и тяло? Нима душата сама по себе си е човек? Не, тя е душа на индивида. А белким тялото може да бъде наречено човек? Не – то е тяло на човека…единствено създание, състоящо се от съединението на едното и другото се назовава човек. “
Всички тайнства на Църквата са ориентирани към индивида и неговата целокупност. Спасението му също е освен за душата, а и за тялото, възродено и живеещо в Духа. В посланието си до Солуняни, св. деятел Павел ясно споделя „ Сам Бог на мира да ви освети изцяло, и целият ваш дух и душата, и тялото да се резервира без недостатък при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа / 1 Солун.5:23/.
Човекът е ипостас /същност/,състоящ се от душа и тяло в единството им. Тази същина не се унищожава, даже и при раздяла на душата от тялото, тъй като душата резервира загатна за тялото и го познава, с цел да възкръсне в него и към този момент с Божията берекет, то ще бъде нетленно и безсмъртно. Това удостоверява и деятел Павел с думите „ Тъй е възкресението на мъртвите: сее се в тление- възкръсва в нетление…сее се тяло душевно-възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно/1Кор.15:42-44/.
Това са единствено част от доводите, заради които Църквата не може да даде благословия за кремация. Изгарянето на тялото е освен непризнаване на Божия промисъл за индивида, само че и обезверение във възкресението и пренебрежение и презиране на тялото. Тук е мястото да споделим, че при условия причиняващи изгаряне, както е при мъчението на телата на светии, при нещастни случаи и пожари, Бог вижда, че свободната воля на индивида не е причина за това и няма пренебрежение към тялото. Разликата при доброволното му изгаряне е неверието, което е в основата му и провокира това принуждение над тялото. Нека да не забравяме и обстоятелството, че постоянно, когато има принуждение над естественото естество, следват екологични беди и усложнение.
Сигурно ще има хора, които ще кажат, че тези доводи не ги касаят, тъй като са невярващи. Разбира се, всеки има свободна воля и може да бърка или не с нея. Сам Бог ни е дал право на избор и чака нашето решение. За тях ще прибавим, че кремацията поражда надалеч освен верови въпроси. Стана дума, че следствията от нея са екологични, а също и морални и етични, с трайни последици върху народопсихологията ни. Народът ни е мощен, когато се вглежда в благодатта, дадена му от Твореца и добродетелите, насъбрани през епохи в дебрите на битката му за оцеляване на жанр и религия и обичта му към тях.
Всеки път, когато идват талази на подражаване и прекопирване на непознати модели, той непроменяемо губи. Бягайки от уникалността си и не виждайки достолепието на завещаното ни от предците, прекъсваме силата на живеца, оставен ни от тях. Кремирането не е единствено плод на непозната просвета, то е непознато и на душевността ни и народностното ни мислене. Каква нематериалност носи тази чуждица, с цел да я предадем на идващото потомство? И по какъв начин тя се вписва с ярката картината на опожарения ни престолен град, изгубил над 10 хиляди свои чада, избити и изгорени, поради българското? Няма ли да почувстваме най-малко малко позор от тях, нашите сънародници, които са счели за дълг да съберат оживелите в пепелта кости на старозагорските мъченици и да ги запазят в костница, с цел да се знае и помни? Писателят и тълкувателят на българската същина Тончо Жечев ни завеща думите „ Тоз, който не е от някъде, той от на никое място не е! “.Бездуховността може и да носи облага, само че тя в никакъв случай не е повече от тридесет сребърника. Тя носи беднотия на душите ни, толкоз огромна, че не можем да предадем нужния заряд на вяра и дух на децата си, на хората след нас.
Вярвам в разсъдителността на всички виновни органи и организации на територията на Община Стара Загора, като насочваме нашия християнски зов да се прояви здравомислие, мъдрост, положително схващане и разсъдливост и да поставим сили, та построяването на нов крематориум в богохранимия ни град Стара Загора да не се случи. Това е наш апел, насочен с обич към всички Вас. Ние нито можем да разпореждаме, нито постановяваме, тъй като нямаме право на това, само че можем със угриженост да отправим Архипастирски съвет. Няма по какъв начин да участваме в безплодните каузи на тъмнината, а в противен случай – длъжни сме да ги изобличаваме (Ефес. 5:11).
Божието благословение да пребъдва над всички старозагорци и над целия ни народ. Амин!
✞ СТАРОЗАГОРСКИ
МИТРОПОЛИТ
Възлюбени в Господа почтени отци, братя и сестри, скъпи рожби на Старозагорската епархия,
Бог ни е отредил да живеем в прелестна страна, дарил е народа ни с сензитивно и търсещо сърце, което носи православен дух и религия. Тази религия, завещана ни от предци и майки, е отстоявана с страдалчество и древен издръжливост. Достойнства, втъкани в историята и релефно познати от претърпяното в града ни страдалец – Стара Загора. Предците ни са минали през хилядолетията, като непроменяемо са предавали факела на нравствеността и пламъка на домашните кандила, съхраняващи духа и почитта към предците.
Затова с изненада и извънредно неразбиране одобряваме вестта за блян да се построи в Стара Загора крематориум, който е в цялостен прорез с учението на св. Православна черква за изпращане на скъпите ни покойници и който ни отчуждава освен от вековни обичаи, само че и от душевността ни.
Църквата не може да одобри кремацията, тъй като счита човешкото тяло за храм на Светия Дух, неизменима част от индивида и личността му. Душата носи яркия спомен за тялото и след гибелта й чака още веднъж своето съединяване с него. Още през втори век св. Иустин Философ споделя: „ Какво е човек, в случай че не живо рационално създание, състоящо се от душа и тяло? Нима душата сама по себе си е човек? Не, тя е душа на индивида. А белким тялото може да бъде наречено човек? Не – то е тяло на човека…единствено създание, състоящо се от съединението на едното и другото се назовава човек. “
Всички тайнства на Църквата са ориентирани към индивида и неговата целокупност. Спасението му също е освен за душата, а и за тялото, възродено и живеещо в Духа. В посланието си до Солуняни, св. деятел Павел ясно споделя „ Сам Бог на мира да ви освети изцяло, и целият ваш дух и душата, и тялото да се резервира без недостатък при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа / 1 Солун.5:23/.
Човекът е ипостас /същност/,състоящ се от душа и тяло в единството им. Тази същина не се унищожава, даже и при раздяла на душата от тялото, тъй като душата резервира загатна за тялото и го познава, с цел да възкръсне в него и към този момент с Божията берекет, то ще бъде нетленно и безсмъртно. Това удостоверява и деятел Павел с думите „ Тъй е възкресението на мъртвите: сее се в тление- възкръсва в нетление…сее се тяло душевно-възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно/1Кор.15:42-44/.
Това са единствено част от доводите, заради които Църквата не може да даде благословия за кремация. Изгарянето на тялото е освен непризнаване на Божия промисъл за индивида, само че и обезверение във възкресението и пренебрежение и презиране на тялото. Тук е мястото да споделим, че при условия причиняващи изгаряне, както е при мъчението на телата на светии, при нещастни случаи и пожари, Бог вижда, че свободната воля на индивида не е причина за това и няма пренебрежение към тялото. Разликата при доброволното му изгаряне е неверието, което е в основата му и провокира това принуждение над тялото. Нека да не забравяме и обстоятелството, че постоянно, когато има принуждение над естественото естество, следват екологични беди и усложнение.
Сигурно ще има хора, които ще кажат, че тези доводи не ги касаят, тъй като са невярващи. Разбира се, всеки има свободна воля и може да бърка или не с нея. Сам Бог ни е дал право на избор и чака нашето решение. За тях ще прибавим, че кремацията поражда надалеч освен верови въпроси. Стана дума, че следствията от нея са екологични, а също и морални и етични, с трайни последици върху народопсихологията ни. Народът ни е мощен, когато се вглежда в благодатта, дадена му от Твореца и добродетелите, насъбрани през епохи в дебрите на битката му за оцеляване на жанр и религия и обичта му към тях.
Всеки път, когато идват талази на подражаване и прекопирване на непознати модели, той непроменяемо губи. Бягайки от уникалността си и не виждайки достолепието на завещаното ни от предците, прекъсваме силата на живеца, оставен ни от тях. Кремирането не е единствено плод на непозната просвета, то е непознато и на душевността ни и народностното ни мислене. Каква нематериалност носи тази чуждица, с цел да я предадем на идващото потомство? И по какъв начин тя се вписва с ярката картината на опожарения ни престолен град, изгубил над 10 хиляди свои чада, избити и изгорени, поради българското? Няма ли да почувстваме най-малко малко позор от тях, нашите сънародници, които са счели за дълг да съберат оживелите в пепелта кости на старозагорските мъченици и да ги запазят в костница, с цел да се знае и помни? Писателят и тълкувателят на българската същина Тончо Жечев ни завеща думите „ Тоз, който не е от някъде, той от на никое място не е! “.Бездуховността може и да носи облага, само че тя в никакъв случай не е повече от тридесет сребърника. Тя носи беднотия на душите ни, толкоз огромна, че не можем да предадем нужния заряд на вяра и дух на децата си, на хората след нас.
Вярвам в разсъдителността на всички виновни органи и организации на територията на Община Стара Загора, като насочваме нашия християнски зов да се прояви здравомислие, мъдрост, положително схващане и разсъдливост и да поставим сили, та построяването на нов крематориум в богохранимия ни град Стара Загора да не се случи. Това е наш апел, насочен с обич към всички Вас. Ние нито можем да разпореждаме, нито постановяваме, тъй като нямаме право на това, само че можем със угриженост да отправим Архипастирски съвет. Няма по какъв начин да участваме в безплодните каузи на тъмнината, а в противен случай – длъжни сме да ги изобличаваме (Ефес. 5:11).
Божието благословение да пребъдва над всички старозагорци и над целия ни народ. Амин!
✞ СТАРОЗАГОРСКИ
МИТРОПОЛИТ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ